Икономист: Не можем дълго време да поддържаме политика на високи бюджетни дефицити
Икономист изясни за какво страната не може да поддържа огромен недостиг в бюджета.
Имаме съществени терзания, че последователно България върви към политика на резистентен бюджетен недостиг. Това сподели в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " Лъчезар Богданов, Лъчезар Богданов, основен икономист в Института за пазарна стопанска система.
" Дълги години вярвахме, че в положителни години имаме нулев недостиг или даже лек остатък, а в този момент даже в години, които не са обективно неприятни, по-скоро виждаме, че сме на границата от 3%. Така че в тоя смисъл – да, притеснително е, че в тази част от цикъла продължаваме да имаме недостиг. Вероятно в тази част на подобен стопански напредък може би трябваше да имаме по-малък недостиг, в случай че не е уравновесен бюджетът ", изясни икономистът.
По думите му когато държавното управление харчи повече, в сравнение с събира като доходи, има два разновидността за деяние: " Единият е приватизация, само че ние сякаш позабравихме приватизацията на държавни предприятия и държавни активи, остана десетилетия обратно. А другият вид е взимане на заеми. Така че това не е някаква изненада. Дългът е разследване от недостига. Когато гласуваш бюджет с недостиг и искаш да похарчиш повече, в сравнение с си събрал като приходи, явно ще би трябвало да го финансираш с дълг. А тези 7,5 милиарда, прочее, отразяват към този момент направена емисия – януари месец, тогава беше министър Велкова, написа
Която пък беше употребена за погасяване на остарели падежиращи облигации. И в този момент в действителност от лимита, гласуван в Закона за държавния бюджет, остават към 4,5 милиарда лв., а както чухме и от изказванията на финансовия министър, той почти чака до края на годината към 4 милиарда спомагателен недостиг към този от септември. Така че това е почти картината.
За тези евентуално към 4 милиарда спомагателен недостиг той ще търси финансиране в границите на тези 7,5 милиарда, които към този момент близо 3 милиарда са изразходвани, по този начин да се каже. Значи сред 4 и 4,5 милиарда евентуално ще бъде една такава емисия. Това е, което ще се случи. Пак споделям, водещо е дефицитът. Ние непрекъснато заобикаляме тематиката с недостига, желаеме сякаш единствено да си приказваме за дълга, без да търсим първопричината, а тя е, че когато фискът прави повече разноски, в сравнение с събира, явно това води до взимане на заеми ", разяснява Лъчезар Богданов.
Според него все още няма непосредствени опасности: " Въпросът е, че не можем дълго време да поддържаме политика на високи бюджетни дефицити. Фокусът е в положителни времена да вършим остатъци, или най-малко да имаме уравновесен бюджет и само в моменти на икономическа рецесия да позволяваме прочут бюджетен недостиг. И едвам тогава и единствено тогава да се взимат задължения. Това би трябвало да е дълготрайната ни тактика. Сега тъкмо какъв брой % – това е мъчно да се каже. Пак споделям, за жалост, в политическата спестовност и във финансите не разбираш по кое време си стигнал прага преди да стане някаква рецесия. Много е мъчно да се предвижда тъкмо какъв брой е лимитът и тъкмо по тази причина е безконтролно да се води политика, която да тества тези граници.
И по тази причина постоянно разясняваме, че би трябвало да има въздържаност в бюджетните разноски, би трябвало да има буфери в бюджетите, когато се възнамерява, не всеки път да се възнамерява на ръба на вероятното ", обърна внимание Лъчезар Богданов.
Имаме съществени терзания, че последователно България върви към политика на резистентен бюджетен недостиг. Това сподели в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " Лъчезар Богданов, Лъчезар Богданов, основен икономист в Института за пазарна стопанска система.
" Дълги години вярвахме, че в положителни години имаме нулев недостиг или даже лек остатък, а в този момент даже в години, които не са обективно неприятни, по-скоро виждаме, че сме на границата от 3%. Така че в тоя смисъл – да, притеснително е, че в тази част от цикъла продължаваме да имаме недостиг. Вероятно в тази част на подобен стопански напредък може би трябваше да имаме по-малък недостиг, в случай че не е уравновесен бюджетът ", изясни икономистът.
По думите му когато държавното управление харчи повече, в сравнение с събира като доходи, има два разновидността за деяние: " Единият е приватизация, само че ние сякаш позабравихме приватизацията на държавни предприятия и държавни активи, остана десетилетия обратно. А другият вид е взимане на заеми. Така че това не е някаква изненада. Дългът е разследване от недостига. Когато гласуваш бюджет с недостиг и искаш да похарчиш повече, в сравнение с си събрал като приходи, явно ще би трябвало да го финансираш с дълг. А тези 7,5 милиарда, прочее, отразяват към този момент направена емисия – януари месец, тогава беше министър Велкова, написа
Която пък беше употребена за погасяване на остарели падежиращи облигации. И в този момент в действителност от лимита, гласуван в Закона за държавния бюджет, остават към 4,5 милиарда лв., а както чухме и от изказванията на финансовия министър, той почти чака до края на годината към 4 милиарда спомагателен недостиг към този от септември. Така че това е почти картината.
За тези евентуално към 4 милиарда спомагателен недостиг той ще търси финансиране в границите на тези 7,5 милиарда, които към този момент близо 3 милиарда са изразходвани, по този начин да се каже. Значи сред 4 и 4,5 милиарда евентуално ще бъде една такава емисия. Това е, което ще се случи. Пак споделям, водещо е дефицитът. Ние непрекъснато заобикаляме тематиката с недостига, желаеме сякаш единствено да си приказваме за дълга, без да търсим първопричината, а тя е, че когато фискът прави повече разноски, в сравнение с събира, явно това води до взимане на заеми ", разяснява Лъчезар Богданов.
Според него все още няма непосредствени опасности: " Въпросът е, че не можем дълго време да поддържаме политика на високи бюджетни дефицити. Фокусът е в положителни времена да вършим остатъци, или най-малко да имаме уравновесен бюджет и само в моменти на икономическа рецесия да позволяваме прочут бюджетен недостиг. И едвам тогава и единствено тогава да се взимат задължения. Това би трябвало да е дълготрайната ни тактика. Сега тъкмо какъв брой % – това е мъчно да се каже. Пак споделям, за жалост, в политическата спестовност и във финансите не разбираш по кое време си стигнал прага преди да стане някаква рецесия. Много е мъчно да се предвижда тъкмо какъв брой е лимитът и тъкмо по тази причина е безконтролно да се води политика, която да тества тези граници.
И по тази причина постоянно разясняваме, че би трябвало да има въздържаност в бюджетните разноски, би трябвало да има буфери в бюджетите, когато се възнамерява, не всеки път да се възнамерява на ръба на вероятното ", обърна внимание Лъчезар Богданов.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ