Илиян Василев, http://bulgariaanalytica.org Българският газов монопол най-накрая обяви публично намерението

Илиян Василев, http://bulgariaanalytica.org

Българският газов монопол най-сетне разгласи обществено желанието си да купи природен газ, освен това забележете - указва цел – газосъхранение в ПГХ „ Чирен “(!?), през второто тримесечие на 2019 година посредством открита и конкурентна процедура. Това е формалната версия, или най-малко това, което Булгаргаз се пробва да „ продаде “ на обществеността. Обемите са повече от скромни – 22 милиона кубически метра през април и по 62 милиона кубични метра през май и юни. Нищо трагично, само че мениджмънтът и държавните медии употребяват случая с цел да потвърдят желанието си да се освободят от прегръдката на Газпром, оставяйки единствената страна от ЮИЕ с съвсем цялостна взаимозависимост от съветски газ.

Националната газова компания – Булгаргаз, от дълго време е упреквана, че работи като прокурист на Газпром със стокхолмски синдром, отказвайки да търси източници за диверсификация, както на тръбопроводен, по този начин и на полутечен природен газ. Това е фонът, на който би трябвало да оценим стъпката на Булгаргаз като PR-проекция на рекламация за дълго чакан пробив.

И въпреки всичко, това, което виждаме изисква по-задълбочен взор оттатък забележимото, както и откриване на подтекст и мотивация.

Това не е първият случай, при който Булгаргаз търси предложения за доставка на газ. Подобен проблем имахме преди три седмици, само че тогава не го направиха обществено притежание. Не се появи в медийни осведомителните табла, така изпратиха предложения единствено към дейни търговци. Така че, действително в този момент вършат първата си обществена покана за предложения.

Пазарните играчи евентуално ще слагат под подозрение искреността на газовата компания, която до този миг бе пристрастена единствено и само към Газпром. Характерът на самия анонс, изработен на 15 март и търсещ доставки за второто тримесечие, които стартират на 1 април, не може да не провокира въпроси.

На първо място , няма никаква спънка за присъединяване на Газпром, или на неговите подмолни сътрудници, да вземат участие и да оферират случайно ниска цена на газа. Количествата са дребни, а с изкуствено занижена цена, съветският газов монопол може да продължи да държи България „ в плен “, като загради достъпа на съществени интернационалните газови търговци. Стратегическите играчи, които пожелаят да повярват, че България и Булгаргаз са откровено заинтригувани да купуват газ от съперниците на Газпром, мъчно ще намерят лесни и най-много правдоподобни отговори в този къс период.

Още по-малко търговците на полутечен природен газ, които се нуждаят от повече време за усъвършенстване на разновидностите за източници и логистика. Да не приказваме за конкуренцията с отстъпките от цена, която регулаторът ще дефинира в края на март за идващото тримесечие.

Крайната дата за подаване на предложения към Булгаргаз е 29 март, а регулаторът ще дефинира окончателната цена на природния газ за април-юни, два дни по-късно (!?).

Нека приемем, че търговците одобряват казаното от Булгаргаз за чиста монета и настроят офертите си по отношение на хипотезите за цени, които компанията показа на регулатора, надалеч преди тази дата.

Да създадем крачка обратно и се опитаме да се ориентираме по прогнозите на чиновниците на Булгаргаз за това, по какъв начин ще наподобяват цените на природния газ през второто тримесечие. В края на февруари т.г., съгласно локалните медии, националният търговец на газ твърди, че цената на природния газ от април до юни ще бъде 0,5% под сегашните – за януари–март, равнища. природния газ с 0,87% за второто тримесечие. Последната дума, несъмнено, има регулаторът. Но Булгаргаз категорично показва в формалната покана, че главният аршин за избор е размерът на отстъпката под незнайната към този момент цена за второто тримесечие.

Въпреки че съмненията към контролираната цена на газа не могат да бъдат обилни, те могат да се окажат основни, изключително за стъпващите за пръв път на нов пазар и в района, а това са всички компании с изключение на Газпром. За множеството от новите играчи влизането в нов и възприеман като негостолюбив (досега) пазар, съвсем сигурното решение е производно на минимални упования за облаги, в случай че въобще има такива. 2-3% неопределеност могат да решат доста, в случай че не всичко.

За да прибавят още подозрения към проблема, участниците в търга би трябвало да показват до 1 април доказателство за запазен метафоричен потенциал, посредством който да доставят предлагания газ. Това наподобява съвсем задача невъзможна - с цел да се вместят в периодите за отдаване на потенциали от множеството оператори на газопреносни мрежи (в това число Булгартрансгаз), когато става въпрос за месечен потенциал за април, или тримесечен, крайният период е 18-19 март. Тоест три-четири дни след датата на обявата!?

Разглеждайки по-задълбочено „ брейкинг “ частта в новината, че „ Булгаргаз “ за първи път взема решение да излезе обществено с желание да купува газ от някой различен, с изключение на Газпром, виждаме че сме изправени пред повече симулативност, в сравнение с наличие.

Ако желае да бъде възприеман съществено, Булгаргаз би трябвало да опита с по-големи размери със период на доставка след 1 юли, с цел да разреши на търговците и производителите повече време,за да възнамеряват и усъвършенстват офертите си. От много време Булгаргаз се оправдава, че не може да рискува да купува газ, с изключение на от Газпром, без да рискува големи наказания по клаузата „ вземи или заплати “. Същото се отнася и за количества над прага „ вземи или заплати “, по сегашния контракт, е над 0,6 милиарда кубически метра.

В настоящия си тип апелът на Булгаргаз за предложения за доставка на тези 144 милиона кубични метра газ през идващите три месеца е по-скоро PR ход и маневра, с цел да легитимира закупуването на газ от авансово координиран източник. Нивото, на което такова съглашение може да бъде реализирано, може да бъде както корпоративно – от Булгаргаз за вътрешни източници, или българското държавно управление – за външни източници. Просто би трябвало да проследим скорошни визити на министър-председателя.

Ходът със закъснялата публикация на Булгаргаз би могъл да има двойна цел – от една страна, както към този момент показах, пиар – да показа в удобна светлина мениджмънта на компанията, като отворен за диверсификация. От друга страна отново пиар, само че този път на българското държавно управление, тъкмо когато има остра потребност да разсее усещането, че е „ троянски кон “ на Москва, в сериозен миг за плана Балкански Хъб – разширението на Турски поток, през България към Сърбия и Унгария.

Оттук и заключението – стъпката на Булгаргаз, въпреки и в вярната посока, е прекомерно дребна, идва прекомерно късно и е прекомерно двусмислена, с цел да впечатли.