Икономическите отношения между Москва и Пекин станаха много силни, каза президентът на Русия във вторник, година и половина след като широкообхватните санкции драстично ограничиха връзките със Запада.
„Отношенията между Русия и Китай в областта на икономическото сътрудничество достигнаха много високо ниво“, каза Владимир Путин, говорейки на Източния икономически форум във Владивосток, Русия, според руската държавна информационна агенция ТАСС.
„Разбира се, всичко това е производно на постигнатото в политическата сфера. Но въпреки това резултатите са повече от добри, отлични са.”
Русия става все по-зависима от Китай след пълномащабното нахлуване на Кремъл в Украйна през февруари 2022 г., което постави началото на вълна от санкции срещу Москва, водени от Съединените щати и други членове на групата G7 от развити икономики.
Китай обаче обяви, че "няма ограничения" за приятелството си със северния си съсед и неговата икономическа спасителна линия смекчи въздействието на прогонването на Русия от глобалната финансова система.
Търговията между двете страни скочи с 40% през първите пет месеца на тази година, според данните на китайските митници, въпреки забавянето между втората по големина икономика в света и други ключови партньори. Руският премиер Михаил Мишустин каза през май, че очаква търговията с Китай да надхвърли 200 милиарда долара тази година.
Петрол, коли и банки
Сега Русия е най-големият доставчик на суров петрол за Китай, изпреварвайки Саудитска Арабия. Почти една пета от вноса на суров петрол в Китай през юли идва от неговия евразийски съсед, се казва в доклад на Организацията на страните износителки на петрол от вторник.
Заедно с Индия, Китай представляваше 80% от руския износ на петрол през юли, помагайки на Москва да спечели приблизително 15,3 милиарда долара приходи, каза Международната агенция по енергетика в последния си доклад за петролния пазар.
Зависимостта на Русия от Китай за потребителски стоки също нарасна. Това беше най-големият чуждестранен купувач на износа на автомобили от Китай по стойност през първите седем месеца на годината, според Китайската асоциация на производителите на автомобили.
Тъй като много западни банки намалиха присъствието си в Русия, китайските кредитори нахлуха да предлагат банкови услуги.
Между февруари 2022 г. и март тази година активите на китайските банки в страната са се увеличили повече от четири пъти до 9,7 милиарда долара, според данни, събрани от KSE Institute към Киевското училище по икономика. От четирите най-големи банки в Китай Bank of China и Industrial and Commercial Bank of China отбелязаха най-голямото увеличение на своите руски активи.
Друга ценна връзка с външния свят е осигурена от китайския юан, докато Русия се опитва да се откачи от долара и еврото.
В доклад от края на юни Европейската централна банка заяви, че има доказателства, че Русия е използвала юана „в значително по-голяма степен“ за международно фактуриране и трансгранични плащания през предходните няколко месеца.
Собствената валута на Русия отслабна след избухването на войната. На извънредно заседание миналия месец, ден след като рублата падна над 100 рубли за долар, централната банка на страната повиши основния си лихвен процент с 3,5 процентни пункта до 12%.
Оттогава руската валута се засили, но все още е с около 15% под нивото си непосредствено преди инвазията.
Говорейки на конференция във вторник, Путин омаловажи опасенията относно рублата, като каза, че нейният обменен курс е „управляема ситуация“.
— Лора Хе, Джош Пенингтън, Алекс Стамбо, Мич МакКлъски и Анна Чернова допринесоха за репортажите.
