ЕК очаква бързият икономическия ръст в съюза да продължи
Икономиката на Европейски Съюз се възвръща от пандемичната криза по-бързо от предстоящото и прогнозите са да продължи да нараства през идващите две години. Това планува Европейската комисия (ЕК) в своята есенна икономическа прогноза за страните от съюза. Брюксел отбелязва, че с напредването на акциите за имунизация и повдигането на рестриктивните мерки растежът се възобнови напролет и продължи през лятото, подкрепено от повторното отваряне на стопанската система.
Предвижданията са тази година Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз да нарасне с 5%, а през идващите две години надлежно с 4.3% и 2.5%. Прогнозата сочи темпът на напредък за еврозоната да бъдат еднакъв с този за Европейски Съюз през 2021 и 2022 година и 2.4% през 2023 година Тази вероятност зависи значително от два фактора: развиването на пандемията от коронавирус и темпото, с което предлагането ще отговори на бързото повишаване на търсенето след повторното отваряне на стопанската система.
Брюксел чака българската стопанска система да нарасне с 3.8% през тази година, а през идващите две - надлежно с 4.1% и 3.5%. Инфлацията следващата година се чака да бъде по-висока от през тази, а безработицата и бюджетният недостиг да намалеят.
Подобренията на пазарите на труда и плануваното понижаване на спестяванията би трябвало да допринесат за резистентен ритъм на потребителските разноски в съюза. Все отново инерцията от растежа е изправена пред нови провокации - спиранията в световното предложение натоварват индустриалния бранш в Европейски Съюз, а високите цени на силата ще натежат върху потреблението и вложенията.
Пазарът на труда се възвръща
Пазарът на труда също би трябвало да продължи да се усъвършенства поради облекчаването на рестриктивните мерки върху услугите. Европейска комисия отбелязва, че през второто тримесечие на тази година стопанската система на Европейски Съюз е основала към 1.5 млн. нови работни места, а доста служащи към този момент не получават помощи и безработицата понижа. Въпреки това общата претовареност в Европейски Съюз към момента е с 1% по-ниска от равнището си преди пандемията.
Бизнес изследванията на Европейска комисия демонстрират, че се основава дефицит на работна ръка, изключително в браншове, където активността нараства най-вече. Колкото по-дълго не престават, толкоз по-голям е рискът те да понижат активността и да се отразят на инфлацията посредством напън върху заплатите. Прогнозата планува заетостта в Европейски Съюз да нарасне с 0.8% тази година, 1% през 2022 година и 0.6% през 2023 година Очаква се заетостта да надвиши равнището си отпреди рецесията през идната година. Очакванията са безработицата и в Европейски Съюз, и в еврозаната също да спадне.
Подобрените вероятности за напредък сочат, че бюджетният недостиг през тази година ще е по-нисък от предстоящото напролет. След като доближи 6.9% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година, междинният недостиг в Европейски Съюз би трябвало да намалее нищожно до 6.6% през 2021 година на фона на към момента високата фискална поддръжка. С отдръпването на ограниченията и продължаващия стопански напредък общият недостиг на Европейски Съюз се предвижда да намалее на половина до към 3.6% от Брутният вътрешен продукт следващата година и 2.3% през 2023 година Низходяща се чака да бъде наклонността и при задълженията на страните.
Инфлацията е притеснителна
Временният световен ценови напън докара инфлацията до 10-годишен връх. Това се случва след няколко години на ниска инфлация в развитите страни, последвана от мощното обновяване на икономическата интензивност в Европейски Съюз и доста напреднали стопански системи. Европейска комисия отбелязва, че мощният растеж на инфлацията се дължи основно на скока на цените на силата, само че наподобява също по този начин е обвързван с необятен набор от стопански корекции след пандемията, което допуска, че актуалните нараснали равнища са значително преходни.
Инфлацията в еврозоната се чака да доближи връх от 2.4% през 2021 година, преди да спадне леко следващата година и до 1.4% през 2023 година, защото се чака цените на силата да се намалят. За Европейски Съюз се чака инфлацията да бъде малко по-висока през тази и идващите две години.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Транспорт 2 Транспорт 3 Климат 1 Политика 2 Седмицата 3 Седмицата 1 Транспорт 2 Транспорт 3 Строителство и парцели
Брюксел още веднъж отбелязва, че несигурността и рисковете към вероятностите за напредък остават доста високи. Въпреки че въздействието на пандемията върху икономическата интензивност е отслабнало доста, коронавирус към момента не е надвит и възобновяване е мощно подвластно от развиването му, както в границите на Европейски Съюз, по този начин и отвън него. Заради растежа на инфектираните в съюза не може да се изключи ново въвеждане на ограничавания, засягащи икономическата интензивност. В Европейски Съюз този риск е изключително значим в страните с релативно ниски равнища на имунизиране, каквато е България.
Икономическите опасности са свързани и с евентуално дълготрайно влияние на актуалните ограничавания и проблемите с предлагането. От друга страна, позитивно върху растежа може да се отрази евентуалното повишение на успеваемостта и трайното повишаване на продуктивността, провокирани от структурните промени вследствие на пандемията.
Заместник-председателят на Европейска комисия Валдис Домбровскис отбелязва в формалното известие от Европейска комисия, че ограниченията за намаляване на удара от пандемията и за увеличение на имунизациите в Европейски Съюз са съдействали за сериозния стопански растеж през тази година. Той обаче предизвестява, че " би трябвало да се оправим с проблематичните места във веригите за доставки, както и с възходящите цени на силата, които ще обиден доста семейства и компании в цяла Европа ". Домбровскис обръща внимание, че страните би трябвало да се съсредоточат върху внедряването на вложения и промени, планувани в границите на Механизма за възобновяване и резистентност, с цел да се усили икономическият капацитет на съюза.
Предвижданията са тази година Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз да нарасне с 5%, а през идващите две години надлежно с 4.3% и 2.5%. Прогнозата сочи темпът на напредък за еврозоната да бъдат еднакъв с този за Европейски Съюз през 2021 и 2022 година и 2.4% през 2023 година Тази вероятност зависи значително от два фактора: развиването на пандемията от коронавирус и темпото, с което предлагането ще отговори на бързото повишаване на търсенето след повторното отваряне на стопанската система.
Брюксел чака българската стопанска система да нарасне с 3.8% през тази година, а през идващите две - надлежно с 4.1% и 3.5%. Инфлацията следващата година се чака да бъде по-висока от през тази, а безработицата и бюджетният недостиг да намалеят.
Подобренията на пазарите на труда и плануваното понижаване на спестяванията би трябвало да допринесат за резистентен ритъм на потребителските разноски в съюза. Все отново инерцията от растежа е изправена пред нови провокации - спиранията в световното предложение натоварват индустриалния бранш в Европейски Съюз, а високите цени на силата ще натежат върху потреблението и вложенията.
Пазарът на труда се възвръща
Пазарът на труда също би трябвало да продължи да се усъвършенства поради облекчаването на рестриктивните мерки върху услугите. Европейска комисия отбелязва, че през второто тримесечие на тази година стопанската система на Европейски Съюз е основала към 1.5 млн. нови работни места, а доста служащи към този момент не получават помощи и безработицата понижа. Въпреки това общата претовареност в Европейски Съюз към момента е с 1% по-ниска от равнището си преди пандемията.
Бизнес изследванията на Европейска комисия демонстрират, че се основава дефицит на работна ръка, изключително в браншове, където активността нараства най-вече. Колкото по-дълго не престават, толкоз по-голям е рискът те да понижат активността и да се отразят на инфлацията посредством напън върху заплатите. Прогнозата планува заетостта в Европейски Съюз да нарасне с 0.8% тази година, 1% през 2022 година и 0.6% през 2023 година Очаква се заетостта да надвиши равнището си отпреди рецесията през идната година. Очакванията са безработицата и в Европейски Съюз, и в еврозаната също да спадне.
Подобрените вероятности за напредък сочат, че бюджетният недостиг през тази година ще е по-нисък от предстоящото напролет. След като доближи 6.9% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година, междинният недостиг в Европейски Съюз би трябвало да намалее нищожно до 6.6% през 2021 година на фона на към момента високата фискална поддръжка. С отдръпването на ограниченията и продължаващия стопански напредък общият недостиг на Европейски Съюз се предвижда да намалее на половина до към 3.6% от Брутният вътрешен продукт следващата година и 2.3% през 2023 година Низходяща се чака да бъде наклонността и при задълженията на страните.
Инфлацията е притеснителна
Временният световен ценови напън докара инфлацията до 10-годишен връх. Това се случва след няколко години на ниска инфлация в развитите страни, последвана от мощното обновяване на икономическата интензивност в Европейски Съюз и доста напреднали стопански системи. Европейска комисия отбелязва, че мощният растеж на инфлацията се дължи основно на скока на цените на силата, само че наподобява също по този начин е обвързван с необятен набор от стопански корекции след пандемията, което допуска, че актуалните нараснали равнища са значително преходни.
Инфлацията в еврозоната се чака да доближи връх от 2.4% през 2021 година, преди да спадне леко следващата година и до 1.4% през 2023 година, защото се чака цените на силата да се намалят. За Европейски Съюз се чака инфлацията да бъде малко по-висока през тази и идващите две години.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Транспорт 2 Транспорт 3 Климат 1 Политика 2 Седмицата 3 Седмицата 1 Транспорт 2 Транспорт 3 Строителство и парцели
Брюксел още веднъж отбелязва, че несигурността и рисковете към вероятностите за напредък остават доста високи. Въпреки че въздействието на пандемията върху икономическата интензивност е отслабнало доста, коронавирус към момента не е надвит и възобновяване е мощно подвластно от развиването му, както в границите на Европейски Съюз, по този начин и отвън него. Заради растежа на инфектираните в съюза не може да се изключи ново въвеждане на ограничавания, засягащи икономическата интензивност. В Европейски Съюз този риск е изключително значим в страните с релативно ниски равнища на имунизиране, каквато е България.
Икономическите опасности са свързани и с евентуално дълготрайно влияние на актуалните ограничавания и проблемите с предлагането. От друга страна, позитивно върху растежа може да се отрази евентуалното повишение на успеваемостта и трайното повишаване на продуктивността, провокирани от структурните промени вследствие на пандемията.
Заместник-председателят на Европейска комисия Валдис Домбровскис отбелязва в формалното известие от Европейска комисия, че ограниченията за намаляване на удара от пандемията и за увеличение на имунизациите в Европейски Съюз са съдействали за сериозния стопански растеж през тази година. Той обаче предизвестява, че " би трябвало да се оправим с проблематичните места във веригите за доставки, както и с възходящите цени на силата, които ще обиден доста семейства и компании в цяла Европа ". Домбровскис обръща внимание, че страните би трябвало да се съсредоточат върху внедряването на вложения и промени, планувани в границите на Механизма за възобновяване и резистентност, с цел да се усили икономическият капацитет на съюза.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ