Стефановден-27 Декември
Имен ден честват всички, които носят имената и техните производни: Стефан, Стефка, Стефи, Стефани, Стефанка, Стефания, Венчо, Венцислав, Венцислава, Фани, Фанка, Стамен, Стамена, Станчо, Стан, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Запрян, Запро, Запряна, Цанко, Цано, Цанка, Цани, Стоян, Стоянка, Стояна, Стоичко.
Вечерта, на този празничен ден, фамилията се събира на обща софра, на която участват месни гозби и ястия.
Кратка житейска история.
Свети първомъченик Стефан е първият християнски страдалец, потърпевш за Христовата религия, когато бил на към 30-годишна възраст.
След слизането на Светият Дух върху апостолите, църквата почнала бързо, да се разраства, което наложило да поеме грижите за сираци, вдовици, въобще за бедните, които са били кръстени.
Апостолите поискали от християните да излъчат седем почтени мъже за тези грижи. Посветени в дякони, апостолите ги създали свои най-близки помощници. Сред дяконите бил младият Стефан, който се наричал архидякон, т.е. първият дякон. Той се откроявал от останалите със мощната си религия и подарък слово.
Стефан се отличавал изключително, тъй като самоуверено говорел за Христовата религия и вършел велики знамения и чудеса в Неговото име.
Всичко това, обаче провокирало гнева и яростта на избрана група от хора. Те почнали да търсят опция да го посрамят.
С гнева си надигнали народа против Светецът. Намерили лъжесвидетели, които упрекнали Стефан, че похулил закона на Мойсей и Йерусалимския храм. Това било грубо!
Божията берекет, с която била изпълнена душата на Стефан, в този миг проблеснала и озарила лицето му с небесна светлина. Той замязял на Ангел небесен.
Свети Стефан рекъл: „ Хора с погрешни сърца и уши! Вие, постоянно се съпротивлявате на Светия Дух! “
След тези си думи той, към този момент не очаквал, че ще бъде пощаден от огорчените очевидци. Сърцата им се изпълнили с яд и завист, до момента в който го слушали, скърцали със зъби.
Стефан бил изведен отвън града. Започнали да го убиват с камъни.
В далечината на Елеонския рид, Пречиста Богородица застанала и гледайки мъченическата гибел на Стефан, горещо се молила за него. Поискала от Божият наследник да даде сили на мъченика и да одобри душата му с мир и обич. Обсипван с камъни, Стефан гледал към небето и се слял с Духа Божий.
След гибелта на мъченика в Йерусалим почнало гонене на християните, от което те са принудени да бягат в разнообразни елементи на Светите земи и в съседство. Така християнската религия почнала да се популяризира из разнообразни елементи на Римската империя.
Неговото свято тяло било захвърлено, без да бъде заровено, с цел да бъде разпокъсано и погълнато дивите животни.
Тленните му остатъци лежали на земята дни и нощи наред, само че не били доближени от нищо, тъй като Бог ги пазел.
Известният Гамалиил изпратил хора, отдадени на вярата, да вземат тялото на първомъченик Стефан. Лично той го погребал в личната му земя, в пещера близо до Йерусалим.
През 415 година, по знамение, мощите на Свети Стефан били открити. Тържествено са пренесени от село Кафаргамала в Йерусалим, от архиепископ Йоан, дружно с двама епископи.
От този ден нататък мощите на Светецът почнали да изцеляват хора.
