Най-изолираното безконтактно племе на Земята
Има 100 или повече " неконтактни " племена по целия свят, само че сентинелците безспорно са най-изолираните. Срещу колосалните сили на колониализма и икономическата глобализация, те се съпротивляват на съвсем всички опити за контакт от външния свят в продължение на хиляди години - от време на време с принуждение.
Сентинелците попадат в интернационалните заглавия през 2018 година, когато християнски мисионер от Съединени американски щати нелегално нахлува на техния остров, където е погубен с лък и стрела. Този ефектен случай обаче е единствено една доста дребна част от тяхната история.
Племето живее на остров Северен Сентинел, парче земя с размерите на Манхатън, намиращо се сред Индия и Мианмар в Индийския океан. Според индийските закони е нелегално да се стига до острова на по-малко от 9.26 километра, основно, с цел да се зачита обичайният им метод на живот и да се защищават от заболявания на външни лица, към които нямат имунитет.
На изток от техния дребен остров има архипелаг, прочут като Андаманските острови, само че даже тези прилежащи общности нямат контакт със сентинелците.
" Това ги прави най-изолираното племе в света, тъй като даже нямат съседи. Повечето неконтактни племена имат съседи, с които може да имат някаква търговия или да се сблъскат в гората, само че сентинелците в действителност нямат никого. " Степента на изолираност на сентинелците е неповторима ", споделя Софи Григ пред IFLScience. Тя е старши откривател и застъпник на правата на коренното население в Survival International.
Като се има поради тази изключителна изолираност на сентинелците обаче, целият свят не знае съвсем нищо за това по какъв начин живеят. Преброяването на популацията в Индия през 2011 година пресмята, че единствено 15 души живеят на остров Северен Сентинел, макар че се счита, че действителната цифра е към 100 души.
Използвайки отчети от хора, които са следили острова отдалеко в лодка, се счита, че към 100 индивида живеят в три обособени групи. Селищата им са формирани от два разнообразни вида къщи: огромни общи колиби и краткотрайни спонтанни убежища без стени.
" Повечето от информацията, която имаме за техния метод на живот, е събрано от това, което може да се види от лодките от разстояние. Ние даже не знаем по какъв начин се назовават те ", отбелязва Григ.
Григ е част от акцията в отбрана на сенцтинелците в Survival International, неправителствена организация, основана да брани правата на племенните нации, която се стреми да подсигурява, че желанието им да останат безконтактни се зачита.
А сентинелците доста ясно изразяват желанието си да бъдат оставени на мира. През 70-те години на предишния век индийското държавно управление взема решение да се опита да реализира контакт със сентинелците с крайната цел да ги научи на земеделие и принудително да ги засели в тяхното общество. Те изпращат лодки и оферират дарове на племето, макар че не знаят техния език. Сентинелците отхвърлят тези опити, опъвайки лъковете си към посетителите, с цел да ги предупредят, че не са добре пристигнали.
" Имаше къс интервал през 90-те години, когато сентинелците в действителност ги оставиха да се приближат задоволително, да стигнат на плажа и взеха част от кокосовите орехи. В един миг обаче стопираха да разрешават това и още веднъж започнаха да бъдат по-враждебни ", споделя Григ. " Предполагаме, че може да се дължи на обстоятелството, че някои хора от племето са се разболяли ", прибавя тя.
След митинги на групи за отбрана на правата на коренното население, държавното управление на Индия се отхвърля от тромавия си проект за определяне на контакт в края на 90-те години, само че сентинелците не престават да показват неприязън към външния свят. Заедно със гибелта на християнския мисионер през 2018 година, през последните няколко години ставаме свидетели на редица произшествия, при които сентинелците реагират нападателно на външни лица.
Индийското национално крайбрежие употребява хеликоптер и обикаля над острова, с цел да види дали общността се нуждае от помощ след опустошителното цунами, което раздруса Индийския океан през декември 2014 година За тяхна изненада, един човек от племето още веднъж се пробва да нападне хеликоптера, като изстрелва стрели против него.
Друг случай се случва през 2006 година, когато двама риболовци от Индия случайно са изхвърлени на острова (някои споделят след нощ на тежко пиянство) и са убити на мига от племето.
" Те вършат явен избор и доста ясно декларират на света, че желаят да останат без контакт и да бъдат оставени на мира ", изяснява Григ. " Никой не прави това по-ясно от сентинелеца. "
Спроед учените те живеят на този остров от хиляди години, може би десетки хиляди години. Изглеждат необикновено здрави, процъфтяват и явно избират да живеят по този метод.
Сентинелците попадат в интернационалните заглавия през 2018 година, когато християнски мисионер от Съединени американски щати нелегално нахлува на техния остров, където е погубен с лък и стрела. Този ефектен случай обаче е единствено една доста дребна част от тяхната история.
Племето живее на остров Северен Сентинел, парче земя с размерите на Манхатън, намиращо се сред Индия и Мианмар в Индийския океан. Според индийските закони е нелегално да се стига до острова на по-малко от 9.26 километра, основно, с цел да се зачита обичайният им метод на живот и да се защищават от заболявания на външни лица, към които нямат имунитет.
На изток от техния дребен остров има архипелаг, прочут като Андаманските острови, само че даже тези прилежащи общности нямат контакт със сентинелците.
" Това ги прави най-изолираното племе в света, тъй като даже нямат съседи. Повечето неконтактни племена имат съседи, с които може да имат някаква търговия или да се сблъскат в гората, само че сентинелците в действителност нямат никого. " Степента на изолираност на сентинелците е неповторима ", споделя Софи Григ пред IFLScience. Тя е старши откривател и застъпник на правата на коренното население в Survival International.
Като се има поради тази изключителна изолираност на сентинелците обаче, целият свят не знае съвсем нищо за това по какъв начин живеят. Преброяването на популацията в Индия през 2011 година пресмята, че единствено 15 души живеят на остров Северен Сентинел, макар че се счита, че действителната цифра е към 100 души.
Използвайки отчети от хора, които са следили острова отдалеко в лодка, се счита, че към 100 индивида живеят в три обособени групи. Селищата им са формирани от два разнообразни вида къщи: огромни общи колиби и краткотрайни спонтанни убежища без стени.
" Повечето от информацията, която имаме за техния метод на живот, е събрано от това, което може да се види от лодките от разстояние. Ние даже не знаем по какъв начин се назовават те ", отбелязва Григ.
Григ е част от акцията в отбрана на сенцтинелците в Survival International, неправителствена организация, основана да брани правата на племенните нации, която се стреми да подсигурява, че желанието им да останат безконтактни се зачита.
А сентинелците доста ясно изразяват желанието си да бъдат оставени на мира. През 70-те години на предишния век индийското държавно управление взема решение да се опита да реализира контакт със сентинелците с крайната цел да ги научи на земеделие и принудително да ги засели в тяхното общество. Те изпращат лодки и оферират дарове на племето, макар че не знаят техния език. Сентинелците отхвърлят тези опити, опъвайки лъковете си към посетителите, с цел да ги предупредят, че не са добре пристигнали.
" Имаше къс интервал през 90-те години, когато сентинелците в действителност ги оставиха да се приближат задоволително, да стигнат на плажа и взеха част от кокосовите орехи. В един миг обаче стопираха да разрешават това и още веднъж започнаха да бъдат по-враждебни ", споделя Григ. " Предполагаме, че може да се дължи на обстоятелството, че някои хора от племето са се разболяли ", прибавя тя.
След митинги на групи за отбрана на правата на коренното население, държавното управление на Индия се отхвърля от тромавия си проект за определяне на контакт в края на 90-те години, само че сентинелците не престават да показват неприязън към външния свят. Заедно със гибелта на християнския мисионер през 2018 година, през последните няколко години ставаме свидетели на редица произшествия, при които сентинелците реагират нападателно на външни лица.
Индийското национално крайбрежие употребява хеликоптер и обикаля над острова, с цел да види дали общността се нуждае от помощ след опустошителното цунами, което раздруса Индийския океан през декември 2014 година За тяхна изненада, един човек от племето още веднъж се пробва да нападне хеликоптера, като изстрелва стрели против него.
Друг случай се случва през 2006 година, когато двама риболовци от Индия случайно са изхвърлени на острова (някои споделят след нощ на тежко пиянство) и са убити на мига от племето.
" Те вършат явен избор и доста ясно декларират на света, че желаят да останат без контакт и да бъдат оставени на мира ", изяснява Григ. " Никой не прави това по-ясно от сентинелеца. "
Спроед учените те живеят на този остров от хиляди години, може би десетки хиляди години. Изглеждат необикновено здрави, процъфтяват и явно избират да живеят по този метод.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ