Откъде идва смешката с подхлъзването на бананова обелка
Има някои неща на този свят, които просто са смешни: торта в лицето, цигара, която гърми, коте, което наподобява, че свири на пиано – това са единствено няколко по-ярки образеца. Но нищо не е толкоз емблематично за физическия комизъм, колкото подхлъзването на бананова кора.
Клоуните и мимовете от гръцките и римски времена постоянно употребяват тази техника, с цел да развеселят публиката си. Особено клоуните, които, несъмнено, не без защитни средства (и малко лудост), се удрят, бутат и падат за наслаждение на феновете, които са удовлетворени, че не са на тяхно място. Понякога клоуните употребявали и тънка пръчка, която при удар създава присъщия за тънките пръчки плисък, с цел да създадат програмата си още по-смешна.
Музикалните шоа в Америка отпреди Гражданската война включват физическата комедия като тип агитация, с която показват афроамериканците като непохватни, мързеливи и глупави. През 19 век тънката пръчка поемат американските и британските водевили, който не престават да изстискват дойната крава на физическия комизъм, а публиката продължава да му се радва. Следва нямото кино, където този комизъм се трансферира по потребност, а негови най-ярки практици са Бъстър Кийтън и Чарли Чаплин.
Бъстър и Чарли, 1918
Начинанието му е сполучливо. На първото Световно ревю, извършено в Съединени американски щати, банани, опаковани в железно фолио, се продават за 10 цента на численост на любопитни клиенти. За няколко години те стават обичан плод и постоянно срещана храна.
(Трябва да отбележим, че бананът от началото на 20 век не е от сорта Кавендиш, който ядем през днешния ден, а от Грос Мишел, който е издържал доста по-дълго на в магазина, бил е по-голям, а някои настояват, че е бил и по-вкусен, на което се дължи и известността му. За страдание обаче той е съвсем изчезва от лицето на Земята по време на банановата рецесия, което е безусловно допустимо да се случи и с Кавендиш.)
През 1879 известното списание Harper’s Weekly разкритикува всички, които рискуват да причинят контузия някому като си изхвърлят по този начин безконтролно обелките: „ който си изхвърля обелката от банана на улицата, прави страхотна беля на обществото и е много евентуално да аргументи нечие строшаване на крак “. И това не са измислици – няколко източника сочат, че фактически е имало произшествия със счупвания, някои от които толкоз неприятни, че се е налагала ампутация. В един миг това става подобен проблем, че през 1909 градската администрация в Сейнт Луис прави изхвърлянето на обелки нелегално.
Били Уотсън
Харолд Лойд и Бейб Даниелс
Скоро разнообразни версии на шегата стават част от всички нями филми. В „ The Flirt “ на Харолд Лойд, където Бейб Даниелс е обекта на любовта му, Лойд деликатно обелва банан и хвърля обелката на земята. Малко по-късно недодялан сервитьор се подхлъзва на нея и се изсипва на пода.
Бъстър Кийтън подвига нещата на идващото равнище в „ High Step “ от 1921. Той върви по улицата, стъпва на бананова обелка и безгласно й се подиграва за жалкия й опит да го изиграе. След това обаче прави още една крачка и напълно сполучливо се подхлъзва на друга обелка, която не е видял.
Шегата продължава да радва феновете и до през днешния ден. От „ Sleeper “ на Уди Алън през 1973 до „ Billy Madison “ с Адам Сандлър от 1995. Следващият път, когато я видите, сетете се за Чарли и Бъстър, както и за всички други, които не един път се пързолиха на обелка по пътя си към върха на комедията.
