Пред в. "ШОУ" Илиян Михов–Баровеца направи интимни признания за отминалите години и проблемите със сина му
Илиян Михов-Баровеца ще вземе присъединяване на първия Национален фестивал за национално творчество „ Фолклорна магия “, Банско. Роден е на 14 юли 1962 година в гр. Ловеч. Завършва главно обучение в гр. Ловеч и през това време учи музика и стартира да свири на кларнет. През 1977 година е признат да учи в София в Сержантското приблизително военно-музикално учебно заведение „ Маестро Георги Атанасов “, което приключва през 1981 година с отличие и златен орден. Започва работа в гвардейския духов оркестър като гвардеец, през 1987 година е нараснал в концерт-майстор. Остава там до 1995 година От 1990 до 1995 година учи и приключва Музикалната академия в Пловдив със компетентност „ Кларнет “. Освен като артист, той се изявява и като композитор, аранжор и текстописец. От 2013 година е учител по национално пеене и кларнет в 144-то учебно заведение в гр. София.
- Вече толкоз години сте на музикалната сцена, само че продължавате да ходите на фестивали. Какво очаквате от „ Фолклорна магия “ в Банско, където сте участник и жури?
- В тази музика съм от доста години, преди да стартира да пея попфолк. Това е моята музика. За първи път ще съм жури, само че разгадавам на това, че съм обективен човек и постоянно давам късмет на другите. Навремето подадох ръка на Бойка Дангова, на Алисия, която я моя ученичка. Моята правдивост ще ми помогне в слагането на оценки. Фестивалът е доста прекрасен, тъй като е фиктивен добре. Има две възрастови групи – до 16 и след 16 години. Освен това, няма ограничаване за фолклорни области. Хубавото е, че в България има доста реализатори, които са страхотни, само че не са имали опция да се появяват на такава огромна сцена. Целият фестивал ще се снима и излъчи по телевизия „ Фен фолк”. Това също е късмет за изпълнителите. Всичко това е обединено в опазване на българската традиция и фолклор. Много ми харесва на мен. Организаторите ми отделиха и на мен място за един рецитал на 1 юли, и то с първокласен оркестър, какъвто е орк. „ Орфей “. Ще се изявяват елитни музиканти и артисти, които ще допринесат за настроението на гостите на Банско.
- Цени ли се задоволително българската национална музика?
- Да, цени се. Отговарям ти без да се възнамерявам, тъй като по заведенията се следи една респект на този вид музика. Голям принос за това имат хореографите, които се занимават с танци, тъй като доста хора избират да играят национални танци, вместо да вървят на фитнес. Виждам, че младите знаят съвсем всички български хора и ги играят. Понякога ме канят на такива фолкклубове, където се събират по 500-600 индивида и от самото начало играят хора. Аз сортирам разнообразни песни с разнообразни ритми и не можеш да си представиш хората по какъв начин пеят и играят. Всяка вечер го виждам в механата, в която пея. Непрекъснато съм сред хората и имам верен аршин за това нещо.
През деня преподавам национално пеене и кларнет в 144-то учебно заведение. По 7-8 часа се занимавам с национална музика в учебното заведение и след това 4 в заведението… Колко става?! Половин ден?! (смее се)
- Не ви ли се прищява понякога да извършите някоя по-закачлива ария, каквато е „ Баровец съм аз “?
- Не съм се отказал от попфолка. Преди година върших една ария „ Изповед “, която има лека задявка, само че няма до дъно закачлив темперамент, какъвто има „ Баровец съм аз “. Тя колкото и да е шеговита, не е глуповата. Не си падам по вулгарните текстове. Ще направя такива песни. Обичам да върша части, които минават през сърцето на слушателя. Моите песни са ориентирани към възприятията на хората. Нашата работа е малко като в любовта – не си ли тръгнеш с положителни усеща, няма връщане.
- Страдате ли за това време? Какво от него ви липсва и за кое не желаете да си спомняте?
- Не пострадвам, тъй като постоянно съм бил сред хората. Сега също си имам работа. Не мога да кажа, че нещо ми липсва. Напротив, нещата се почистиха и го няма това напрежение отпреди години.
- Допада ли ви музикалното течение сега?
- Допада ми, би трябвало да има развиване. От друга страна, си мисля, че в случай че няма развиване, аз няма да остана еднакъв с моя си жанр. Трябва да остават и такива като мен, които да припомнят за това. Не че съм демодиран, само че моят жанр на пеене е подобен.
- Изпълнителите от по-старото време сте грамотни музиканти с дипломи, до момента в който новите попълнения сякаш не разчитат толкоз на глас и техника на пеене…?
- На мен ми вършат усещане тези, които могат да пеят и знам, че са приключили музикални учебни заведения или музикална академия. Вероятно някои се впечатляват от тези, които не могат да пеят, само че аз не се вълнувам от тях. Не мога да сложа всички под общ знаменател. Има пеещи реализатори, грамотни, шлифовани, изключително в националната музика.
- За или срещу сте музикалните формати и действително дават ли някакъв подтик на претендентите?
- Аз съм „ За “. Когато човек се вълнува и готви за нещо, тогава той си покачва равнището. Ще ти дам образец, това е като едно дете от провинцията, което непрекъснато му споделят, че софиянци са доста положителни. Той си мисли, че те са на светлинни години пред него и надали не няма никакъв късмет пред тях. Изведнъж идва и ги смачква. При мен беше по този начин, защото съм от Ловеч и всички ми повтаряха, че софиянците са най-хубавите. Подготвих се добре и като пристигнах в столицата видях, че равнището им не е толкоз положително като моето.
Един подобен музикален формат дава подтик на изпълнителите. След това самият реализатор би трябвало да поеме нещата в свои ръце, да не разчита единствено продуцента да го бута, тъй като ще е пагубно за него.
- Нека си поговорим и за решението ви да станете преподавател. Стига ли една учителска заплата, с цел да живее човек обикновено?
- Зависи по какъв начин живее човек (смее се). Преди няколко дни оповестиха, че ще вдигнат заплатите. Нека, учителите го заслужават. Те се занимават с децата, разчитат на тях. Ние не сме безотговорни хора.
Мен ме предложения директорката да заменявам сътрудник, който отпътувал за чужбина. Не ме съблазняваше хонорара, просто желаех да свърша работа и да им оказа помощ. Децата пък ме разпознаха от екрана и започнаха бързо да контактуват с мен. В един миг директорката сподели, че доста деца имат предпочитание да се запишат да пеят при мен, само че при тях се изисква тапия. А пък аз имам тъкмо такава тапия и тя беше прелестно сюрпризирана. Решихме да пробваме. Много обичам деца, те също мен. Започнах да работя и по този начин към този момент 6-а година.
- Като човек от кухнята, какви са проблемите на образованието и какви ограничения би трябвало да се подхващат?
- Не съм чак толкоз дълбоко в кухнята. Но желая да ти кажа, че от оперативните и събиранията с сътрудници съм останал с усещане, че са ужасно виновни. Даже от време на време съм се питал за какво чак толкоз се вживяват. А те са си такива хора. Би било хубаво такива хора да имат тласък, да получават положително заплащане. Ние непрекъснато вървим за повишение на квалификацията и посоката на образованието е добра. Страшно ангажирани сме.
В учебното заведение доста постоянно ми се постанова да направя аранжимент на нещо. Това е скъпо нещо, само че когато едно дете ще върви на конкурс и родителите нямат опция да платят, аз го спонсорирам и му върша аранжимент без пари. Детето се връща с премия и аз съм благополучен. В последна сметка не съм мизерствал, а дали ще печеля малко повече пари или не – е без значение, когато виждаш, че си оказал помощ на едно младо и надарено дете.
- Бихте ли разкрили някоя нова звезда и какво е значимо, с цел да успее човек и да направи запаметяваща се кариера?
- Винаги съм го правил, дори сега съм намерил такива надарени деца. Искам да им оказа помощ. Този въпрос е доста на място, тъй като таман синът ми пусна първата си солова ария. Много е значимо популяризирането на работата ти. В днешно време това е доста значимо. Но да се популяризираш в това, което правиш, а не просто да налагаш името си, а да не знаят песните ти. Не съм склонен с това, тъй като е от ден до пладне. Ние със сина ми сме като вода и олио в една чаша. Неговата ария е в стила на Криско. Той ми сподели, че няма да се занимава с моята музика.
_____________________________________________________________________________________________________________
Музиката го скарва със сина му
Синът на Илиян Михов – Баровеца е подготвен с дебютния си план – “Нищо ми няма”. Стани Михов е избрал артистичния псевдоним SENTO, с който ще се изявява на музикалната сцена. Изненадващо стилът на неговата ария е противопоставен от тoзи на бащата на попфолка. Това в зародиша си е довело и до огромен скандал посред им, траял няколко месеца, стигайки до там, че двамата не са си говорили между тях, даже когато са имали взаимни участия дружно.
Песента “Нищо ми няма” е доста динамична, прочувствена, със шеговит текст, има вътрешен заряд, с съвременна мелодичност и носи капацитета на летен шлагер.
Стилът е композиция от поп, регетон, електро-поп и несъмнено носи пулсацията на летните ритми. В аудиото са употребявани и някои от най-новите и съвременни звуци в международната музика, предоставени от едни от най-големите американски звукозаписни студиа, в едното от които е изработен и финалният мастеринг на песента.
Клипът e сниман на гръцкото море, в елитнa тузарска къща, предоставена за първи път за фотоси. Заснет e за няколко дни с професионална кинокамерa, a реализацията му е осъществена от огромен снимачен екип, с едни от най-големите експерти в региона. Главната женска роля в клипа е поверена на фолкпевицата Алисия, която е ученичка на бащата на Стани. Тя се оправя отлично като актриса и способства за триумфа на парчето.
____________________________________________________________________________________________________________
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ, в. " ШОУ "
- Вече толкоз години сте на музикалната сцена, само че продължавате да ходите на фестивали. Какво очаквате от „ Фолклорна магия “ в Банско, където сте участник и жури?
- В тази музика съм от доста години, преди да стартира да пея попфолк. Това е моята музика. За първи път ще съм жури, само че разгадавам на това, че съм обективен човек и постоянно давам късмет на другите. Навремето подадох ръка на Бойка Дангова, на Алисия, която я моя ученичка. Моята правдивост ще ми помогне в слагането на оценки. Фестивалът е доста прекрасен, тъй като е фиктивен добре. Има две възрастови групи – до 16 и след 16 години. Освен това, няма ограничаване за фолклорни области. Хубавото е, че в България има доста реализатори, които са страхотни, само че не са имали опция да се появяват на такава огромна сцена. Целият фестивал ще се снима и излъчи по телевизия „ Фен фолк”. Това също е късмет за изпълнителите. Всичко това е обединено в опазване на българската традиция и фолклор. Много ми харесва на мен. Организаторите ми отделиха и на мен място за един рецитал на 1 юли, и то с първокласен оркестър, какъвто е орк. „ Орфей “. Ще се изявяват елитни музиканти и артисти, които ще допринесат за настроението на гостите на Банско.
- Цени ли се задоволително българската национална музика?
- Да, цени се. Отговарям ти без да се възнамерявам, тъй като по заведенията се следи една респект на този вид музика. Голям принос за това имат хореографите, които се занимават с танци, тъй като доста хора избират да играят национални танци, вместо да вървят на фитнес. Виждам, че младите знаят съвсем всички български хора и ги играят. Понякога ме канят на такива фолкклубове, където се събират по 500-600 индивида и от самото начало играят хора. Аз сортирам разнообразни песни с разнообразни ритми и не можеш да си представиш хората по какъв начин пеят и играят. Всяка вечер го виждам в механата, в която пея. Непрекъснато съм сред хората и имам верен аршин за това нещо.
През деня преподавам национално пеене и кларнет в 144-то учебно заведение. По 7-8 часа се занимавам с национална музика в учебното заведение и след това 4 в заведението… Колко става?! Половин ден?! (смее се)
- Не ви ли се прищява понякога да извършите някоя по-закачлива ария, каквато е „ Баровец съм аз “?
- Не съм се отказал от попфолка. Преди година върших една ария „ Изповед “, която има лека задявка, само че няма до дъно закачлив темперамент, какъвто има „ Баровец съм аз “. Тя колкото и да е шеговита, не е глуповата. Не си падам по вулгарните текстове. Ще направя такива песни. Обичам да върша части, които минават през сърцето на слушателя. Моите песни са ориентирани към възприятията на хората. Нашата работа е малко като в любовта – не си ли тръгнеш с положителни усеща, няма връщане.
- Страдате ли за това време? Какво от него ви липсва и за кое не желаете да си спомняте?
- Не пострадвам, тъй като постоянно съм бил сред хората. Сега също си имам работа. Не мога да кажа, че нещо ми липсва. Напротив, нещата се почистиха и го няма това напрежение отпреди години.
- Допада ли ви музикалното течение сега?
- Допада ми, би трябвало да има развиване. От друга страна, си мисля, че в случай че няма развиване, аз няма да остана еднакъв с моя си жанр. Трябва да остават и такива като мен, които да припомнят за това. Не че съм демодиран, само че моят жанр на пеене е подобен.
- Изпълнителите от по-старото време сте грамотни музиканти с дипломи, до момента в който новите попълнения сякаш не разчитат толкоз на глас и техника на пеене…?
- На мен ми вършат усещане тези, които могат да пеят и знам, че са приключили музикални учебни заведения или музикална академия. Вероятно някои се впечатляват от тези, които не могат да пеят, само че аз не се вълнувам от тях. Не мога да сложа всички под общ знаменател. Има пеещи реализатори, грамотни, шлифовани, изключително в националната музика.
- За или срещу сте музикалните формати и действително дават ли някакъв подтик на претендентите?
- Аз съм „ За “. Когато човек се вълнува и готви за нещо, тогава той си покачва равнището. Ще ти дам образец, това е като едно дете от провинцията, което непрекъснато му споделят, че софиянци са доста положителни. Той си мисли, че те са на светлинни години пред него и надали не няма никакъв късмет пред тях. Изведнъж идва и ги смачква. При мен беше по този начин, защото съм от Ловеч и всички ми повтаряха, че софиянците са най-хубавите. Подготвих се добре и като пристигнах в столицата видях, че равнището им не е толкоз положително като моето.
Един подобен музикален формат дава подтик на изпълнителите. След това самият реализатор би трябвало да поеме нещата в свои ръце, да не разчита единствено продуцента да го бута, тъй като ще е пагубно за него.
- Нека си поговорим и за решението ви да станете преподавател. Стига ли една учителска заплата, с цел да живее човек обикновено?
- Зависи по какъв начин живее човек (смее се). Преди няколко дни оповестиха, че ще вдигнат заплатите. Нека, учителите го заслужават. Те се занимават с децата, разчитат на тях. Ние не сме безотговорни хора.
Мен ме предложения директорката да заменявам сътрудник, който отпътувал за чужбина. Не ме съблазняваше хонорара, просто желаех да свърша работа и да им оказа помощ. Децата пък ме разпознаха от екрана и започнаха бързо да контактуват с мен. В един миг директорката сподели, че доста деца имат предпочитание да се запишат да пеят при мен, само че при тях се изисква тапия. А пък аз имам тъкмо такава тапия и тя беше прелестно сюрпризирана. Решихме да пробваме. Много обичам деца, те също мен. Започнах да работя и по този начин към този момент 6-а година.
- Като човек от кухнята, какви са проблемите на образованието и какви ограничения би трябвало да се подхващат?
- Не съм чак толкоз дълбоко в кухнята. Но желая да ти кажа, че от оперативните и събиранията с сътрудници съм останал с усещане, че са ужасно виновни. Даже от време на време съм се питал за какво чак толкоз се вживяват. А те са си такива хора. Би било хубаво такива хора да имат тласък, да получават положително заплащане. Ние непрекъснато вървим за повишение на квалификацията и посоката на образованието е добра. Страшно ангажирани сме.
В учебното заведение доста постоянно ми се постанова да направя аранжимент на нещо. Това е скъпо нещо, само че когато едно дете ще върви на конкурс и родителите нямат опция да платят, аз го спонсорирам и му върша аранжимент без пари. Детето се връща с премия и аз съм благополучен. В последна сметка не съм мизерствал, а дали ще печеля малко повече пари или не – е без значение, когато виждаш, че си оказал помощ на едно младо и надарено дете.
- Бихте ли разкрили някоя нова звезда и какво е значимо, с цел да успее човек и да направи запаметяваща се кариера?
- Винаги съм го правил, дори сега съм намерил такива надарени деца. Искам да им оказа помощ. Този въпрос е доста на място, тъй като таман синът ми пусна първата си солова ария. Много е значимо популяризирането на работата ти. В днешно време това е доста значимо. Но да се популяризираш в това, което правиш, а не просто да налагаш името си, а да не знаят песните ти. Не съм склонен с това, тъй като е от ден до пладне. Ние със сина ми сме като вода и олио в една чаша. Неговата ария е в стила на Криско. Той ми сподели, че няма да се занимава с моята музика.
_____________________________________________________________________________________________________________
Музиката го скарва със сина му
Синът на Илиян Михов – Баровеца е подготвен с дебютния си план – “Нищо ми няма”. Стани Михов е избрал артистичния псевдоним SENTO, с който ще се изявява на музикалната сцена. Изненадващо стилът на неговата ария е противопоставен от тoзи на бащата на попфолка. Това в зародиша си е довело и до огромен скандал посред им, траял няколко месеца, стигайки до там, че двамата не са си говорили между тях, даже когато са имали взаимни участия дружно.
Песента “Нищо ми няма” е доста динамична, прочувствена, със шеговит текст, има вътрешен заряд, с съвременна мелодичност и носи капацитета на летен шлагер.
Стилът е композиция от поп, регетон, електро-поп и несъмнено носи пулсацията на летните ритми. В аудиото са употребявани и някои от най-новите и съвременни звуци в международната музика, предоставени от едни от най-големите американски звукозаписни студиа, в едното от които е изработен и финалният мастеринг на песента.
Клипът e сниман на гръцкото море, в елитнa тузарска къща, предоставена за първи път за фотоси. Заснет e за няколко дни с професионална кинокамерa, a реализацията му е осъществена от огромен снимачен екип, с едни от най-големите експерти в региона. Главната женска роля в клипа е поверена на фолкпевицата Алисия, която е ученичка на бащата на Стани. Тя се оправя отлично като актриса и способства за триумфа на парчето.
____________________________________________________________________________________________________________
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ, в. " ШОУ "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ