Към какви ястия да добавяме индийско орехче
Индийското орехче се назовава още мускатово орехче. То съставлява изсушената костилка от плода на вечнозелено дърво от фамилията на миртата.
Родина на индийското орехче са арабските страни и по-точно - Молукските острови. То идва в Европа през 12 век, само че скоро по-късно се постанова възбрана за износа му. Чак през 18 век вносът е възобновен.
Силният блудкав усет на индийското орехче го прави подобаваща и желана фалшификация за редица ястия. От мускатовото дърво се получава както мускатов орех, по този начин и мускатов цвят. Той е високо скъп, само че намирането му е доста трудоемко.
В кулинарията най-използвано е ситно настърганото индийско орехче. Добавя се в обичайно сладки ястия – торти от сметана, сладкиши, яйчени и млечни кремове. В тестените произведения се прибавя при замесването на самото тесто.
Също по този начин добре се вписва като съставна част на пастети, спаначени и картофени, гъбени и зеленчукови ястия. Прибавя се по време на самото готвене.
Кореспондира си добре със зеле и лук. С него се подправят сосове, локални ястия и супи, най-много телешко варено. В сосовете се прибавя в самият завършек на варенето. Наситненото индийско орехче се съхранява на изсъхнало място.
Мускатовото орехче е съществена съставна част в доста етнокухни, като италианската, карибската, индийската, френската, гръцката. Среща се още в кулинарията на Латинска Америка и на Близкия Изток.
Подправката най-често се съчетава с подправки като черен пипер, дафинов лист, лук, магданоз, корени за чорба. В множеството случаи се прибавя дружно с останалите подправки, малко преди края на готвенето.
По състав индийското орехче се приближава до магданоза. В него се съдържа веществото миристицин, което има психотропни и халюциногенни свойства. Смята се, че даже едно орехче може да бъде отровно.
Приемано в дребни дози работи антисептично. То подтиква защитните сили на организма. Поради това, в медицината масло от индийското орехче се употребява като стимулиращо и тонизиращо средство.
