Приятелят ми мислеше, че ще се откажа и ще се отърва от бебето. Но имам прекрасен баща!
Имах доста деен живот. Успях да работя, да изучавам в университет и даже да взема шофьорската си брошура по едно и също време. А когато станах на 24 години, всичките ми родственици започнаха дружно да упорстват, че е време да мисля за брак.
Но аз самата не се виждах нито в ролята на брачна половинка, още по-малко на майка. Исках да се утвърдя и да потърся себе си. Но по този въпрос няма потребност да се гадае.
Имах гадже, той постоянно беше радостен и доста жизнеспособен. И в това време беше може би най-необразованият измежду всички, с които се срещах.
Но пък бях сигурна, че той е единственият мъж за мен на света и ориста просто ме е събрала с него. Така започнахме да живеем дружно в жилището, който татко ми ми даде.
И тогава пристигна моментът, в който разбрах, че съм подготвена да стана майка. Не знам за какво и по какъв начин се случи това. Но усещах, че желая това и имах потребност от дете от този мъж.
Вероятно програмирано от ориста, тъй че всяка жена сама да разбере по кое време и от кого желае бебе. Всичко това е много мъчно за пояснение.
Когато започнахме да приказваме за това с приятеля ми, той също нямаше нищо срещу. И тогава стартира същинският филм. Напуснах работа и забременях много бързо.
Но когато бях към този момент във втория месец, гаджето ми разгласи, че… е трансформирал решението си.
Един ден, когато бях изпаднала в миг на ужасяващ яд (всъщност всичко това имаше просто пояснение – хормони), той погледна надолу и сподели:
„ Не съм сигурен, че нуждая се от дете. Имам потребност от време да обмисля всичко. Освен това ще е мъчно откъм пари, не мисля, че ще мога да се справя… ”
Така и не си подвигна погледа от пода към мен, колкото и да го питах.
В този миг всичките ми фантазии се разпаднаха. В този миг той си намерения, че ще направя аборт и всичко ще е както преди.
Но имам необикновен шанс да имам страховит татко. Когато бях дребна, заран постоянно ми приготвяше каша от грис.
Това беше единственото ядене, което приготвяше. Но той постоянно беше до мен и помагаше, когато се наложи. А когато се отказвах от нещо, той ми подлагаше рамото си да се опра и това ми помагаше да извърша задачата си с нови сили.
И по този начин, когато поговорих с него за бременността, той ми отговори:
„ Ще раждаме, каквото и да става “.
Така баща стартира да поддържа финансово и мен, и бебето. Днес мога искрено да кажа, че той подари прелестен живот както на мен, по този начин и на бебето ми.
Сега даже е мъчно да си показва по какъв начин щях да пребивавам, в случай че нямах сина си Ангел. Благодарение на него самата аз се трансформирах доста.
А някогашният ми другар по този начин и не разбра, че получи това, за което мнозина могат единствено да мечтаят – дребна своя версия.
Но не преставам да имам вяра, че с времето самичък ще го проумее.
