Държавата на проститутките
Има нещо тъжно в това да продадеш гласа си. Вярно, че петдесет лв. са пари. Попитайте тези, които ги нямат. Петдесет лв. се пет кила ракия, петдесет хляба, 10 пакета масло от евтиното. Петдесет лв. са съвсем една нова гума за колата. Ако, изобщо, колата може да се движи.
А гласът какво е? Фикция. (За тези, които не знаят смисъла на думата нереалност няма да изяснявам, тъй като те няма по какъв начин да прочетат този текст.) Гласът е нещо имагинерно, от което няма никакъв смисъл. Щото тези или тези ще завоюват и без твоя глас. Нали по този начин? Гласът на гласоподавателя е губивреме. Лъжа и машинация. Нещо, което даже във вторични първични материали не го търсят. Гласът е нещо безпределно малко, което е изцяло безобидно. Дори да се парадира с опцията за гласоподаване опонира на здравия разсъдък.
Но внезапно идват едни положителни хора и ти оферират пари за нещо, което не коства нищо. Гласът, както знаем, нито може да се яде, нито пие а за третото да не приказваме. Глупави хора са това политиците. Будали. На всичкото от горната страна и нарушители.
Защото това - дрън-дрън с гласовете било закононарушение. Да бе, да!
Та, положителните и благи нарушители дават същински пари, с цел да отидеш да надраскаш едно листче с писалка. Обясняват ти какво да драскаш и си с петдесет лв. напред. Най-лесните пари в живота ти. Нито би трябвало да копаеш, нито да ореш, нито да крадеш. Драс и готово.
Представете си, какво е да живееш в някакво жалко село, и всичките ти съселяни да са си продали гласа? Как ще живееш в тази среда, в случай че и ти не си го продал? Защото в тези села правото и моралът се дефинират от болшинството. Как ще издържиш на подигравките в кръчмата? Какво ще обясниш на жена си? Дори и прякор може да ти излезе. Нещо гадно като „ неподкупният “ или „ честният “. Или на по-разговорно му „ тепигьозът “. Никой няма да те почита и ще странят от теб все едно твоята праволинейност е заразна.
Днес, тези които продават гласа си са с петдесет лв. напред. По зачервения тип ще ги познаете. От през вчерашния ден са в кръчмата и се черпят. Всички са дружно, без значение коя партия е купила гласа им. В тези села кръчмите са надпартийни институции. Пият, пушат (защото има пари и за кутия цигари). Викат си наздраве. Гледат се в очите със задоволството на предприемачи. Дума не се обелва за убеждения. То, за какви убеждения и позиции приказваме, когато триста дни в годината ти се постанова да бъркаш алкохол с глицерин с цел да си направиш домашна водка, с която да се анестезираш?
Но има едно друго фино нещо. Когато продаваш гласа си, ставаш тип продажница. Предлагаш услуга след границата на морала и взимаш пари. На момента. Тънкият миг е, че след акта договорката е завършила и отсам натам проститутката няма право на искания. На проститутките нищо не им се дължи. Нито обич, нито пояснение, нито състрадание. Дори не е належащо да се води диалог. Кой от кое място е. Едните в мизерията, другите в Народното събрание.
Бай гласоподавател свършва парите на втория ден. Изтрезнява на третия ден и живота продължава постарому. Псува и кълне, само че не се възприема като продажница. Той е предприемач съумял да завоюва пари от нещо, което не коства нищо. Има претенцията, че някой би трябвало да се погрижи за него и се чуди за какво не се получава. А за какво никой не му обръща внимание, по този начин и не схваща.
Северозападът ще продължи да е най-гадното място в България и Европа. Защото там има доста използвани проститутки. А на проститутките никой не им е задължен. Заслужават единствено едни пари... и пренебрежение.
А гласът какво е? Фикция. (За тези, които не знаят смисъла на думата нереалност няма да изяснявам, тъй като те няма по какъв начин да прочетат този текст.) Гласът е нещо имагинерно, от което няма никакъв смисъл. Щото тези или тези ще завоюват и без твоя глас. Нали по този начин? Гласът на гласоподавателя е губивреме. Лъжа и машинация. Нещо, което даже във вторични първични материали не го търсят. Гласът е нещо безпределно малко, което е изцяло безобидно. Дори да се парадира с опцията за гласоподаване опонира на здравия разсъдък.
Но внезапно идват едни положителни хора и ти оферират пари за нещо, което не коства нищо. Гласът, както знаем, нито може да се яде, нито пие а за третото да не приказваме. Глупави хора са това политиците. Будали. На всичкото от горната страна и нарушители.
Защото това - дрън-дрън с гласовете било закононарушение. Да бе, да!
Та, положителните и благи нарушители дават същински пари, с цел да отидеш да надраскаш едно листче с писалка. Обясняват ти какво да драскаш и си с петдесет лв. напред. Най-лесните пари в живота ти. Нито би трябвало да копаеш, нито да ореш, нито да крадеш. Драс и готово.
Представете си, какво е да живееш в някакво жалко село, и всичките ти съселяни да са си продали гласа? Как ще живееш в тази среда, в случай че и ти не си го продал? Защото в тези села правото и моралът се дефинират от болшинството. Как ще издържиш на подигравките в кръчмата? Какво ще обясниш на жена си? Дори и прякор може да ти излезе. Нещо гадно като „ неподкупният “ или „ честният “. Или на по-разговорно му „ тепигьозът “. Никой няма да те почита и ще странят от теб все едно твоята праволинейност е заразна.
Днес, тези които продават гласа си са с петдесет лв. напред. По зачервения тип ще ги познаете. От през вчерашния ден са в кръчмата и се черпят. Всички са дружно, без значение коя партия е купила гласа им. В тези села кръчмите са надпартийни институции. Пият, пушат (защото има пари и за кутия цигари). Викат си наздраве. Гледат се в очите със задоволството на предприемачи. Дума не се обелва за убеждения. То, за какви убеждения и позиции приказваме, когато триста дни в годината ти се постанова да бъркаш алкохол с глицерин с цел да си направиш домашна водка, с която да се анестезираш?
Но има едно друго фино нещо. Когато продаваш гласа си, ставаш тип продажница. Предлагаш услуга след границата на морала и взимаш пари. На момента. Тънкият миг е, че след акта договорката е завършила и отсам натам проститутката няма право на искания. На проститутките нищо не им се дължи. Нито обич, нито пояснение, нито състрадание. Дори не е належащо да се води диалог. Кой от кое място е. Едните в мизерията, другите в Народното събрание.
Бай гласоподавател свършва парите на втория ден. Изтрезнява на третия ден и живота продължава постарому. Псува и кълне, само че не се възприема като продажница. Той е предприемач съумял да завоюва пари от нещо, което не коства нищо. Има претенцията, че някой би трябвало да се погрижи за него и се чуди за какво не се получава. А за какво никой не му обръща внимание, по този начин и не схваща.
Северозападът ще продължи да е най-гадното място в България и Европа. Защото там има доста използвани проститутки. А на проститутките никой не им е задължен. Заслужават единствено едни пари... и пренебрежение.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ