Има нещо много важно в завистта и лъжата: от най-примитивните

Завистта е най-тясно свързана с най-силния егоизъм на хората - РУДОЛФ ЩАЙНЕР

Има нещо доста значимо в завистта и лъжата: от най-примитивните хора до най-развитите водачи на човечеството, завистта и лъжата се смятат за доста неоправдателни качества.

Веднага щом човек забележи, че използва злоба или лъже, тогава в душата му се появява възприятие за морално наказание на тези свойства.

Човек желае с всички сили да ги отучи от себе си. Особено завистта и лъжата напълно инстинктивно биват осъждани.

Когато се запитаме за какво тези две качества се осъждат много инстинктивно, осъзнаваме че надали нещо дава отговор толкоз малко на едни от най-важните земни качества като злоба и лъжливост.

Те малко дават отговор на това, което назоваваме състрадание към другите хора.

Защото, в случай че завиждаме на някого, ние не сме склонни да се отдадем на тази добродетел, която се спуска до най-дълбокото, най-вътрешното ядро, която влиза в Божественото на отсрещното създание.

Защото емпатията [съпричастието] е скъпа, освен когато имаме емпатия, само че и когато можем да оценим ядрото, духовното създание на другия човек.

Човешката благодарност, като основа на съчувствието, допуска, че ние одобряваме преимуществата на другия човек и можем да се любуваме на триумфите, стадиите на развиване на други хора. И всичко това изключва завистта.

Завистта се демонстрира като качество, което е тясно обвързвано с най-силния нарцисизъм на хората.

Същото можем да кажем и за лъжата.

Когато изричаме лъжа, ние нарушаваме закона по отношение на истината за определяне на връзка, който обгръща всички хора.

Това, което е истината, е истина за всички хора и в нищо не можем да практикуваме насърчаване на схващане, което обгръща всички хора, с изключение на в истината.

Казвайки лъжа, правим злочинство срещу връзката, която би трябвало да се простира от човешки гърди към човешки гърди.

Така наподобяват нещата, когато ги гледаме като човешки същества.

Инфо: „ Ключова дума неистина “