Борбата за всяка капка вода
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Още по тематиката
Какво са горещите талази и по какъв начин се оцелява в тях
от Дневник,22 юни 2018 За последните 100 години страните в Северна Европа са станали с до 40% по-влажни, а тези в Южна - с 20% по-сухи, демонстрират анализите на европейската стратегия за сателитно следене на земята " Коперник ". Според най-разпространените хипотези за климатичните промени, промените надалеч няма да спрат до тук. В Средиземноморието, където се причислява и България, ще продължи да става по-топло и по-сухо, с епизодични мощни дъждове. Днес към 17% от територията на Европа е с висок риск за дефицит на вода, а до 2070 година по данни на европейската организация за околна среда се чака в тази категория да попадат 35%.
Новият климат ще се отрази преди всичко на водата. Моделите за това къде, по кое време и какъв брой я има (или няма) ще се трансформират. Инфраструктурата, която събира, води, съхранява и пречиства водата за всички човешки потребности - водоснабдяване и канализация, напояване, промишленост и енергетика, също би трябвало да се промени. Тя ще би трябвало да е по-гъвкава, да работи и с повече и с по-малко, да съхранява и да се оправя с изключителни количества вода. За ВиК инфраструктурата във и отвън градовете това значи нараснал риск от наводнения поради несправяне на канализацията, замърсявания, дефицит или претоварване на язовирите и водопреносната мрежа.
В момента България се намира в релативно добра позиция поради относително развитата си ифраструктура. Страната е на 37 място в света по потенциал на язовирите на глава от популацията с 911 куб.м. на човек. Същевременно сме на 86-то място съгласно разполагаемите вътрешни възобновими водни запаси на гражданин. " Нямаме доста прясна вода като възобновим запас, само че язовирите като многогодишни изравнители служат като прекрасен буфер ", разяснява членът на борда на шефовете на Hydrolia Радослав Русев. Язовир " Искър " да вземем за пример съдържа задоволително количество, с цел да задоволи потребностите на София в границите на две години. Срещу това обаче стоят проблемите със стареенето на оборудванията, неналичието на вложения и неприятната поддръжка. Огромният дял от тях са строени през 60-те и 70-те години на предишния век по напълно разнообразни стопански правила и през днешния ден употребата им се оказва прекомерно неефективна и скъпа.
За водопроводната и канализационната мрежа провокациите са други. Този вид инфраструктура се строи с потенциал за стихии, които се случват един път на половин или един век. В променения климат се оказва, че сходни феномени ще се появяват много по-често. При такива случаи е значимо канализацията да поеме съответно изключителните количества вода. Столицата обаче към момента няма изцяло построена канализационна мрежа и се намира на близо два милиарда лв. вложения от това да я приключи. Друг проблем е, че ВиК операторите в страната от време на време гледат на нещо, което към този момент е построено и носи единствено изгоди. " Компаниите би трябвало да имат експлоатационни практики, практики за ръководство на активите ", споделя Русев. Големите дъждове съставляват доста по-голям риск, когато мрежата не е добре поддържана.
Основният въпрос за ВиК бранша е какво ще стимулира бъдещите вложения. Климатичните промени към този момент наподобяват незадоволително мощен мотиватор за бранш, който е тежко контролиран. " В България съществена причина за вложения е сходството с европейските правила. Следват успеваемостта, изключителните потребности и подобряването на покритието на услугата ", разяснява Радослав Русев. България към момента не може да се оправи с базови потребности - страната към момента не е в сходство даже с Директивата за филтриране на отпадъчни води поради неналичието на канализация и филтриране в някои по-малки обитаеми места. Това обаче е и добър късмет - когато страната наваксва с инфраструктурата, може да го прави с мисъл с потребностите на бъдещето.
Увеличаване
Смаляване
Още по тематиката
Какво са горещите талази и по какъв начин се оцелява в тях
от Дневник,22 юни 2018 За последните 100 години страните в Северна Европа са станали с до 40% по-влажни, а тези в Южна - с 20% по-сухи, демонстрират анализите на европейската стратегия за сателитно следене на земята " Коперник ". Според най-разпространените хипотези за климатичните промени, промените надалеч няма да спрат до тук. В Средиземноморието, където се причислява и България, ще продължи да става по-топло и по-сухо, с епизодични мощни дъждове. Днес към 17% от територията на Европа е с висок риск за дефицит на вода, а до 2070 година по данни на европейската организация за околна среда се чака в тази категория да попадат 35%.
Новият климат ще се отрази преди всичко на водата. Моделите за това къде, по кое време и какъв брой я има (или няма) ще се трансформират. Инфраструктурата, която събира, води, съхранява и пречиства водата за всички човешки потребности - водоснабдяване и канализация, напояване, промишленост и енергетика, също би трябвало да се промени. Тя ще би трябвало да е по-гъвкава, да работи и с повече и с по-малко, да съхранява и да се оправя с изключителни количества вода. За ВиК инфраструктурата във и отвън градовете това значи нараснал риск от наводнения поради несправяне на канализацията, замърсявания, дефицит или претоварване на язовирите и водопреносната мрежа.
В момента България се намира в релативно добра позиция поради относително развитата си ифраструктура. Страната е на 37 място в света по потенциал на язовирите на глава от популацията с 911 куб.м. на човек. Същевременно сме на 86-то място съгласно разполагаемите вътрешни възобновими водни запаси на гражданин. " Нямаме доста прясна вода като възобновим запас, само че язовирите като многогодишни изравнители служат като прекрасен буфер ", разяснява членът на борда на шефовете на Hydrolia Радослав Русев. Язовир " Искър " да вземем за пример съдържа задоволително количество, с цел да задоволи потребностите на София в границите на две години. Срещу това обаче стоят проблемите със стареенето на оборудванията, неналичието на вложения и неприятната поддръжка. Огромният дял от тях са строени през 60-те и 70-те години на предишния век по напълно разнообразни стопански правила и през днешния ден употребата им се оказва прекомерно неефективна и скъпа.
За водопроводната и канализационната мрежа провокациите са други. Този вид инфраструктура се строи с потенциал за стихии, които се случват един път на половин или един век. В променения климат се оказва, че сходни феномени ще се появяват много по-често. При такива случаи е значимо канализацията да поеме съответно изключителните количества вода. Столицата обаче към момента няма изцяло построена канализационна мрежа и се намира на близо два милиарда лв. вложения от това да я приключи. Друг проблем е, че ВиК операторите в страната от време на време гледат на нещо, което към този момент е построено и носи единствено изгоди. " Компаниите би трябвало да имат експлоатационни практики, практики за ръководство на активите ", споделя Русев. Големите дъждове съставляват доста по-голям риск, когато мрежата не е добре поддържана.
Основният въпрос за ВиК бранша е какво ще стимулира бъдещите вложения. Климатичните промени към този момент наподобяват незадоволително мощен мотиватор за бранш, който е тежко контролиран. " В България съществена причина за вложения е сходството с европейските правила. Следват успеваемостта, изключителните потребности и подобряването на покритието на услугата ", разяснява Радослав Русев. България към момента не може да се оправи с базови потребности - страната към момента не е в сходство даже с Директивата за филтриране на отпадъчни води поради неналичието на канализация и филтриране в някои по-малки обитаеми места. Това обаче е и добър късмет - когато страната наваксва с инфраструктурата, може да го прави с мисъл с потребностите на бъдещето.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ