Великденската поука
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Юлия Лазарова Смаляване
Далече в Тихия океан, най-близо до крайбрежията на Чили, се намира Великденският остров. Историята на това относително малко парче вулканична земя носи една доста скъпа поука, която през днешния ден, малко преди Великден и в изискванията на пандемията от ковид, има даже още по-голямо значение.
За множеството хора островът е прочут не толкоз с името си (то идва от деня, в който е открит), а с гигантските, вкопани в земята каменни скулптури, които са вперили взор в морето. Хората, живели преди епохи там, считали, че с тези скулптури омилостивяват боговете и получават тяхната поддръжка. Историята съгласно антрополога Джаред Даймънд и серия археологически изследвания се къпе в трагична подигравка. Статуите се правели някъде навътре в острова и с цел да стигнат до крайбрежията, били търкаляни върху стволовете на отсечени дървета.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Колкото повече дървета се отсичали, толкоз повече се променял климатът над острова. Сушата се редувала с проливни дъждове, които унищожавали реколтата. Решението на локалните поданици било да се помолят още по-силно на боговете си. Това означавало повече скулптури и надлежно повече изсечени дървета. И в следствие - още повече суша и по-силни наводнения. Докато цивилизацията на този остров на практика се разпаднала някъде през XVI век.
И в България през днешния ден страната отстъпи пред православната черква за великденските служби в храмовете дружно с причастието с обща лъжичка. Така е било постоянно, споделят хората, които я ръководят, пази ни вярата. Недоумението е, че сред двата случая стоят 400 години човешки напредък. Ограничителните ограничения може и да са противоречиви за някои, само че те очевидно понижават разпространяването на вируса и печелят време за идващия стадий. Какъв ще е той още не знаем, само че в случай че сме заложили на рестриктивните мерки, дано най-малко да го създадем както би трябвало.
В една от книгите си Джаред Даймънд употребява образеца с Великденския остров, с цел да опише една от аргументите, заради които изчезват нации и страни. Той я назовава " групова нелепост " - хората поотделно са почти ок, само че не могат да се схванат по какъв начин да решат дейно общите си проблеми.
Увеличаване
Автор: Юлия Лазарова Смаляване
Далече в Тихия океан, най-близо до крайбрежията на Чили, се намира Великденският остров. Историята на това относително малко парче вулканична земя носи една доста скъпа поука, която през днешния ден, малко преди Великден и в изискванията на пандемията от ковид, има даже още по-голямо значение.
За множеството хора островът е прочут не толкоз с името си (то идва от деня, в който е открит), а с гигантските, вкопани в земята каменни скулптури, които са вперили взор в морето. Хората, живели преди епохи там, считали, че с тези скулптури омилостивяват боговете и получават тяхната поддръжка. Историята съгласно антрополога Джаред Даймънд и серия археологически изследвания се къпе в трагична подигравка. Статуите се правели някъде навътре в острова и с цел да стигнат до крайбрежията, били търкаляни върху стволовете на отсечени дървета.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Колкото повече дървета се отсичали, толкоз повече се променял климатът над острова. Сушата се редувала с проливни дъждове, които унищожавали реколтата. Решението на локалните поданици било да се помолят още по-силно на боговете си. Това означавало повече скулптури и надлежно повече изсечени дървета. И в следствие - още повече суша и по-силни наводнения. Докато цивилизацията на този остров на практика се разпаднала някъде през XVI век.
И в България през днешния ден страната отстъпи пред православната черква за великденските служби в храмовете дружно с причастието с обща лъжичка. Така е било постоянно, споделят хората, които я ръководят, пази ни вярата. Недоумението е, че сред двата случая стоят 400 години човешки напредък. Ограничителните ограничения може и да са противоречиви за някои, само че те очевидно понижават разпространяването на вируса и печелят време за идващия стадий. Какъв ще е той още не знаем, само че в случай че сме заложили на рестриктивните мерки, дано най-малко да го създадем както би трябвало.
В една от книгите си Джаред Даймънд употребява образеца с Великденския остров, с цел да опише една от аргументите, заради които изчезват нации и страни. Той я назовава " групова нелепост " - хората поотделно са почти ок, само че не могат да се схванат по какъв начин да решат дейно общите си проблеми.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ