1001 нещастия
Има хора, които няма по какъв начин да назовем, с изключение на „ 1001 несгоди ”. На пръв взор напълно естествени, даже приятни люде, те са надарени с някакъв извънреден гений да притеглят всевъзможни неприятности. Ту ще ги уволнят „ незаслужено ” от работа, ту ще им откраднат всички пари и документи, до момента в който са на екскурзия в чужбина или приближен човек „ ще им забие нож в гърба ”. И всичко това се случва в една непрекъсната серия, десетки пъти по-често, в сравнение с останалите хора. Какво пояснение би могло да има за тази тяхна орис? Лош шанс, биха споделили някой. Лоша настройка към живота, бих ги поправила аз. Защото всички тези неприятности напълно не се случват инцидентно, по волност на ориста, а жертвата сама поема самодейността и основната роля.
Но кой би желал личното си злощастие? На пръв взор никой рационален човек. Всъщност привличането на неприятностите става напълно неумишлено и хората живеят с илюзията, че те нямат капчица виновност за протичащото си, а просто са жертва на събитията. Опитът обаче демонстрира, че когато събитията стартират да се повтарят в дъното е не случайността, а закономерността..
Дори животните се учат от грешките си, само че някой хора – не
Всичко в живота има смисъл – както триумфите, по този начин и грешките. Първите ни носят задоволство, а вторите поука... или най-малко по този начин би трябвало. Но доста хора избират да стоварват виновността за нещастията си върху различен или друго – да вземем за пример половинката си, ситуацията в страната или ширещата се корупция, вместо да се замислят за същинските аргументи, които са довели до случилото се. А те нормално са личните им дейности или бездействия – едно прекомерно неприятно изобретение за егото. Затова пък да се сипят обвинявания е къде-къде по-безболезнено, само че и безуспешно. Защото скоро неудачникът попада в сходна обстановка и повтаря същата неточност още веднъж и още веднъж...до безспир.
Животът оправдава упованията
Смятате, че всеки се пробва да ви излъже, че кучето, което бяга по улицата е зло и без „ връзки ” няма да си намерите свястна работа. И всичко се оказва самата истина, а вие с примирие си казвате: „ Ето, знаех си аз ”. А в действителност животът ви е предложил тъкмо това, което очаквате. Мислите и страстите (особено негативните) съставляват мощна сила, която хората изпращат към Вселената и която сходно на бумеранг се връща към тях. Кучетата хапят тези, които се опасяват от тях. Ако непрекъснато се оплаквате от нещо, в живота ви се основават още повече обстановки, от които можете да се оплачете. Тревожите ли се, че ще загубите някой или нещо, ще го загубите безнадеждно.
Наричат това Закон за привличането, само че аз си представям по-скоро като голям бар, в които всеки получава това, което е поръчал. Шансът, тъкмо вашата поръчка да бъде объркана и да ви донесат мохито вместо вкиснало вино, е най-малък. Затова всеки си сърба... настройката. Интересното е, за какво някой би желал долнопробно, вместо изтънчено, пиво? Защото надълбоко в себе си е уверен, че не заслужава нищо по-добро или просто не желае да заплати житейска цена. Тъй като сходно на нещастията, триумфите също са не плод на случайността, а резултат от доста старания, поети опасности, интервали на неустановеност и загърбване на всичко реализирано до в този момент.
Какво то посадиш, такова ще пожънеш
Много хора подхождат с нечисти планове към това или това, само че са безпределно сюрпризирани, когато им се върне същото, и то тъпкано. Това ненапълно припомня на Закона за привличането, само че в малко по-различен аспект. Например, с цел да получат мечтаната работа те могат да скалъпят опашата неистина, само че когато рано или късно се разбере, че в действителност нямат уменията да извършват новите си отговорности, сърцераздирателно и на висок глас се жалват, че са били подло уволнени, а към този момент някогашния им началник е експлоататор. Да смяташ, че честността е качество, което се изисква единствено от останалите, а на теб са разрешени всевъзможни средства за постигане на задачата е освен детско, само че и недалновидно. Макар, че животът постоянно е упрекван в неправда, в него царува висша причинност и тя гласи, че в случай че измамиш, мамиш на първо място себе си.
Удобството да бъдеш жертва
Да си жертва значи, че от теб безусловно нищо не зависи, че няма потребност да полагаш каквито и да било старания, а съчувствието и помоща на близките ти се поставят по право. Последните се притеглят с непрекъснато недоволство, тюхкане и сърцераздирателни разкази за потресаващи неудачи. Затова тази позиция е изключително комфортна за доста хора и даже им носи облаги. От които те за нищо на света не биха се отказали.
С други думи, да бъдеш несретник е въпрос на избор, а не на злополучна орис.
Но кой би желал личното си злощастие? На пръв взор никой рационален човек. Всъщност привличането на неприятностите става напълно неумишлено и хората живеят с илюзията, че те нямат капчица виновност за протичащото си, а просто са жертва на събитията. Опитът обаче демонстрира, че когато събитията стартират да се повтарят в дъното е не случайността, а закономерността..
Дори животните се учат от грешките си, само че някой хора – не
Всичко в живота има смисъл – както триумфите, по този начин и грешките. Първите ни носят задоволство, а вторите поука... или най-малко по този начин би трябвало. Но доста хора избират да стоварват виновността за нещастията си върху различен или друго – да вземем за пример половинката си, ситуацията в страната или ширещата се корупция, вместо да се замислят за същинските аргументи, които са довели до случилото се. А те нормално са личните им дейности или бездействия – едно прекомерно неприятно изобретение за егото. Затова пък да се сипят обвинявания е къде-къде по-безболезнено, само че и безуспешно. Защото скоро неудачникът попада в сходна обстановка и повтаря същата неточност още веднъж и още веднъж...до безспир.
Животът оправдава упованията
Смятате, че всеки се пробва да ви излъже, че кучето, което бяга по улицата е зло и без „ връзки ” няма да си намерите свястна работа. И всичко се оказва самата истина, а вие с примирие си казвате: „ Ето, знаех си аз ”. А в действителност животът ви е предложил тъкмо това, което очаквате. Мислите и страстите (особено негативните) съставляват мощна сила, която хората изпращат към Вселената и която сходно на бумеранг се връща към тях. Кучетата хапят тези, които се опасяват от тях. Ако непрекъснато се оплаквате от нещо, в живота ви се основават още повече обстановки, от които можете да се оплачете. Тревожите ли се, че ще загубите някой или нещо, ще го загубите безнадеждно.
Наричат това Закон за привличането, само че аз си представям по-скоро като голям бар, в които всеки получава това, което е поръчал. Шансът, тъкмо вашата поръчка да бъде объркана и да ви донесат мохито вместо вкиснало вино, е най-малък. Затова всеки си сърба... настройката. Интересното е, за какво някой би желал долнопробно, вместо изтънчено, пиво? Защото надълбоко в себе си е уверен, че не заслужава нищо по-добро или просто не желае да заплати житейска цена. Тъй като сходно на нещастията, триумфите също са не плод на случайността, а резултат от доста старания, поети опасности, интервали на неустановеност и загърбване на всичко реализирано до в този момент.
Какво то посадиш, такова ще пожънеш
Много хора подхождат с нечисти планове към това или това, само че са безпределно сюрпризирани, когато им се върне същото, и то тъпкано. Това ненапълно припомня на Закона за привличането, само че в малко по-различен аспект. Например, с цел да получат мечтаната работа те могат да скалъпят опашата неистина, само че когато рано или късно се разбере, че в действителност нямат уменията да извършват новите си отговорности, сърцераздирателно и на висок глас се жалват, че са били подло уволнени, а към този момент някогашния им началник е експлоататор. Да смяташ, че честността е качество, което се изисква единствено от останалите, а на теб са разрешени всевъзможни средства за постигане на задачата е освен детско, само че и недалновидно. Макар, че животът постоянно е упрекван в неправда, в него царува висша причинност и тя гласи, че в случай че измамиш, мамиш на първо място себе си.
Удобството да бъдеш жертва
Да си жертва значи, че от теб безусловно нищо не зависи, че няма потребност да полагаш каквито и да било старания, а съчувствието и помоща на близките ти се поставят по право. Последните се притеглят с непрекъснато недоволство, тюхкане и сърцераздирателни разкази за потресаващи неудачи. Затова тази позиция е изключително комфортна за доста хора и даже им носи облаги. От които те за нищо на света не биха се отказали.
С други думи, да бъдеш несретник е въпрос на избор, а не на злополучна орис.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ