Всеки модел въплъщава емоциите и преживяванията ми
Интервю на Анелия Петрова
През последните няколко години името на тазгодишния притежател на "Златна игла " Иван Донев набира все по-голяма известност и самопризнание на интернационалната фешън сцена. Роден е на 4 юли 1987 година Творческият му път стартира от музикална паралелка в гр. Пловдив, минава през елитната Интернационална Академия за висша мода и изкуство на костюма "Коефия " в Рим и го настанява трайно на международния фешън подиум.
- Професионалното ти израстване минава през занимания с танци и сценография. Поглеждайки обратно, кои от твоите ранни ползи и упоритости са ти помогнали да формираш днешната си креативна личност?
- Нека стартираме с това, че аз пристигам от семейство на гении и актьори. Рисуването и музиката са ми в кръвта от детството - късметлия съм, че моите способности да танцувам, пея и рисувам са наследствени и съвсем всеки един в фамилията ми ги има.
Неслучайно междинното ми обучение е профилирано в български фолклор и фолклорни танци. Сега смятам всяко едно от тези мои занимания за културно благосъстояние и считам, че няма друго обучение, което би ми донесло този добър нюх за избор на музика, декори и локация на стилните ми изяви.
- Как би описал дизайнерската си хармония? Какво искаш да изразиш с облеклата си?
- Много мощен детайл за мен е подчертаването на женската хубост посредством гърба на моделите. Смятам, че гърбът е една от най-красивите и чувствени елементи на женското тяло, и се старая да го подчертая по привлекателен, грациозен и невулгарен метод.
Моделите в сбирката ми са въодушевени един от различен. Ако един фешън критик прегледа сбирката ми, ще забележи неналичието на поредност, отсъствието на единна линия и движеща се философия в нея. От друга страна, в случай че човек познава метода ми на работа, ще разбере, че всеки един от моделите ми носи претърпяна страст и самостоятелно ентусиазъм. Затова смятам, че особеното, което върша, е точно да вдъхвам страст във всеки един от моделите ми, която след това да бъде преживявана от публиката, както и от дамите, които я носят.
- Какви креативен правила следваш в основаването на всяка сбирка?
- Истината е, че не употребявам съответни креативен принципи; те са по-скоро в работата ми и в подчертаването на характерността на всеки от моделите ми. Голяма част от тях са уникати, чието основаване не дублирам. Освен това държа на уникалността и персонализацията на текстила и аксесоарите като копчета, ципове и бродерии. Тази характерност на детайла не е по никакъв начин лесна, тъй като постоянно последвам каноните на висшата мода, съчетавайки ги в това време с иновация, без да се отдалечавам от модата, предопределена за по-честа приложимост.
Понякога в ревютата ми се следят пробни елементи и се случва хората да не схващат, че в едно ревю не е наложително всички облекла да са предопределени за носене. Това, че дизайнерът два пъти в годината има късмет да показа креативните си визии пред аудитория, му разрешава да покаже изобретателната си полуда и концептуалните си хрумвания. Все отново част от дизайнерската му цел е да покаже модата като форма на изкуство.
- Къде се намираш сега - в креативен и метафизичен аспект?
- Може би заради обстоятелството, че съм млад дизайнер, не виждам на модата като на комерсиална специалност и промишленост. В момента усещам, че към момента съм на равнище създател и съвременен фешън мъдрец. Наясно съм, че тази ми настройка неизбежно ще се трансформира с времето, само че опцията да се впускам в дълбочините на фантазията си и изобретателните си хрумвания, без да се преценявам с настоящите трендове, не ме тормози. Напротив - разрешавам си тези креативен волности, давайки си сметка, че в този момент е времето да опитвам.
Философският аспект на модата като притежател на послания ми е изключително непосредствен. Много постоянно моделите ми са отдадени на тематики, които допират публиката - да вземем за пример последната ми сбирка "Мост сред културите " беше високо оценена от аудиторията на разнообразни страни, тъй като посредством нея съумях да покажа по какъв начин един младеж като мен може да бъде въодушевен от далечна и друга от неговата просвета. Увлечен от благосъстоянието на ислямското изкуство след визитата си в едноименния музей в Доха, Катар, аз взех решение да посветя времето, труда и любовта си към модата на основаването на тази сбирка.
- В свое изявление Майкъл Корс споделя, че "окото на дизайнера би трябвало да е постоянно любопитно ". Какво провокира твоето любознание и какво те въодушевява?
- Освен че окото на дизайнера би трябвало да бъде любопитно, то би трябвало да е постоянно отворено и да може да чете сред редовете. Аз съм човек, който извлича оптимален позитивизъм от всеки аспект на всяка обстановка. Убеден съм, че когато работиш за обществото, ти би трябвало да си част от него. Любопитен съм да се разхождам вечер по комерсиалните улици и да следя пред кои витрини се стопират хората и в какво се заглеждат. Често стоя до тях като елементарен консуматор и се вслушвам в мненията им за облеклата, които виждат пред себе си. Ползвам градски превоз поради любознанието си да видя по какъв начин хората се обличат, по какъв начин се държат и защо си приказват. Всяко едно от моите наблюдения е в интерес на разсъжденията ми за това в какво общество пребивавам, с цел да мога по съответен метод да му предложа добър и съответен артикул за идващия сезон.
- Важно ли е за един дизайнер да има занимания отвън модата?
- За мен заниманията отвън модата са значими и потребни. Дизайнерската специалност ми разрешава да комбинирам любовта си към новото и непознатото с работните ми отговорности. Например аз обичам да пътувам, да опознавам света и непознати култури и да се срещам с нови хора.
- Освен дизайнер ти си учител по мода в няколко образователни заведения. С какво преподавателската активност те обогатява?
- Контактът ми със студентите е същинско благосъстояние: в техните очи аз съм професор, само че в моите те са самобитни учители. Макар че съм относително близо до тяхната възраст, аз се веселя на опцията си да им предам познания. В същото време съзнавам, че работата ми със студенти способства за дизайнерското ми развиване, тъй като всяка тяхна страст и мнение е забавно за мен.
- Кое е по-важно за един дизайнер: да има постоянна креативна позиция, на която да не изневерява, или да бъде еластичен във връзка с стилните трендове?
- Според мен стабилната позиция е самобитно слагане на рамка. Когато се занимаваш с изобретателна активност или твориш изкуство, е мъчно да стоиш в рамка. Вярно е, че посредством рамката изграждаш жанр, който се трансформира в креативен автограф пред публиката, само че аз избирам да съм еластичен и всеобхватен. Гъвкавостта е преимущество във всяка специалност и е изключително потребно за креативните действия. В модата тя основава благоприятни условия да заявиш своята уникалност и особено възприятие за жанр. Този вид еластичност предизвика неконвенционалното ми мислене и води до основаването на модели, разнообразни от предварителната ми концепция. Бивайки еластичен, съумявам да трансформира бързо концепциите си и да ги приспособявам към нови хрумвания. Чрез тази предвидливост постоянно се увещавам, че нещата се получават по-добре, в сравнение с авансово съм предполагал. Колкото съм по-гъвкав, толкоз по-лесно разбирам хората, като в същото време им разрешавам да схванат самия мен.
- Какъв вид жена харесваш да обличаш?
- Всяка дама е моя обичан клиентка. Жените, с които работя, са от всевъзможен статус - от естествената стопанка до бизнес дамата, от тийнейджърката до известната световна персона. Не се лимитирам до избран вид жена, тъй като считам, че критерият за обличане би трябвало да е стилът на дамата, без оглед на това, от кое място идва и с какво се занимава. Отворен съм за работа с всевъзможни персони. За мен светът е хубав, тъй като хората в него са разнообразни. Уверен съм, че в моите облекла всяка жена може да се почувства женствена и красива. В облеклата, които сътворявам, дамите са елегантни, само че съблазнителни. Облечената в тях клиентка умее еднообразно добре да бъде твърда и решителна, когато работи, и да умее да се забавлява през свободното си време. Тя е както самоуверена и самостоятелна, по този начин и закачлива и изненадваща. Тя е жена, която освен притегля, само че съумява да задържи вниманието върху себе си за дълго време.
- Коя дреха е наложителна за дамския дрешник?
- Всяка жена би трябвало да има най-малко по няколко рокли в дрешника си - ежедневни, настоятелен, коктейлни, вечерни. Нека не забравяме, че роклята е била главен детайл в облеклото на дамата през вековете. Еволюцията на стилните трендове, женската равноправност и избрани обществени придвижвания през XX век са повлияли на избора на дамата да облече панталона, мъжката риза и сакото. Роклята обаче е онази наложителна дреха, към която дамите протягат ръка, когато желаят да подчертаят женствеността си, и по тази причина мястото й в дрешника е наложително.
- В майсторския си клас по мода Марк Джейкъбс учи студентите си, че "модата не е изкуство, а част от изкуството на живота ". Според теб каква е връзката сред мода и изкуство?
- Аз считам, че модата е изкуство, тъй като е изобретателна. Днес в международните музеи могат да се видят богати фешън сбирки, които в миналото са били просто нечии облекла. Днешното им показване като музейни експонати е удостоверение за тяхната значителност в историята на модата като изкуство, чиято еволюция може да бъде проследена и разказана. Това, което рисувам в скиците си и създавам с ръцете си, е моят метод изобретателно да пресъздам вътрешния си свят, възприятията и мислите си. Прехвърлейки концепциите си върху лист хартия, а по-късно от хартията - на манекен и от манекена - на действителни хора, е креативен развой, присъщ за изкуството.
- Носител си на голям брой награди в света на модата. Какво ти носят те?
- Давам си сметка, че броят на наградите ми за последните пет години, откогато приключих Академията за мода KOEFIA, по никакъв начин не е дребен. Той е удостоверение за растежа ми през тези години и за верните стъпки, които съм подхванал в устрема си да изкачвам фешън върхове. Всеки един от тези призове е самопризнание от света на модата, от огромните имена в нея, както и от публиката. Като млад дизайнер виждам на тези награди като на самобитна канара, която регистрира до каква степен съм стигнал в своето развиване.
През последните няколко години името на тазгодишния притежател на "Златна игла " Иван Донев набира все по-голяма известност и самопризнание на интернационалната фешън сцена. Роден е на 4 юли 1987 година Творческият му път стартира от музикална паралелка в гр. Пловдив, минава през елитната Интернационална Академия за висша мода и изкуство на костюма "Коефия " в Рим и го настанява трайно на международния фешън подиум.
- Професионалното ти израстване минава през занимания с танци и сценография. Поглеждайки обратно, кои от твоите ранни ползи и упоритости са ти помогнали да формираш днешната си креативна личност?
- Нека стартираме с това, че аз пристигам от семейство на гении и актьори. Рисуването и музиката са ми в кръвта от детството - късметлия съм, че моите способности да танцувам, пея и рисувам са наследствени и съвсем всеки един в фамилията ми ги има.
Неслучайно междинното ми обучение е профилирано в български фолклор и фолклорни танци. Сега смятам всяко едно от тези мои занимания за културно благосъстояние и считам, че няма друго обучение, което би ми донесло този добър нюх за избор на музика, декори и локация на стилните ми изяви.
- Как би описал дизайнерската си хармония? Какво искаш да изразиш с облеклата си?
- Много мощен детайл за мен е подчертаването на женската хубост посредством гърба на моделите. Смятам, че гърбът е една от най-красивите и чувствени елементи на женското тяло, и се старая да го подчертая по привлекателен, грациозен и невулгарен метод.
Моделите в сбирката ми са въодушевени един от различен. Ако един фешън критик прегледа сбирката ми, ще забележи неналичието на поредност, отсъствието на единна линия и движеща се философия в нея. От друга страна, в случай че човек познава метода ми на работа, ще разбере, че всеки един от моделите ми носи претърпяна страст и самостоятелно ентусиазъм. Затова смятам, че особеното, което върша, е точно да вдъхвам страст във всеки един от моделите ми, която след това да бъде преживявана от публиката, както и от дамите, които я носят.
- Какви креативен правила следваш в основаването на всяка сбирка?
- Истината е, че не употребявам съответни креативен принципи; те са по-скоро в работата ми и в подчертаването на характерността на всеки от моделите ми. Голяма част от тях са уникати, чието основаване не дублирам. Освен това държа на уникалността и персонализацията на текстила и аксесоарите като копчета, ципове и бродерии. Тази характерност на детайла не е по никакъв начин лесна, тъй като постоянно последвам каноните на висшата мода, съчетавайки ги в това време с иновация, без да се отдалечавам от модата, предопределена за по-честа приложимост.
Понякога в ревютата ми се следят пробни елементи и се случва хората да не схващат, че в едно ревю не е наложително всички облекла да са предопределени за носене. Това, че дизайнерът два пъти в годината има късмет да показа креативните си визии пред аудитория, му разрешава да покаже изобретателната си полуда и концептуалните си хрумвания. Все отново част от дизайнерската му цел е да покаже модата като форма на изкуство.
- Къде се намираш сега - в креативен и метафизичен аспект?
- Може би заради обстоятелството, че съм млад дизайнер, не виждам на модата като на комерсиална специалност и промишленост. В момента усещам, че към момента съм на равнище създател и съвременен фешън мъдрец. Наясно съм, че тази ми настройка неизбежно ще се трансформира с времето, само че опцията да се впускам в дълбочините на фантазията си и изобретателните си хрумвания, без да се преценявам с настоящите трендове, не ме тормози. Напротив - разрешавам си тези креативен волности, давайки си сметка, че в този момент е времето да опитвам.
Философският аспект на модата като притежател на послания ми е изключително непосредствен. Много постоянно моделите ми са отдадени на тематики, които допират публиката - да вземем за пример последната ми сбирка "Мост сред културите " беше високо оценена от аудиторията на разнообразни страни, тъй като посредством нея съумях да покажа по какъв начин един младеж като мен може да бъде въодушевен от далечна и друга от неговата просвета. Увлечен от благосъстоянието на ислямското изкуство след визитата си в едноименния музей в Доха, Катар, аз взех решение да посветя времето, труда и любовта си към модата на основаването на тази сбирка.
- В свое изявление Майкъл Корс споделя, че "окото на дизайнера би трябвало да е постоянно любопитно ". Какво провокира твоето любознание и какво те въодушевява?
- Освен че окото на дизайнера би трябвало да бъде любопитно, то би трябвало да е постоянно отворено и да може да чете сред редовете. Аз съм човек, който извлича оптимален позитивизъм от всеки аспект на всяка обстановка. Убеден съм, че когато работиш за обществото, ти би трябвало да си част от него. Любопитен съм да се разхождам вечер по комерсиалните улици и да следя пред кои витрини се стопират хората и в какво се заглеждат. Често стоя до тях като елементарен консуматор и се вслушвам в мненията им за облеклата, които виждат пред себе си. Ползвам градски превоз поради любознанието си да видя по какъв начин хората се обличат, по какъв начин се държат и защо си приказват. Всяко едно от моите наблюдения е в интерес на разсъжденията ми за това в какво общество пребивавам, с цел да мога по съответен метод да му предложа добър и съответен артикул за идващия сезон.
- Важно ли е за един дизайнер да има занимания отвън модата?
- За мен заниманията отвън модата са значими и потребни. Дизайнерската специалност ми разрешава да комбинирам любовта си към новото и непознатото с работните ми отговорности. Например аз обичам да пътувам, да опознавам света и непознати култури и да се срещам с нови хора.
- Освен дизайнер ти си учител по мода в няколко образователни заведения. С какво преподавателската активност те обогатява?
- Контактът ми със студентите е същинско благосъстояние: в техните очи аз съм професор, само че в моите те са самобитни учители. Макар че съм относително близо до тяхната възраст, аз се веселя на опцията си да им предам познания. В същото време съзнавам, че работата ми със студенти способства за дизайнерското ми развиване, тъй като всяка тяхна страст и мнение е забавно за мен.
- Кое е по-важно за един дизайнер: да има постоянна креативна позиция, на която да не изневерява, или да бъде еластичен във връзка с стилните трендове?
- Според мен стабилната позиция е самобитно слагане на рамка. Когато се занимаваш с изобретателна активност или твориш изкуство, е мъчно да стоиш в рамка. Вярно е, че посредством рамката изграждаш жанр, който се трансформира в креативен автограф пред публиката, само че аз избирам да съм еластичен и всеобхватен. Гъвкавостта е преимущество във всяка специалност и е изключително потребно за креативните действия. В модата тя основава благоприятни условия да заявиш своята уникалност и особено възприятие за жанр. Този вид еластичност предизвика неконвенционалното ми мислене и води до основаването на модели, разнообразни от предварителната ми концепция. Бивайки еластичен, съумявам да трансформира бързо концепциите си и да ги приспособявам към нови хрумвания. Чрез тази предвидливост постоянно се увещавам, че нещата се получават по-добре, в сравнение с авансово съм предполагал. Колкото съм по-гъвкав, толкоз по-лесно разбирам хората, като в същото време им разрешавам да схванат самия мен.
- Какъв вид жена харесваш да обличаш?
- Всяка дама е моя обичан клиентка. Жените, с които работя, са от всевъзможен статус - от естествената стопанка до бизнес дамата, от тийнейджърката до известната световна персона. Не се лимитирам до избран вид жена, тъй като считам, че критерият за обличане би трябвало да е стилът на дамата, без оглед на това, от кое място идва и с какво се занимава. Отворен съм за работа с всевъзможни персони. За мен светът е хубав, тъй като хората в него са разнообразни. Уверен съм, че в моите облекла всяка жена може да се почувства женствена и красива. В облеклата, които сътворявам, дамите са елегантни, само че съблазнителни. Облечената в тях клиентка умее еднообразно добре да бъде твърда и решителна, когато работи, и да умее да се забавлява през свободното си време. Тя е както самоуверена и самостоятелна, по този начин и закачлива и изненадваща. Тя е жена, която освен притегля, само че съумява да задържи вниманието върху себе си за дълго време.
- Коя дреха е наложителна за дамския дрешник?
- Всяка жена би трябвало да има най-малко по няколко рокли в дрешника си - ежедневни, настоятелен, коктейлни, вечерни. Нека не забравяме, че роклята е била главен детайл в облеклото на дамата през вековете. Еволюцията на стилните трендове, женската равноправност и избрани обществени придвижвания през XX век са повлияли на избора на дамата да облече панталона, мъжката риза и сакото. Роклята обаче е онази наложителна дреха, към която дамите протягат ръка, когато желаят да подчертаят женствеността си, и по тази причина мястото й в дрешника е наложително.
- В майсторския си клас по мода Марк Джейкъбс учи студентите си, че "модата не е изкуство, а част от изкуството на живота ". Според теб каква е връзката сред мода и изкуство?
- Аз считам, че модата е изкуство, тъй като е изобретателна. Днес в международните музеи могат да се видят богати фешън сбирки, които в миналото са били просто нечии облекла. Днешното им показване като музейни експонати е удостоверение за тяхната значителност в историята на модата като изкуство, чиято еволюция може да бъде проследена и разказана. Това, което рисувам в скиците си и създавам с ръцете си, е моят метод изобретателно да пресъздам вътрешния си свят, възприятията и мислите си. Прехвърлейки концепциите си върху лист хартия, а по-късно от хартията - на манекен и от манекена - на действителни хора, е креативен развой, присъщ за изкуството.
- Носител си на голям брой награди в света на модата. Какво ти носят те?
- Давам си сметка, че броят на наградите ми за последните пет години, откогато приключих Академията за мода KOEFIA, по никакъв начин не е дребен. Той е удостоверение за растежа ми през тези години и за верните стъпки, които съм подхванал в устрема си да изкачвам фешън върхове. Всеки един от тези призове е самопризнание от света на модата, от огромните имена в нея, както и от публиката. Като млад дизайнер виждам на тези награди като на самобитна канара, която регистрира до каква степен съм стигнал в своето развиване.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ