![Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване Статията е част от K100 -](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3932990.jpg)
Най-динамичните компании: Годината на строителството
Илюстрация
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
Статията е част от K100 - класацията на Капитал на най-големите компании в България. Вижте още за изданието или го поръчайте тук. Приходите на най-бързо растящите 50 компании се усилват приблизително с 66% през 2018 г.Държавните инфраструктурни поръчки, растящите цени на горива и ток и индустриалният напредък оформят състава на класацията.Начело на подреждането е новият цех на немския производител на авточасти Kostal в Пазарджик. Строителни поръчки, енергиен напредък и цъфтяща промишленост. Това са главните мотори на следващото мощно показване на най-динамично растящите компании в " Капитал 100 ". В подреждането за 2018 година преобладават сдруженията от строителния бранш, които заемат над една пета от местата в топ 50. Осезаемо остава и наличието на търговците на горива и ток, както и на заводите. Един от тях заема и челното място в класацията – новата фабрика за автомобилни съставни елементи на немската Kostal, която проработи край Пазарджик през 2017 година
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Силно нагоре
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Измерена в цифри, 2018 година е била осезаемо по-добра за най-динамично разрастващите се компании – през последните 12 месеца оборотите им са се нараснали приблизително с 65.7% (вижте таблицата тук), като вършат значителен скок спрямо регистрираните през предходните две години резултати от 46-47%. Сравнението със междинното достижение в общата ранглиста приказва още по-красноречиво за впечатляващото достижение на най-динамичните – през 2018 година бизнесът на сдруженията от топ 300 е повишен с 8.4%, а в челната стотица на " Капитал 100 " растежът е с 9.1%.
На фона на почналото изстудяване в европейската стопанска система темповете на напредък в първия ешелон остават по-високи по отношение на междинното за топ 300, което още веднъж значително се дължи на повишаващите се цени на петрола и някои метали – представителите на тези браншове като цяло са съсредоточени в горната част на класацията. Броят на фирмите от топ 100 измежду най-динамично растящите 50 обаче се свива съвсем на половина – през 2018 година те са към този момент единствено девет спрямо 16 в подреждането за 2017 година Но когато си огромен, високите скокове са съвсем невъзможни.
Представителите на втората стотица от топ 300 най-големи сдружения в България в топ 50 на най-динамично растящите са 13 на брой. В общата ранглиста от 300-те корпоративни колоса обаче точно компаниите, които заемат местата от 101 до 200, бележат най-слаб междинен растеж на приходите си през миналата година – с 5.2%. Така за поредна година подреждането измежду най-бързо разширяващите бизнеса си е доминирано от фирмите, които се подреждат на местата от 201 до 300 в огромната ранглиста " Капитал 100 " – в топ 50 по индикатора влизат 28 от тях (в съпоставяне с 19 преди година). Средният резултат за третата стотица пък е увеличение на приходите с 9.2% през 2018 година В подреждането на най-динамично растящите 50 са употребявани данните за фирмите от топ 300 на най-големите сдружения за 2018 година
Доминацията на (условно казано) по-малките в класацията на най-бурно разрастващите бизнеса си се чете и в данните за общия оборот в топ 50 по индикатора. През 2018 година цифрата е 11.4 милиарда лева, или два пъти по-малко спрямо година по-рано, когато мощното показване на енергийните колоси подвигна общия размер до 23.8 милиарда лева Постижението за последната година обаче е съизмеримо с регистрираните 11 милиарда лева през 2016 година
Прагът за попадане в топ 50 по напредък обаче продължава непроменяемо да пораства и по този начин, с цел да влезе в групата на най-динамичните, през 2018 година една компания е трябвало да усили приходите си най-малко с 29.6%. За съпоставяне - в подреждането през 2017 година долната граница беше 28.7%, а през 2016 година – 19.8%.
Масово ускоряване
Освен с осезаемо по-добрия междинен резултат класирането на най-динамичните през 2018 година впечатлява и с рекордния брой на сдруженията, които са съумели да реализират трицифрени темпове на напредък на бизнеса си – общо 15. Предишното най-хубаво достижение беше от 2010 година, когато броят на скачащите с трицифрени темпове компании беше 13, а измежду тях личаха имена като основания през 2008 година Български енергиен холдинг (БЕХ), който сплоти държавните енергийни сдружения, както и влязлата през 2009 година на локалния пазар (и банкрутирала през 2017 г.) " КМБ България ", която държеше магазините на Carrefour в страната. В тазгодишното нареждане на най-динамичните 50 корпоративни колоса има единствено една компания, чийто трицифрен растеж идва от нулева база, т.е. след единствено година работа на локалния пазар – това е основаната през 2017 година " Костал България аутомотив ", в която немската Kostal стартира новото си произвеждане в Пазарджик. Заводът проработи през август 2017 година, а инвестицията в него беше 12 млн. евро. През 2018 година приходите му към този момент доближават 164.5 млн. лева, като нарастват с 329% по отношение на година по-рано, което отрежда на сдружението и лидерското място по индикатора.
В миналогодишната ранглиста сходни образци бяха почналата активност през 2016 година " Българска самостоятелна енергийна борса ", отворилото същата година край Сливен текстилно дружество " Лемприер уул " и заработилата в края на 2015 година компания " Трейднет Варна ", през която Веселин Марешки развива лоу-кост веригата си за горива VM Petroleum. В тазгодишната ранглиста българската фабрика на австралийската група Lempriere и сдружението на водача на " Воля " (което публично е благосъстоятелност на сестра му Нина Марешка-Иванова) още веднъж са измежду най-динамично растящите, само че в по-задните редици.
В голямата си част фирмите, които регистрират трайно плевел напредък, изразен в трицифрен ритъм на повишаване на бизнеса им от 2016 година до 2018 година, работят на локалния пазар от по-дълго време. А при три от тях – заемащата второто място в топ 50 на най-динамичните Пи Ес Ай (с 202.5% растеж на приходите през 2018 г.), " Микс-констръкшън " и НИКМИ, трицифрените скокове не престават втора поредна година. Освен трайно мощните скокове другото общо сред тях е, че и трите са представители на строителния бранш. А впечатляващите им резултати за миналите две години дружно с трицифрените растежи, регистрирани през 2018 година от " Маркан " и " Европейски пътища " (с предходно име " Пътища Пловдив " ), са показателни и за една от главните трендове на миналата година – бурното развиване на строителството. Зад взрива в бранша, изключително в инфраструктурния сегмент, стоят най-много държавните поръчки за стотици милиони, финансирани най-вече с европейски средства. Това изяснява и обстоятелството, че главната група от общо 13 представителя на строителния отрасъл измежду най-динамичните 50 е формирана точно от сдружения с съществена активност в инфраструктурното строителство.
Челната тройка на най-бурно растящите се добавя от БЕХ, чиито доходи са се повишили със 135%. Зад внушителния за колос от мащабите на държавния холдинг растеж стои ексклузивен спомагателен дял в размер на 330 млн. лева, изтеглен от АЕЦ " Козлодуй " и Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО). Средствата се насочват към покриването на големите разноски на държавната топлоцентрала " Марица-изток 2 " за CO2 излъчвания.
И още истории за напредък
Традиционно през последните години в класацията на най-динамичните участва постоянна група индустриални компании. Освен водача по индикатора – " Костал аутомотив България ", в подреждането за 2018 година попадат още седем представителя на бранш " Машини и съоръжение ". А любопитното е, че три от тях са производители на колела – пловдивските " Макском " и " Лидер-96 ", както и монтанската " Крос ". Разковничето за мощните им резултати са бумтящото произвеждане на електрически колела и увеличаващото се търсене на такива модели в Европа, като за по-доброто показване способства и лимитираният китайски дъмпинг в бранша от януари предходната година. В групата на динамично растящите са и фабрики като " Трансвагон " (товарни вагони), чешката " БТЛ индъстрийз " (физиотерапевтична здравна техника), белгийската " Мелексис България " (чипове и датчици за автомобилната индустрия) и " Датекс " (фискални устройства).
Електричеството е в основата и на повишаващите се доходи на още три сдружения, намерили място в топ 50 на най-бързо растящите. Това са търговците на ток " Енерджи маркет ", чиято благосъстоятелност се свързва с тази на Топлоелектрическа централа " Видахим " и Топлоелектрическа централа " Свилоза ", " Гранд енерджи дистрибюшън ", което е най-голямото сдружение от орбитата на Христо Ковачки, и " ЧЕЗ трейд България ". Съществен фактор за подобряването на резултатите им са по-високите пазарни цени на електрическата енергия на заработилата към този момент на цялостни обороти енергийна борса.
И още една динамична тройка – три са сдруженията, които попадат в топ 50 по индикатора с помощта на " Лукойл България ". От предходната година съветската компания смени дистрибуционната си политика и сега работи единствено с три локални търговеца на едро – " Сакса ", " Бент ойл " и " Литекс ". В резултат приходите и на трите компании скачат осезаемо. Най-голям растеж в бранша обаче бележи " Лукойл България бункер ", която зарежда кораби – през миналите 12 месеца тя е нараснала оборота си с над 80%.
Сред любопитните образци за трицифрени растежи през 2018 година изненадващо се оказва и " Център за градска подвижност " (ЦГМ). Приходите на столичното сдружение са скочили с съвсем 120% до 111 млн. лева, а обяснението е смяна в счетоводната политика. В резултат единствено за три месеца през 2018 година растежът в приходите е над 100%. Още по-сериозен растеж ще бъде регистриран за 2019 година, защото в приходите на сдружението ще бъдат зачислени продажби на карти и билети за към 120 млн. лева плюс дотация за още толкоз. А дружно с постъпленията от синя и зелена зона приходите на ЦГМ ще надвишават 260 млн. лева
Еднократен резултат от продажбата на нематериални активи пък изяснява изстрелването на приходите на " Прогрес програмен продукт " (позната до неотдавна като " Телерик " ) с над 120% до близо 206 млн. лева Благодарение на него компанията се изкачва до върха на подреждането в секторната ранглиста за програмен продукт, в която другояче би заела трета позиция с към 100 млн. лева доходи от съществена активност.
В елитната група на растящите с трицифрени темпове влиза и производителят на тютюневи произведения " Филип Морис България ", чийто оборот през 2018 година е повишен със 108% до над 153 млн. лева Двигателят на триумфа най-вероятно е бездимният артикул IQOS и стиковете за него heets, а по оценка на компанията броят на българските консуматори на продукта от представянето му в края на 2017 година до момента е от порядъка на 150 хиляди души.
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
Статията е част от K100 - класацията на Капитал на най-големите компании в България. Вижте още за изданието или го поръчайте тук. Приходите на най-бързо растящите 50 компании се усилват приблизително с 66% през 2018 г.Държавните инфраструктурни поръчки, растящите цени на горива и ток и индустриалният напредък оформят състава на класацията.Начело на подреждането е новият цех на немския производител на авточасти Kostal в Пазарджик. Строителни поръчки, енергиен напредък и цъфтяща промишленост. Това са главните мотори на следващото мощно показване на най-динамично растящите компании в " Капитал 100 ". В подреждането за 2018 година преобладават сдруженията от строителния бранш, които заемат над една пета от местата в топ 50. Осезаемо остава и наличието на търговците на горива и ток, както и на заводите. Един от тях заема и челното място в класацията – новата фабрика за автомобилни съставни елементи на немската Kostal, която проработи край Пазарджик през 2017 година
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Силно нагоре
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Измерена в цифри, 2018 година е била осезаемо по-добра за най-динамично разрастващите се компании – през последните 12 месеца оборотите им са се нараснали приблизително с 65.7% (вижте таблицата тук), като вършат значителен скок спрямо регистрираните през предходните две години резултати от 46-47%. Сравнението със междинното достижение в общата ранглиста приказва още по-красноречиво за впечатляващото достижение на най-динамичните – през 2018 година бизнесът на сдруженията от топ 300 е повишен с 8.4%, а в челната стотица на " Капитал 100 " растежът е с 9.1%.
На фона на почналото изстудяване в европейската стопанска система темповете на напредък в първия ешелон остават по-високи по отношение на междинното за топ 300, което още веднъж значително се дължи на повишаващите се цени на петрола и някои метали – представителите на тези браншове като цяло са съсредоточени в горната част на класацията. Броят на фирмите от топ 100 измежду най-динамично растящите 50 обаче се свива съвсем на половина – през 2018 година те са към този момент единствено девет спрямо 16 в подреждането за 2017 година Но когато си огромен, високите скокове са съвсем невъзможни.
Представителите на втората стотица от топ 300 най-големи сдружения в България в топ 50 на най-динамично растящите са 13 на брой. В общата ранглиста от 300-те корпоративни колоса обаче точно компаниите, които заемат местата от 101 до 200, бележат най-слаб междинен растеж на приходите си през миналата година – с 5.2%. Така за поредна година подреждането измежду най-бързо разширяващите бизнеса си е доминирано от фирмите, които се подреждат на местата от 201 до 300 в огромната ранглиста " Капитал 100 " – в топ 50 по индикатора влизат 28 от тях (в съпоставяне с 19 преди година). Средният резултат за третата стотица пък е увеличение на приходите с 9.2% през 2018 година В подреждането на най-динамично растящите 50 са употребявани данните за фирмите от топ 300 на най-големите сдружения за 2018 година
Доминацията на (условно казано) по-малките в класацията на най-бурно разрастващите бизнеса си се чете и в данните за общия оборот в топ 50 по индикатора. През 2018 година цифрата е 11.4 милиарда лева, или два пъти по-малко спрямо година по-рано, когато мощното показване на енергийните колоси подвигна общия размер до 23.8 милиарда лева Постижението за последната година обаче е съизмеримо с регистрираните 11 милиарда лева през 2016 година
Прагът за попадане в топ 50 по напредък обаче продължава непроменяемо да пораства и по този начин, с цел да влезе в групата на най-динамичните, през 2018 година една компания е трябвало да усили приходите си най-малко с 29.6%. За съпоставяне - в подреждането през 2017 година долната граница беше 28.7%, а през 2016 година – 19.8%.
Масово ускоряване
Освен с осезаемо по-добрия междинен резултат класирането на най-динамичните през 2018 година впечатлява и с рекордния брой на сдруженията, които са съумели да реализират трицифрени темпове на напредък на бизнеса си – общо 15. Предишното най-хубаво достижение беше от 2010 година, когато броят на скачащите с трицифрени темпове компании беше 13, а измежду тях личаха имена като основания през 2008 година Български енергиен холдинг (БЕХ), който сплоти държавните енергийни сдружения, както и влязлата през 2009 година на локалния пазар (и банкрутирала през 2017 г.) " КМБ България ", която държеше магазините на Carrefour в страната. В тазгодишното нареждане на най-динамичните 50 корпоративни колоса има единствено една компания, чийто трицифрен растеж идва от нулева база, т.е. след единствено година работа на локалния пазар – това е основаната през 2017 година " Костал България аутомотив ", в която немската Kostal стартира новото си произвеждане в Пазарджик. Заводът проработи през август 2017 година, а инвестицията в него беше 12 млн. евро. През 2018 година приходите му към този момент доближават 164.5 млн. лева, като нарастват с 329% по отношение на година по-рано, което отрежда на сдружението и лидерското място по индикатора.
В миналогодишната ранглиста сходни образци бяха почналата активност през 2016 година " Българска самостоятелна енергийна борса ", отворилото същата година край Сливен текстилно дружество " Лемприер уул " и заработилата в края на 2015 година компания " Трейднет Варна ", през която Веселин Марешки развива лоу-кост веригата си за горива VM Petroleum. В тазгодишната ранглиста българската фабрика на австралийската група Lempriere и сдружението на водача на " Воля " (което публично е благосъстоятелност на сестра му Нина Марешка-Иванова) още веднъж са измежду най-динамично растящите, само че в по-задните редици.
В голямата си част фирмите, които регистрират трайно плевел напредък, изразен в трицифрен ритъм на повишаване на бизнеса им от 2016 година до 2018 година, работят на локалния пазар от по-дълго време. А при три от тях – заемащата второто място в топ 50 на най-динамичните Пи Ес Ай (с 202.5% растеж на приходите през 2018 г.), " Микс-констръкшън " и НИКМИ, трицифрените скокове не престават втора поредна година. Освен трайно мощните скокове другото общо сред тях е, че и трите са представители на строителния бранш. А впечатляващите им резултати за миналите две години дружно с трицифрените растежи, регистрирани през 2018 година от " Маркан " и " Европейски пътища " (с предходно име " Пътища Пловдив " ), са показателни и за една от главните трендове на миналата година – бурното развиване на строителството. Зад взрива в бранша, изключително в инфраструктурния сегмент, стоят най-много държавните поръчки за стотици милиони, финансирани най-вече с европейски средства. Това изяснява и обстоятелството, че главната група от общо 13 представителя на строителния отрасъл измежду най-динамичните 50 е формирана точно от сдружения с съществена активност в инфраструктурното строителство.
Челната тройка на най-бурно растящите се добавя от БЕХ, чиито доходи са се повишили със 135%. Зад внушителния за колос от мащабите на държавния холдинг растеж стои ексклузивен спомагателен дял в размер на 330 млн. лева, изтеглен от АЕЦ " Козлодуй " и Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО). Средствата се насочват към покриването на големите разноски на държавната топлоцентрала " Марица-изток 2 " за CO2 излъчвания.
И още истории за напредък
Традиционно през последните години в класацията на най-динамичните участва постоянна група индустриални компании. Освен водача по индикатора – " Костал аутомотив България ", в подреждането за 2018 година попадат още седем представителя на бранш " Машини и съоръжение ". А любопитното е, че три от тях са производители на колела – пловдивските " Макском " и " Лидер-96 ", както и монтанската " Крос ". Разковничето за мощните им резултати са бумтящото произвеждане на електрически колела и увеличаващото се търсене на такива модели в Европа, като за по-доброто показване способства и лимитираният китайски дъмпинг в бранша от януари предходната година. В групата на динамично растящите са и фабрики като " Трансвагон " (товарни вагони), чешката " БТЛ индъстрийз " (физиотерапевтична здравна техника), белгийската " Мелексис България " (чипове и датчици за автомобилната индустрия) и " Датекс " (фискални устройства).
Електричеството е в основата и на повишаващите се доходи на още три сдружения, намерили място в топ 50 на най-бързо растящите. Това са търговците на ток " Енерджи маркет ", чиято благосъстоятелност се свързва с тази на Топлоелектрическа централа " Видахим " и Топлоелектрическа централа " Свилоза ", " Гранд енерджи дистрибюшън ", което е най-голямото сдружение от орбитата на Христо Ковачки, и " ЧЕЗ трейд България ". Съществен фактор за подобряването на резултатите им са по-високите пазарни цени на електрическата енергия на заработилата към този момент на цялостни обороти енергийна борса.
И още една динамична тройка – три са сдруженията, които попадат в топ 50 по индикатора с помощта на " Лукойл България ". От предходната година съветската компания смени дистрибуционната си политика и сега работи единствено с три локални търговеца на едро – " Сакса ", " Бент ойл " и " Литекс ". В резултат приходите и на трите компании скачат осезаемо. Най-голям растеж в бранша обаче бележи " Лукойл България бункер ", която зарежда кораби – през миналите 12 месеца тя е нараснала оборота си с над 80%.
Сред любопитните образци за трицифрени растежи през 2018 година изненадващо се оказва и " Център за градска подвижност " (ЦГМ). Приходите на столичното сдружение са скочили с съвсем 120% до 111 млн. лева, а обяснението е смяна в счетоводната политика. В резултат единствено за три месеца през 2018 година растежът в приходите е над 100%. Още по-сериозен растеж ще бъде регистриран за 2019 година, защото в приходите на сдружението ще бъдат зачислени продажби на карти и билети за към 120 млн. лева плюс дотация за още толкоз. А дружно с постъпленията от синя и зелена зона приходите на ЦГМ ще надвишават 260 млн. лева
Еднократен резултат от продажбата на нематериални активи пък изяснява изстрелването на приходите на " Прогрес програмен продукт " (позната до неотдавна като " Телерик " ) с над 120% до близо 206 млн. лева Благодарение на него компанията се изкачва до върха на подреждането в секторната ранглиста за програмен продукт, в която другояче би заела трета позиция с към 100 млн. лева доходи от съществена активност.
В елитната група на растящите с трицифрени темпове влиза и производителят на тютюневи произведения " Филип Морис България ", чийто оборот през 2018 година е повишен със 108% до над 153 млн. лева Двигателят на триумфа най-вероятно е бездимният артикул IQOS и стиковете за него heets, а по оценка на компанията броят на българските консуматори на продукта от представянето му в края на 2017 година до момента е от порядъка на 150 хиляди души.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ