Коя е по-добрата болница
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Профил: Аркади Шарков
Фотограф: Капитал
е макроикономист от Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП), както и зам.-председател на Българско либертарианско общество. Неговата експертизата е в сферите на стопанска система на опазването на здравето, данъчна политика, европейски планове и ръководство на капиталови планове. Завършил е магистратура по обществени политики в Маастрихтския университет и Университета на Организация на обединените нации. Към момента е докторант в СУ " Св. Климент Охридски ". Работил е по планове, свързани с лекарствената политика и оптимизация на обществените разноски в областта на опазването на здравето, а също и по такива, свързани с устойчивото развиване на промишлеността в България. Член е от публичния съвет към " Индекс на лечебните заведения ", а също е член на публичния съвещателен съвет към БЛС. Разходите в опазването на здравето нарастват с всяка последваща година, като най-големият растеж в безспорна стойност за последните няколко години се следи по перото за болнична помощ в бюджета на НЗОК. Тя съставлява близо 47% от бюджета на ведомството, като от 2014 година до момента е повишена със 750 млн. лева, или с 58%. Следва да се подчертае, че междинните за страните от Европейския съюз разноски за болнична помощ съставляват към 38% от бюджетите за опазване на здравето. На фона на този интензивен растеж на разноските годишно страната се изправя пред казуса с фалиращи държавни и общински болнични заведения, като решението нормално е да бъдат отпуснати пари целево, през бюджета на Министерството на здравеопазването.
Закриване и приватизация?
Към момента лечебните заведения с обществено присъединяване са 195 на брой – 65 държавни и 130 общински. 72 от тях са в забранителния лист за приватизация. Забранителният лист съдържа общо 178 сдружения, което значи, че лечебните заведения образуват 40% от предприятията, " предпазени " от приватизация. Погледнато през ъгъла на стопанската система – това отстранява всевъзможни тласъци за шефа на дадената болница (както и за нейния принципал) да прави промени и да усъвършенства ресурса, който използва, защото в края на деня няма по какъв начин да бъде приватизирана или затворена. Дотук сме очевидци и на цялостно " опрощаване " на задълженията на сходен вид сдружения, както и на тяхното целево финансиране в прорез с всевъзможни правила, които сме приели, когато сме подписвали Договора за присъединение към Европейската общественост. Липсата на политика по приватизация и закриване на неефективни сдружения в здравната система основава огромни диспропорции във връзка с финансирането и осъществяването на качествена здравна помощ, което най-после и главно се отразява върху пациентите (данъкоплатците).Друг главен проблем на държавните и общинските сдружения е неналичието на механизъм за тяхната оценка за успеваемост и резултатност. Преди няколко месеца бе изработен разбор от страна на НЗОК и на Сдружението на общинските лечебни заведения, при който се оказа, че 50% от приходите на общинските сдружения идват в резултат на пътека №56 за лекуване на неврологични болести от друг вид. В наименованието на всяка от тези лечебни заведения се съдържа буквата М, което значи многопрофилна. При състояние че половината от приходите на това сдружение идват от една клинична пътека за един вид болести – следва техният статут да бъде изменен, а също и административната им конструкция. Ограниченията за подписване на контракти с нови (частни) лечебни заведения
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Целта на въвеждането на " мораториуми " върху сключването на контракти с нови реализатори на здравна помощ е да се понижи потреблението на по този начин или другояче ограничавания запас, с който разполага НЗОК. Проблемът е, че държавните институции по някаква странна причина вземат решение, че общинските и държавните лечебни заведения, които нормално са тези, ръководени неприятно, са по-добър и благонадежден контрактуван сътрудник от частните лечебни заведения, които рядко са образец за неприятно ръководство.
Ограничаването на обсега, в който изпълнителите на болнична здравна помощ могат да работят, оказва директно ограничаване върху избора на пациентите. Конкуренцията е главен принцип, когато става въпрос за повишение на качеството на дадена услуга и понижаването на нейната цена. При понижаване на конкуренцията биват понижени и естествените стопански тласъци една болница да обезпечава по-качествено, по-бързо и по-навременно лекуване на своите пациенти.
Идеята парите да следват пациента при мораториума е бързо сменена от решението НЗОК и Министерство на здравеопазването да взимат решение къде за него лекуването е по-добро – в държавната, общинската или в частната болница. Проблемите, които назряват от две десетилетия, биват " решени " посредством разрязване на гордиевия възел заради невъзможността той да бъде разплетен. Тук е значимо да се означи, че в случай че институциите желаят действително да усъвършенстват своя запас, това може да стане посредством разбор на потреблението на здравна помощ, неговата оптимизация и навременно въздържане на злоупотребите в резултат на неверни тласъци, като да вземем за пример повишени цени на клинични пътеки за избрани операции. Липсата на навременна информация
Ключовата за опазването на здравето информация към момента се препредава на файлове в Ексел формат сред локалните структури на НЗОК и централата. Нейното навременно култивиране зависи от бързата и качествена компилация на данните, както и оптимизацията на времето. Всички тези предпоставки липсват. Ето за какво през март 2017 година бе обещано начало на плана за Национална здравна осведомителна система със период 22 месеца. Към момента нито един от нейните детайли не е приключен, нито имплементиран. Електронното опазване на здравето в страната на няколко пъти през последните години е претърпявало провал след другояче сигурен старт. Преди няколко години от Сметната палата излязоха с одит, който показва, че през годините са правени няколко безуспешни опита за осъществяване на планове за основаване на Национална здравна осведомителна система (НЗИС), като публичните поръчки са прекратявани с разнообразни претекстове, а в настоящия план даже не е даден техният старт. През годините поради прекратяването на публичните поръчки един път не са усвоени 9.7 млн. лв. финансова помощ през 2012 година и повторно 12 млн. лева от европейска стратегия през 2014 година Тези несполучливи опити демонстрират съгласно инспекторите, че " цялостната организация на процеса по обмисляне и реализация на плановете за електронно опазване на здравето и публичните поръчки е неефективна и се нуждае от значително възстановяване ".
Увеличаване
Смаляване
Профил: Аркади Шарков
Фотограф: Капитал
е макроикономист от Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП), както и зам.-председател на Българско либертарианско общество. Неговата експертизата е в сферите на стопанска система на опазването на здравето, данъчна политика, европейски планове и ръководство на капиталови планове. Завършил е магистратура по обществени политики в Маастрихтския университет и Университета на Организация на обединените нации. Към момента е докторант в СУ " Св. Климент Охридски ". Работил е по планове, свързани с лекарствената политика и оптимизация на обществените разноски в областта на опазването на здравето, а също и по такива, свързани с устойчивото развиване на промишлеността в България. Член е от публичния съвет към " Индекс на лечебните заведения ", а също е член на публичния съвещателен съвет към БЛС. Разходите в опазването на здравето нарастват с всяка последваща година, като най-големият растеж в безспорна стойност за последните няколко години се следи по перото за болнична помощ в бюджета на НЗОК. Тя съставлява близо 47% от бюджета на ведомството, като от 2014 година до момента е повишена със 750 млн. лева, или с 58%. Следва да се подчертае, че междинните за страните от Европейския съюз разноски за болнична помощ съставляват към 38% от бюджетите за опазване на здравето. На фона на този интензивен растеж на разноските годишно страната се изправя пред казуса с фалиращи държавни и общински болнични заведения, като решението нормално е да бъдат отпуснати пари целево, през бюджета на Министерството на здравеопазването.
Закриване и приватизация?
Към момента лечебните заведения с обществено присъединяване са 195 на брой – 65 държавни и 130 общински. 72 от тях са в забранителния лист за приватизация. Забранителният лист съдържа общо 178 сдружения, което значи, че лечебните заведения образуват 40% от предприятията, " предпазени " от приватизация. Погледнато през ъгъла на стопанската система – това отстранява всевъзможни тласъци за шефа на дадената болница (както и за нейния принципал) да прави промени и да усъвършенства ресурса, който използва, защото в края на деня няма по какъв начин да бъде приватизирана или затворена. Дотук сме очевидци и на цялостно " опрощаване " на задълженията на сходен вид сдружения, както и на тяхното целево финансиране в прорез с всевъзможни правила, които сме приели, когато сме подписвали Договора за присъединение към Европейската общественост. Липсата на политика по приватизация и закриване на неефективни сдружения в здравната система основава огромни диспропорции във връзка с финансирането и осъществяването на качествена здравна помощ, което най-после и главно се отразява върху пациентите (данъкоплатците).Друг главен проблем на държавните и общинските сдружения е неналичието на механизъм за тяхната оценка за успеваемост и резултатност. Преди няколко месеца бе изработен разбор от страна на НЗОК и на Сдружението на общинските лечебни заведения, при който се оказа, че 50% от приходите на общинските сдружения идват в резултат на пътека №56 за лекуване на неврологични болести от друг вид. В наименованието на всяка от тези лечебни заведения се съдържа буквата М, което значи многопрофилна. При състояние че половината от приходите на това сдружение идват от една клинична пътека за един вид болести – следва техният статут да бъде изменен, а също и административната им конструкция. Ограниченията за подписване на контракти с нови (частни) лечебни заведения
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Целта на въвеждането на " мораториуми " върху сключването на контракти с нови реализатори на здравна помощ е да се понижи потреблението на по този начин или другояче ограничавания запас, с който разполага НЗОК. Проблемът е, че държавните институции по някаква странна причина вземат решение, че общинските и държавните лечебни заведения, които нормално са тези, ръководени неприятно, са по-добър и благонадежден контрактуван сътрудник от частните лечебни заведения, които рядко са образец за неприятно ръководство.
Ограничаването на обсега, в който изпълнителите на болнична здравна помощ могат да работят, оказва директно ограничаване върху избора на пациентите. Конкуренцията е главен принцип, когато става въпрос за повишение на качеството на дадена услуга и понижаването на нейната цена. При понижаване на конкуренцията биват понижени и естествените стопански тласъци една болница да обезпечава по-качествено, по-бързо и по-навременно лекуване на своите пациенти.
Идеята парите да следват пациента при мораториума е бързо сменена от решението НЗОК и Министерство на здравеопазването да взимат решение къде за него лекуването е по-добро – в държавната, общинската или в частната болница. Проблемите, които назряват от две десетилетия, биват " решени " посредством разрязване на гордиевия възел заради невъзможността той да бъде разплетен. Тук е значимо да се означи, че в случай че институциите желаят действително да усъвършенстват своя запас, това може да стане посредством разбор на потреблението на здравна помощ, неговата оптимизация и навременно въздържане на злоупотребите в резултат на неверни тласъци, като да вземем за пример повишени цени на клинични пътеки за избрани операции. Липсата на навременна информация
Ключовата за опазването на здравето информация към момента се препредава на файлове в Ексел формат сред локалните структури на НЗОК и централата. Нейното навременно култивиране зависи от бързата и качествена компилация на данните, както и оптимизацията на времето. Всички тези предпоставки липсват. Ето за какво през март 2017 година бе обещано начало на плана за Национална здравна осведомителна система със период 22 месеца. Към момента нито един от нейните детайли не е приключен, нито имплементиран. Електронното опазване на здравето в страната на няколко пъти през последните години е претърпявало провал след другояче сигурен старт. Преди няколко години от Сметната палата излязоха с одит, който показва, че през годините са правени няколко безуспешни опита за осъществяване на планове за основаване на Национална здравна осведомителна система (НЗИС), като публичните поръчки са прекратявани с разнообразни претекстове, а в настоящия план даже не е даден техният старт. През годините поради прекратяването на публичните поръчки един път не са усвоени 9.7 млн. лв. финансова помощ през 2012 година и повторно 12 млн. лева от европейска стратегия през 2014 година Тези несполучливи опити демонстрират съгласно инспекторите, че " цялостната организация на процеса по обмисляне и реализация на плановете за електронно опазване на здравето и публичните поръчки е неефективна и се нуждае от значително възстановяване ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ