Книга: "Дора и Минотавъра", Славенка Дракулич
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Книга – " Дора и Минотавъра ", Славенка Дракулич
Издателство " Наука и изкуство ", преводач Ася Тихинова–Йованович
Цена 16 лева
" Имигрантите са странни същества, в тях вечно остава утайката на особеното и скритите пластове на предишния живот. Вярват, че са го не запомнили, само че след това го търсят във усета на храната. И най-вече в езика. Зная го от персонален опит. Всеки език, който приказвам има друго значение за мен – хърватският е езикът на моето детство, загадъчен, тъй като е обвързван със скритото минало на татко ми. Френският е езикът на моето твърдоглавие, на гнева ми. По някакъв чудноват метод испанският за мен е обвързван със пристрастеността и възбраните. "
Цитатът е от " Дора и Минотавъра " – да, тъкмо като картината на Пабло Пикасо. Същото заглавие носи и късата, само че скъпа книга на хърватската писателка Славенка Дракулич, която споделя за живота на една от най-известните фотографки от началото на ХХ век Дора Маар. Истинското й име е Тодорка Маркович и е щерка на хърватин и французойка, израснала в Аржентина.
Връзката й с Пикасо, разказана в книгата я докарва до нервозен срив и престой в психиатрична клиника, а по-късно поставя завършек на фотографската й кариера. За да се съвземе, Дора Маар взема решение да опише живота си с лечебна цел. От боязън да не би някой да прочете бележките й, тя взема решение да написа на хърватски – езикът, който знае с помощта на татко си.
След гибелта й записките й стават известни като " бележника от Манерб " и са купени от хърватски познавач. Той се съгласява да се срещне с писателката Славенка Дракулич, само че при изискване че тя не загатва името му.
Четейки книгата " Дора и Минотавъра ", не може да разберете каква част от нея е основана на бележника, на историческите обстоятелства и на това изявление и каква част е нереалност, само че може би точно търсената ненапълно мистификация я прави още по-увлекателна.
Самата Дракулич е вярна на сбития, журналистически жанр – тя е една от най-известните хърватски журналистки и писателки, която през 90-те дружно с Дубравка Угрешич е набедена в " непълен шовинизъм " и " честност " към Хърватия, като също е принудена да емигрира. От тогава до ден сегашен живее в Швеция.
Тя е една от най-превежданите по света хърватски писателки. На български до момента е излизала нейната " Басни за комунизма ".
И в случай че за целия свят Дора Маар остава известна като музата на Пикасо и модела в най-известните му картини, то Дракулич се пробва с всичките си креативен сили да измъкне надарената сюрреалистична фотографка от сянката на художника. Жените създатели са обичаната й тематика, тя написа и за Фрида Кало и Диего Ривера в романа си " Фрида, или за болката " (2007 г.).
През 1979 година Славенка Дракулич е измежду основателките на съдружие " Жената и обществото ", може би едно от първите феминистки сдружения освен на Балканите, само че и в Източна Европа. Те са най-вече академични преподавателки и журналистки, които подлагат на критика метода на еманципиране на дамата в социализма – съгласно тях тя е видимо обществено или законово еманципирана, до момента в който в частния си живот продължава да е подчинена на мъжа.
В " Дора и минотавъра " Дракулич се пробва да изследва по какъв начин и за какво фотографката, която към този момент е имала своето място измежду кръга на сюрреалистите в Париж и извоювано име на създател, бързо бива забравена и остава позната единствено като музата на Пикасо.
Преводът от хърватски е очебийно добър, книгата е четивна, макар че множеството въпросителни и реторични въпроси натоварват тук-там и оставят чувството за незавършеност.
Увеличаване
Смаляване
Книга – " Дора и Минотавъра ", Славенка Дракулич
Издателство " Наука и изкуство ", преводач Ася Тихинова–Йованович
Цена 16 лева
" Имигрантите са странни същества, в тях вечно остава утайката на особеното и скритите пластове на предишния живот. Вярват, че са го не запомнили, само че след това го търсят във усета на храната. И най-вече в езика. Зная го от персонален опит. Всеки език, който приказвам има друго значение за мен – хърватският е езикът на моето детство, загадъчен, тъй като е обвързван със скритото минало на татко ми. Френският е езикът на моето твърдоглавие, на гнева ми. По някакъв чудноват метод испанският за мен е обвързван със пристрастеността и възбраните. "
Цитатът е от " Дора и Минотавъра " – да, тъкмо като картината на Пабло Пикасо. Същото заглавие носи и късата, само че скъпа книга на хърватската писателка Славенка Дракулич, която споделя за живота на една от най-известните фотографки от началото на ХХ век Дора Маар. Истинското й име е Тодорка Маркович и е щерка на хърватин и французойка, израснала в Аржентина.
Връзката й с Пикасо, разказана в книгата я докарва до нервозен срив и престой в психиатрична клиника, а по-късно поставя завършек на фотографската й кариера. За да се съвземе, Дора Маар взема решение да опише живота си с лечебна цел. От боязън да не би някой да прочете бележките й, тя взема решение да написа на хърватски – езикът, който знае с помощта на татко си.
След гибелта й записките й стават известни като " бележника от Манерб " и са купени от хърватски познавач. Той се съгласява да се срещне с писателката Славенка Дракулич, само че при изискване че тя не загатва името му.
Четейки книгата " Дора и Минотавъра ", не може да разберете каква част от нея е основана на бележника, на историческите обстоятелства и на това изявление и каква част е нереалност, само че може би точно търсената ненапълно мистификация я прави още по-увлекателна.
Самата Дракулич е вярна на сбития, журналистически жанр – тя е една от най-известните хърватски журналистки и писателки, която през 90-те дружно с Дубравка Угрешич е набедена в " непълен шовинизъм " и " честност " към Хърватия, като също е принудена да емигрира. От тогава до ден сегашен живее в Швеция.
Тя е една от най-превежданите по света хърватски писателки. На български до момента е излизала нейната " Басни за комунизма ".
И в случай че за целия свят Дора Маар остава известна като музата на Пикасо и модела в най-известните му картини, то Дракулич се пробва с всичките си креативен сили да измъкне надарената сюрреалистична фотографка от сянката на художника. Жените създатели са обичаната й тематика, тя написа и за Фрида Кало и Диего Ривера в романа си " Фрида, или за болката " (2007 г.).
През 1979 година Славенка Дракулич е измежду основателките на съдружие " Жената и обществото ", може би едно от първите феминистки сдружения освен на Балканите, само че и в Източна Европа. Те са най-вече академични преподавателки и журналистки, които подлагат на критика метода на еманципиране на дамата в социализма – съгласно тях тя е видимо обществено или законово еманципирана, до момента в който в частния си живот продължава да е подчинена на мъжа.
В " Дора и минотавъра " Дракулич се пробва да изследва по какъв начин и за какво фотографката, която към този момент е имала своето място измежду кръга на сюрреалистите в Париж и извоювано име на създател, бързо бива забравена и остава позната единствено като музата на Пикасо.
Преводът от хърватски е очебийно добър, книгата е четивна, макар че множеството въпросителни и реторични въпроси натоварват тук-там и оставят чувството за незавършеност.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ