Защо България не гони руски дипломати
Илюстрация
Путин и Борисов през 2010 година Тогава изглеждаше като началото на едно красиво другарство
Увеличаване
Путин и Борисов през 2010 година Тогава изглеждаше като началото на едно красиво другарство
Автор: Надежда Чипева Смаляване
Още по тематиката
Мнения Daily: Поколението, което ще наследи Путин
И още: Нова студена война ли? Германия утвърди " Северен поток 2 "
28 мар 2018
Германия утвърди градежа на " Северен поток 2 "
Дъщерното сдружение на " Газпром " към този момент има всички нужни разрешителни от Берлин
28 мар 2018
Българският дипломат в Москва е извикан в София за съвещания
27 мар 2018 Историята с координираното изпъждане на съветски дипломати от разнообразни страни в един миг замязя (по сполучливото определение на BBC) на Евровизия. Бройката на изгонените се съобщаваше по страни като резултатите от естрадното съревнование - Франция (4), Унгария (1), Италия (2), Литва (3)... В тази дипломатическа Евровизия България още веднъж попадна в ролята на новобранец - тя пее леко подправено и настрана от общите трендове.
До сряда вечерта 26 страни от Европа, плюс Съединени американски щати, Канада и Австралия бяха екстрадирали съветски дипломати. Сред тези, които не го вършат, са дребни страни като Люксембург и Малта, които обясниха, че посолствата им се състоят от двама души и в случай че изгонят един от тях, ще им бъде извънредно невероятно да поддържат каквито и да било връзки с Русия при реципрочни дейности от нейна страна. Нова Зеландия също разгласи, че би изгонила някой посланик, само че не е открила за нито един от тях, че е чиновник на съветските служби, каквито се твърди, че са експулсираните от другите западни страни. Сред страните, които се включиха в акцията на взаимност с Англия след отравянето на някогашния чиновник на съветското военно разузнаване Сергей Скрипал, бяха даже Македония и Албания (1) и Молдова (3). Дипломати изгониха и считаните за проруски европейски страни като Унгария (1) и Италия (2).
Мащабът на европейския (и американски) отговор беше освен величествен, само че и значително непредвиден. Излизането на Англия от Европейски Съюз предполагаше студен отговор от множеството западни страни. Променливата позиция на Доналд Тръмп към Русия също не обещаваше доста безапелационни дейности.
Отговорът на абсурда със Скрипал в действителност беше
Тест за триумфа
на една от главните задания на съветската външна политика през последните години. Ако Кремъл има една огромна цел за Европа и Съединени американски щати тя е да намира съществуващи пукнатини в връзките сред другите страни (или вътре в тях) и да ги трансформира в разломи, които разделят хората и скапват съюзите. Путин в никакъв случай не е приемал да вземем за пример Европейския съюз за сътрудник, тъй като обединени в него страните са по-силни от Русия. Поотделно Москва може да наложи мнението си над огромна част от тях, само че когато са в съюза това е доста по-трудно. Затова да вземем за пример мирните договаряния за Украйна се водеха не с Европейски Съюз, а с Франция и Германия. Затова анти-ЕС партиите на националистите от цяла Европа (включително България) получават помощ от Москва.
Мащабният отговор на отравянето в този момент в действителност сподели неуспеха или по-скоро частичния триумф на тази съветска политика. Москва надали е очаквала толкоз бързо да има реакция от толкоз доста страни. Солидарността за Англия в миг, когато се очакваше тя да изпада в изолираност, сподели отпор на хибридните офанзиви на Русия в Европа. Решителният отговор от Съединени американски щати, както и промяната на държавния секретар с неприкрит антируски ястреб, сподели неуспеха на съветските напъните и от другата страна на океана.
За Кремъл обаче не всички вести са неприятни. Списъкът с страните, които не се включиха в акцията, демонстрира къде хибридната тактика е била сполучлива. Тези вести може да са положителни за Русия, само че не и за България, която попада в една особена група страни.
Православна Гърция от дълго време има близки връзки с Русия, само че в държавното управление на Ципрас те са изключително мощни. Ключови фигури от най-голямата партия в него - " Сириза ", имат потвърдено близки връзки с близки до режима в Москва хора като Александър Дугин и Константин Малофеев. Една от по-малките партии в ръководещата гръцка коалиция също има положителни връзки с Русия.
Австрия публично отхвърли да изгонва съветски дипломати с аргумента, че желае да бъде
" мост сред Изтока и Запада "
В държавното управление там е крайнодясната партия FPO, която също има много близки връзки с Москва, признава публично Крим за част от Русия и счита, че Европейски Съюз не би трябвало да постанова никакви наказания за окупацията. FPO държи външното министерство в австрийското държавно управление.
В Словакия, която отхвърли да изгони съветски дипломати, само че пък привика за съвещания посланика си в Москва (както направи тази седмица и Бойко Борисов), в ръководещата коалиция взе участие една от най-крайно десните партии - евроскептичната SNS. Един от представителите й във властта е боен министър и в края на предходната година разгласи, че замразява процедурата за замяна на съветските изтребители МиГ-29 с F-16, или Gripen.
В Словения няма отявлени проруски партии, само че нейният министър председател също съобщи, че страната желае да бъде " мост сред две суперсили ". В тази група е и Кипър, чиято взаимозависимост от съветските капитали надали дава доста храброст на държавното управление да показва взаимност с Англия.
В България обстановката наподобява сходна на Гърция, Австрия и Словакия. Бойко Борисов поддържа декларацията на Европейски Съюз, която осъждаше Русия, само че отхвърли да изгони съветски дипломати. Тук това не се трансформира в огромна тематика, тъй като надали някой е и очаквал друго. Проруската " Атака " е част от властта и незабавно похвали тази " уравновесена " политика. Ехото на Москва се чу най-силно през Волен Сидеров: " Случаят беше основан, с цел да дискредитира Путин за изборите - това не се случи ". Той повтори опорните точки на Москва, като изясни, че " това е един случай типично направен в мозъчен щаб на избрани служби ". " Предполагам, че те са от англоезичния свят ", съобщи създателят на " Бумерангът на злото " - книга, в която се твърди, че атентатът от 11 септември е " осъществен от свръхелита за пренареждане на света ".
По изявленията на други
Ключови фигури от властта
обаче наподобява, че решението да не се гонят дипломати на Русия може и да се промени. " Много европейски страни взеха решение да експулсират съветски дипломати, считам, че и България би трябвало да бъде солидарна с тях ", сподели зам.- ръководителят на ГЕРБ Цветан Цветанов пред bTV. Вицепремиерът Томислав Дончев изясни в изявление за Mediapool, че предстоят диалози с съдружните сътрудници, което беше доказано и от Волен Сидеров. Вероятността за смяна на тази политика обаче наподобява дребна, изключително откакто българското външно министерство на два пъти съобщи публично, че няма да експулсира съветски дипломати.
Едва ли " Атака " е единствената причина Борисов да не се причисли към другите европейски водачи. Възможни (макар и спекулативни) пояснения могат да се търсят в желанието му за общи енергийни планове като възобновяване на " Южен поток ", газовия хъб или АЕЦ " Белене ", както и в нежеланието му да взима безапелационни решения по противоречиви тематики.
Независимо какви са аргументите за това решение обаче от него ще има последици.
" Правителствата на към 400 милиона европейци поддържат Англия по случая " Скрипал " и работят координирано по отношение на съветски дипломати. Българската позиция по случая е неразбираема ", счита политологът Даниел Смилов. Според него България дава спорни сигнали, като, от една страна, отзовава посланика си в Москва, а от друга, избра да остане измежду страните от Европейски Съюз, които не показаха еднопосочна поддръжка за Англия. " Тези страни като цяло са периферно малцинство и от ден дневно понижават. С това държавното управление на Борисов рискува да остане изолирано от главните сътрудници в Европейски Съюз ", споделя Смилов. Той мъчно намира някакви изгоди от това решение. " България ще продължи да наподобява като евентуален троянски кон на Русия в Европейски Съюз, ще прати обръщение, че нямаме доверие на държавното управление на Англия (основен сътрудник по въпроси на сигурността) и ще способства за неналичието на единна позиция на Европейски Съюз ", безапелационен е политологът. Според него всичко това се прави с вяра за възможни
Икономически изгоди
от бъдещо съдействие с Русия, както и поради страха на ръководещото болшинство да не загуби русофилски гласове. " Вероятната равносметка от тази политика е, че доверието сред Москва и София, сред Путин и Борисов няма да се усили, до момента в който доверието сред България и главните й сътрудници в Европейски Съюз ще намалее. А електорални сметки, които разчитат на отвод да се заеме ясна позиция, нормално излизат неверни в мощно политизирана среда, каквато е тази в България. Тоест Борисов нито ще се хареса на русофилите, нито ще изпъкне като уверен европеец с дейностите си ", споделя Даниел Смилов.
Според Весела Чернева от софийския офис на Европейския съвет по външна политика от тези дейности на българското държавно управление ще има две непосредствени последици. " Първо ще се забави изпращането на нов дипломат в Москва. Предполагам, че съветската страна ще изчака Бойко Коцев да се върне и чак по-късно да връчат единодушие за агреман. И второто следствие е, че плануваното посещаване по покана на президентството на съветския президент Владимир Путин в тази обстановка няма по какъв начин да се случи ", споделя Чернева.
Изпращането на нов дипломат в Москва е леко странична на този сюжет конспирация, само че все пак показателна. През февруари Бойко Борисов заяви за сделка с Румен Радев за Русия да замине президентският секретар по външна политика Атанас Кръстин, само че той към момента не е получил утвърждение от съветска страна - изкусен знак, че по някакви аргументи несмяната на караула не се утвърждава. Сега назначението ще бъде отсрочено още повече, само че това не е най-голямата вреда за България. Много повече вреди нанася усещането, че София желае да е с единия крайник в Изтока, а с другия в Запада, че се колебае къде в действителност й е мястото.
Изгонването на дипломати е напълно алегоричен акт, който в тази ситуация имаше за цел да покаже кой на каква позиция е. От експулсирането няма никакви съответни последици и това е един от огромните проблеми на западната политика. Лондон и другите западни страни можеха да разгласят ограничения против да вземем за пример прането на пари от съветски олигарси и близки до Кремъл, които действително да обиден властта в Москва. Политиката и бизнесът обаче и този път останаха разграничени. Много явен знак за това даде Германия, която изгони дипломати и на идващия ден даде зелена светлина на газопровода " Северен поток 2 ". А в играта по заемане на позиции България остана в сивата зона сред Европа и Азия - новобранец без особени упоритости.
По тематиката работи и
Елена Старидолска
Путин и Борисов през 2010 година Тогава изглеждаше като началото на едно красиво другарство
Увеличаване
Путин и Борисов през 2010 година Тогава изглеждаше като началото на едно красиво другарство
Автор: Надежда Чипева Смаляване
Още по тематиката
Мнения Daily: Поколението, което ще наследи Путин
И още: Нова студена война ли? Германия утвърди " Северен поток 2 "
28 мар 2018
Германия утвърди градежа на " Северен поток 2 "
Дъщерното сдружение на " Газпром " към този момент има всички нужни разрешителни от Берлин
28 мар 2018
Българският дипломат в Москва е извикан в София за съвещания
27 мар 2018 Историята с координираното изпъждане на съветски дипломати от разнообразни страни в един миг замязя (по сполучливото определение на BBC) на Евровизия. Бройката на изгонените се съобщаваше по страни като резултатите от естрадното съревнование - Франция (4), Унгария (1), Италия (2), Литва (3)... В тази дипломатическа Евровизия България още веднъж попадна в ролята на новобранец - тя пее леко подправено и настрана от общите трендове.
До сряда вечерта 26 страни от Европа, плюс Съединени американски щати, Канада и Австралия бяха екстрадирали съветски дипломати. Сред тези, които не го вършат, са дребни страни като Люксембург и Малта, които обясниха, че посолствата им се състоят от двама души и в случай че изгонят един от тях, ще им бъде извънредно невероятно да поддържат каквито и да било връзки с Русия при реципрочни дейности от нейна страна. Нова Зеландия също разгласи, че би изгонила някой посланик, само че не е открила за нито един от тях, че е чиновник на съветските служби, каквито се твърди, че са експулсираните от другите западни страни. Сред страните, които се включиха в акцията на взаимност с Англия след отравянето на някогашния чиновник на съветското военно разузнаване Сергей Скрипал, бяха даже Македония и Албания (1) и Молдова (3). Дипломати изгониха и считаните за проруски европейски страни като Унгария (1) и Италия (2).
Мащабът на европейския (и американски) отговор беше освен величествен, само че и значително непредвиден. Излизането на Англия от Европейски Съюз предполагаше студен отговор от множеството западни страни. Променливата позиция на Доналд Тръмп към Русия също не обещаваше доста безапелационни дейности.
Отговорът на абсурда със Скрипал в действителност беше
Тест за триумфа
на една от главните задания на съветската външна политика през последните години. Ако Кремъл има една огромна цел за Европа и Съединени американски щати тя е да намира съществуващи пукнатини в връзките сред другите страни (или вътре в тях) и да ги трансформира в разломи, които разделят хората и скапват съюзите. Путин в никакъв случай не е приемал да вземем за пример Европейския съюз за сътрудник, тъй като обединени в него страните са по-силни от Русия. Поотделно Москва може да наложи мнението си над огромна част от тях, само че когато са в съюза това е доста по-трудно. Затова да вземем за пример мирните договаряния за Украйна се водеха не с Европейски Съюз, а с Франция и Германия. Затова анти-ЕС партиите на националистите от цяла Европа (включително България) получават помощ от Москва.
Мащабният отговор на отравянето в този момент в действителност сподели неуспеха или по-скоро частичния триумф на тази съветска политика. Москва надали е очаквала толкоз бързо да има реакция от толкоз доста страни. Солидарността за Англия в миг, когато се очакваше тя да изпада в изолираност, сподели отпор на хибридните офанзиви на Русия в Европа. Решителният отговор от Съединени американски щати, както и промяната на държавния секретар с неприкрит антируски ястреб, сподели неуспеха на съветските напъните и от другата страна на океана.
За Кремъл обаче не всички вести са неприятни. Списъкът с страните, които не се включиха в акцията, демонстрира къде хибридната тактика е била сполучлива. Тези вести може да са положителни за Русия, само че не и за България, която попада в една особена група страни.
Православна Гърция от дълго време има близки връзки с Русия, само че в държавното управление на Ципрас те са изключително мощни. Ключови фигури от най-голямата партия в него - " Сириза ", имат потвърдено близки връзки с близки до режима в Москва хора като Александър Дугин и Константин Малофеев. Една от по-малките партии в ръководещата гръцка коалиция също има положителни връзки с Русия.
Австрия публично отхвърли да изгонва съветски дипломати с аргумента, че желае да бъде
" мост сред Изтока и Запада "
В държавното управление там е крайнодясната партия FPO, която също има много близки връзки с Москва, признава публично Крим за част от Русия и счита, че Европейски Съюз не би трябвало да постанова никакви наказания за окупацията. FPO държи външното министерство в австрийското държавно управление.
В Словакия, която отхвърли да изгони съветски дипломати, само че пък привика за съвещания посланика си в Москва (както направи тази седмица и Бойко Борисов), в ръководещата коалиция взе участие една от най-крайно десните партии - евроскептичната SNS. Един от представителите й във властта е боен министър и в края на предходната година разгласи, че замразява процедурата за замяна на съветските изтребители МиГ-29 с F-16, или Gripen.
В Словения няма отявлени проруски партии, само че нейният министър председател също съобщи, че страната желае да бъде " мост сред две суперсили ". В тази група е и Кипър, чиято взаимозависимост от съветските капитали надали дава доста храброст на държавното управление да показва взаимност с Англия.
В България обстановката наподобява сходна на Гърция, Австрия и Словакия. Бойко Борисов поддържа декларацията на Европейски Съюз, която осъждаше Русия, само че отхвърли да изгони съветски дипломати. Тук това не се трансформира в огромна тематика, тъй като надали някой е и очаквал друго. Проруската " Атака " е част от властта и незабавно похвали тази " уравновесена " политика. Ехото на Москва се чу най-силно през Волен Сидеров: " Случаят беше основан, с цел да дискредитира Путин за изборите - това не се случи ". Той повтори опорните точки на Москва, като изясни, че " това е един случай типично направен в мозъчен щаб на избрани служби ". " Предполагам, че те са от англоезичния свят ", съобщи създателят на " Бумерангът на злото " - книга, в която се твърди, че атентатът от 11 септември е " осъществен от свръхелита за пренареждане на света ".
По изявленията на други
Ключови фигури от властта
обаче наподобява, че решението да не се гонят дипломати на Русия може и да се промени. " Много европейски страни взеха решение да експулсират съветски дипломати, считам, че и България би трябвало да бъде солидарна с тях ", сподели зам.- ръководителят на ГЕРБ Цветан Цветанов пред bTV. Вицепремиерът Томислав Дончев изясни в изявление за Mediapool, че предстоят диалози с съдружните сътрудници, което беше доказано и от Волен Сидеров. Вероятността за смяна на тази политика обаче наподобява дребна, изключително откакто българското външно министерство на два пъти съобщи публично, че няма да експулсира съветски дипломати.
Едва ли " Атака " е единствената причина Борисов да не се причисли към другите европейски водачи. Възможни (макар и спекулативни) пояснения могат да се търсят в желанието му за общи енергийни планове като възобновяване на " Южен поток ", газовия хъб или АЕЦ " Белене ", както и в нежеланието му да взима безапелационни решения по противоречиви тематики.
Независимо какви са аргументите за това решение обаче от него ще има последици.
" Правителствата на към 400 милиона европейци поддържат Англия по случая " Скрипал " и работят координирано по отношение на съветски дипломати. Българската позиция по случая е неразбираема ", счита политологът Даниел Смилов. Според него България дава спорни сигнали, като, от една страна, отзовава посланика си в Москва, а от друга, избра да остане измежду страните от Европейски Съюз, които не показаха еднопосочна поддръжка за Англия. " Тези страни като цяло са периферно малцинство и от ден дневно понижават. С това държавното управление на Борисов рискува да остане изолирано от главните сътрудници в Европейски Съюз ", споделя Смилов. Той мъчно намира някакви изгоди от това решение. " България ще продължи да наподобява като евентуален троянски кон на Русия в Европейски Съюз, ще прати обръщение, че нямаме доверие на държавното управление на Англия (основен сътрудник по въпроси на сигурността) и ще способства за неналичието на единна позиция на Европейски Съюз ", безапелационен е политологът. Според него всичко това се прави с вяра за възможни
Икономически изгоди
от бъдещо съдействие с Русия, както и поради страха на ръководещото болшинство да не загуби русофилски гласове. " Вероятната равносметка от тази политика е, че доверието сред Москва и София, сред Путин и Борисов няма да се усили, до момента в който доверието сред България и главните й сътрудници в Европейски Съюз ще намалее. А електорални сметки, които разчитат на отвод да се заеме ясна позиция, нормално излизат неверни в мощно политизирана среда, каквато е тази в България. Тоест Борисов нито ще се хареса на русофилите, нито ще изпъкне като уверен европеец с дейностите си ", споделя Даниел Смилов.
Според Весела Чернева от софийския офис на Европейския съвет по външна политика от тези дейности на българското държавно управление ще има две непосредствени последици. " Първо ще се забави изпращането на нов дипломат в Москва. Предполагам, че съветската страна ще изчака Бойко Коцев да се върне и чак по-късно да връчат единодушие за агреман. И второто следствие е, че плануваното посещаване по покана на президентството на съветския президент Владимир Путин в тази обстановка няма по какъв начин да се случи ", споделя Чернева.
Изпращането на нов дипломат в Москва е леко странична на този сюжет конспирация, само че все пак показателна. През февруари Бойко Борисов заяви за сделка с Румен Радев за Русия да замине президентският секретар по външна политика Атанас Кръстин, само че той към момента не е получил утвърждение от съветска страна - изкусен знак, че по някакви аргументи несмяната на караула не се утвърждава. Сега назначението ще бъде отсрочено още повече, само че това не е най-голямата вреда за България. Много повече вреди нанася усещането, че София желае да е с единия крайник в Изтока, а с другия в Запада, че се колебае къде в действителност й е мястото.
Изгонването на дипломати е напълно алегоричен акт, който в тази ситуация имаше за цел да покаже кой на каква позиция е. От експулсирането няма никакви съответни последици и това е един от огромните проблеми на западната политика. Лондон и другите западни страни можеха да разгласят ограничения против да вземем за пример прането на пари от съветски олигарси и близки до Кремъл, които действително да обиден властта в Москва. Политиката и бизнесът обаче и този път останаха разграничени. Много явен знак за това даде Германия, която изгони дипломати и на идващия ден даде зелена светлина на газопровода " Северен поток 2 ". А в играта по заемане на позиции България остана в сивата зона сред Европа и Азия - новобранец без особени упоритости.
По тематиката работи и
Елена Старидолска
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ