Богдан Милчев пред novini.bg: 11 ведомства отговарят за безопасността на пътя, а сме първенци по жертви и катастрофи
Инж. Богдан Милчев е ръководител на Управителния съвет на Института за пътна сигурност. От 1995 година до 2014 година работи в системата на Министерство на вътрешните работи. Бил е началник на столичната конструкция на КАТ в интервала 2011-2013 година Говорим с него дни след следващата зверска злополука, станала на Автомагистрала "Тракия ". Помолих специалиста да разяснява аргументите по тази причина у нас да не се прави предварителна защита, посредством оценка на риска, заради което непрестанно се препъваме в едни и същи неточности и нагазваме в една и съща мътна вода даже на пътя. Пример - след нещастието в Искърското дефиле край Своге преди две години, в този момент още веднъж сме очевидци на жестока злополука на пътя. А там, както знаете, годишно даваме толкоз жертви, колкото няма и в някои Източни страни с постояннни военни спорове.
Катастрофата на Автомагистрала "Тракия " е следващото доказателство за неспособността на институциите да ръководят риска от ПТП.
През последните няколко години всеки месец сме очевидци на произшествия, в които гинат най-малко по 1-2 жертви. Това е първият знак, че имаме проблем в цялостната транспортна система. Начинът, по който се ръководят парите ни, с които се поддържат и построяват нови пътища, е неправилен.Не се прави оценка на риска от ПТП-та в транспортната ни система. А единствено тя може да ни покаже и очертае целите - къде да сменим мантинелите, асфалта, да проектираме нови пътища и така нататък. Всички тези действия до момента се вършат посредством политически вмешателства, ходатайства, под въздействие на публичен напън - когато някой стачкува, тъй като пътят му е неприятен и така нататък Така не може да се управлява безвредно транспортната ни система. За всички ни е ясно, че нямаме задоволително средства да оправяме вкупом общите ни проблеми. Но би трябвало да има оценка на риска, с цел да се слагат ясно и тъкмо целите. Този способ обаче, за жалост, не съществува в нашето законодателство. В Закона за пътищата даже не се употребява термина риск, дори оставам с усещането, че някои управници не са наясно с разликата сред риска и опасността.
Кой би трябвало да прави оценка риска?
По категорично гледище на нашия институт пред Министерски съвет през февруари м.г. бе основана Държавна организация за сигурност по пътищата. Идеята беше посредством нея да се сътвори нов модел за ръководство на пътната конюнктура в страната. Досега с тази активност в България са натоварени 11 ведомства, отговорността се размива сред тях и няма никаква съгласуваност и успеваемост. Затова концепцията бе новата организация да реализира цялостен мониторинг върху сигурността на придвижването по пътищата, да направи оценка на риска, да изготви пътна карта за неопасен превоз и придвижване по пътищата в страната. Е с днешна дата можем да обобщим, че тази нова конструкция за година и половина не свърши нищо от задачите, които имаше. Това е до болежка познато - в България продължаваме да сътворяваме организации, комитети, ведомства, които като че ли се въртят към личната си ос, препъват се и резултат и полза за жителите няма. Така повтаряме все едни и същи неточности, въртим се като в обаян кръг, а хората гинат по пътищата.
След Своге стана ясно, че сме рецидивисти в повторението на гафове
Тогава се направиха кадрови кадрили, смениха се министри, сътвори се организация. А след това си продължиха както досега - без експертиза, без планировка и оценка на риска. Всичко това ни праща непосредствено на последно място в класациите по липса на сигурност на пътя и на първо по произшествия. Свидетели сме по какъв начин някакви "експерти " тези дни приказват за неналичието на мантинели, на знаци по пътя. Но къде са държавните органи? Вместо да застанат начело, като водачи да ни покажат пътя, слушаме хората от НПО-тата. Те постановат дневния ред на държавните институции, където липсват експертиза, самочувствие и подготвеност.
Необходимо е държавното управление неотложно да предприеме
кадрови и структурни промени в държавната Агенция за пътна сигурност /АПИ/. Иначе то ще носи отговорността за продължаващите тежки произшествия по нашите пътища. Аз поисквам на българските водачи да имат шанс. Защото няма на какво друго да разчитат на пътя, с изключение на на шанса си.
Катастрофата на Автомагистрала "Тракия " е следващото доказателство за неспособността на институциите да ръководят риска от ПТП.
През последните няколко години всеки месец сме очевидци на произшествия, в които гинат най-малко по 1-2 жертви. Това е първият знак, че имаме проблем в цялостната транспортна система. Начинът, по който се ръководят парите ни, с които се поддържат и построяват нови пътища, е неправилен.Не се прави оценка на риска от ПТП-та в транспортната ни система. А единствено тя може да ни покаже и очертае целите - къде да сменим мантинелите, асфалта, да проектираме нови пътища и така нататък. Всички тези действия до момента се вършат посредством политически вмешателства, ходатайства, под въздействие на публичен напън - когато някой стачкува, тъй като пътят му е неприятен и така нататък Така не може да се управлява безвредно транспортната ни система. За всички ни е ясно, че нямаме задоволително средства да оправяме вкупом общите ни проблеми. Но би трябвало да има оценка на риска, с цел да се слагат ясно и тъкмо целите. Този способ обаче, за жалост, не съществува в нашето законодателство. В Закона за пътищата даже не се употребява термина риск, дори оставам с усещането, че някои управници не са наясно с разликата сред риска и опасността.
Кой би трябвало да прави оценка риска?
По категорично гледище на нашия институт пред Министерски съвет през февруари м.г. бе основана Държавна организация за сигурност по пътищата. Идеята беше посредством нея да се сътвори нов модел за ръководство на пътната конюнктура в страната. Досега с тази активност в България са натоварени 11 ведомства, отговорността се размива сред тях и няма никаква съгласуваност и успеваемост. Затова концепцията бе новата организация да реализира цялостен мониторинг върху сигурността на придвижването по пътищата, да направи оценка на риска, да изготви пътна карта за неопасен превоз и придвижване по пътищата в страната. Е с днешна дата можем да обобщим, че тази нова конструкция за година и половина не свърши нищо от задачите, които имаше. Това е до болежка познато - в България продължаваме да сътворяваме организации, комитети, ведомства, които като че ли се въртят към личната си ос, препъват се и резултат и полза за жителите няма. Така повтаряме все едни и същи неточности, въртим се като в обаян кръг, а хората гинат по пътищата.
След Своге стана ясно, че сме рецидивисти в повторението на гафове
Тогава се направиха кадрови кадрили, смениха се министри, сътвори се организация. А след това си продължиха както досега - без експертиза, без планировка и оценка на риска. Всичко това ни праща непосредствено на последно място в класациите по липса на сигурност на пътя и на първо по произшествия. Свидетели сме по какъв начин някакви "експерти " тези дни приказват за неналичието на мантинели, на знаци по пътя. Но къде са държавните органи? Вместо да застанат начело, като водачи да ни покажат пътя, слушаме хората от НПО-тата. Те постановат дневния ред на държавните институции, където липсват експертиза, самочувствие и подготвеност.
Необходимо е държавното управление неотложно да предприеме
кадрови и структурни промени в държавната Агенция за пътна сигурност /АПИ/. Иначе то ще носи отговорността за продължаващите тежки произшествия по нашите пътища. Аз поисквам на българските водачи да имат шанс. Защото няма на какво друго да разчитат на пътя, с изключение на на шанса си.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ