Безвремието на Европа свърши
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Симеон Дянков и Андерс Аслунд в излязлата на български книга " Накъде върви Европа " Още по тематиката
Преходът след Brexit завършва в края на 2020 година
Това е датата, на която настояваше Европейски Съюз
19 мар 2018
България в спокойни води
По-голямата част от растежа се дължи на икономическия напредък в Европа, само че същинският въпрос е какво ще се случи след след 2020 година
15 фев 2018 Брекзит повдигна екзистенциален въпрос, който притиска Европа да работи уверено, с цел да продължи напред. Може да се намерят доста пояснения за този избор на отчаяние и те се откриха. След това.
Хората бяха загрижени, че имиграцията излиза отвън надзор. Тези, които усещаха, че не са спечелили от интернационалните вложения и комерсиалните потоци, стачкуваха против глобализацията. Много постоянно локалните политици упрекваха Брюксел за личните си пропуски и за липса на увереност. Каквото и да се случи до и след 29 март 2019 година, Брекзит ще има директно и продължително влияние върху Европейски Съюз.
Сред предстоящите резултати е Европа да тръгне в по-малко демократична посока и към по-рестриктивна имиграционна политика. Видим е застоят в основаването на обединен финансов пазар, за който отговаряше английският еврокомисар Джонатан Хил. На по-заден проект остават и въпросите за енергийния съюз и дерегулирането на бизнес средата.
Но това може да се окаже и онази тежка рецесия, която да рестартира Европейски Съюз. За да премине през огромното тестване, Европа ще би трябвало да възнамерява по-далеч от непосредственото справяне с вредите от Брекзит. През последните четири десетилетия Европейски Съюз беше прекомерно безразличен към ниския напредък, дължащ се на несъразмерната администрация и прекомерно дребното нововъведения. Европа към този момент не може да си разреши това безвремие.
Европейски Съюз и институциите му губят доверието на хората. Според резултатите на " Евробарометър " то отбелязва пик през 2007 година с 57 %. През есента на 2015 година към този момент е спаднало до 32%, а в националните държавни управления е единствено 27 на 100 – по усреднени за ЕС-28 данни. Това надали е изненадващо.
През последните седем години множеството държавни управления не са съумели да обезпечат напредък на своите жители. За това са нужни съществени промени: понижаване на неоправданите обществени разноски, отваряне на пазара на услугите, пазара на труда и цифровите пазари, понижаване на данъчните тежести върху труда, възстановяване на образованието, поощряване на развойната активност.
Сегашната обстановка е задоволително неприятна, с цел да подтиква съществени промени за поощряване на растежа. Брутният вътрешен продукт на съюза набъбна единствено с 1 % общо за седемте години от 2007-а до 2014-а. За този интервал популацията на 28-те страни членки се усили с 2 на 100 – от 498 на 508 млн. Така на процедура Европа регистрира спад от 1 % на действителния Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. Очаква се седемте години на застоялост да бъдат последвани от десетилетие на най-малък напредък. Европа би трябвало да може да се изправи и да извърши промени по-рано.
Миграцията също е един от факторите, които притискат Европа да се реформира. Тя може да бъде контролирана, само че не и спряна. Докато Европа е доста по-богата от Африка и Близкия изток и до момента в който има ниски равнища на раждаемост, миграцията ще бъде метод за попълване на работната й мощ.
Икономическото влияние на миграцията не е даденост, а зависи от прилаганите политики. Имиграцията е по едно и също време предизвикателство и опция. Без нея Европа може да бъде наказана на икономическа застоялост, каквато Япония претърпява през последните две десетилетия. В Швеция води до увеличение на популацията макар ниската раждаемост и до по-здрава възрастова пирамида, което прави бъдещото финансиране на обществената система по-устойчиво. Повечето развити страни страдат от дефицит на служащи със характерни квалификации – нещо, което имигрантите могат да предложат. Много от тях носят със себе си търсени умения, от които дадена страна може да се възползва.
Европейски Съюз би трябвало да вкара дисциплинирана миграционна политика с квоти и критерии, с баланс сред професионалната имиграция, събирането на фамилии и тази на чисто филантропични учредения – както сполучливо са създали Австралия и Канада. Регулациите на трудовия пазар, общественото подкрепяне и данъчното облагане би трябвало да бъдат приспособени към приема на мигранти - само че по този начин, че жителите да усетят, че и те, и мигрантите подписват добра договорка.
Увеличаване
Смаляване
Симеон Дянков и Андерс Аслунд в излязлата на български книга " Накъде върви Европа " Още по тематиката
Преходът след Brexit завършва в края на 2020 година
Това е датата, на която настояваше Европейски Съюз
19 мар 2018
България в спокойни води
По-голямата част от растежа се дължи на икономическия напредък в Европа, само че същинският въпрос е какво ще се случи след след 2020 година
15 фев 2018 Брекзит повдигна екзистенциален въпрос, който притиска Европа да работи уверено, с цел да продължи напред. Може да се намерят доста пояснения за този избор на отчаяние и те се откриха. След това.
Хората бяха загрижени, че имиграцията излиза отвън надзор. Тези, които усещаха, че не са спечелили от интернационалните вложения и комерсиалните потоци, стачкуваха против глобализацията. Много постоянно локалните политици упрекваха Брюксел за личните си пропуски и за липса на увереност. Каквото и да се случи до и след 29 март 2019 година, Брекзит ще има директно и продължително влияние върху Европейски Съюз.
Сред предстоящите резултати е Европа да тръгне в по-малко демократична посока и към по-рестриктивна имиграционна политика. Видим е застоят в основаването на обединен финансов пазар, за който отговаряше английският еврокомисар Джонатан Хил. На по-заден проект остават и въпросите за енергийния съюз и дерегулирането на бизнес средата.
Но това може да се окаже и онази тежка рецесия, която да рестартира Европейски Съюз. За да премине през огромното тестване, Европа ще би трябвало да възнамерява по-далеч от непосредственото справяне с вредите от Брекзит. През последните четири десетилетия Европейски Съюз беше прекомерно безразличен към ниския напредък, дължащ се на несъразмерната администрация и прекомерно дребното нововъведения. Европа към този момент не може да си разреши това безвремие.
Европейски Съюз и институциите му губят доверието на хората. Според резултатите на " Евробарометър " то отбелязва пик през 2007 година с 57 %. През есента на 2015 година към този момент е спаднало до 32%, а в националните държавни управления е единствено 27 на 100 – по усреднени за ЕС-28 данни. Това надали е изненадващо.
През последните седем години множеството държавни управления не са съумели да обезпечат напредък на своите жители. За това са нужни съществени промени: понижаване на неоправданите обществени разноски, отваряне на пазара на услугите, пазара на труда и цифровите пазари, понижаване на данъчните тежести върху труда, възстановяване на образованието, поощряване на развойната активност.
Сегашната обстановка е задоволително неприятна, с цел да подтиква съществени промени за поощряване на растежа. Брутният вътрешен продукт на съюза набъбна единствено с 1 % общо за седемте години от 2007-а до 2014-а. За този интервал популацията на 28-те страни членки се усили с 2 на 100 – от 498 на 508 млн. Така на процедура Европа регистрира спад от 1 % на действителния Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. Очаква се седемте години на застоялост да бъдат последвани от десетилетие на най-малък напредък. Европа би трябвало да може да се изправи и да извърши промени по-рано.
Миграцията също е един от факторите, които притискат Европа да се реформира. Тя може да бъде контролирана, само че не и спряна. Докато Европа е доста по-богата от Африка и Близкия изток и до момента в който има ниски равнища на раждаемост, миграцията ще бъде метод за попълване на работната й мощ.
Икономическото влияние на миграцията не е даденост, а зависи от прилаганите политики. Имиграцията е по едно и също време предизвикателство и опция. Без нея Европа може да бъде наказана на икономическа застоялост, каквато Япония претърпява през последните две десетилетия. В Швеция води до увеличение на популацията макар ниската раждаемост и до по-здрава възрастова пирамида, което прави бъдещото финансиране на обществената система по-устойчиво. Повечето развити страни страдат от дефицит на служащи със характерни квалификации – нещо, което имигрантите могат да предложат. Много от тях носят със себе си търсени умения, от които дадена страна може да се възползва.
Европейски Съюз би трябвало да вкара дисциплинирана миграционна политика с квоти и критерии, с баланс сред професионалната имиграция, събирането на фамилии и тази на чисто филантропични учредения – както сполучливо са създали Австралия и Канада. Регулациите на трудовия пазар, общественото подкрепяне и данъчното облагане би трябвало да бъдат приспособени към приема на мигранти - само че по този начин, че жителите да усетят, че и те, и мигрантите подписват добра договорка.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ