Последните самураи на Варна
Илюстрация
Работа от изложбата " Морско бягство от действителността " на Кокимото
Увеличаване
Работа от изложбата " Морско бягство от действителността " на Кокимото
Автор: Калоян Илиев - Кокимото Смаляване
В края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век Варна е леговище. Далеч от институционална София и държавните галерии, във Варна актуалното изкуство прави първите си крачки навън и на напълно неофициални места.
През 1982 година Веселин Димов открива инсталацията си " Терен и структури " в Морската градина. Сред известно лутане БКП-Варна унищожава творенията на Димов, които се пробват да опишат връзката сред човек и природа - 45 дни след откриването. Малко по-късно Димов основава работата си " Воден дракон " над река Велека - една от отправните точки на българския авангард.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък През 1984 година пък Ванко Урумов и Милко Божков показват инсталацията " Хепънинг " в двора на археологическия музей. Нещо по това време ври и кипи край морето.
Варна, морето, изкуството
Урумов, Божков, Димов, както и Цветан Кръстев - един от първите, които опитват с лендарта - са част от забавен кръг от млади художници, повлияни от западните концептуални течения. Той се образува към ателиетата в някогашната фабрика " Вулкан ". " Техният протест е артистичен, живописен и има ролята на освобождаваща вълна в мощно идеологизираната културна среда. Процесът съответствува с перестройката, което също по този начин способства за разцвета на новото изкуство ", написа Весела Ножарова в книгата си " Въведение в българското модерно изкуство 1982 - 2015 " (изд. " Жанет 45 " /фондация " Отворени изкуства " ).
През 1988 година тук се основава първата частна изложба в страната – " Галерия 8 " на ул. " Братя Шкорпил " 8, във фамилната къща на инженер-химика Борис Стателов. Тя съществува и до през днешния ден – сега има сборна галерия на акварели.
Кипежът във Варна обаче стартира постепенно да затихва в края на 90-те и последователно гасне до края на предишното десетилетие, когато се раждат и платформи като интернационалния фестивал за видеоарт " Видеохолика " - в него съществени настоящи фигури са Цветан Кръстев и Нено Белчев, а последното му издание е през 2014 година
Сега актуалното изкуство в България гравитира към София, Пловдив и от време на време Велико Търново. Защо стана по този начин?
Илюстрация
Васил Даскалов и Биляна Рубинова
Увеличаване
Васил Даскалов и Биляна Рубинова
Смаляване
След революцията
Единствената изложба във Варна, която сега е напълно отдадена на актуалното изкуство, носи красноречивото име contemporary space. Известна е измежду локалните просто като " Контемпо " и се намира на компактно обитаемата с котки " Марко Балабанов ", по едно и също време централна и скрита от шума на близките булеварди улица.
Пространството съчетава няколко действия – има изложбена зала, кафене, книжарница и дребен киносалон, едно от единиците места в града, където може да се гледа по-нестандартно кино.Неотдавна галерията показа галерия на художника Антон Терзиев, а през юни идва ред на " Пролет/Лято Есен/Зима " на Мариела Гемишева. През септември и октомври публиката ще може да види останалите две живописни изложения от плана " Живописта не заменя разнообразното хранене " - на Станимир Генов и Искра Благоева. През декември се чака седмата годишната галерия на пространството.
" По отношение на създателите, които демонстрираме, постоянно търсим стойност ", споделят Васил Даскалов и Биляна Рубинова, която тази година е част от журито на най-престижната премия за млади художници у нас – BAZA. " Стойността е субективно разбиране, което не натоварваме с материалния смисъл на думата. Тъй като пространството е частно, имаме опцията да дефинираме и представяме това, което считаме за значимо. Тук приказваме освен съответно за творбите на даден създател, само че и за неговия светоглед, идея, креативен път. Те би трябвало да са подплатени със смисъл. "
Двамата поставят началото на галерията през 2012 година Тогава не са изключение – съществуват конгреси и фестивали като " Август в изкуството ", фестивалите Product, " Контемпо " и " Видеохолика ", фактор са и премиите за модерно изкуство на " Мтел ". " В началото си мислехме, че Варна има потребност от модерно изкуство. Отстрани изглеждаше, че публиката " употребява " на драго сърце предлаганото и че в града съществува културна среда. По всичко личеше, че нещата се развиват във възходяща посока, и това ни окуражи да създадем пространство, което да предложи един различен културен темп отвън фестивалния ", споделят Даскалов и Рубинова. Седем години по-късно упованията им са излъгани - всички тези фестивали към този момент ги няма. " Истината е, че това ни кара да се усещаме самотни ", признават те.
Разминаване с точния миг
Според Васил и Биляна в града има стойностна аудитория на междинна възраст, само че младежите с ползи в региона напущат града заради липса на реализация. Какъв би могъл да е ритъмът, в случай че това не се беше случило, може да се долови по празниците, когато живеещите другаде се връщат. В края на предходната година те изследваха тази тематика с груповата галерия Go – Went – Gone, която сплоти художници от Варна, които са отпътували дълготрайно или вечно да живеят и работят на други места.
Не им убягва иронията на разминаването. " Малко преди пространството ни да стартира, имаше слаба институционална поддръжка, само че мощна сцена. Сега има поддръжка от институциите, само че като че ли " избавителните екипи " са пристигнали малко късно. Проблемите на културата не са единствено в тази сфера и не са единствено институционални, те са стопански, политически, свързани с образованието и най-много със самите хора. Варна е чудесна поради морето, само че един град не може да разчита единствено на географията си. Трябва да се работи доста, дълго и неблагодарно, с цел да възпиташ потребности. "
Кокимото
Фотограф: Арслан Ахмедов
Град който дава, град който взима
Провокативният художник Калоян Илиев-Кокимото, едно от най-разпознаваемите имена в актуалното ни изкуство, е четвърто потомство варненец.
" Ядосва ме ниското равнище на ръководещите - поради тях доста хора, които действително могат да трансформират действителността, напущат града. В моментното положение на Варна ни липсват най-много галерии и пространства за модерно изкуство, където да се видят новите хрумвания и другите им способи на изложение ", споделя Кокимото. Той се смята за изключение, което все пак е останало тук, " с цел да се опълчват с наличието и работата си, на подмяната на полезностите в града ".
Всъщност Кокимото освен остава, само че и не стопира да предизвика. През 2014 година изложбата от колажи " Еротична нотка в колелата на православната машина " беше неразрешена след сигнали на църковни чиновници до кметската администрация. " Имало е моменти, в които съм се чувствал ощетен за сметка на ширещата се незначителност, само че истината е, че Варна постоянно ми е давала повече, в сравнение с ми е взимала ", споделя той.Актуалната галерия на Кокимото е в София. Тя носи името " Морско бягство от действителността " и е в UniCredit Studio до 19 юни.
Калоян си спомня за местата, които са го въодушевили да гледа живота и изкуството от по-нестандартен ъгъл – най-много клубовете за електронна музика като Comics, Look, Bizarre. " Най-незабравимо за мен ще си остане празненството на " Метрополис " във Варна по време на слънчевото затъмнение на 11 август 1999 година " Тогава се причисляват освен доста хора от страната, само че и голям брой чужденци. За него това значи и още нещо. " С тях пристигнаха и някои екстри, за пръв път в града, за които единствено ще кажа, че в допълнение развиха въображението ми до неподозирани, даже и за мен висоти. Година по-късно след тежък интервал на себеосъзнаване взех решение да стана художник. "
Илюстрация
Виктория Георгиева пред една от работите си
Увеличаване
Виктория Георгиева пред една от работите си
Автор: Венцислав Подаджиев Смаляване
Хора и улици
От кипящ град, Варна е станала малко самотна за създателите. Това обаче не пречи към момента да притегля такива. Виктория Георгиева-Mouse е един от най-разпознаваемите улични графити актьори освен в града, само че и в страната. Със сигурност сте минавали около нейни работи и в София, Пловдив, Велико Търново, Ахтопол. Това не се случва без известни жертви – във Варна даже е била задържана, до момента в който рисува на открито.
Илюстрация
Виктория Георгиева-Mouse е един от най-разпознаваемите улични графити актьори освен в града, само че и в страната.
Увеличаване
Виктория Георгиева-Mouse е един от най-разпознаваемите улични графити актьори освен в града, само че и в страната.
Смаляване
Илюстрация
Виктория е родена е през 1989 година в Исперих, а идиличното детство там е показано в творбите ѝ под формата и облика на динята.
Увеличаване
Виктория е родена е през 1989 година в Исперих, а идиличното детство там е показано в творбите ѝ под формата и облика на динята.
Смаляване
Родена е през 1989 година в Исперих, а идиличното детство там е показано в творбите ѝ под формата и облика на динята. От дребна има интерес към рисуването, само че минава време, до момента в който откри среда, която да споделя ползите й.
На 15-годишна възраст постъпва в Професионалната гимназия по туризъм във Варна. Завършва Факултет за изящни изкуства във Велико Търново, където е учил и Кокимото. От 2014 година още веднъж е в морския град, където стартира да дава уроци по изобразяване за деца. Става част от креативния колектив Sunshiners и взе участие в изложения и резиденции в Македония и Украйна. Според нея има известно оживление на културната сцена във Варна през последните години. Но всичко е условно.
Илюстрация
От плана " Улица напред "
Увеличаване
От плана " Улица напред "
Смаляване
" За известно време сякаш живях в един балон, в който бях обградена от характерни хора и мислих единствено за изкуството. След това се случиха неща, които ме накараха да погледна оттатък балона, споделя Виктория. Като че ли всичко е готино на едно равнище, само че в един миг, в случай че искаш да задълбаеш, толкоз повече ще ти се отнеме от креативния заряд. "
Преди две години да вземем за пример получава позволение от централно учебно заведение да изрисува дружно с децата в школата си задната му стена. Общината не разрешава това поради опасения, че самодейността ще предизвика вандализъм. " Тази преживелица ме демотивира да предложа план за изрисуването на подлезите в града от гостуващи актьори. В един миг се питаш какъв е смисълът, дали в действителност някой има потребност от това, което правиш. Колкото и да си борбен, сдухваш се. "
Илюстрация
Виктория дружно с децата от школата си " Азбука на въображението ", с която провежда и годишна галерия. Петото й издание може да бъде забелязано до 13 юни в ГХГ " Борис Георгиев ".
Увеличаване
Виктория дружно с децата от школата си " Азбука на въображението ", с която провежда и годишна галерия. Петото й издание може да бъде забелязано до 13 юни в ГХГ " Борис Георгиев ".
Смаляване
Виктория е в забавната позиция да е по едно и също време махленски актьор и показвана в галерии. Има и все по-задълбочен интерес към нереалното изобразяване. " Винаги съм имала огромно любознание и в никакъв случай не съм се поставяла в рамки – имаше интервал, в който постоянно хващах влака към София, с цел да преглеждам изложения. " Чувства, че при малко художници това е по този начин – тези, които се занимават със стрийт арт, остават заключени в него, тези, които са затворени в галериите, гледат малко пренебрежително на първите. Сред образните създатели от нейното потомство във Варна, с които намира общ език, са Алекси Иванов, Николай Чакъров, Габриела Емил, Диана Нанева. Част от тях към този момент не живеят в града, само че са оставили огромна диря по един или различен метод.
Тя употребява това, че от 80-те и 90-те Варна е наследила субкултури като графити, стрийт арт, пънк и скейт културата. Виктория вижда въздействието им, изключително в места като " Хале 3 ", едно от дребното различни пространства, където ъндърграунд празненства и скейт рампа съжителстват.
" Това, което научих, е, че не би трябвало да сме прекомерно сериозни или непрекъснато да търсим паралели сред нашата среда и непознатата, а да приемем, че при нас някои неща са се случили по друг метод, споделя Виктория. Мисля, че публиката в прочут смисъл става все по-приемаща – въпреки всичко хората от ден на ден пътуват, допират се до свободата. За да приемем нещо по-различно, би трябвало и да сме подготвени за него. "
Работа от изложбата " Морско бягство от действителността " на Кокимото
Увеличаване
Работа от изложбата " Морско бягство от действителността " на Кокимото
Автор: Калоян Илиев - Кокимото Смаляване
В края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век Варна е леговище. Далеч от институционална София и държавните галерии, във Варна актуалното изкуство прави първите си крачки навън и на напълно неофициални места.
През 1982 година Веселин Димов открива инсталацията си " Терен и структури " в Морската градина. Сред известно лутане БКП-Варна унищожава творенията на Димов, които се пробват да опишат връзката сред човек и природа - 45 дни след откриването. Малко по-късно Димов основава работата си " Воден дракон " над река Велека - една от отправните точки на българския авангард.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък През 1984 година пък Ванко Урумов и Милко Божков показват инсталацията " Хепънинг " в двора на археологическия музей. Нещо по това време ври и кипи край морето.
Варна, морето, изкуството
Урумов, Божков, Димов, както и Цветан Кръстев - един от първите, които опитват с лендарта - са част от забавен кръг от млади художници, повлияни от западните концептуални течения. Той се образува към ателиетата в някогашната фабрика " Вулкан ". " Техният протест е артистичен, живописен и има ролята на освобождаваща вълна в мощно идеологизираната културна среда. Процесът съответствува с перестройката, което също по този начин способства за разцвета на новото изкуство ", написа Весела Ножарова в книгата си " Въведение в българското модерно изкуство 1982 - 2015 " (изд. " Жанет 45 " /фондация " Отворени изкуства " ).
През 1988 година тук се основава първата частна изложба в страната – " Галерия 8 " на ул. " Братя Шкорпил " 8, във фамилната къща на инженер-химика Борис Стателов. Тя съществува и до през днешния ден – сега има сборна галерия на акварели.
Кипежът във Варна обаче стартира постепенно да затихва в края на 90-те и последователно гасне до края на предишното десетилетие, когато се раждат и платформи като интернационалния фестивал за видеоарт " Видеохолика " - в него съществени настоящи фигури са Цветан Кръстев и Нено Белчев, а последното му издание е през 2014 година
Сега актуалното изкуство в България гравитира към София, Пловдив и от време на време Велико Търново. Защо стана по този начин?
Илюстрация
Васил Даскалов и Биляна Рубинова
Увеличаване
Васил Даскалов и Биляна Рубинова
Смаляване
След революцията
Единствената изложба във Варна, която сега е напълно отдадена на актуалното изкуство, носи красноречивото име contemporary space. Известна е измежду локалните просто като " Контемпо " и се намира на компактно обитаемата с котки " Марко Балабанов ", по едно и също време централна и скрита от шума на близките булеварди улица.
Пространството съчетава няколко действия – има изложбена зала, кафене, книжарница и дребен киносалон, едно от единиците места в града, където може да се гледа по-нестандартно кино.Неотдавна галерията показа галерия на художника Антон Терзиев, а през юни идва ред на " Пролет/Лято Есен/Зима " на Мариела Гемишева. През септември и октомври публиката ще може да види останалите две живописни изложения от плана " Живописта не заменя разнообразното хранене " - на Станимир Генов и Искра Благоева. През декември се чака седмата годишната галерия на пространството.
" По отношение на създателите, които демонстрираме, постоянно търсим стойност ", споделят Васил Даскалов и Биляна Рубинова, която тази година е част от журито на най-престижната премия за млади художници у нас – BAZA. " Стойността е субективно разбиране, което не натоварваме с материалния смисъл на думата. Тъй като пространството е частно, имаме опцията да дефинираме и представяме това, което считаме за значимо. Тук приказваме освен съответно за творбите на даден създател, само че и за неговия светоглед, идея, креативен път. Те би трябвало да са подплатени със смисъл. "
Двамата поставят началото на галерията през 2012 година Тогава не са изключение – съществуват конгреси и фестивали като " Август в изкуството ", фестивалите Product, " Контемпо " и " Видеохолика ", фактор са и премиите за модерно изкуство на " Мтел ". " В началото си мислехме, че Варна има потребност от модерно изкуство. Отстрани изглеждаше, че публиката " употребява " на драго сърце предлаганото и че в града съществува културна среда. По всичко личеше, че нещата се развиват във възходяща посока, и това ни окуражи да създадем пространство, което да предложи един различен културен темп отвън фестивалния ", споделят Даскалов и Рубинова. Седем години по-късно упованията им са излъгани - всички тези фестивали към този момент ги няма. " Истината е, че това ни кара да се усещаме самотни ", признават те.
Разминаване с точния миг
Според Васил и Биляна в града има стойностна аудитория на междинна възраст, само че младежите с ползи в региона напущат града заради липса на реализация. Какъв би могъл да е ритъмът, в случай че това не се беше случило, може да се долови по празниците, когато живеещите другаде се връщат. В края на предходната година те изследваха тази тематика с груповата галерия Go – Went – Gone, която сплоти художници от Варна, които са отпътували дълготрайно или вечно да живеят и работят на други места.
Не им убягва иронията на разминаването. " Малко преди пространството ни да стартира, имаше слаба институционална поддръжка, само че мощна сцена. Сега има поддръжка от институциите, само че като че ли " избавителните екипи " са пристигнали малко късно. Проблемите на културата не са единствено в тази сфера и не са единствено институционални, те са стопански, политически, свързани с образованието и най-много със самите хора. Варна е чудесна поради морето, само че един град не може да разчита единствено на географията си. Трябва да се работи доста, дълго и неблагодарно, с цел да възпиташ потребности. "
Кокимото
Фотограф: Арслан Ахмедов
Град който дава, град който взима
Провокативният художник Калоян Илиев-Кокимото, едно от най-разпознаваемите имена в актуалното ни изкуство, е четвърто потомство варненец.
" Ядосва ме ниското равнище на ръководещите - поради тях доста хора, които действително могат да трансформират действителността, напущат града. В моментното положение на Варна ни липсват най-много галерии и пространства за модерно изкуство, където да се видят новите хрумвания и другите им способи на изложение ", споделя Кокимото. Той се смята за изключение, което все пак е останало тук, " с цел да се опълчват с наличието и работата си, на подмяната на полезностите в града ".
Всъщност Кокимото освен остава, само че и не стопира да предизвика. През 2014 година изложбата от колажи " Еротична нотка в колелата на православната машина " беше неразрешена след сигнали на църковни чиновници до кметската администрация. " Имало е моменти, в които съм се чувствал ощетен за сметка на ширещата се незначителност, само че истината е, че Варна постоянно ми е давала повече, в сравнение с ми е взимала ", споделя той.Актуалната галерия на Кокимото е в София. Тя носи името " Морско бягство от действителността " и е в UniCredit Studio до 19 юни.
Калоян си спомня за местата, които са го въодушевили да гледа живота и изкуството от по-нестандартен ъгъл – най-много клубовете за електронна музика като Comics, Look, Bizarre. " Най-незабравимо за мен ще си остане празненството на " Метрополис " във Варна по време на слънчевото затъмнение на 11 август 1999 година " Тогава се причисляват освен доста хора от страната, само че и голям брой чужденци. За него това значи и още нещо. " С тях пристигнаха и някои екстри, за пръв път в града, за които единствено ще кажа, че в допълнение развиха въображението ми до неподозирани, даже и за мен висоти. Година по-късно след тежък интервал на себеосъзнаване взех решение да стана художник. "
Илюстрация
Виктория Георгиева пред една от работите си
Увеличаване
Виктория Георгиева пред една от работите си
Автор: Венцислав Подаджиев Смаляване
Хора и улици
От кипящ град, Варна е станала малко самотна за създателите. Това обаче не пречи към момента да притегля такива. Виктория Георгиева-Mouse е един от най-разпознаваемите улични графити актьори освен в града, само че и в страната. Със сигурност сте минавали около нейни работи и в София, Пловдив, Велико Търново, Ахтопол. Това не се случва без известни жертви – във Варна даже е била задържана, до момента в който рисува на открито.
Илюстрация
Виктория Георгиева-Mouse е един от най-разпознаваемите улични графити актьори освен в града, само че и в страната.
Увеличаване
Виктория Георгиева-Mouse е един от най-разпознаваемите улични графити актьори освен в града, само че и в страната.
Смаляване
Илюстрация
Виктория е родена е през 1989 година в Исперих, а идиличното детство там е показано в творбите ѝ под формата и облика на динята.
Увеличаване
Виктория е родена е през 1989 година в Исперих, а идиличното детство там е показано в творбите ѝ под формата и облика на динята.
Смаляване
Родена е през 1989 година в Исперих, а идиличното детство там е показано в творбите ѝ под формата и облика на динята. От дребна има интерес към рисуването, само че минава време, до момента в който откри среда, която да споделя ползите й.
На 15-годишна възраст постъпва в Професионалната гимназия по туризъм във Варна. Завършва Факултет за изящни изкуства във Велико Търново, където е учил и Кокимото. От 2014 година още веднъж е в морския град, където стартира да дава уроци по изобразяване за деца. Става част от креативния колектив Sunshiners и взе участие в изложения и резиденции в Македония и Украйна. Според нея има известно оживление на културната сцена във Варна през последните години. Но всичко е условно.
Илюстрация
От плана " Улица напред "
Увеличаване
От плана " Улица напред "
Смаляване
" За известно време сякаш живях в един балон, в който бях обградена от характерни хора и мислих единствено за изкуството. След това се случиха неща, които ме накараха да погледна оттатък балона, споделя Виктория. Като че ли всичко е готино на едно равнище, само че в един миг, в случай че искаш да задълбаеш, толкоз повече ще ти се отнеме от креативния заряд. "
Преди две години да вземем за пример получава позволение от централно учебно заведение да изрисува дружно с децата в школата си задната му стена. Общината не разрешава това поради опасения, че самодейността ще предизвика вандализъм. " Тази преживелица ме демотивира да предложа план за изрисуването на подлезите в града от гостуващи актьори. В един миг се питаш какъв е смисълът, дали в действителност някой има потребност от това, което правиш. Колкото и да си борбен, сдухваш се. "
Илюстрация
Виктория дружно с децата от школата си " Азбука на въображението ", с която провежда и годишна галерия. Петото й издание може да бъде забелязано до 13 юни в ГХГ " Борис Георгиев ".
Увеличаване
Виктория дружно с децата от школата си " Азбука на въображението ", с която провежда и годишна галерия. Петото й издание може да бъде забелязано до 13 юни в ГХГ " Борис Георгиев ".
Смаляване
Виктория е в забавната позиция да е по едно и също време махленски актьор и показвана в галерии. Има и все по-задълбочен интерес към нереалното изобразяване. " Винаги съм имала огромно любознание и в никакъв случай не съм се поставяла в рамки – имаше интервал, в който постоянно хващах влака към София, с цел да преглеждам изложения. " Чувства, че при малко художници това е по този начин – тези, които се занимават със стрийт арт, остават заключени в него, тези, които са затворени в галериите, гледат малко пренебрежително на първите. Сред образните създатели от нейното потомство във Варна, с които намира общ език, са Алекси Иванов, Николай Чакъров, Габриела Емил, Диана Нанева. Част от тях към този момент не живеят в града, само че са оставили огромна диря по един или различен метод.
Тя употребява това, че от 80-те и 90-те Варна е наследила субкултури като графити, стрийт арт, пънк и скейт културата. Виктория вижда въздействието им, изключително в места като " Хале 3 ", едно от дребното различни пространства, където ъндърграунд празненства и скейт рампа съжителстват.
" Това, което научих, е, че не би трябвало да сме прекомерно сериозни или непрекъснато да търсим паралели сред нашата среда и непознатата, а да приемем, че при нас някои неща са се случили по друг метод, споделя Виктория. Мисля, че публиката в прочут смисъл става все по-приемаща – въпреки всичко хората от ден на ден пътуват, допират се до свободата. За да приемем нещо по-различно, би трябвало и да сме подготвени за него. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ