Любовта в средна възраст - има място за романтика
Има доста двойки, които настояват, че в връзките им няма романтика или въобще обич. Тази теза, съгласно която любовта от младите години минава с времето в почитание, грижа и благодарност, е доста известно опрощение, когато си зададем въпроса: „ Какво стана с любовта ни през годините, къде отиде тя? ”
Вярваме или не в тази теза, няма човек на света на която и да е възраст, който да не копнее за деликатност, романтика и откровени, непринудени и непредвидени прояви на обич. Но не онази с уважението и кротката уважителност, а на буйната, дълбоката, която сякаш принадлежи на младите.
И започваме с оправданията, за какво това не се случва – животът е сложен, хората едвам оцеляват. Пари няма, само че има грижи по децата, сметки, заболявания, съкращения, безработица. Каква ти обич? Даже всичко видимо да е наред, доста двойки признават, че грижите за децата им лишават доста повече сила и време, в сравнение с са предполагали. Училището, пубертета, грижи към здравето, парите, бала, матурите, гаджетата им – една безкрайна върволяк от събития, в които те въвлича родителството.
Любовните връзки се свеждат до минимума, а някои двойки признават, че минават дни без да се целунат или прегърнат. Вечерта всеки заспива изтощен и новият ден стартира с нови грижи.
Любовта обаче е такова нещо, че има потребност от минимална грижа, полуиздихание, и отново оцелява. Колкото и да са притъпени сетивата ни в годините, я някой спомен, я среща с лице от предишното, я инцидентна дума или жест в непредвиден миг – ще върне тръпката, усмивката, нежността, за ни напомни, че още ги има.
И когато наближат 40- те, 50- те години, децата потеглят по собствен път - учат или работят, или и двете, най- постоянно в различен град, с което мислите по тях не понижават, само че да кажем, че те поемат своята отговорност в живота. Тогава сме изправени пред забавна обстановка:
“Вече разполагаме с време за всичко. ”
И какво следва да вършим с него? Наблюденията ми над доста двойки демонстрират, че те чакат този миг с същинско неспокойствие. Да останат уединено вкъщи си. Ако има най-малко малко от възприятието, което ги е събрало, те копнеят да останат сами, въпреки в никакъв случай да не си го признаят и все да настояват, че единствено за децата си мислят и тъгуват.
Е, има и такива двойки, които са изправени пред бездната на мълчанието, когато най- значителната тематика за диалог - децата, към този момент я няма. Тогава времето увисва посред им, единствено да им покаже какъв брой са се отчуждили през годините. Не позволявайте това да се случва, времето може да се употребява толкоз свястно:
Време за другарство – тематиките към децата към този момент имат различен темперамент, те става коментарни, а не основни. Кой се е обадил, какво е споделил, здрави ли са, имат ли пари, първото зъбче на внучето ( вероятно ) – само че това към този момент не е тяхна съществена грижа. Сега е време двойката да беседва като такава – мъж и жена, които се обичат, любовна двойка, заета със себе си.
Време един за различен, за другите – доста двойки в действителност преоткриват другия. Виждат го в нова светлина, същия сякаш, само че доста друг. С годините човек може очарова и да раз- очарова. Всичките години, прекарани в паники по децата или настоящите неща като че ли ги отдалечава в това чувство за другия. Сега е време да е опознаят още веднъж, а това подсигурява динамичност в връзките – мотив за полемики, дълги диалози - като че ли още веднъж са при започване на любовта си. Срещите с другари и приятелки зачестяват, преоткриват се забравени занимания. Много двойки стартират да прекарват повече време на село, на отмора, в разходки.
И да, време за обич. Сексуалният живот на една двойка на междинна възраст може толкоз да се засилва в даден миг, че даже да не се съпоставя и с младите й години. Тялото е друго, желанията – също. Разбирането за секса към този момент остава акцент на близостта, гушкането и диалозите в леглото, пристрастеността също не липсва, стига да им взаимно предпочитание. Днешно време има задоволително доста средства дамата да се оправя с менопаузата, а мъжете, примерно, с нарушената функционалност на простатата. А в случай че двойката е с по- съвременни разбирания за секса – може да се възползва от разнообразни секс капризи – масажни масла, лубриканти, секси долни дрехи за него и нея и така нататък Даже децата им от време на време се изненадват, по какъв начин виждат родителите, за които в никакъв случай не са мислили по този метод, да се целуват „ на остарели години ”, да се натискат и кикотят.
Любовта и дългогодишните връзки, не са в противоположна взаимозависимост. Те се укрепват и обезпечават взаимно. Ако тръпката още я има, имате време за себе си и за обичания, направете всичко допустимо, да си подарите този Ренесанс в връзките ви. Със сигурност вашата обич го заслужава.
Вярваме или не в тази теза, няма човек на света на която и да е възраст, който да не копнее за деликатност, романтика и откровени, непринудени и непредвидени прояви на обич. Но не онази с уважението и кротката уважителност, а на буйната, дълбоката, която сякаш принадлежи на младите.
И започваме с оправданията, за какво това не се случва – животът е сложен, хората едвам оцеляват. Пари няма, само че има грижи по децата, сметки, заболявания, съкращения, безработица. Каква ти обич? Даже всичко видимо да е наред, доста двойки признават, че грижите за децата им лишават доста повече сила и време, в сравнение с са предполагали. Училището, пубертета, грижи към здравето, парите, бала, матурите, гаджетата им – една безкрайна върволяк от събития, в които те въвлича родителството.
Любовните връзки се свеждат до минимума, а някои двойки признават, че минават дни без да се целунат или прегърнат. Вечерта всеки заспива изтощен и новият ден стартира с нови грижи.
Любовта обаче е такова нещо, че има потребност от минимална грижа, полуиздихание, и отново оцелява. Колкото и да са притъпени сетивата ни в годините, я някой спомен, я среща с лице от предишното, я инцидентна дума или жест в непредвиден миг – ще върне тръпката, усмивката, нежността, за ни напомни, че още ги има.
И когато наближат 40- те, 50- те години, децата потеглят по собствен път - учат или работят, или и двете, най- постоянно в различен град, с което мислите по тях не понижават, само че да кажем, че те поемат своята отговорност в живота. Тогава сме изправени пред забавна обстановка:
“Вече разполагаме с време за всичко. ”
И какво следва да вършим с него? Наблюденията ми над доста двойки демонстрират, че те чакат този миг с същинско неспокойствие. Да останат уединено вкъщи си. Ако има най-малко малко от възприятието, което ги е събрало, те копнеят да останат сами, въпреки в никакъв случай да не си го признаят и все да настояват, че единствено за децата си мислят и тъгуват.
Е, има и такива двойки, които са изправени пред бездната на мълчанието, когато най- значителната тематика за диалог - децата, към този момент я няма. Тогава времето увисва посред им, единствено да им покаже какъв брой са се отчуждили през годините. Не позволявайте това да се случва, времето може да се употребява толкоз свястно:
Време за другарство – тематиките към децата към този момент имат различен темперамент, те става коментарни, а не основни. Кой се е обадил, какво е споделил, здрави ли са, имат ли пари, първото зъбче на внучето ( вероятно ) – само че това към този момент не е тяхна съществена грижа. Сега е време двойката да беседва като такава – мъж и жена, които се обичат, любовна двойка, заета със себе си.
Време един за различен, за другите – доста двойки в действителност преоткриват другия. Виждат го в нова светлина, същия сякаш, само че доста друг. С годините човек може очарова и да раз- очарова. Всичките години, прекарани в паники по децата или настоящите неща като че ли ги отдалечава в това чувство за другия. Сега е време да е опознаят още веднъж, а това подсигурява динамичност в връзките – мотив за полемики, дълги диалози - като че ли още веднъж са при започване на любовта си. Срещите с другари и приятелки зачестяват, преоткриват се забравени занимания. Много двойки стартират да прекарват повече време на село, на отмора, в разходки.
И да, време за обич. Сексуалният живот на една двойка на междинна възраст може толкоз да се засилва в даден миг, че даже да не се съпоставя и с младите й години. Тялото е друго, желанията – също. Разбирането за секса към този момент остава акцент на близостта, гушкането и диалозите в леглото, пристрастеността също не липсва, стига да им взаимно предпочитание. Днешно време има задоволително доста средства дамата да се оправя с менопаузата, а мъжете, примерно, с нарушената функционалност на простатата. А в случай че двойката е с по- съвременни разбирания за секса – може да се възползва от разнообразни секс капризи – масажни масла, лубриканти, секси долни дрехи за него и нея и така нататък Даже децата им от време на време се изненадват, по какъв начин виждат родителите, за които в никакъв случай не са мислили по този метод, да се целуват „ на остарели години ”, да се натискат и кикотят.
Любовта и дългогодишните връзки, не са в противоположна взаимозависимост. Те се укрепват и обезпечават взаимно. Ако тръпката още я има, имате време за себе си и за обичания, направете всичко допустимо, да си подарите този Ренесанс в връзките ви. Със сигурност вашата обич го заслужава.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ