„Отворени Балкани“: Празни приказки или средство за подобряване на отношенията в региона
Инициативата „ Отворени Балкани “ е обрисувана с красиви думи, само че изцяло материално празна от вътрешната страна, счита юристът Реля Радович, само че политологът Вук Велебит счита, че икономическото съдействие, залегнало в нея, е " метод за възстановяване на връзките в района ".
Според Радович единният пазар като съществена цел, изтъквана от самодейността, са единствено „ огромни думи “ без покритие.. Както споделя той, " успяхме да забележим всичко, което е подписано, само че на процедура до момента не е открито отваряне или основаване на обединен пазар ".
На въпрос дали Хърватия и Гърция могат да се причислят към „ Отворени Балкани “, Радович счита, че това е " отличен тест за въпроса какво съставлява „ Отворени Балкани ".
„ Ако „ Отворени Балкани “ в действителност се стреми към постигането на този обединен пазар, не може да се приказва за присъединение на тези две страни, тъй като това просто им е неразрешено, защото те са членове на Европейски Съюз. Европейският съюз има собствен личен обединен пазар, той има изключителната подготвеност да договаря интернационалните търговски връзки с трети страни, т.е. с тези, които не са негови членки. Хърватия въобще не е способена да разисква комерсиалните си връзки с чужбина, това може да направи единствено Европейската комисия ", изясни юристът в предаването " Нови ден ".
Радович счита, че „ Отворени Балкани “ ще бъдат сведени „ до доста по-скромни форми на съдействие “.
„ Те повече няма да натъртват на този разказ за единния пазар, който явно е неосъществим на процедура. Ще работим по някои по-малки форми на съдействие, както сме го правили до момента “, споделя той. „ Това е непостижимо, тъй като концепцията за отворен пазар е много амбициозна, изисква сериозен метод, изисква интернационална организация на доста високо равнище, съществени междудържавни съглашения, които до момента просто липсваха “, сподели той за N1.
За икономическото съдействие като " метод за възстановяване на връзките " приказва Вук Велебит.
„ Отворени Балкани “ породиха като нужда този район, локалните водачи и политици да основат някаква самодейност, в която да има по-голямо чувство, че вие сте контролиращите процеса на районна интеграция. Тази самодейност е на първо място благосъстоятелност на този район, а не на Брюксел, Америка или Москва “, споделя Велебит.
Радович пък счита, че самодейността е изцяло „ материално празна от вътрешната страна ".
„ Това е просто проява, че задачата ѝ не е друга, с изключение на да служи на локалните политици да се преструват, че вършат нещо, а в действителност да не вършат нищо. Политиците са потвърдили през десетилетията, че не са способни на диалози на Балканите без някой ги принуди или в Брюксел, или в Берлин “, изясни юристът.
Според Велебит хубавото на „ Отворени Балкани “ е на първо място откритата връзка сред вложителите.
„ Това е икономическа самодейност, само че в прочут смисъл е и политическа платформа, посредством която можете да подсилите позицията си в договарянията с Европейски Съюз. Наистина считам, че всичко, което способства за по-свързания район, въпреки всичко е положително. Вижте връзките сред Сърбия и Албания, мисля, че те са доста по-спокойни, в сравнение с бяха “, споделя политологът.
На въпрос дали неофициалната среща на водачите на Западните Балкани, проведена от Еди Рама в Тирана, ще промени нещо и ще дефинира по-ясно ориста на този план, Велебит отбелязва, че Албания е един от водачите на този план и „ не може просто да си тръгне или се откаже от него в този момент ". /БГНЕС
