Сърце бръчки няма
„ Има една жена, която несъмнено е жена на всички времена - бабата на моя брачен партньор .
Баба Дешка поставя в дребния си джоб днешните млади със своята жадност за живот , със своя порив към пролетта.
Тя е феята на цветята дето преборва сама целия Коджа Балкан, с цел да събира из баирите на Трявна младост в престилката си и да цялостни джобовете си с още мощ и воля.
Запознайте се с тая жена дето не се дава на годините и на високото кръвно, тъй като " сърцето бръчки няма ".
iStock
С мирис на април
Всяка пролет баба Дешка нямаше самообладание да натовари своята кола и да се насочи към тревненския край. За тия пътувания живееше остарялата жена. Те пълнеха гърдите й с О2 и сили, с цел да пребори всяка последваща зима.
Отново беше април.
iStock
Днес бе денят.
Завъртя ключа и дори огледалата на колата стърчаха като наострени уши, с цел да чуват обичания рефрен, който моторът припяваше.
Колата й приличаше на африканка - изглеждаше немощна, само че криеше в себе си изумителна мощ. Дефилираше изкусно из шипченския път препълнена и понесла на главата си непостижим товар, а на плещите й бяха привързани цели грамади саксии и куп градинарски оръдия.
Тия саксии в този момент изглеждаха като празни гърнета, само че всяка пролет раждаха насладата и уханието на живота, които баба Дешка обожаваше.
Цветята дето се гушеха в тях бяха за тая жена също деца. Семейството й беше неизмеримо и свежо. Обичаше всяка една от цветните си чеда - без оглед на раса, цвят, аромат.
iStock
Мушкато, роза, ирис, бегония, хризантема, божур.
Баба Дешка ги милваше с топлия си глас и ги поливаше с жива вода от извора на сърцето си.
Гирлянди от аромати и тичинков прашец обрамчваха родната й къща в Николаево от април та чак до октомври.
Товареше и дядото на предната седалка до себе си.Слагаше в скута му саксии, а в краката- торби с тор. Нищо бе в положение да я спре да се покатери като немирно дете по гърба на Шипка, след което да се спусне по нозете й, до момента в който майчиният дом я посрещне с прегръдка.
А моторът продължаваше да тананика: ‘‘Отново на път. “
Автор: Виктория Филипова
Изпращайте ни историите на вашите баби, а ние ще ви публикуваме на Жена на всички времена.
Следете всичко, което се случва в живота на Edna жена във Фейсбук и Instagram.
Баба Дешка поставя в дребния си джоб днешните млади със своята жадност за живот , със своя порив към пролетта.
Тя е феята на цветята дето преборва сама целия Коджа Балкан, с цел да събира из баирите на Трявна младост в престилката си и да цялостни джобовете си с още мощ и воля.
Запознайте се с тая жена дето не се дава на годините и на високото кръвно, тъй като " сърцето бръчки няма ".
iStock С мирис на април
Всяка пролет баба Дешка нямаше самообладание да натовари своята кола и да се насочи към тревненския край. За тия пътувания живееше остарялата жена. Те пълнеха гърдите й с О2 и сили, с цел да пребори всяка последваща зима.
Отново беше април.
iStock Днес бе денят.
Завъртя ключа и дори огледалата на колата стърчаха като наострени уши, с цел да чуват обичания рефрен, който моторът припяваше.
Колата й приличаше на африканка - изглеждаше немощна, само че криеше в себе си изумителна мощ. Дефилираше изкусно из шипченския път препълнена и понесла на главата си непостижим товар, а на плещите й бяха привързани цели грамади саксии и куп градинарски оръдия.
Тия саксии в този момент изглеждаха като празни гърнета, само че всяка пролет раждаха насладата и уханието на живота, които баба Дешка обожаваше.
Цветята дето се гушеха в тях бяха за тая жена също деца. Семейството й беше неизмеримо и свежо. Обичаше всяка една от цветните си чеда - без оглед на раса, цвят, аромат.
iStock Мушкато, роза, ирис, бегония, хризантема, божур.
Баба Дешка ги милваше с топлия си глас и ги поливаше с жива вода от извора на сърцето си.
Гирлянди от аромати и тичинков прашец обрамчваха родната й къща в Николаево от април та чак до октомври.
Товареше и дядото на предната седалка до себе си.Слагаше в скута му саксии, а в краката- торби с тор. Нищо бе в положение да я спре да се покатери като немирно дете по гърба на Шипка, след което да се спусне по нозете й, до момента в който майчиният дом я посрещне с прегръдка.
А моторът продължаваше да тананика: ‘‘Отново на път. “
Автор: Виктория Филипова
Изпращайте ни историите на вашите баби, а ние ще ви публикуваме на Жена на всички времена.
Следете всичко, което се случва в живота на Edna жена във Фейсбук и Instagram.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ