Човекът не е тухла четворка
Има ли една общовалидна истина за всички хора на света или има доста истини и всички до една истинни и верни? Този въпрос е колкото метафизичен, толкоз и всекидневен. Всеки ден и дори всеки момент сме му подвластни. Биело Дугме в една ария настояват: Ima neka tajna veza za sve ljude zakon krut – за всички хора на земята има една обща неизбежна връзка, отношение, закон... (По това се различаваха те в миналото от българските рокаджии, бяха по-мъдри и не се срамиха от балканските си корени.)
Как да продължа да пиша в положение на революция? Такава се води против интелигенцията на България, против учители, против лекари, против всички, които схващат какво фактически става в близост пред очите ни и не са съгласни с изказванието, че опция на ББ няма. А всички тези общински и държавни бюрократи, юристи и останали кърлежи, които се възползват от обстановката, смучат кръв национална и не им дреме какво ще последва след тяхната гибел, са нещо друго, те не са част от интелигенцията, те са изборната сериозна маса на управниците все още. Те себе си и децата да уредят, другото не е значимо. Ако ги оставим сами на себе си, какъв брой ли ще са – стотина, двеста хиляди?
Отклонявам се от основното, само че нещата са доста свързани с тая загадка връзка, която загатнах. В качеството си на издател преди година влязох за първи път през служебния вход на Народната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “. Влиза се от задната страна, откъм градинката. Там доставих книги от тези, които издавам - „ Резерват Северозапад “, сборник, „ Среща с Живота “, алманах с православни проповеди на отец Владимир Дойчев, „ Срещи със гибелта “, продължението. Достигнах до извода, че не мога да трансформира никого и никого не се стремя да трансформирам. Освен себе си. Най-мъдрото нещо, което съм осмислил е толкоз просто. Както и да е. Та влизам в Библиотеката, тази голяма постройка и съм впечатлен от нея и хората, които работят вътре. Те имат такова отношение към книгите, което наподобява избавително за народа ни. Спокойно, уравновесени, усмихнати на пръв взор, може би и те си имат грижите, не знам на какви заплати са там, само че те към момента имат нещо значимо.
Народната библиотека е като храм за всички български книги, положителни и неприятни. Те се съхраняват вътре за бъдещето. Защото хората, които работят там, ще остареят. След това ще се пенсионират. На тяхно място нови може и да не дойдат. Колонията, в която ни трансфораха, не се нуждае от подобен разкош – голяма постройка, съхраняваща националната ни памет. Някой ден всичко това ще е минало – Библиотеката, Университетът до нея. Или ще заемат някаква друга форма и ще станат все по-незначителни. Що ли съм в такова кофти блус въодушевление? Понеже някаква бедна женица някъде из медиите загатна, че не било съдбовно, дето младите през днешния ден не четат, какво пък толкоз, вика, огромна работа, като не четат, ще си приказват във фейсбук, ще оцелеят и без книги. Физически може. Донякъде. До известна степен. После и физически няма да оцелеят без книги, само че това тази госпожа не го знае.
Разбирате ли, души безкнижни и голи, без това благосъстояние, без знанието и четенето сме единствено краткотраен въпрос? Схващате ли смисъла на думите ми? Може гените ни да продължат в идващите едно – две генерации, само че ние тях ги обричаме на душевна бедност и човешко проваляне без книги, тесният им мироглед ще ги трансформира в биороботи, зомбита, в тухли четворки.
В ролята си на създател на книги получих подарък от читатели - „ Писма за положителното и прелестното “ от Дмитрий Лихачов. Ееех... Ако почна с цитатите, няма да мога да спра. Но по какъв начин да си премълча? Чуйте през днешния ден по какъв начин звучат тия думи и ги сравнете с думите на многознайковците, твърдящи, че няма проблеми, дето хората към този момент не четат. И с другите думи на тези, които желаят да опростачат езика ни. Той им пречел, разбирате ли, комплициран им бил.
„ Учение – ето какво е нужно в този момент на младите от най-ранна възраст. Човек би трябвало постоянно да се учи. Всички огромни учени до края на живота си освен са учили другите, само че и сами са се учили. Ако спреш да се учиш, няма да можеш да учиш и другите. Защото знанията непрестанно се усилват и усложняват. “ Прочитам това, а половин час по-късно по път за учебно заведение, където се пробвам да изучавам децата, минавам около няколко бургаски учебни заведения. Учение? Знания? Не ме интересуват тези лекомислени махвания с ръка – и ние не бяхме цвете, и ние пушехме, и ние не учехме... Защото не е тъкмо по този начин. Не пушехме толкоз безочливо. Върви си красивото четиринайсетгодишно момиченце по тротоара, а от устата му хулигански стърчи димен фас. То ли ще схване все по-усложняващите се познания? То е бъдеща продавачка, сервитьорка, обслужващ личен състав. Единиците, които изпъкват, ни ги крадат непознатите университети. „ Държава на духа “? Не. Вече не. Вече страна от последния свят. Че не успяхме да опазим работещата си част от стопанската система е закононарушение, само че че не успяхме да опазим духа си е закононарушение на квадрат.
Между другото, не считам, че Лихачов през днешния ден е значим единствено за нас, българите. Мисля, че светът би трябвало да се вслуша в думите му. Оскъдяването на мозъка води до нов вид човечество, от което не знам дали желая да съм част. „ Интелигентността не значи единствено познания, само че и дарба да разбираш другите. Тя се демонстрира в хиляди дребни неща – в правилното водене на спор, в скромното държание, в умеенето неусетно (именно незабелязано) да се оказва помощ на другите, да се опазва природата, да не се замърсява околната среда – нито с боклуци, нито с хули, нито с нездравословни хрумвания (това е също боклук и то каква!). “ Ако тези думи не са доказателство за пропадането ни, поразходете се по улиците, а след това и отвън града, поогледайте се, качете се в градския превоз, послушайте диалозите, погледнете вестниците и списанията, които се продават – боклук, боклук и отново боклук. А след това си пуснете холивудски филм. Тухли четворки. В това се пробва някой да ни трансформира.
За край оставям още един откъс от Лихачов: „ Класическо е това произведение, което е издържало инспекцията на времето. С него времето ви не е изгубено. Но класиката не дава отговор на всички въпроси на съвременността ни. Затова би трябвало да се чете и модерна литература. Но не се хвърляйте към всяка нашумяла книга. Не бъдете суетни. Суетата кара индивида неразумно да изразходва най-големия и драгоценен капитал, с който разполага – времето си. “ Толкова по въпроса кое бива и кое не трябва да се чете. Ако някой се счита за прекомерно богат и желае да разхищава своя единствен капитал, негова воля. Свобода. Пълна и неотменима независимост. Докато се поробим сами.
Как да продължа да пиша в положение на революция? Такава се води против интелигенцията на България, против учители, против лекари, против всички, които схващат какво фактически става в близост пред очите ни и не са съгласни с изказванието, че опция на ББ няма. А всички тези общински и държавни бюрократи, юристи и останали кърлежи, които се възползват от обстановката, смучат кръв национална и не им дреме какво ще последва след тяхната гибел, са нещо друго, те не са част от интелигенцията, те са изборната сериозна маса на управниците все още. Те себе си и децата да уредят, другото не е значимо. Ако ги оставим сами на себе си, какъв брой ли ще са – стотина, двеста хиляди?
Отклонявам се от основното, само че нещата са доста свързани с тая загадка връзка, която загатнах. В качеството си на издател преди година влязох за първи път през служебния вход на Народната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “. Влиза се от задната страна, откъм градинката. Там доставих книги от тези, които издавам - „ Резерват Северозапад “, сборник, „ Среща с Живота “, алманах с православни проповеди на отец Владимир Дойчев, „ Срещи със гибелта “, продължението. Достигнах до извода, че не мога да трансформира никого и никого не се стремя да трансформирам. Освен себе си. Най-мъдрото нещо, което съм осмислил е толкоз просто. Както и да е. Та влизам в Библиотеката, тази голяма постройка и съм впечатлен от нея и хората, които работят вътре. Те имат такова отношение към книгите, което наподобява избавително за народа ни. Спокойно, уравновесени, усмихнати на пръв взор, може би и те си имат грижите, не знам на какви заплати са там, само че те към момента имат нещо значимо.
Народната библиотека е като храм за всички български книги, положителни и неприятни. Те се съхраняват вътре за бъдещето. Защото хората, които работят там, ще остареят. След това ще се пенсионират. На тяхно място нови може и да не дойдат. Колонията, в която ни трансфораха, не се нуждае от подобен разкош – голяма постройка, съхраняваща националната ни памет. Някой ден всичко това ще е минало – Библиотеката, Университетът до нея. Или ще заемат някаква друга форма и ще станат все по-незначителни. Що ли съм в такова кофти блус въодушевление? Понеже някаква бедна женица някъде из медиите загатна, че не било съдбовно, дето младите през днешния ден не четат, какво пък толкоз, вика, огромна работа, като не четат, ще си приказват във фейсбук, ще оцелеят и без книги. Физически може. Донякъде. До известна степен. После и физически няма да оцелеят без книги, само че това тази госпожа не го знае.
Разбирате ли, души безкнижни и голи, без това благосъстояние, без знанието и четенето сме единствено краткотраен въпрос? Схващате ли смисъла на думите ми? Може гените ни да продължат в идващите едно – две генерации, само че ние тях ги обричаме на душевна бедност и човешко проваляне без книги, тесният им мироглед ще ги трансформира в биороботи, зомбита, в тухли четворки.
В ролята си на създател на книги получих подарък от читатели - „ Писма за положителното и прелестното “ от Дмитрий Лихачов. Ееех... Ако почна с цитатите, няма да мога да спра. Но по какъв начин да си премълча? Чуйте през днешния ден по какъв начин звучат тия думи и ги сравнете с думите на многознайковците, твърдящи, че няма проблеми, дето хората към този момент не четат. И с другите думи на тези, които желаят да опростачат езика ни. Той им пречел, разбирате ли, комплициран им бил.
„ Учение – ето какво е нужно в този момент на младите от най-ранна възраст. Човек би трябвало постоянно да се учи. Всички огромни учени до края на живота си освен са учили другите, само че и сами са се учили. Ако спреш да се учиш, няма да можеш да учиш и другите. Защото знанията непрестанно се усилват и усложняват. “ Прочитам това, а половин час по-късно по път за учебно заведение, където се пробвам да изучавам децата, минавам около няколко бургаски учебни заведения. Учение? Знания? Не ме интересуват тези лекомислени махвания с ръка – и ние не бяхме цвете, и ние пушехме, и ние не учехме... Защото не е тъкмо по този начин. Не пушехме толкоз безочливо. Върви си красивото четиринайсетгодишно момиченце по тротоара, а от устата му хулигански стърчи димен фас. То ли ще схване все по-усложняващите се познания? То е бъдеща продавачка, сервитьорка, обслужващ личен състав. Единиците, които изпъкват, ни ги крадат непознатите университети. „ Държава на духа “? Не. Вече не. Вече страна от последния свят. Че не успяхме да опазим работещата си част от стопанската система е закононарушение, само че че не успяхме да опазим духа си е закононарушение на квадрат.
Между другото, не считам, че Лихачов през днешния ден е значим единствено за нас, българите. Мисля, че светът би трябвало да се вслуша в думите му. Оскъдяването на мозъка води до нов вид човечество, от което не знам дали желая да съм част. „ Интелигентността не значи единствено познания, само че и дарба да разбираш другите. Тя се демонстрира в хиляди дребни неща – в правилното водене на спор, в скромното държание, в умеенето неусетно (именно незабелязано) да се оказва помощ на другите, да се опазва природата, да не се замърсява околната среда – нито с боклуци, нито с хули, нито с нездравословни хрумвания (това е също боклук и то каква!). “ Ако тези думи не са доказателство за пропадането ни, поразходете се по улиците, а след това и отвън града, поогледайте се, качете се в градския превоз, послушайте диалозите, погледнете вестниците и списанията, които се продават – боклук, боклук и отново боклук. А след това си пуснете холивудски филм. Тухли четворки. В това се пробва някой да ни трансформира.
За край оставям още един откъс от Лихачов: „ Класическо е това произведение, което е издържало инспекцията на времето. С него времето ви не е изгубено. Но класиката не дава отговор на всички въпроси на съвременността ни. Затова би трябвало да се чете и модерна литература. Но не се хвърляйте към всяка нашумяла книга. Не бъдете суетни. Суетата кара индивида неразумно да изразходва най-големия и драгоценен капитал, с който разполага – времето си. “ Толкова по въпроса кое бива и кое не трябва да се чете. Ако някой се счита за прекомерно богат и желае да разхищава своя единствен капитал, негова воля. Свобода. Пълна и неотменима независимост. Докато се поробим сами.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ