С думи и дела. Как Китай отговаря на враждебните решения на срещата на върха на НАТО
Интригата към провалената покана на Украйна за участие в НАТО, която стана съществена тематика на неотдавнашната среща на върха на алианса във Вилнюс, засенчи всички останали тематики. Въпреки това, в случай че пренебрегнем трагичните събития в източната част на Европа, елементарно е да забележим, че световната основна история на тази и предходните срещи на върха е нещо напълно друго.
Преди година, след срещата в Мадрид, Китай беше избран за първи път като " систематична опасност за сигурността, ползите и полезностите на страните от Северноатлантическия алианс ". Оттогава несъгласията сред НАТО (да се чете „ групов Запад “) и Китай единствено нарастват.
Комюникето, оповестено след срещата във Вилнюс, отиде даже по-далеч. Първо, то съдържа разширената дефиниция: „ Амбициите и насилствените политики на Китай провокират нашите ползи, сигурност и полезности “. Второ, те в детайли изброяват по какъв начин тъкмо съгласно водачите на страните от алианса, Китай „ заплашва съдружниците “ и „ поврежда тяхната сигурност “.
Например Китай също е упрекнат в „ използванена необятен набор от политически, стопански и военни принадлежности за разширение на световното си въздействие с непрозрачна тактика, планове и военни мерки “. Сякаш има някоя от в действителност изобретателните страни в Алианса, която в миналото да е постъпвала по различен метод?
Реакцията на Пекин на тези риторични извършения като цяло е предвидима. Лидерите на НАТО още веднъж бяха поканени да се погледнат в огледалото, говорейки за „ подкопаване на интернационалния ред, учреден на правила “ (друга мантра от официалното съобщение от Вилнюс).
Все отново това не е Китай, а по-скоро НАТО систематично уголемява военното си наличие наоколо до границите на КНР, трансформирайки се от „ Северен Атлантик “ в в действителност световна организация.
Преди две години беше основан тристранен съюз на Съединени американски щати, Англия и Австралия с ясно изразена антикитайска ориентировка (AUKUS). Миналата година представители на такива „ чисто северноатлантически страни “ като Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея и Япония бяха поканени на срещата на върха на НАТО. А във Вилнюс съществено разискаха откриването на офис на НАТО в... Токио.
И съгласно Пекин, когато приказват за „ подкопаване на интернационалния ред, учреден на правила “, американците би било добре да стартират с това, което на китайски се назовава „ водопровод “批评 – „ сесия на разкриваща се самооценка “. Тъй като христоматиен образец за подкопаване на интернационалния ред е интервенцията " Съюзнически сили " през 1999 година, когато управлението на Югославия беше насила да се откаже от суверенитета върху част от територията си (Косово) и от териториалната целокупност на страната си.
Китайците имат особено отношение към събитията от 1999 година в Югославия.
На 7 май Военновъздушни сили на Съединени американски щати, откакто объркаха картите, изпратиха пет авиобомби върху китайското посолство в Белград. Сградата в действителност бе срината. А починаха трима китайски жители, двама публицисти и брачната половинка на единия от тях.
Американците по горещите следи бяха принудени да се признаят за отговорни и да платят обезщетение от смешните 4,5 милиона $ на фамилиите на жертвите. Освен това Вашингтон заяви, че в действителност не са желали да бомбардират китайското посолство, а са очаквали да унищожат постройката на една от държавните организации на Югославия (Югоимпорт), която стои наоколо. По някаква причина обаче китайското общество не беше успокоено от това пояснение.
Между другото, не всички имаха вяра в него.
Проучванията на публичното мнение обичайно демонстрират висок % от популацията, което счита, че " най-мощната войска в света " не може да се обърка толкоз доста в картите на огромен европейски град. По един или различен метод в цялата страна започнаха антиамерикански демонстрации. А американските дипломатически задачи бяха „ бомбардирани “ с камъни и торби с багра (между другото, Пекин също заплати отплата на Вашингтон за това).
Както постоянно споделят китайски специалисти, възходът на антиамериканските - и като цяло националистическите - настроения в страната стартира тъкмо през май 1999 година
Именно този епизод, след нова порция обвинявания от страна на НАТО, беше припомнен от формалния представител на китайското външно министерство Хуа Чунинг. В англоезичния си Twitter акаунт тя написа:
„ Провежда ли Китай „ политика на насила “? Не е ли НАТО този, който основава военни блокове и взе участие във военни интервенции по света, заплашвайки други страни със мощ и предизвиквайки ползите, сигурността и полезностите на човечеството? Дали НАТО не потъпква интернационалното право и главните правила на интернационалните връзки, като се намесва във вътрешните работи на други страни и взе участие във войни, причинявайки премеждия на милиони хора по света? Ние не сме не запомнили кръвния дълг на НАТО към китайския народ за бомбардирането на китайското посолство в Югославия “.
Коментирайки острото изявление на китайския посланик, всички съветски медии преведоха “debt of blood ” като “кръвен дълг ”, макар че в съветската версия се губи нюансът на смисъла, който в тази ситуация не значи дълг, а е като “призвание ” (задължение), а точно “какво ще би трябвало да се даде, заплати ” (дълг). Грубо казано, Китай освен помни, само че и има намерение да накара Америка да си спомни това в миналото в бъдещето.
Любопитно е, че това не е първият път, в който Хуа Чунинг употребява тезата за „ кръвен дълг “, като парира претенциозните изявления на западни политици.
И по този начин, на 25 февруари 2022 година, ден след началото на СВO, в отговор на изказвания на Държавния департамент на Съединени американски щати за това каква позиция би трябвало да заеме Китай по „ украинския проблем “ и като цяло по въпросите на „ зачитането на суверенитета и териториалните целокупност на други страни “, китайка сподели, че не е работа на Запада да учи Китай по тези въпроси и в действителност „ НАТО към момента дължи на китайския народ кръвен дълг “.
И макар че историята знае доста образци, когато гръмките изказвания на китайските политици на процедура освен не се трансфораха в каузи, само че даже не бяха въплътени в публични документи, самата формула за „ кръвния дълг “ звучи мощно. В края на краищата, както се споделя в Русия, " дългът го украсява само изплащането му ".
Междувременно Китай разгласи провеждането на нови военни учения взаимно с съветската страна, в заглавието на които ясно се загатва НАТО.
Ученията бяха под кодовото име „ Бейбу Лянхе ”北部联合, което беше преведено от редица медии като „ Северен съюз ”, до момента в който други избраха по-малко красивото, само че по-точно име „ Север. Взаимодействие “.
Буквално още по-правилен вид е фразата " Съединение на север ", която е изцяло съвместима със същността на ученията - китайските и съветските военни ще се срещнат в централната част на Японско море, т.е. на север от Китай.
И препратката към НАТО тук е, че късото име на организацията на китайски би било " Бейюе " 北约, " Северен пакт ". Поради особеностите на китайското словообразуване, когато не първите букви, а първите писмени знаци на думите се вземат за съкращения, „ атлантическият съставен елемент “ на името на НАТО се губи и остава единствено „ Север “.
В същото време не се приказва за никакъв „ северен съюз “ сред Русия и Китай.
Както Москва, по този начин и Пекин поредно се опълчват на етикетирането на тяхното съдействие, на блоковото мислене и манталитета на Студената война. В момента обаче тези учения наподобяват тъкмо като делата, които допълват думите на Хуа Чунинг в отговор на войнствената антикитайска изразителност на НАТО.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Преди година, след срещата в Мадрид, Китай беше избран за първи път като " систематична опасност за сигурността, ползите и полезностите на страните от Северноатлантическия алианс ". Оттогава несъгласията сред НАТО (да се чете „ групов Запад “) и Китай единствено нарастват.
Комюникето, оповестено след срещата във Вилнюс, отиде даже по-далеч. Първо, то съдържа разширената дефиниция: „ Амбициите и насилствените политики на Китай провокират нашите ползи, сигурност и полезности “. Второ, те в детайли изброяват по какъв начин тъкмо съгласно водачите на страните от алианса, Китай „ заплашва съдружниците “ и „ поврежда тяхната сигурност “.
Например Китай също е упрекнат в „ използванена необятен набор от политически, стопански и военни принадлежности за разширение на световното си въздействие с непрозрачна тактика, планове и военни мерки “. Сякаш има някоя от в действителност изобретателните страни в Алианса, която в миналото да е постъпвала по различен метод?
Реакцията на Пекин на тези риторични извършения като цяло е предвидима. Лидерите на НАТО още веднъж бяха поканени да се погледнат в огледалото, говорейки за „ подкопаване на интернационалния ред, учреден на правила “ (друга мантра от официалното съобщение от Вилнюс).
Все отново това не е Китай, а по-скоро НАТО систематично уголемява военното си наличие наоколо до границите на КНР, трансформирайки се от „ Северен Атлантик “ в в действителност световна организация.
Преди две години беше основан тристранен съюз на Съединени американски щати, Англия и Австралия с ясно изразена антикитайска ориентировка (AUKUS). Миналата година представители на такива „ чисто северноатлантически страни “ като Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея и Япония бяха поканени на срещата на върха на НАТО. А във Вилнюс съществено разискаха откриването на офис на НАТО в... Токио.
И съгласно Пекин, когато приказват за „ подкопаване на интернационалния ред, учреден на правила “, американците би било добре да стартират с това, което на китайски се назовава „ водопровод “批评 – „ сесия на разкриваща се самооценка “. Тъй като христоматиен образец за подкопаване на интернационалния ред е интервенцията " Съюзнически сили " през 1999 година, когато управлението на Югославия беше насила да се откаже от суверенитета върху част от територията си (Косово) и от териториалната целокупност на страната си.
Китайците имат особено отношение към събитията от 1999 година в Югославия.
На 7 май Военновъздушни сили на Съединени американски щати, откакто объркаха картите, изпратиха пет авиобомби върху китайското посолство в Белград. Сградата в действителност бе срината. А починаха трима китайски жители, двама публицисти и брачната половинка на единия от тях.
Американците по горещите следи бяха принудени да се признаят за отговорни и да платят обезщетение от смешните 4,5 милиона $ на фамилиите на жертвите. Освен това Вашингтон заяви, че в действителност не са желали да бомбардират китайското посолство, а са очаквали да унищожат постройката на една от държавните организации на Югославия (Югоимпорт), която стои наоколо. По някаква причина обаче китайското общество не беше успокоено от това пояснение.
Между другото, не всички имаха вяра в него.
Проучванията на публичното мнение обичайно демонстрират висок % от популацията, което счита, че " най-мощната войска в света " не може да се обърка толкоз доста в картите на огромен европейски град. По един или различен метод в цялата страна започнаха антиамерикански демонстрации. А американските дипломатически задачи бяха „ бомбардирани “ с камъни и торби с багра (между другото, Пекин също заплати отплата на Вашингтон за това).
Както постоянно споделят китайски специалисти, възходът на антиамериканските - и като цяло националистическите - настроения в страната стартира тъкмо през май 1999 година
Именно този епизод, след нова порция обвинявания от страна на НАТО, беше припомнен от формалния представител на китайското външно министерство Хуа Чунинг. В англоезичния си Twitter акаунт тя написа:
„ Провежда ли Китай „ политика на насила “? Не е ли НАТО този, който основава военни блокове и взе участие във военни интервенции по света, заплашвайки други страни със мощ и предизвиквайки ползите, сигурността и полезностите на човечеството? Дали НАТО не потъпква интернационалното право и главните правила на интернационалните връзки, като се намесва във вътрешните работи на други страни и взе участие във войни, причинявайки премеждия на милиони хора по света? Ние не сме не запомнили кръвния дълг на НАТО към китайския народ за бомбардирането на китайското посолство в Югославия “.
Коментирайки острото изявление на китайския посланик, всички съветски медии преведоха “debt of blood ” като “кръвен дълг ”, макар че в съветската версия се губи нюансът на смисъла, който в тази ситуация не значи дълг, а е като “призвание ” (задължение), а точно “какво ще би трябвало да се даде, заплати ” (дълг). Грубо казано, Китай освен помни, само че и има намерение да накара Америка да си спомни това в миналото в бъдещето.
Любопитно е, че това не е първият път, в който Хуа Чунинг употребява тезата за „ кръвен дълг “, като парира претенциозните изявления на западни политици.
И по този начин, на 25 февруари 2022 година, ден след началото на СВO, в отговор на изказвания на Държавния департамент на Съединени американски щати за това каква позиция би трябвало да заеме Китай по „ украинския проблем “ и като цяло по въпросите на „ зачитането на суверенитета и териториалните целокупност на други страни “, китайка сподели, че не е работа на Запада да учи Китай по тези въпроси и в действителност „ НАТО към момента дължи на китайския народ кръвен дълг “.
И макар че историята знае доста образци, когато гръмките изказвания на китайските политици на процедура освен не се трансфораха в каузи, само че даже не бяха въплътени в публични документи, самата формула за „ кръвния дълг “ звучи мощно. В края на краищата, както се споделя в Русия, " дългът го украсява само изплащането му ".
Междувременно Китай разгласи провеждането на нови военни учения взаимно с съветската страна, в заглавието на които ясно се загатва НАТО.
Ученията бяха под кодовото име „ Бейбу Лянхе ”北部联合, което беше преведено от редица медии като „ Северен съюз ”, до момента в който други избраха по-малко красивото, само че по-точно име „ Север. Взаимодействие “.
Буквално още по-правилен вид е фразата " Съединение на север ", която е изцяло съвместима със същността на ученията - китайските и съветските военни ще се срещнат в централната част на Японско море, т.е. на север от Китай.
И препратката към НАТО тук е, че късото име на организацията на китайски би било " Бейюе " 北约, " Северен пакт ". Поради особеностите на китайското словообразуване, когато не първите букви, а първите писмени знаци на думите се вземат за съкращения, „ атлантическият съставен елемент “ на името на НАТО се губи и остава единствено „ Север “.
В същото време не се приказва за никакъв „ северен съюз “ сред Русия и Китай.
Както Москва, по този начин и Пекин поредно се опълчват на етикетирането на тяхното съдействие, на блоковото мислене и манталитета на Студената война. В момента обаче тези учения наподобяват тъкмо като делата, които допълват думите на Хуа Чунинг в отговор на войнствената антикитайска изразителност на НАТО.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ