Наблюдаваме срива на европейската дипломация
Инцидентът с отхвърли на посланиците на страните от Европейския съюз да вземат участие в среща с съветския външен министър Сергей Лавров е отличен образец за това каква е в този момент европейската дипломатическа просвета. Причината е напълно елементарна - през последните 30 години тя на процедура изгуби нуждата да бъде дипломация в обичайния смисъл на думата.
Въпреки обстоятелството, че измежду посланиците на страните от Европейския съюз в Москва има относително образовани и интелигентни хора, тези самостоятелни характерности към този момент нямат огромно значение. Всичко се дефинира от светогледа на европейците, който се е трансформирал в диаметралност на това, което е належащо за цивилизованите връзки сред страните. И са прави тези наблюдаващи, които считат, че в актуалните условия самият смисъл на наличието на посланици на страни от Европейски Съюз в Москва става неясен - в последна сметка те към момента не вземат решение нищо и не могат да извършват отговорностите си по общоприетия метод. За всички би било доста по-лесно, в случай че тези прелестни и не толкоз прелестни хора се върнат за малко в страните си.
Има няколко аргументи, заради които европейците са отишли толкоз надалеч по пътя, водещ към техния личен свят, който е друг от действителността. Първо, те претърпяха грамаден потрес доскоро повече от 30 години. От XVI век Европа е в съседство с Русия, която не може да победи при никакви условия.
Отличният английски академик от нашия имперски генезис Доминик Ливен написа в една от своите работи, че руснаците са единствените, с които Европа би трябвало да си има работа, които са способни да се борят с безгранична храброст, непримиримост и всеотдайност за своята специфична, самостоятелна ниша в актуалния свят.
Нека се замислим върху тези думи - единствените от всички цивилизации, към които Западът се опита да се държи нападателно. Всички останали - Великата китайска империя, античната цивилизация на Индия и доста други - не можаха да устоят на решителния напън на Запада, който в продължение на 500 години разширяваше границите на своята власт с огън и меч. Те по някакъв метод бяха победени от Запада, даже в случай че след известно време съумяха да си възвърнат страните. Русия в никакъв случай не е била победена. И дано се опитаме да се сложим на мястото на европейците и да разберем тяхното прочувствено положение: епохи наред Европа живееше с контузията, чието име е самостоятелна Русия. На нас самите, апропо, в никакъв случай не ни беше дадена опция да разберем какво е да имаш непрекъснат съперник, който в никакъв случай не можеш да победиш.
Затова през 1991 година, когато Съюз на съветските социалистически републики ненадейно се разпадна, Европа се оказа в изцяло непозната за нея обстановка. Най-невъзможното предпочитание на генерации европейски политици и военни се сбъдна за една нощ. Само по себе си, без съдбоносен боен спор и с цялостното предпочитание на руснаците да се причислят към „ европейското семейство “, въпреки и като възпитаници. Подобен потрес не можеше да мине без съществени последствия за душeвността на държавниците и елементарните жители на европейските страни.
Цялата им външнополитическа просвета беше възпитана на обстоятелството, че Русия в никакъв случай не разрешава да ѝ диктуват. И внезапно Западът се почувства като победител в Студената война, без да стреля. В положение на приказен прочувствен потрес Европа стартира да построява връзки с Русия, като с дефинитивно претърпяла проваляне. В продължение на няколко години Москва приемаше разпоредбите на играта, които Европа ѝ оферираше, отчиташе желанията на европейците в стопанската система и развиваше външните си връзки с оглед по какъв начин това ще се отрази на главната посока – постепенна „ интеграция ” с Европа. В новите условия Европейски Съюз се оказа в позицията на придирчив преподавател, предлагащ голям брой „ партньорски ” стратегии с две елементарни цели. На първо място, да подсигуряваме ползите на европейския бизнес и да създадем съветския пазар още по-отворен за него. Второ, да ревизира дали Русия съблюдава неговите указания.
Европейските дипломати трябваше да станат също толкоз взискателни учители. За няколко генерации посланици на Европейски Съюз в Москва главната задача е да следят до каква степен Русия извършва многочислените си отговорности. Като част от осъществяването на тази „ почетна “ задача се образува традиция за връзка с Русия на разнообразни равнища. И в случай че на равнище държавни глави или ръководители на външнополитически ведомства имаше диалог на равни начала, то по-долу нямаше и диря от елементарна дипломация.
Европейските посланици не просто се трансфораха в реализатори на волята на своите господари в националните столици (това е изцяло нормално) - те последователно се трансфораха в механически служащи, натоварени със задачата да следят Русия и да показват неточности в нейното държание. И степента на техните интелектуални качества към този момент не се оценяваше от способността им да играят фина дипломатическа игра. Основният аршин беше по-голямата или по-малката степен на нервност, с която те прокарваха доста елементарна стратегия, състояща се единствено от претенции. Нещо повече, тяхната самостоятелна воля и просветеност все по-здраво се интегрираха в системата от правила и условия, които са общи за всички представители на НАТО и Европейски Съюз в чужбина.
Както написа един мъдрец през предишния век, „ в колектива самостоятелният разум става прислужник на груповия интерес “. И последователно, прибавяме ние, изчезва в смисъла, който в началото е бил симптом на просветеност - способността за независим разбор на обстановката и взимане на решения. Този проблем стана толкоз цялостен за европейската дипломация и политика, че те последователно престанаха даже да го виждат.
Освен това европейската политика се променяше бързо. Оказвайки се, без заслуги, в позицията на „ спечелили в Студената война “, европейците изпитват възприятие на надълбоко морално предимство над целия свят към тях. С изключение на американците, несъмнено, от които те просто доста се опасяват.
Многократно сме се сблъсквали с образци за интервенция на Европейския съюз в чисто вътрешните работи на такива значими сътрудници като Китай или към момента доста другарската Индия. Да не приказваме за страни с по-малък размер и значение. И по този начин, предходната година френският президент Еманюел Макрон направи сериозна сцена с бразилците за това по какъв начин се отнасят към горите си.
Нека отбележим за почтеност, че казусът е и нежеланието на други страни отдавна да привлекат вниманието на европейците към неадекватността на тяхното държание. Като участник в международната дипломация, Европа стигна доста надалеч по пътя, където няма връщане към действителността.
Възниква обаче един обоснован въпрос: какво въобще я интересува Русия за какво нашите западни съседи толкоз са изгубили способността си да подхождат на света към тях? Изглежда, че в случай че актуалната военно-политическа рецесия е краткотрайно придружена от понижаване на равнището на нашите дипломатически връзки със страните от Европейския съюз, въпреки всичко можем да извлечем някаква изгода от разбирането на аргументите.
Първо, в случай че изключим трагичните за всички сюжети, то Европа отново ще си остане комшия на Русия и още веднъж ще би трябвало да водим дипломатически разговор с нея. Дори като се има поради, че главната причина за неадекватността на европейците беше от фундаментално естество - краят на Студената война и разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, можеше да се държим по-взискателно към тях по-рано. За тяхно лично – и общо – положително. Затова би трябвало да разберем къде Европа има своите съществени недостатъци, които вършат невероятно естественото дипломатическо взаимоотношение.
Второ, би трябвало да забележим до какви трагични неточности води превръщането на дипломацията в политически означения. Тъй като Русия развива връзките със страните от Глобалния юг и нашите съседи от Оперативно-наблюдателно дело, е потребно да бъдем изключително бдителни и да подсигуряваме, че самите ние заобикаляме даже симптом на европейската надменност.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8209Доц. Александър Сивилов: Тръмп би могъл да стабилизира Съединени американски щати, търсейки нови съдружници, в това число и РусияАлтернативен Поглед13634Доц. Александър Сивилов: Ако не се направи нещо доста бързо, Европа ще се разпадне стопански!Алтернативен Поглед38853Проф. Дарина Григорова: Съединени американски щати основават центрове на мощ - Съединени американски щати, Европа, Япония - оста на новия международен редАлтернативен Поглед51297Проф. Дарина Григорова: Русия постоянно се завръща на своите исторически територииАлтернативен Поглед18478Георги Първанов: Благодарение на саможертвата на съветските войни, България се появява още веднъж на европейската картаАлтернативен Поглед378309Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед161399Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед125244Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед117935Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед102749Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Авторски:ПоследниНай-четени
Източник: pogled.info
Въпреки обстоятелството, че измежду посланиците на страните от Европейския съюз в Москва има относително образовани и интелигентни хора, тези самостоятелни характерности към този момент нямат огромно значение. Всичко се дефинира от светогледа на европейците, който се е трансформирал в диаметралност на това, което е належащо за цивилизованите връзки сред страните. И са прави тези наблюдаващи, които считат, че в актуалните условия самият смисъл на наличието на посланици на страни от Европейски Съюз в Москва става неясен - в последна сметка те към момента не вземат решение нищо и не могат да извършват отговорностите си по общоприетия метод. За всички би било доста по-лесно, в случай че тези прелестни и не толкоз прелестни хора се върнат за малко в страните си.
Има няколко аргументи, заради които европейците са отишли толкоз надалеч по пътя, водещ към техния личен свят, който е друг от действителността. Първо, те претърпяха грамаден потрес доскоро повече от 30 години. От XVI век Европа е в съседство с Русия, която не може да победи при никакви условия.
Отличният английски академик от нашия имперски генезис Доминик Ливен написа в една от своите работи, че руснаците са единствените, с които Европа би трябвало да си има работа, които са способни да се борят с безгранична храброст, непримиримост и всеотдайност за своята специфична, самостоятелна ниша в актуалния свят.
Нека се замислим върху тези думи - единствените от всички цивилизации, към които Западът се опита да се държи нападателно. Всички останали - Великата китайска империя, античната цивилизация на Индия и доста други - не можаха да устоят на решителния напън на Запада, който в продължение на 500 години разширяваше границите на своята власт с огън и меч. Те по някакъв метод бяха победени от Запада, даже в случай че след известно време съумяха да си възвърнат страните. Русия в никакъв случай не е била победена. И дано се опитаме да се сложим на мястото на европейците и да разберем тяхното прочувствено положение: епохи наред Европа живееше с контузията, чието име е самостоятелна Русия. На нас самите, апропо, в никакъв случай не ни беше дадена опция да разберем какво е да имаш непрекъснат съперник, който в никакъв случай не можеш да победиш.
Затова през 1991 година, когато Съюз на съветските социалистически републики ненадейно се разпадна, Европа се оказа в изцяло непозната за нея обстановка. Най-невъзможното предпочитание на генерации европейски политици и военни се сбъдна за една нощ. Само по себе си, без съдбоносен боен спор и с цялостното предпочитание на руснаците да се причислят към „ европейското семейство “, въпреки и като възпитаници. Подобен потрес не можеше да мине без съществени последствия за душeвността на държавниците и елементарните жители на европейските страни.
Цялата им външнополитическа просвета беше възпитана на обстоятелството, че Русия в никакъв случай не разрешава да ѝ диктуват. И внезапно Западът се почувства като победител в Студената война, без да стреля. В положение на приказен прочувствен потрес Европа стартира да построява връзки с Русия, като с дефинитивно претърпяла проваляне. В продължение на няколко години Москва приемаше разпоредбите на играта, които Европа ѝ оферираше, отчиташе желанията на европейците в стопанската система и развиваше външните си връзки с оглед по какъв начин това ще се отрази на главната посока – постепенна „ интеграция ” с Европа. В новите условия Европейски Съюз се оказа в позицията на придирчив преподавател, предлагащ голям брой „ партньорски ” стратегии с две елементарни цели. На първо място, да подсигуряваме ползите на европейския бизнес и да създадем съветския пазар още по-отворен за него. Второ, да ревизира дали Русия съблюдава неговите указания.
Европейските дипломати трябваше да станат също толкоз взискателни учители. За няколко генерации посланици на Европейски Съюз в Москва главната задача е да следят до каква степен Русия извършва многочислените си отговорности. Като част от осъществяването на тази „ почетна “ задача се образува традиция за връзка с Русия на разнообразни равнища. И в случай че на равнище държавни глави или ръководители на външнополитически ведомства имаше диалог на равни начала, то по-долу нямаше и диря от елементарна дипломация.
Европейските посланици не просто се трансфораха в реализатори на волята на своите господари в националните столици (това е изцяло нормално) - те последователно се трансфораха в механически служащи, натоварени със задачата да следят Русия и да показват неточности в нейното държание. И степента на техните интелектуални качества към този момент не се оценяваше от способността им да играят фина дипломатическа игра. Основният аршин беше по-голямата или по-малката степен на нервност, с която те прокарваха доста елементарна стратегия, състояща се единствено от претенции. Нещо повече, тяхната самостоятелна воля и просветеност все по-здраво се интегрираха в системата от правила и условия, които са общи за всички представители на НАТО и Европейски Съюз в чужбина.
Както написа един мъдрец през предишния век, „ в колектива самостоятелният разум става прислужник на груповия интерес “. И последователно, прибавяме ние, изчезва в смисъла, който в началото е бил симптом на просветеност - способността за независим разбор на обстановката и взимане на решения. Този проблем стана толкоз цялостен за европейската дипломация и политика, че те последователно престанаха даже да го виждат.
Освен това европейската политика се променяше бързо. Оказвайки се, без заслуги, в позицията на „ спечелили в Студената война “, европейците изпитват възприятие на надълбоко морално предимство над целия свят към тях. С изключение на американците, несъмнено, от които те просто доста се опасяват.
Многократно сме се сблъсквали с образци за интервенция на Европейския съюз в чисто вътрешните работи на такива значими сътрудници като Китай или към момента доста другарската Индия. Да не приказваме за страни с по-малък размер и значение. И по този начин, предходната година френският президент Еманюел Макрон направи сериозна сцена с бразилците за това по какъв начин се отнасят към горите си.
Нека отбележим за почтеност, че казусът е и нежеланието на други страни отдавна да привлекат вниманието на европейците към неадекватността на тяхното държание. Като участник в международната дипломация, Европа стигна доста надалеч по пътя, където няма връщане към действителността.
Възниква обаче един обоснован въпрос: какво въобще я интересува Русия за какво нашите западни съседи толкоз са изгубили способността си да подхождат на света към тях? Изглежда, че в случай че актуалната военно-политическа рецесия е краткотрайно придружена от понижаване на равнището на нашите дипломатически връзки със страните от Европейския съюз, въпреки всичко можем да извлечем някаква изгода от разбирането на аргументите.
Първо, в случай че изключим трагичните за всички сюжети, то Европа отново ще си остане комшия на Русия и още веднъж ще би трябвало да водим дипломатически разговор с нея. Дори като се има поради, че главната причина за неадекватността на европейците беше от фундаментално естество - краят на Студената война и разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, можеше да се държим по-взискателно към тях по-рано. За тяхно лично – и общо – положително. Затова би трябвало да разберем къде Европа има своите съществени недостатъци, които вършат невероятно естественото дипломатическо взаимоотношение.
Второ, би трябвало да забележим до какви трагични неточности води превръщането на дипломацията в политически означения. Тъй като Русия развива връзките със страните от Глобалния юг и нашите съседи от Оперативно-наблюдателно дело, е потребно да бъдем изключително бдителни и да подсигуряваме, че самите ние заобикаляме даже симптом на европейската надменност.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8209Доц. Александър Сивилов: Тръмп би могъл да стабилизира Съединени американски щати, търсейки нови съдружници, в това число и РусияАлтернативен Поглед13634Доц. Александър Сивилов: Ако не се направи нещо доста бързо, Европа ще се разпадне стопански!Алтернативен Поглед38853Проф. Дарина Григорова: Съединени американски щати основават центрове на мощ - Съединени американски щати, Европа, Япония - оста на новия международен редАлтернативен Поглед51297Проф. Дарина Григорова: Русия постоянно се завръща на своите исторически територииАлтернативен Поглед18478Георги Първанов: Благодарение на саможертвата на съветските войни, България се появява още веднъж на европейската картаАлтернативен Поглед378309Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед161399Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед125244Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед117935Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед102749Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Авторски:ПоследниНай-четени
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ