Без Стратегия за икономическо развитие няма да спечелим войната с колективния Запад
Имаме личен опит в това отношение.
Срещу Русия се води война. Съдейки по изказванията, идващи от Запада, това е война за цялостно заличаване на Русия. На този стадий главното й направление би трябвало да се търси в областта на стопанската система.
Провеждането на всяка война включва тактика и тактичност. Не съм специалист по военните въпроси, тъй че не знам дали Русия има военна тактика сега. Но несъмнено не виждам тактика за водене на икономическата война.
Може ди ми се възрази: в действителност, има такава тактика, тя е отразена в документа „ Стратегия за национална сигурност на Руската федерация “, утвърден с Указ на президента на Руската федерация от 2 юли 2021 година (№ 400 ). Миналата година реагирах на този документ с обявата си „ Кой приготви „ Стратегията за сигурност “ на Путин? “ 43 страници бръщолевене и празнословие.
Кремълските " роботи " още веднъж подставиха президента. Ще си позвола да се самоцитирам: „ Изненадващо, създателите на документа са съумели да се оправят без такива понятия като „ икономическа война “, „ външни стопански закани “, „ икономическа дестабилизация “, „ стопански бойкот “, „ икономическо разузнаване “.
В целия документ от 43 страници думата „ наказания “ се среща единствено един път... Документът даже не загатва за такава мярка за противопоставяне на външните закани за Русия като икономическа готовност... "
Не мина и година... Днес окончателното умозаключение по миналогодишния документ е следното: в него няма тактика за водене на икономическа война. Няма и нова редакция на Стратегията за национална сигурност на Руската федерация, съответстваща на условията на СВО. Няма признаци, че някой приготвя тактика за икономическата сигурност.
В същото време от края на февруари управляващите на Руската федерация одобриха огромен брой решения, свързани със сферата на стопанската система, финансите и валутата. Едни от първите измежду тях са президентските укази: „ За използването на специфични стопански ограничения по отношение на неприятелските дейности на Съединените американски щати и непознатите страни и интернационалните организации, които са се включили към тях “ (от 28 февруари 2022 година, бр. 79) и „ За спомагателни краткотрайни ограничения от стопански темперамент за обезпечаване на финансовата непоклатимост на Руската федерация„ (от 1 март 2022 година, бр. 81).
В първите дни на санкционната война беше належащо да се работи бързо, указите определяха тактическите ограничения. Очаквахме след известно време да се появи документ, който да дефинира тактиката на икономическата война, проекта за деяние в икономическата сфера в дълготраен проект.
От устата на ръководителите на Централната банка, Министерството на финансите, Министерството на икономическото развиване, Министерството на индустрията и други ведомства, започнаха да звучат думи като „ структурно преструктуриране на стопанската система “, „ икономическа промяна “, „ икономическа акомодация към почналата санкционната война”, „ импортозаместване”, „ икономическа мобилизация”.
Всеки служител обаче разбираше това, което споделяше, по собствен метод. Цялата тази реторика не се събира в една картина. Дори тактическите решения, залегнали в президентски укази № 79 и № 81, стартират да се размиват в бюрократичния поток.
Правилното решение беше, че валутните доходи от експорт би трябвало да бъдат върнати в Русия. И подкомисията на държавната комисия за надзор на задграничните вложения в Руската федерация, настояща към Министерството на финансите, реши от 6 юни да разреши на експортьорите да кредитират валутата, получена от нерезиденти по външнотърговски съглашения, по своите сметки в чужбина.
Нормата, открита с Указ № 79 за продажба на минимум 80 % от валутните приходи в рубли, към този момент не е в действие. През март беше оповестен различен президентски декрет, допускащ опцията за отклоняване от това предписание с позволение на управляващите. През май стандартът беше понижен на 50 %, а в този момент се дефинира в работен порядък от държавна комисия.
В началото на март смятахме, че президентските укази ще бъдат точката на кристализация на икономическата тактика на Русия. Сега пред очите ни изходната точка е размита. Налице е либерализация на паричната политика, което прави съветската стопанска система беззащитна против западните наказания. Намерен е и комфортен предлог за сходна либерализация – прекалено високия обменен курс на рублата. Той, споделят, би трябвало да бъде свален в полза на Русия.
Всичко това може да докара до обстоятелството, че съветската стопанска система ще се върне към първичните си позиции преди 24 февруари. И тогава провалянето на Русия в почналата хибридна война ще бъде неизбежно.
В същото време думата " тактика " стана съвременна в лексикона на чиновниците. През март-април се организираха поредност от съвещания на държавното управление с присъединяване на президента. Той даде инструкции на министерствата и ведомствата за създаване на секторни тактики. Крайните периоди бяха избрани: преди 1 юни или преди 1 юли. И към момента няма известия, че са направени и признати най-малко някакви „ тактики “. И най-важното е, че за мен остава мистерия: по какъв начин могат да се разработят секторни тактики, в случай че няма общоруска икономическа тактика?
Все едно да дадеш заповед на командирите на армии или даже дивизии да разработят свои тактики за бойни дейности, когато Генералният щаб няма обща тактика (или не я е довел до знанието на командирите на армии и дивизии). В армията в сходен случай щеше да стартира Махновщина.
В ръководството на съветската стопанска система обаче ние наблюдавахме Махновщина в продължение на доста години през мирното време. Ала в този момент тя става смъртоносно рискова. Ето, да вземем за пример, изказванията на шефа на Министерството на индустрията и търговията, които той показа с Комерсант.
Служителят реши да възрази против обстоятелството, че всички проекти за заменяне на вноса, признати през 2014 година, се провалиха с тропот. По неговите думи, импортозаместването не е разбрано вярно. Оказва се, че това не значи безусловно, че доставката на някакъв вносен артикул се заменя с производството на сходен артикул в Русия.
Възможно е да има заменяне на импорт от една страна с импорт от друга. В страните от груповия Запад започнаха да се вкарват забрани за доставка на доста артикули в Русия - належащо е да се търсят други страни, в които е допустимо да се създадат покупки на същите артикули. Казват, че е неизгодно да произвеждаме всичко сами.
Впечатлява друго - този служител даже не мисли да отговори на въпроса за какво стратегиите за заменяне на вноса се провалиха и кой е виновен за неуспеха. А той оглавява Министерството на индустрията и търговията, апропо, от 2012 година, а през 2014 година точно на неговото ведомство беше поверено осъществяването на повече от половината от всички стратегии за заменяне на вноса.
Цената на този неуспех се усещаше едва-едва на 24 февруари, само че в този момент с всеки минал месец ще го усещаме от ден на ден и повече. Вече усещаме. Вземете да вземем за пример отечествената автомобилна промишленост, която от дълго време се е трансформирала в сглобяване на коли от вносни съставни елементи и елементи. Ето някои фрагменти от хрониката.
На 28 февруари заводът на Renault в Москва спря производството заради спирания в доставката на съставни елементи.
В края на февруари заводът на Volvo Trucks в Калуга спря работа заради неспособност за импорт на автокомпоненти и елементи по решение на управлението на концерна Volvo Group в Швеция.
От 1 март заводът на Hyundai-Kia в Санкт Петербург не работи заради спирания в доставките на автокомпоненти (все още не беше пуснат в края на март).
На 4 март заводът на Toyota в Санкт Петербург спря работа заради закъснение на доставката на съставни елементи.
На 5 март АвтоВАЗ спря производството на транспортни средства в индустриалните обекти в Толяти и Ижевск заради продължаващата рецесия в доставките на електронни съставни елементи.
На 11 март медиите оповестиха приятна вест: заводът „ Автотор “ в Калининград продължава да създава коли от марките Kia и Hyundai. По-малко приятната вест за този цех е, че наличните елементи ще стигнат за към 3 месеца работа.
На 14 март заводът на Nissan в Санкт Петербург прекрати работата си за три седмици заради спирания в доставката на съставни елементи.
Пропускам април и по-голямата част от май. Ще се спра на информацията от 24 май: производството на леки коли продължава единствено в два завода в Русия (УАЗ и Хавал).
На 1 юни Росстат разгласи данни за производството на коли за април: единствено 20 000 автомобила излязоха от съветските конвейери, което е с 85,4% по-малко спрямо април 2021 година За камионите: 12,2 хиляди автомобила са създадени през април, което е с 30,4% по-малко по отношение на април 2021 година
И ето една доста свежа информация, която би трябвало да внесе известна нотка на оптимизъм.
8 юни. Пресслужбата на УAЗ заяви, че заводът ще премине към производството на опростени версии на колите си (Patriot и фамилията SGR) от средата на лятото.
14 юни. Получи се радостна вест, че Калининградският Автотор най-сетне съумя да откри отнякъде съставените елементи, нужни за производството на коли. Полученият размер ще обезпечи работата на конвейера през юли и август, само че към този момент в стеснен размер.
Приведох вести единствено за автомобилната промишленост. Но ще прибавя още образци. Прекратена е работата на най-големия вагоностроителен цех в Ленинградска област. В началото на юни оловните фабрики и Тюменският цех за нефтено съоръжение също оповестиха за прекъсването си.
Ще се върна обаче към изявлението с шефа на Министерството на индустрията и търговията. Усеща се, че той се интересува доста повече от тематиката не за заместването на вноса, а за износа. „ Националният експортен план не е анулиран. Да, пазарите на развитите страни се затвориха за нас. Това е забележителна част от международния пазар, само че доста умерена зона на земното кълбо. Много страни в Азия, Африка, Латинска Америка остават недоразвити от съветските експортьори “, споделя министърът в изявление за „ Комерсант “, отбелязвайки, че в чужбина се търсят освен съветски газ, петрол и въглища, само че и валцувани стомани, химически артикули и прочие
Въз основа на образеца на това изявление виждаме, че нито това ведомство, нито неговият началник са осъдени за неуспеха на заместването на вноса. И даже няма схващане, че с изключение на думата " облага ", има и думата " сигурност ". Освен това Министерството на индустрията и търговията работи много самостоятелно от другите министерства и ведомства. И считам, че точно Стратегията за икономическо развиване на Русия би трябвало да стане главното сплотяващо звено за съветските министерства и ведомства.
Нейното създаване, развиване и използване не може и не следва да се направи без опита от индустриализацията в Съюз на съветските социалистически републики. Имаше ясно дефинирана Стратегия, която определяше задачите и логаритмите за икономическото развиване на Съветския съюз. Целите бяха: реализиране на цялостна икономическа самостоятелност (икономическа самодостатъчност) и струпване на военна мощност (на базата на отбранителната индустрия).
Индустриализацията беше осъществена благодарение на директивни петгодишни проекти за развиване на националната стопанска система. Това включваше закупуване на машини и съоръжение на международния пазар за основаване на нови фабрики и заводи. В рамките на петгодишните проекти беше самостоятелен обособен блок от проекта за закупуване от импорт. И към този момент по проекта за импорт беше формиран проект за експорт като източник на валута за закупуване на машини и съоръжение.
Днес валутните приходи на Русия са се нараснали внезапно вследствие на невижданото повишаване на международните цени на силата. Трябва да използваме тези валутни доходи допустимо най-бързо и дейно. При първа опция, защото могат да бъдат замразени и иззети. И допустимо най-ефективно значи, че вносните покупки би трябвало да бъдат свързани с проектите и Стратегията за икономическо развиване.
Още един път дублирам: без такава Стратегия няма да спечелим войната с груповия Запад.
Превод: ЕС
Срещу Русия се води война. Съдейки по изказванията, идващи от Запада, това е война за цялостно заличаване на Русия. На този стадий главното й направление би трябвало да се търси в областта на стопанската система.
Провеждането на всяка война включва тактика и тактичност. Не съм специалист по военните въпроси, тъй че не знам дали Русия има военна тактика сега. Но несъмнено не виждам тактика за водене на икономическата война.
Може ди ми се възрази: в действителност, има такава тактика, тя е отразена в документа „ Стратегия за национална сигурност на Руската федерация “, утвърден с Указ на президента на Руската федерация от 2 юли 2021 година (№ 400 ). Миналата година реагирах на този документ с обявата си „ Кой приготви „ Стратегията за сигурност “ на Путин? “ 43 страници бръщолевене и празнословие.
Кремълските " роботи " още веднъж подставиха президента. Ще си позвола да се самоцитирам: „ Изненадващо, създателите на документа са съумели да се оправят без такива понятия като „ икономическа война “, „ външни стопански закани “, „ икономическа дестабилизация “, „ стопански бойкот “, „ икономическо разузнаване “.
В целия документ от 43 страници думата „ наказания “ се среща единствено един път... Документът даже не загатва за такава мярка за противопоставяне на външните закани за Русия като икономическа готовност... "
Не мина и година... Днес окончателното умозаключение по миналогодишния документ е следното: в него няма тактика за водене на икономическа война. Няма и нова редакция на Стратегията за национална сигурност на Руската федерация, съответстваща на условията на СВО. Няма признаци, че някой приготвя тактика за икономическата сигурност.
В същото време от края на февруари управляващите на Руската федерация одобриха огромен брой решения, свързани със сферата на стопанската система, финансите и валутата. Едни от първите измежду тях са президентските укази: „ За използването на специфични стопански ограничения по отношение на неприятелските дейности на Съединените американски щати и непознатите страни и интернационалните организации, които са се включили към тях “ (от 28 февруари 2022 година, бр. 79) и „ За спомагателни краткотрайни ограничения от стопански темперамент за обезпечаване на финансовата непоклатимост на Руската федерация„ (от 1 март 2022 година, бр. 81).
В първите дни на санкционната война беше належащо да се работи бързо, указите определяха тактическите ограничения. Очаквахме след известно време да се появи документ, който да дефинира тактиката на икономическата война, проекта за деяние в икономическата сфера в дълготраен проект.
От устата на ръководителите на Централната банка, Министерството на финансите, Министерството на икономическото развиване, Министерството на индустрията и други ведомства, започнаха да звучат думи като „ структурно преструктуриране на стопанската система “, „ икономическа промяна “, „ икономическа акомодация към почналата санкционната война”, „ импортозаместване”, „ икономическа мобилизация”.
Всеки служител обаче разбираше това, което споделяше, по собствен метод. Цялата тази реторика не се събира в една картина. Дори тактическите решения, залегнали в президентски укази № 79 и № 81, стартират да се размиват в бюрократичния поток.
Правилното решение беше, че валутните доходи от експорт би трябвало да бъдат върнати в Русия. И подкомисията на държавната комисия за надзор на задграничните вложения в Руската федерация, настояща към Министерството на финансите, реши от 6 юни да разреши на експортьорите да кредитират валутата, получена от нерезиденти по външнотърговски съглашения, по своите сметки в чужбина.
Нормата, открита с Указ № 79 за продажба на минимум 80 % от валутните приходи в рубли, към този момент не е в действие. През март беше оповестен различен президентски декрет, допускащ опцията за отклоняване от това предписание с позволение на управляващите. През май стандартът беше понижен на 50 %, а в този момент се дефинира в работен порядък от държавна комисия.
В началото на март смятахме, че президентските укази ще бъдат точката на кристализация на икономическата тактика на Русия. Сега пред очите ни изходната точка е размита. Налице е либерализация на паричната политика, което прави съветската стопанска система беззащитна против западните наказания. Намерен е и комфортен предлог за сходна либерализация – прекалено високия обменен курс на рублата. Той, споделят, би трябвало да бъде свален в полза на Русия.
Всичко това може да докара до обстоятелството, че съветската стопанска система ще се върне към първичните си позиции преди 24 февруари. И тогава провалянето на Русия в почналата хибридна война ще бъде неизбежно.
В същото време думата " тактика " стана съвременна в лексикона на чиновниците. През март-април се организираха поредност от съвещания на държавното управление с присъединяване на президента. Той даде инструкции на министерствата и ведомствата за създаване на секторни тактики. Крайните периоди бяха избрани: преди 1 юни или преди 1 юли. И към момента няма известия, че са направени и признати най-малко някакви „ тактики “. И най-важното е, че за мен остава мистерия: по какъв начин могат да се разработят секторни тактики, в случай че няма общоруска икономическа тактика?
Все едно да дадеш заповед на командирите на армии или даже дивизии да разработят свои тактики за бойни дейности, когато Генералният щаб няма обща тактика (или не я е довел до знанието на командирите на армии и дивизии). В армията в сходен случай щеше да стартира Махновщина.
В ръководството на съветската стопанска система обаче ние наблюдавахме Махновщина в продължение на доста години през мирното време. Ала в този момент тя става смъртоносно рискова. Ето, да вземем за пример, изказванията на шефа на Министерството на индустрията и търговията, които той показа с Комерсант.
Служителят реши да възрази против обстоятелството, че всички проекти за заменяне на вноса, признати през 2014 година, се провалиха с тропот. По неговите думи, импортозаместването не е разбрано вярно. Оказва се, че това не значи безусловно, че доставката на някакъв вносен артикул се заменя с производството на сходен артикул в Русия.
Възможно е да има заменяне на импорт от една страна с импорт от друга. В страните от груповия Запад започнаха да се вкарват забрани за доставка на доста артикули в Русия - належащо е да се търсят други страни, в които е допустимо да се създадат покупки на същите артикули. Казват, че е неизгодно да произвеждаме всичко сами.
Впечатлява друго - този служител даже не мисли да отговори на въпроса за какво стратегиите за заменяне на вноса се провалиха и кой е виновен за неуспеха. А той оглавява Министерството на индустрията и търговията, апропо, от 2012 година, а през 2014 година точно на неговото ведомство беше поверено осъществяването на повече от половината от всички стратегии за заменяне на вноса.
Цената на този неуспех се усещаше едва-едва на 24 февруари, само че в този момент с всеки минал месец ще го усещаме от ден на ден и повече. Вече усещаме. Вземете да вземем за пример отечествената автомобилна промишленост, която от дълго време се е трансформирала в сглобяване на коли от вносни съставни елементи и елементи. Ето някои фрагменти от хрониката.
На 28 февруари заводът на Renault в Москва спря производството заради спирания в доставката на съставни елементи.
В края на февруари заводът на Volvo Trucks в Калуга спря работа заради неспособност за импорт на автокомпоненти и елементи по решение на управлението на концерна Volvo Group в Швеция.
От 1 март заводът на Hyundai-Kia в Санкт Петербург не работи заради спирания в доставките на автокомпоненти (все още не беше пуснат в края на март).
На 4 март заводът на Toyota в Санкт Петербург спря работа заради закъснение на доставката на съставни елементи.
На 5 март АвтоВАЗ спря производството на транспортни средства в индустриалните обекти в Толяти и Ижевск заради продължаващата рецесия в доставките на електронни съставни елементи.
На 11 март медиите оповестиха приятна вест: заводът „ Автотор “ в Калининград продължава да създава коли от марките Kia и Hyundai. По-малко приятната вест за този цех е, че наличните елементи ще стигнат за към 3 месеца работа.
На 14 март заводът на Nissan в Санкт Петербург прекрати работата си за три седмици заради спирания в доставката на съставни елементи.
Пропускам април и по-голямата част от май. Ще се спра на информацията от 24 май: производството на леки коли продължава единствено в два завода в Русия (УАЗ и Хавал).
На 1 юни Росстат разгласи данни за производството на коли за април: единствено 20 000 автомобила излязоха от съветските конвейери, което е с 85,4% по-малко спрямо април 2021 година За камионите: 12,2 хиляди автомобила са създадени през април, което е с 30,4% по-малко по отношение на април 2021 година
И ето една доста свежа информация, която би трябвало да внесе известна нотка на оптимизъм.
8 юни. Пресслужбата на УAЗ заяви, че заводът ще премине към производството на опростени версии на колите си (Patriot и фамилията SGR) от средата на лятото.
14 юни. Получи се радостна вест, че Калининградският Автотор най-сетне съумя да откри отнякъде съставените елементи, нужни за производството на коли. Полученият размер ще обезпечи работата на конвейера през юли и август, само че към този момент в стеснен размер.
Приведох вести единствено за автомобилната промишленост. Но ще прибавя още образци. Прекратена е работата на най-големия вагоностроителен цех в Ленинградска област. В началото на юни оловните фабрики и Тюменският цех за нефтено съоръжение също оповестиха за прекъсването си.
Ще се върна обаче към изявлението с шефа на Министерството на индустрията и търговията. Усеща се, че той се интересува доста повече от тематиката не за заместването на вноса, а за износа. „ Националният експортен план не е анулиран. Да, пазарите на развитите страни се затвориха за нас. Това е забележителна част от международния пазар, само че доста умерена зона на земното кълбо. Много страни в Азия, Африка, Латинска Америка остават недоразвити от съветските експортьори “, споделя министърът в изявление за „ Комерсант “, отбелязвайки, че в чужбина се търсят освен съветски газ, петрол и въглища, само че и валцувани стомани, химически артикули и прочие
Въз основа на образеца на това изявление виждаме, че нито това ведомство, нито неговият началник са осъдени за неуспеха на заместването на вноса. И даже няма схващане, че с изключение на думата " облага ", има и думата " сигурност ". Освен това Министерството на индустрията и търговията работи много самостоятелно от другите министерства и ведомства. И считам, че точно Стратегията за икономическо развиване на Русия би трябвало да стане главното сплотяващо звено за съветските министерства и ведомства.
Нейното създаване, развиване и използване не може и не следва да се направи без опита от индустриализацията в Съюз на съветските социалистически републики. Имаше ясно дефинирана Стратегия, която определяше задачите и логаритмите за икономическото развиване на Съветския съюз. Целите бяха: реализиране на цялостна икономическа самостоятелност (икономическа самодостатъчност) и струпване на военна мощност (на базата на отбранителната индустрия).
Индустриализацията беше осъществена благодарение на директивни петгодишни проекти за развиване на националната стопанска система. Това включваше закупуване на машини и съоръжение на международния пазар за основаване на нови фабрики и заводи. В рамките на петгодишните проекти беше самостоятелен обособен блок от проекта за закупуване от импорт. И към този момент по проекта за импорт беше формиран проект за експорт като източник на валута за закупуване на машини и съоръжение.
Днес валутните приходи на Русия са се нараснали внезапно вследствие на невижданото повишаване на международните цени на силата. Трябва да използваме тези валутни доходи допустимо най-бързо и дейно. При първа опция, защото могат да бъдат замразени и иззети. И допустимо най-ефективно значи, че вносните покупки би трябвало да бъдат свързани с проектите и Стратегията за икономическо развиване.
Още един път дублирам: без такава Стратегия няма да спечелим войната с груповия Запад.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ