Индия изстреля станция , която да изследва слънцето
Индия изстреля слънчевата изследователска станция Aditya-L1, което бе излъчено от уеб страницата и YouTube канала на Индийската организация за галактически проучвания, съобщи Агенция Франс Прес, представена от БГНЕС. Aditya-L1 започва малко преди обяд с предаване онлайн, показващо стотици фенове, които приветстват бурно посред оглушителния звук от издигането на ракетата.
" Изстрелването е сполучливо, всичко е обикновено ", разгласи чиновник на организацията, до момента в който корабът си проправяше път към горните пластове на земната атмосфера.
Съединените щати и Европейската галактическа организация (ESA) изпратиха голям брой сонди до центъра на Слънчевата система, като се стартира с програмата Pioneer на НАСА през 60-те години на предишния век. Япония и Китай също стартираха свои лични задачи за слънчеви обсерватории в орбитата на Земята. Но в случай че успее задачата й, Индия ще бъде първата азиатска страна, стигнала орбитата към Слънцето.
" Това е предизвикателна задача за Индия ", сподели астрофизикът Сомак Райчаудхури пред телевизия NDTV в петък. По думите му сондата на задачата ще изследва изхвърлянето на коронална маса, от време на време събитие с големи изхвърляния на плазма и магнитна сила от слънчевата атмосфера. Тези прояви са толкоз мощни, че могат да доближат Земята и евентуално да нарушат работата на спътниците. Aditya ще помогне да се предскаже явлението " и да предизвести всички, тъй че спътниците да могат да изключат зареждането си ". " Това също ще ни помогне да разберем по какъв начин се случват тези неща и в бъдеще може да нямаме потребност от система за предизвестие там ", сподели той.
Агенцията употребява сателитна ракета PSLV в настройка XL, оборудвана с шест извънбордови мотора. Тази настройка беше употребена за първи път за изстрелването на първата лунна сонда на Индия „ Чандраян 1 “, през октомври 2008 година Оттогава той е бил употребен за няколко значими задачи. PSLV хвърча за последно в настройка XL през ноември 2022 година, носейки спътника EOS-06 и осем наносателита в околоземна орбита.
Станцията Aditya-L1 е първата галактическа задача на Индия от вида на обсерватория за наблюдаване на Слънцето. След четиримесечно пътешестване от 1,5 млн. километра апаратът ще влезе в хало орбита в точката на Лагранж L1, където силите на гравитационното привличане на Земята и Слънцето са равни. Това състояние ще разреши на Aditya-L1 непрекъснато да следи Слънцето, без да се разсейва от затъмнения.
Космическият транспортен съд носи седем инструмента за наблюдаване на фотосферата, хромосферата и най-външните пластове на Слънцето (короната), употребявайки детектори за електромагнитно поле, частици и магнитно поле. Планира се, когато бъде достигната предстоящата орбита, главният уред на задачата, коронографът с забележима линия, да изпраща 1440 изображения дневно до наземната станция за разбор. Очаква се задачата Aditya L1 да даде информация за разбирането на казуса с нагряването на слънчевата корона, изхвърлянето на коронална маса, интензивността преди експлоадирането и нейните характерности, динамичността на галактическото време, разпространяването на слънчевия вятър, частиците и полетата и други.
Преди дни индийската задача " Чандраян-3 " кацна на Луната. С това Индия стана втората страна след Китай, която изпраща спускаем уред на Луната през този век. И четвъртата, която изобщо е правила това - след Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Китай.
" Изстрелването е сполучливо, всичко е обикновено ", разгласи чиновник на организацията, до момента в който корабът си проправяше път към горните пластове на земната атмосфера.
Съединените щати и Европейската галактическа организация (ESA) изпратиха голям брой сонди до центъра на Слънчевата система, като се стартира с програмата Pioneer на НАСА през 60-те години на предишния век. Япония и Китай също стартираха свои лични задачи за слънчеви обсерватории в орбитата на Земята. Но в случай че успее задачата й, Индия ще бъде първата азиатска страна, стигнала орбитата към Слънцето.
" Това е предизвикателна задача за Индия ", сподели астрофизикът Сомак Райчаудхури пред телевизия NDTV в петък. По думите му сондата на задачата ще изследва изхвърлянето на коронална маса, от време на време събитие с големи изхвърляния на плазма и магнитна сила от слънчевата атмосфера. Тези прояви са толкоз мощни, че могат да доближат Земята и евентуално да нарушат работата на спътниците. Aditya ще помогне да се предскаже явлението " и да предизвести всички, тъй че спътниците да могат да изключат зареждането си ". " Това също ще ни помогне да разберем по какъв начин се случват тези неща и в бъдеще може да нямаме потребност от система за предизвестие там ", сподели той.
Агенцията употребява сателитна ракета PSLV в настройка XL, оборудвана с шест извънбордови мотора. Тази настройка беше употребена за първи път за изстрелването на първата лунна сонда на Индия „ Чандраян 1 “, през октомври 2008 година Оттогава той е бил употребен за няколко значими задачи. PSLV хвърча за последно в настройка XL през ноември 2022 година, носейки спътника EOS-06 и осем наносателита в околоземна орбита.
Станцията Aditya-L1 е първата галактическа задача на Индия от вида на обсерватория за наблюдаване на Слънцето. След четиримесечно пътешестване от 1,5 млн. километра апаратът ще влезе в хало орбита в точката на Лагранж L1, където силите на гравитационното привличане на Земята и Слънцето са равни. Това състояние ще разреши на Aditya-L1 непрекъснато да следи Слънцето, без да се разсейва от затъмнения.
Космическият транспортен съд носи седем инструмента за наблюдаване на фотосферата, хромосферата и най-външните пластове на Слънцето (короната), употребявайки детектори за електромагнитно поле, частици и магнитно поле. Планира се, когато бъде достигната предстоящата орбита, главният уред на задачата, коронографът с забележима линия, да изпраща 1440 изображения дневно до наземната станция за разбор. Очаква се задачата Aditya L1 да даде информация за разбирането на казуса с нагряването на слънчевата корона, изхвърлянето на коронална маса, интензивността преди експлоадирането и нейните характерности, динамичността на галактическото време, разпространяването на слънчевия вятър, частиците и полетата и други.
Преди дни индийската задача " Чандраян-3 " кацна на Луната. С това Индия стана втората страна след Китай, която изпраща спускаем уред на Луната през този век. И четвъртата, която изобщо е правила това - след Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Китай.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ