Пет тренда за икономиката на област Шумен
Бурният стопански напредък през втората половина на миналото десетилетие надалеч не се отрази равнозначно на всички области в България. Докато водещите стопански центрове, изключително на юг, съумяха да пернат и да порастват с по-бързи темпове от междинните за страната, по-изолираните области на север реализират по-умерен триумф. Сред тези области е и Шумен, която не съумя да откри формула за изпреварващо развиване през миналото десетилетие и макар сензитивните усъвършенствания на локалната стопанска система остава обратно в класирането по множеството знаци. На фона на забележителното застаряване в страната обаче демографският капацитет на региона може да се трансформира в предстоящ мотор на растежа.
Големите разлики
За 2019 година брутният вътрешен артикул на Шумен доближава 1.75 милиарда лева, или 10 177 лв. на човек от популацията. Въпреки че размерът на локалната стопанска система е повишен съвсем два пъти в границите на 10 години, то, претеглен по отношение на популацията Брутният вътрешен продукт, не съумява да надвиши 60-65% от междинното за страната. Това разстояние обаче споделя единствено половината история, защото в границите на самата област нивата на икономическо развиване са още по-неравни. Докато регионалният център Шумен е релативно покрай междинните за страната стойности със 7.8 хиляди лева добавена стойност на човек от популацията през 2019 година, то само община Каспичан съумява да се приближи до тази стойност с малко над 6 хиляди лева добавена стойност на човек. На дъното на класацията пък са общините Смядово и Върбица с 8 пъти по-ниска добавена стойност на човек от популацията спрямо регионалния център.
Причината за това е повече от ясна - стопанската система на Шумен е движена най-много от преработващата индустрия, която е съсредоточена в индустриалната зона край регионалния център. В Каспичан пък има единствено едно огромно дружество, само че то стига, с цел да обезпечи претовареност на почти 1/10 от популацията на общината. На този стадий обаче стопански развитите общини са групирани покрай регионалния център и автомагистрала " Хемус ", до момента в който периферните общини остават по-назад.
Забавяне на пазара на труд
По-слабата икономическа интензивност в региона предопределя и изоставането на развиването на пазара на труда спрямо множеството области. Дори и през 2019 година коефициентът на безработица на популацията на 15 и повече години остава малко над 10%, или над два пъти междинното за страната, а заетостта доближава 2/3 от хората на възраст сред 15 и 64 години; за съпоставяне, междинното надвишава 70%, а във водещите стопански центрове е над 75%. Кризата от 2020 година от своя страна има релативно по-слабо влияние върху локалния пазар на труда, като спад в заетостта на практика отсъства, а средногодишният коефициент на безработица се повишава с 1 пр.п.
Част от обяснението за по-високата безработица по принцип е профилът на самата работна мощ - делът на хората с главно и по-ниско обучение остава съвсем 1/3 от трудоспособните през цялото десетилетие, а реализацията им отвън селското стопанство и някои сегменти на преправянето е мъчно. Също както при добавената стойност, сред обособените общини в състава на Шуменска област има обилни разлики в развиването на пазара на труда - до момента в който към края на 2020 година безработицата в регионалния център е едвам 4.6%, то в Каолиново доближава 44%, във Венец и Никола Козлево - по 34%. Проблемите на пазара на труда и изключително ниското обучение на работната мощ ще са забележителна спънка пред посткризисното възобновяване на региона и привличането на нови вложители.
Издръжливата беднотия
Шумен се показва едва и що се отнася до знаците за беднотия, и изостава зад подобрението в множеството области. През 2019 година под линията на бедността за страната остават 29.1% от семействата в Шумен, като знакът се колебае към 1/3 от всички семейства през последните години. По-видими усъвършенствания има в каузи на семействата, които живеят с материални ограничения, само че до известна степен то отразява и повишението на качеството на самите данни, не толкоз действителни внезапни промени в изискванията на живот в региона. Ръст има и в приходите на разположение от домакинство - от 4772 лева през 2015 година до 5347 през 2019 година, само че още веднъж темпът им на повишаване изостава от междинното за страната. Високите равнища на беднотия в Шумен значително се изясняват както със структурата на локалната стопанска система, която е съсредоточена най-много в производства с не изключително висока добавена стойност, което носи със себе си и по-ниски заплати, по този начин и с просветителната конструкция. Интересно е обаче да се означи, че Шумен е региона в страната с най-ниски индикатори за подоходно неравноправие, като през 2019 година коефициентът на Джини, който мери разпределението на богатствата, е 26, по отношение на 40 приблизително за България, а отношението сред приходите на най-горния и най-долния рентабилен децил е, 3.9 пъти по отношение на 8 приблизително за страната. Това събитие акцентира извода, че знаците за неравноправие постоянно следва да се четат в подтекста на доходните индикатори, защото комбинацията от ниски приходи и високо тъждество не насочва към високо равнище на обществено и икономическо развиване, а таман противоположното.
Градове Варна, Шумен
Равномерни, само че ниски остават и заплатите в обособените общини в Шумен, като всички с изключение на регионалния център се разполагат в диапазона сред 750 и 900 лева приблизително брутно месечно заплащане на работещите.
Ниските вложения
Част от обяснението за по-ниската икономическа интензивност в Шуменска област е и в неналичието на вложения.
Въпреки че по директни задгранични вложения с струпване Шумен се подрежда над Враца, Силистра и Ямбол, към 2019 година размерът им е малко над 650 евро на човек от популацията, или 114 млн. евро. Почти всички задгранични вложения в региона са съсредоточени в Нови пазар и в регионалния център, а в няколко от общините такива като цяло отсъстват.
Големите разлики
За 2019 година брутният вътрешен артикул на Шумен доближава 1.75 милиарда лева, или 10 177 лв. на човек от популацията. Въпреки че размерът на локалната стопанска система е повишен съвсем два пъти в границите на 10 години, то, претеглен по отношение на популацията Брутният вътрешен продукт, не съумява да надвиши 60-65% от междинното за страната. Това разстояние обаче споделя единствено половината история, защото в границите на самата област нивата на икономическо развиване са още по-неравни. Докато регионалният център Шумен е релативно покрай междинните за страната стойности със 7.8 хиляди лева добавена стойност на човек от популацията през 2019 година, то само община Каспичан съумява да се приближи до тази стойност с малко над 6 хиляди лева добавена стойност на човек. На дъното на класацията пък са общините Смядово и Върбица с 8 пъти по-ниска добавена стойност на човек от популацията спрямо регионалния център.
Причината за това е повече от ясна - стопанската система на Шумен е движена най-много от преработващата индустрия, която е съсредоточена в индустриалната зона край регионалния център. В Каспичан пък има единствено едно огромно дружество, само че то стига, с цел да обезпечи претовареност на почти 1/10 от популацията на общината. На този стадий обаче стопански развитите общини са групирани покрай регионалния център и автомагистрала " Хемус ", до момента в който периферните общини остават по-назад.
Забавяне на пазара на труд
По-слабата икономическа интензивност в региона предопределя и изоставането на развиването на пазара на труда спрямо множеството области. Дори и през 2019 година коефициентът на безработица на популацията на 15 и повече години остава малко над 10%, или над два пъти междинното за страната, а заетостта доближава 2/3 от хората на възраст сред 15 и 64 години; за съпоставяне, междинното надвишава 70%, а във водещите стопански центрове е над 75%. Кризата от 2020 година от своя страна има релативно по-слабо влияние върху локалния пазар на труда, като спад в заетостта на практика отсъства, а средногодишният коефициент на безработица се повишава с 1 пр.п.
Част от обяснението за по-високата безработица по принцип е профилът на самата работна мощ - делът на хората с главно и по-ниско обучение остава съвсем 1/3 от трудоспособните през цялото десетилетие, а реализацията им отвън селското стопанство и някои сегменти на преправянето е мъчно. Също както при добавената стойност, сред обособените общини в състава на Шуменска област има обилни разлики в развиването на пазара на труда - до момента в който към края на 2020 година безработицата в регионалния център е едвам 4.6%, то в Каолиново доближава 44%, във Венец и Никола Козлево - по 34%. Проблемите на пазара на труда и изключително ниското обучение на работната мощ ще са забележителна спънка пред посткризисното възобновяване на региона и привличането на нови вложители.
Издръжливата беднотия
Шумен се показва едва и що се отнася до знаците за беднотия, и изостава зад подобрението в множеството области. През 2019 година под линията на бедността за страната остават 29.1% от семействата в Шумен, като знакът се колебае към 1/3 от всички семейства през последните години. По-видими усъвършенствания има в каузи на семействата, които живеят с материални ограничения, само че до известна степен то отразява и повишението на качеството на самите данни, не толкоз действителни внезапни промени в изискванията на живот в региона. Ръст има и в приходите на разположение от домакинство - от 4772 лева през 2015 година до 5347 през 2019 година, само че още веднъж темпът им на повишаване изостава от междинното за страната. Високите равнища на беднотия в Шумен значително се изясняват както със структурата на локалната стопанска система, която е съсредоточена най-много в производства с не изключително висока добавена стойност, което носи със себе си и по-ниски заплати, по този начин и с просветителната конструкция. Интересно е обаче да се означи, че Шумен е региона в страната с най-ниски индикатори за подоходно неравноправие, като през 2019 година коефициентът на Джини, който мери разпределението на богатствата, е 26, по отношение на 40 приблизително за България, а отношението сред приходите на най-горния и най-долния рентабилен децил е, 3.9 пъти по отношение на 8 приблизително за страната. Това събитие акцентира извода, че знаците за неравноправие постоянно следва да се четат в подтекста на доходните индикатори, защото комбинацията от ниски приходи и високо тъждество не насочва към високо равнище на обществено и икономическо развиване, а таман противоположното.
Градове Варна, Шумен
Равномерни, само че ниски остават и заплатите в обособените общини в Шумен, като всички с изключение на регионалния център се разполагат в диапазона сред 750 и 900 лева приблизително брутно месечно заплащане на работещите.
Ниските вложения
Част от обяснението за по-ниската икономическа интензивност в Шуменска област е и в неналичието на вложения.
Въпреки че по директни задгранични вложения с струпване Шумен се подрежда над Враца, Силистра и Ямбол, към 2019 година размерът им е малко над 650 евро на човек от популацията, или 114 млн. евро. Почти всички задгранични вложения в региона са съсредоточени в Нови пазар и в регионалния център, а в няколко от общините такива като цяло отсъстват.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ