МРРБ изработи карта с всички пътни проекти за реализация до 2040 г.
Интерактивна карта за първи път демонстрира проектите за развиване на транспортната инфраструктура на България до 2040 г. Тя е направена от Министерството на районното развиване и благоустройство (МРРБ) и демонстрира обектите от пътната и железопътна инфраструктура, интермодални терминали, летища, пристанища, вътрешни водни пътища, нови мостове и тунели, които ще се осъществят на стадии до края на интервала.
Включени са също планове от главната и широкообхватна TEN-T мрежи, които са в употреба през 2022 г. или ще бъдат приключени до 2030 година, както и стратегически значими за България обекти, които се чака да бъдат пуснати в употреба до 2040 година
и в нея се показват и другите стадии на осъществяване на плановете.
Например в периода 2022 – 2025 година би трябвало да приключи цялостното създаване на сектора от Благоевград до Крупник на автомагистрала „ Струма “ и трасето сред Боаза и Павликени на автомагистрала „ Хемус “, отбелязва Министерство на регионалното развитие. Ще бъде приключена и пусната в употреба цялата автомагистрала „ Европа “ от граничния пункт „ Калотина “ до София. В този интервал би трябвало бъдат осъвременени и правите Видин – Монтана и Враца – Ботевград от трасето сред Видин и Ботевград.
Предстои до 2025 година да бъдат осъществени вложения и в модернизиране на инфраструктурата и възстановяване на изискванията за работа на пристанищата Видин, Лом, Русе и Силистра на река Дунав, както и Черноморските – Варна и Бургас. Работата по тях ще продължи и през идващия интервал - от 2026 година
До 2030 година се възнамерява да приключи строителството и в употреба да бъдат пуснати секторът сред Крупник и Кресна на Автомагистрала „ Струма “, правата сред Павликени и Шумен на Автомагистрала „ Хемус “, както и секторът сред Кюстендил и Дупница от бъдещата автомагистрала „ Рила “.
По направлението север – юг ще се работи за довеждане докрай на трасето сред Монтана и Враца от пътя Видин – Ботевград и автомагистралите „ Черно море “ и „ Русе – Велико Търново “. Поетапно ще се модернизира трасето сред Велико Търново и Хасково през Габрово и Стара Загора като би трябвало да приключи до 2030 година Дотогава би трябвало да бъде приключен и тунелът под връх Шипка. В този период държавното управление възнамерява модернизиране и на пътния сектор Монтана - София с тунел под Петрохан, а също по този начин и създаване на тунел на Автомагистрала Черно море “. До 2030 г. се чака да бъде построен „ Дунав мост 3 “ при Русе, който е привързан с построяването на автомагистралата „ Русе – Велико Търново “.
На картата са показани и стратегическите инфраструктури планове във фаза подготовка за предпроектно изследване. Такива планове са още 4 моста на река Дунав – при Оряхово, Никопол, Свищов и Силистра. Предприети са дейности по подготовка за построяването и на още един тунел под Стара планина, при с. Вонеща вода, съчетано с модернизирането на пътя Велико Търново – Димитровград през Прохода на Републиката.
Посочени са и градовете, които са възможни за присъединяване по план „ Зелена подвижност “. Целта му е да насърчи устойчивата градска подвижност посредством развиване на екологичен, безвреден, функционален и енергийно ефикасен превоз. За възстановяване положението на публичния градски превоз и поощряване на „ зелената подвижност “ 40 български общини ще могат да аплайват за средства от Националния проект за възобновяване и резистентност.
Включени са също планове от главната и широкообхватна TEN-T мрежи, които са в употреба през 2022 г. или ще бъдат приключени до 2030 година, както и стратегически значими за България обекти, които се чака да бъдат пуснати в употреба до 2040 година
и в нея се показват и другите стадии на осъществяване на плановете.
Например в периода 2022 – 2025 година би трябвало да приключи цялостното създаване на сектора от Благоевград до Крупник на автомагистрала „ Струма “ и трасето сред Боаза и Павликени на автомагистрала „ Хемус “, отбелязва Министерство на регионалното развитие. Ще бъде приключена и пусната в употреба цялата автомагистрала „ Европа “ от граничния пункт „ Калотина “ до София. В този интервал би трябвало бъдат осъвременени и правите Видин – Монтана и Враца – Ботевград от трасето сред Видин и Ботевград.
Предстои до 2025 година да бъдат осъществени вложения и в модернизиране на инфраструктурата и възстановяване на изискванията за работа на пристанищата Видин, Лом, Русе и Силистра на река Дунав, както и Черноморските – Варна и Бургас. Работата по тях ще продължи и през идващия интервал - от 2026 година
До 2030 година се възнамерява да приключи строителството и в употреба да бъдат пуснати секторът сред Крупник и Кресна на Автомагистрала „ Струма “, правата сред Павликени и Шумен на Автомагистрала „ Хемус “, както и секторът сред Кюстендил и Дупница от бъдещата автомагистрала „ Рила “.
По направлението север – юг ще се работи за довеждане докрай на трасето сред Монтана и Враца от пътя Видин – Ботевград и автомагистралите „ Черно море “ и „ Русе – Велико Търново “. Поетапно ще се модернизира трасето сред Велико Търново и Хасково през Габрово и Стара Загора като би трябвало да приключи до 2030 година Дотогава би трябвало да бъде приключен и тунелът под връх Шипка. В този период държавното управление възнамерява модернизиране и на пътния сектор Монтана - София с тунел под Петрохан, а също по този начин и създаване на тунел на Автомагистрала Черно море “. До 2030 г. се чака да бъде построен „ Дунав мост 3 “ при Русе, който е привързан с построяването на автомагистралата „ Русе – Велико Търново “.
На картата са показани и стратегическите инфраструктури планове във фаза подготовка за предпроектно изследване. Такива планове са още 4 моста на река Дунав – при Оряхово, Никопол, Свищов и Силистра. Предприети са дейности по подготовка за построяването и на още един тунел под Стара планина, при с. Вонеща вода, съчетано с модернизирането на пътя Велико Търново – Димитровград през Прохода на Републиката.
Посочени са и градовете, които са възможни за присъединяване по план „ Зелена подвижност “. Целта му е да насърчи устойчивата градска подвижност посредством развиване на екологичен, безвреден, функционален и енергийно ефикасен превоз. За възстановяване положението на публичния градски превоз и поощряване на „ зелената подвижност “ 40 български общини ще могат да аплайват за средства от Националния проект за възобновяване и резистентност.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ