Инженерите от НАСА започнаха изпращането на нови команди, които ще

Инженерите от НАСА започнаха изпращането на нови команди, които ще ревизират разнообразни сюжети за какво остарелият марсоход “Опортюнити ” продължава да мълчи. За финален път на Земята бе получен радиосигнал от него на 10-ти юни предходната година, директно преди да стартира гигантската прахова стихия. От тогава до в този момент управлението на задачата слуша пасивно ако “Опортюнити ” се разсъни и независимо стартира да излъчва, само че също по този начин и работи интензивно, изпращайки команди към марсохода – с вярата, че в случай че е безсънен и дееспособен, ще излъчи неотложно радиосигнал към Земята. 

Но за жалост към този момент в продължение на близо осем месеца от “Опортюнити ” няма ни новина, ни кост.

В неявяване на радиосигнал експертите от НАСА няма по какъв начин да схванат какво може да се е случило с марсохода, дали е покрит от огромно количество прахуляк, който не разрешава на батериите да се презаредят, или пък някакъв съставен елемент на борда се е развалил непоправимо. Екипът неколкократно наблягаше, че по време на бурята нямаше очакване температурите на Марс да паднат дотам, че да увредят електрониката. Но също по този начин няколко пъти бе очебийно, че преценките за студоустойчивост са направени въз основата на фабричните параметри, а годините сигурно са оказали въздействие върху издръжливостта. Някои членове на екипа обичаха да си служат с аналогията, че има разлика сред това какъв брой време един младеж би могъл да престои на открито през зимата, без яке, на минусови температури, и какъв брой време може да издържи възрастен човек. В случая “Опортюнити ” припомня за възрастния човек. На 25-ти януари се навършиха тъкмо 15 години от кацането на марсохода – в никакъв случай до момента спускаем уред не е работил толкоз дълго време на друга планета. 

Част от новата тактика на НАСА включва отреагиране при положение, че е отказала радиоапаратурата на борда. Екипът обикновено употребява радиоприемници и предаватели на “Опортюнити ”, които работят в обсега на свръхкъсите талази. Два от сюжетите, които ще бъдат тествани, са дали главното радио на свръхкъси талази е отказало, дали по едно и също време главното и аварийно радио на свръхкъси талази са отказали. Трети сюжет, който би трябвало да бъде тестван, е дали вътрешният часовник на марсохода е изгубил визия за времето. На борда на “Опортюнити ” има и УКВ радио, което марсоходът използва за връзка с прелитащите над него орбитални апарати. Ще бъде пратена команда за рестартиране на бордовия часовник и за изпращане на сигнал през УКВ радиото. 

“Има разнообразни техники, с които желаеме да проверим голям брой вероятни сюжети за щета на машината ”, оповестява Джон Калас от екипа. “Например в случай че и двата усилвателя на предавателите са се развалили, може ли да използваме към момента УКВ радиото? ”

Не е изключено обаче да е отказал някой главен съставен елемент, без който задачата не може да продължи напред. Екипът е подготвен и за този сюжет. На никой не му се желае да каже “сбогом ” на “Опортюнити ”. Та този марсоход работи от 2004 година насам, привикнали сме с неговите фотоси и откритията, които правеше. 

Но всяко нещо си има край. В един миг идва време да се съобщи щафетата. На Марс продължава да работи огромният марсоход “Кюриосити ”, който кацна през 2012 година и в този момент катери планината Шарп. Преди два месеца съумя да кацне и стационарният спускаем уред на НАСА “ИнСайт ”, който ще учи вътрешния градеж на планетата. Очакваме до няколко седмици да стартира главната му научна стратегия. Изследванията на Марс не завършват с “Опортюнити ” и в един миг, щем не щем, би трябвало да се фокусираме повече върху “ИнСайт ” и идните открития. 

Ако краят на “Опортюнити ” е към този момент пристигнал, това ще е повече от заслужен свършек на задачата. Марсоходът ще си е отишъл не поради нескопосана техника, не поради заводски недостатък или някаква неточност на екипа, а поради независещите от наземното управление метеорологични условия на Червената планета. 

За повече информация: НАСА