Има някои неща в тоя живот, за които сме свикнали

Има някои неща в тоя живот, за които сме привикнали да мислим в композиция и които губят смисъл едно без друго. Том и Джери. Салата и ракия. Секс, опиати и рокендрол. В живота на нашия воин е имало по доста от всичко. И не приказвам за анимационни филмчета и български аперитиви. Съвсем скоро, на 25 август, един от най-великите рок музиканти в историята, вокалистът на Джудас Прийст Роб Халфорд, ще стане на 71.

И се усеща ужасно. Защото опиатите, сексът и всичко останало, което върви с рокаджийския начин на живот, от дълго време към този момент са в предишното. Останал е единствено рокът. Роб е чист и изтрезнял от 36 години. И всеки ден благодари на Бога за това, тъй като в случай че не се беше изчистил, в този момент надали щеше да се радва на музиката, почитателите си по целия свят, котките, любовта на брачна половинка си… На живота въобще.

В строго хетеронормативния, свръхмачистки свят на тази тъкмо музикална промишленост да си рокаджия и гей се смята за смехотворен оксиморон, изцяло фантасмагорична и извънредно неуместна композиция. Затова можем единствено да си представим каква е била бурята от подозрения и въпроси,  която е бушувала в главата на 15-годишния юноша с упоритости да пробие в жанра при започване на 60-те.

“Ужасно ме беше боязън, ” спомня си през днешния ден вокалистът на Джудас. “В ония времена не беше елементарно да си младеж, който се бори със половата си ориентировка. Аз самият обезверено търсех някакво решение за себе си, с цел да реализира най-малко условен нравствен покой. ”

И тогава се случва дребното персонално знамение на Роб.

Един ден, до момента в който се мотае по улиците на сивия миньорски град Улвърхемптън, както постоянно малтретиран от нерадостни мисли, краката му като че ли сами го водят до черквата от 15-и век “Свети Петър ”. Младежът пристъпва в хладния мрак на божия храм, минава около празните пейки и се стопира пред статуята на Дева Мария. 

Тихо и страхливо моли светата майка да му покаже правилния път, да му даде отговор на въпроса, който ги изтезава: Грешен ли е, ще гори ли в пъкъла, задето изпитва такива скверни стремежи? Изведнъж по цялото му тяло като че ли се разлива вълна на мира, а до носа му доближава аромат на рози. И макар че Девата не му проговаря с човешки глас, той я чува със сърцето си и е уверен, че в този миг е получил нейната благословия.

Този магически миг на прояснение обаче носи на объркания юноша единствено краткотрайно облекчение. Ще изминат десетилетия преди надълбоко защитаваната загадка да излезе на бял свят и да го освободи вечно от оковите на живота на хомосексуален мъж, заставен да се крие “в килера. ”

Дотук към този момент ви е станало ясно, че това няма да е история за обич и секс като всяка друга. Защото това е по-скоро история за битката на един мъж с неговите демони, от която той, за собствен шанс, излиза победител. А като доста други чудесни неща с благополучен край в този живот и това се случва  по чиста случайност.

През февруари 1998 година 46-годишният тогава Халфорд е в студиото на MTV в Ню Йорк, с цел да промотира плана си Two, върху който работи дружно с китаристът Джон Лаури, а.к.а Джон 5. Толкова се е увлякъл в непринудения диалог с водещия, че, без даже да се усети, изтърсва: “Говоря от позицията на хомосексуален мъж… ”

“В този миг чух по какъв начин клип-бордът на продуцентът пада с тропот на земята, а физиономията му недвусмислено споделяше: ‘Леле, този одеве се разкри!’ И това беше. Ако го бях възнамерявал, може би нямаше да е толкоз елементарно, колкото се получи, дори можеше въобще да не го направя по този метод, тъй като за всеки един от нас това е доста персонален, специфичен миг и множеството избират първо да се разкрият пред непосредствен другар, пред родителите си, а не в народен ефир. Изобщо тая работа с разкриването е доста, доста сериозна. А за мен беше възвишен миг. ”

Роб завършва с изявлението, прибира се пешком до хотела и щом влиза в стаята си, същински осъзнава какво се е случило одеве. “Ами това е, дребосъче, споделих си тогава. Вече всички знаят. И след това, несъмнено, новината се разнесе стремително по всички медии. На мен обаче не ми дремеше, тъй като не усещах друго с изключение на голямо облекчение. Беше свършено със злостните шушукания зад тила ми. Бях свободен и към този момент никой не можеше да ме нарани, за какво разполагах с най-хубавото оръжие – това на хомосексуален мъж, който повече не би трябвало да се крие. ”

В автобиографията си “Изповед ” (2020), написана с доста възприятие за комизъм и самоирония, единствено самопровъзгласилият се за господ на метъла Халфорд приказва изцяло искрено за едно невъобразимо житейско странствуване, минало, с изключение на през популярност и великолепие, и през разнообразни страховити “гари ” като алкохолизъм, наркомания, суицидалност… Но се оказва, че, каквито и неразбории и вреди да е предизвикал на себе си и другите,  и той в последна сметка е правил това, което доста от нас не престават да вършат през целия си живот, а точно да търси сигурен кей в споделената обич.

Тъжен факт обаче е, че до момента в който живее живота на гей “под прикритие ”, някак все не случва на свестни партньори… и звукозаписни компании. През 80-те тогавашните сътрудници на към този момент придобилата международна популярност хеви-метъл група загатват на Роб, че в случай че не желае да съсипе имиджа на Джудас в общественото пространство, би трябвало да си наляга парцалите и да не се изявява като “мека китка ”. Въпреки че другите музиканти от групата се отнасят с предпазлив толеранс към половите му желания, самият Роб се самобичува, че с държанието си, въпреки и доста скрито, би могъл да им навреди по някакъв метод.

Неразбирането и хомофобското отношение се оказват тежък психически товар за Роб, освен това в тонове по-тежък от килограмите кожа и вериги, с които обича да се декорира за театралните си изяви. Може да звучи необичайно,  само че двете му най-дълготрайни сантиментални връзки от оня интервал са с хетеро мъже. Първата му сериозна връзка е с Дейвид, поради който музикантът се мести от Англия в Щатите. Обаче недълго откакто двамата заживяват дружно във Финикс, Аризона, на любовната идилия е комплициран край, когато Роб схваща, че Дейвид му изневерява с жена.

Запознанството с втората си огромна обич Халфорд разказва по този начин: “Изпаднах в благополучен делириум. Тази среща беше най-прекрасното нещо, което ми се беше случвало досега. Това беше нещото, което чаках. Това е то, споделих си. Това е любовта. ”

Брад е висок, със здрава челюст, абсолютният алфа- мъжага – тъкмо негов вид. Свалят се на бара в хотел “Четири сезона ” след един доста крепък за Роб ден, в който е оказал помощ за спасението на Африка пред погледите на милиардна телевизионна публика и е врътнал няколко напитки не с кого и да е, а със самия Джак Никълсън. Привличането сред двамата мъже на бара е мигновено, магнетично, съдбовно. Изчукват се в тоалетната на хотела. През идващите дни, седмици и месеци не могат да се наситят един на различен. Сексът е обилно гарниран с няколкодневни запои по хотелски стаи, шмъркане на кофи с кока, кавги и даже побоища.

Връзката на Халфорд и здравеняка Брад се оказва цялостна злополука.  За Роб. Запоите и дрогата го изритват назад в пъкъла на депресията и суицидалните настроения и един ден неизбежното се случва. След неконтролируемо приемане на голям брой таблетки Нитразепам, преглъщани с огромни гълтоци “Джак Даниелс ”, Роб не знае на кой свят се намира. Ето го, плува към дъното. Смъртта наподобява неизбежна, само че и мечтана. Така де, в случай че почине, на кого ще липсва? Никой не го обича. И тогава един глас му проговоря. Не, не е този на Дева Мария от почтеното му, изпълнено с очаквания и копнежи за бъдещето юношество. Разпознава личния си глас, който, преливащ от гняв и горест, го пита: “Какво правиш, шибан глупак подобен? ”

В един къс момент на прояснение (второто в живота му!), Халфорд осъзнава, че  този път е изтървал юздите и яката е предозирал. Все отново съумява да събере разсъдък и сили, с цел да да повика на помощ бившето си гадже Дейвид, който съумява в точния момент да го откара в болничното заведение и по този начин да избави живота му.

Когато лекарите декларират, че пациентът е прескочил трапа, Дейвид му споделя: Не може по този начин, дребосъче, време ти е да се изчистиш и да решиш по какъв начин искаш да прекараш остатъка от живота си.

Дейвид го е избавил. Дейвид го обича. Значи вярата не е изгубена.

Изведнъж на Роб внезапно му се прищява да живее. Дори единствено, с цел да види дали и самият той може да обича още веднъж.

Край на серията от злощастни връзки поставя запознанството на Халфорд с сегашния му брачен партньор Томас преди 25 години. Това е много преди времето на обществените мрежи и мобилните приложения за запознанства, по тази причина в търсенето на съкровен сътрудник хората разчитат най-много на секцията за разгласи в печатните медии. Един ден вниманието на Роб е привлечено от следната публикация в гей списание: “Служител на Морската пехота на Съединените Щати търси сътрудници от сектора, с които да прекарат няколко занимателни часа отвън работа. ”

И макар че Роб въобще не е “колега от сектора ”, той не може да устои на мъже в униформа, по тази причина и си опитва шанса като написа на съответното войниче. Не чака, че ще получи отговор, само че когато това се случва, Роб е изключително разчувствуван. Първата среща не протича съгласно упованията, тъй като индивидът от обявата, който се оказва окичен с медали от военни задачи в Ирак и Сомалия деец, не остава изключително впечатлен нито от обстоятелството, че си има работа със самия господ на метъла, нито от стриптизьорските му умения, които, кой знае за какво, Роб взема решение да показва.

Двамата губят контакт за известно време, само че когато ориста още веднъж ги събира, Роб към този момент си е научил урока и го кара по-полека.

Въпреки терзанията на Томас, че може да си има неприятности в службата поради половата си ориентировка, въпреки всичко взема решение да поеме този риск и някъде към 94-а двамата заживяват дружно. И от този момент не са се разделяли.

На въпрос на публицист преди време с коя ария асоциира наличието на Томас в живота си, Халфорд не се замисля преди да даде допустимо най-металическия отговор: “Raining Blood ” на Слейър! А вторият ми избор би бил отново парче на Слейър – “Angel of Death. ” И не тъй като Томас е някакъв злобен умопобъркан, а тъй като е огромен почитател на групата. А и освен той, всички морски пехотинци си падат по тежкия саунд. Помня, че когато го срещнах с пичовете от Слейър, той напряко полудя – държеше се като девойките, които пищяха и си хвърляха сутиените в лицето на Лиъм или Хари от One Direction. “

И като стана дума за музикални желания, несъмнено малко почитатели на Джудас и Роб в частност знаят, че двама от най-големите кумири на метъл динозавъра са Доли Партън и Лейди Гага. И с двете си мечтае, да направи, в случай че не дует, то най-малко селфи.

Скъпи читатели, уповавам се, че посредством кратко предадената история на Роб Халфорд съм съумяла да доближи до сърцата и мозъците на тези от вас, които към момента се терзаят поради другата си половост и са измъчвани от възприятие на неустановеност и боязън пред вероятността да разкрият същинското си аз пред околните и приятелите си и въобще пред света. И в случай че аз не съм съумяла да ви оказа помощ в този нелек път, позволете да направя един финален опит, цитирайки още веднъж нашия воин, Роб, самият който съумя да победи в края на този дълъг път, водещ до самоуважението и любовта: “Hey everybody, this is who I am… Born This Way, Lady Gaga! ”