Индексът на промишленото производство на химически продукти (графика 1) в

Индексът на промишленото произвеждане на химически артикули (графика 1) в Еврозоната се намали с 9% на годишна база през юни 2023 година, достигайки рекордно ниско равнище от април 2020 година до момента. Показателят стартира да се намалява при започване на 2022 година, само че от края на предходната година е в режим на свободно рухване. Европейските компании от химическия бранш също по този начин са изправени пред редица провокации, измежду които мощна конкуренция, изключително от Съединени американски щати и страните от Персийския залив. Последните се възползват от лесния и на ниска цена достъп до първични материали (най-вече енергия), от удобните индустриални политики, провеждани от държавните управления, и от новопоявяващите се „ незрели “ пазари.   Натиск върху активността на химическите компании оказва по-слабото търсене на артикули и услуги, защото тази промишленост значително зависи от работата на други браншове като строителство, автомобилостроене, търговия на дребно или ИКТ (по-специално електрониката). Друг проблем е намаляването на складовите наличия на предприятията, които употребяват химически компании като снабдители. Според специалистите от Кофас тази наклонност ще утежни вероятностите пред бранша през второто полугодие на 2023 година (графика 2) и първото тримесечие на 2024 година Влияние оказва и намаляването на цените на производителите след трагичния напредък, почнал през 2021 година (графика 3) Тогава производителите на химикали се възползваха от високите индустриални цени, само че от началото на тази година те бележат спад. Оттогава насам търсенето се намалява. Ключов миг за оценка на конкурентоспособността сред европейските и американските производители в вероятност ще бъде разликата в цените на суровините – на природния газ и на петрола. Всъщност европейските производители разчитат на нефт за производството на химикали, до момента в който американските им съперници употребяват главно природен газ.   По-ниската интензивност значи и по-ниски оперативни ставки в миг, когато компаниите в бранша уголемяват потенциала си, изключително в Азия, ССПЗ и Съединени американски щати. Разширяването на производството на етилен в международен мащаб евентуално ще възлезе на 485,9 млн. метрични тона до 2030 година в световен мащаб (ръст от 25% по отношение на 2023 г.), до момента в който търсенето ще бъде близо 426,8 млн. метрични тона до 2030 година (+29%). Половината от този растеж в производството ще бъде ориентиран към Китай, което може да заплаши европейските съперници заради увеличението на износа. Рискове Позицията на европейските производители на химикали ще пострада спрямо тази на азиатските и американски им сътрудници. Причината е, че последните са подкрепени от държавни политики за поощряване на цялостна бизнес среда за химическо произвеждане, за привличане на вложения от международни компании (например Законът за понижаване на инфлацията в САЩ) или за поддържане на политика на диверсификация (главно в Кралство Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар). Целта на тези ограничения е да се понижи крайната взаимозависимост от петрола и газа. В допълнение, енергийната рецесия в Европа затруднява производството на химикали. В средносрочен проект (от три до пет години) се чака цените на електрическата енергия и на петролните и газовите деривати да продължат да страдат от висока волатилност, защото Европа разчита значително на полутечен природен газ, с цел да зарежда своите газови електроцентрали. За производителите на етан и нафта по-ниското търсене от страна на производителите на химикали ще окаже напън върху оперативните цени на европейските рафинерии и способността им да се конкурират с тези от Персийския залив и Съединени американски щати. Това е по този начин, тъй като последните имат достъп до евтини първични материали, рафинериите им са по-нови, по-големи и затова по-печеливши. Тази наклонност би могла да усили зависимостта на европейските производители на химикали от задгранични снабдители и да направи европейската верига за доставки по-уязвима към външни разтърсвания. Не на последно място – европейските химически компании би трябвало да се оправят с по-рестриктивни закони във връзка с околната среда. Те имат за цел да декарбонизират индустриалните процеси и да понижат последствията от някои химикали върху човешкото здраве, като в същото време ще допринесат за увеличение на разноските за спазването им. Например, Стратегията за резистентност на химикалите (CSS) възнамерява да забрани множеството нездравословни химикали в потребителските артикули. Това може да заплаши позициите на европейските производители на международните пазари по отношение на задгранични компании, които не са изправени пред такива правила.