Страховете на 10 известни личности
Има доста неща, от които човек да се опасява. Някои страхове, естествено, са по-разпространени от други – неотдавнашно изследване измежду възрастните американци демонстрира, че съвсем всеки трети се опасява от змии, а височините, паяците и говоренето пред хора не са доста по-назад.
И даже едни от най-известните персони в историята са имали своите уплахи. Ето единствено няколко образеца.
По време на ръководството на византийския император Ираклий (610-641 г.) се популяризира слух, че той има боязън от вода. Историята споделя, че той не желал да влезе след борба в Константинопол, до момента в който не се подредят няколко лодки в понтонен мост, който да му разреши да премине през Босфора. Но неотдавнашно академично проучване на Надин Виерман – която проучва още веднъж пасажа, в който се появява историята – твърди, че дейностите на Ираклий може да не се дължат безусловно на боязън от водата, а вместо това текстът може да е умислен като ирония, с цел да илюстрира слабостта на неговите дейности.
Монголският държател Чингис хан има една от най-неприятните репутации на тиранин в историята: както е разказано от списание Time, „ международният поробител минал през Азия със силата на апокалипсис и пуснал в деяние сили, по-могъщи от меча “ и че самият „ гнет “ бил неговото „ най-голямо оръжие “. Но той имал и свои лични страхове – в това число от кучета, съгласно биографичната книга „ Чингис хан: Живот, гибел и възкресение “ от 2004 година
Авторът Джон Ман написа, че тази детайлност се появява в книгата „ Тайната история на монголите “ от XIII век; когато бащата на бъдещия пълководец го оставя на фамилията, за което се надява Чингис да се ожени, той ги моли да се уверят, че кучетата им са вързани, тъй като синът му се опасява от тях. Макар че „ западняците може да издигнат вежди “ на тази история, Ман написа: „ Монголските кучета постоянно са били известни като доста диви. “
Наполеон Бонапарт е пък различен държател, който си основава имидж на смел боен водач. Но в персоналния живот той страда от свои лични паники – в това число, както се допуска, от боязън от отворени порти. Според изложбата на Националната изложба Виктория „ Наполеон: От гражданска война към империя “, хората, които идвали да се срещнат с него, трябвало да влизат и излизат от стаята през доста стеснен процеп и бързо да го затварят зад себе си, с цел да не се отвори вратата прекомерно необятно.
Авторът на „ Малката нимфа “ очевидно се е страхувал както от огън, по този начин и от кучета и е отказвал да яде свинско месо от боязън да не се болести с избран паразит – и също по този начин е страдал от тафефобия, т.е. боязън да не бъде заровен жив. Когато пътувал, Андерсен спял с записка до леглото си, на която пишело: „ Аз единствено наподобявам мъртъв„. А към края на живота си той помолил гледачите си да отворят вените му, преди да го заровят в земята, с цел да се уверят, че в действителност е мъртъв.
Сара Бернхард е една от първите актриси, които се трансформират в това, което през днешния ден назоваваме звезда. Тя работи интензивно, с цел да построи своя имидж, и по време на кариерата си съумява да натрупа доста предани почитатели. Но под външното си омагьосване тя е имала една неустановеност: бездънен боязън да не бъде изоставена – контузия от детството ѝ, когато се е чувствала изоставена от своето семейство. Биографът Робърт Готлиб написа в книгата „ Сара: Животът на Сара Бернхард “, че бъдещата актриса е била дадена на здравна сестра във Франция и е била „ всъщност приемно дете “, чието семейство рядко я е виждало.
В речта си при встъпването в служба през 1933 година новоизбраният президент на Съединени американски щати Франклин Рузвелт прави известното изявление, че „ единственото нещо, от което би трябвало да се опасяваме, е самият боязън “. Въпреки това той се е страхувал от огъня и от цифрата 13 дотолкоз, че от време на време е отказвал да пътува на петък 13-ти: „ Той мразеше петък 13-ти, в никакъв случай не започваше значимо пътешестване в петък, в случай че можеше, и не обичаше да сяда с 13 индивида на маса “, написа един от биографите му.
Изкуството на Салвадор Дали изследва необятен набор от странни облици, някои от които са повлияни от личните му страхове – в това число от инсекти. Страхът даже го кара самичък да се опита да отстрани от тялото нещо, което счита за кърлеж, благодарение на бръснарско ножче. „ В безумието си режех, режех и режех, омаян от кръвта, която се стичаше по мен “, написа той в автобиографията си. „ Кърлежът най-сетне се изкара и полузаслепен паднах на пода в личната си кръв. “ (всъщност е било бенка.) Едно от насекомите, които художникът изключително не е обичал, били скакалците – които от време на време се появяват в творбите му.
Колкото и изненадващо да звучи, Катрин Хепбърн – която има четири Оскара за най-хубава актриса – се страхувала да играе пред аудитория. Този боязън ѝ влияел дотам, че от време на време е повръщала зад кулисите. Нейният племенник също споделя в едно изявление, че след представления тя е търсила утешение много бурно: „ Тя ме хващаше за раменете и повтаряше: „ Бях ли добра? Бях ли добра? “
Изпълнителката на „ Respect “ Арета Франклин декларира в изявление през 2014 година, че е развила боязън от хвърчене преди 30 години. „ Той се появи просто за една нощ “, споделя тя. „ Записах се на курс за хора, които ги е боязън да летят, само че пропуснах две седмици от него и моите съученици си продължиха и го приключиха, а аз – не. “ Страхът се отразява на способността ѝ да пътува до някои страни, в които би желала да изнесе представления, в това число Обединеното кралство.
