играе ролята на везната, която трябва да е в състояние

...
играе ролята на везната, която трябва да е в състояние
Коментари Харесай

Как да развием емоционалната си интелигентност

играе ролята на везната, която би трябвало да е в положение на баланс. От едната страна са страстите, възприятията и настроенията – личните и на близките, а от другата – уменията да ги направляваме, одобряваме, тълкуваме и претърпяваме. И в случай че до скоро за гарантиране на триумф в професионален или персонален проект се считаше, че основен е коефициентът на просветеност (IQ), през днешния ден от ден на ден специалисти са безапелационни – без насърчаване и повишение на прочувствената просветеност, аналитичните умения се обезсмислят.

Значимост и изгоди от развиването й

се заражда още от ранното детство. И в случай че до неотдавна липсваше определение за понятието, през днешния ден по тематиката се изнасят лекции в университетите, организират се тиймбилдинг събития в по-големите компании. Истината е, че от обособения човек зависи по какъв начин и до какви нива ще разкрие прочувствената си просветеност. Всеки от нас е кадърен да „ работи “ в интерес на повишението й – в името на по-хармонични личностни и междуличностни връзки.

Защо е значимо да повишим прочувствената си просветеност?

Емоциите са неизменима част от обществения живот. Хората си взаимодействат – по разнообразни мотиви, в разнообразни обстановки, по друг метод. В необятен смисъл, повишението на прочувствената просветеност води до съгласие, триумф и благополучие в живота въобще. А без значение от разликите в задачите, вероятностите и фантазиите, всички се стремим към благополучие. Именно тя ни оказва помощ да разбираме другите и себе си - какво ни стимулира, какво ни спъва, по какъв начин да взаимодействаме и да заобикаляме споровете.

Обратният случай – когато интелигентността, учредена на страстите е недоразвита или съответният субект не е уверен в достоверността на нейното отражение върху живота, са вероятни някои отрицателни последици: компликации или некадърност при построяването и поддържането на другарски отношения; проблем с доверието в околните; проблеми в общественото общуване; нестабилни интимни и любовни връзки; лъчение на дистанцирана и хладна персона.

Как да повишим прочувствената си просветеност?

Да разпознаем страстите

Днешният метод на живот значително ни е приучил да действаме механично. Често не обръщаме внимание на детайлите в общуването с близките и на личните си усеща и страсти. Много хора изпитват страсти, за които не се замислят или даже не осъзнават, че претърпяват. Наблюдавайте себе си – какви са вътрешните ви чувства и от какво се пораждат страха, тъгата, унилостта, щастието. Често проблем с разпознаването на страстите е невъзможността да характеризираме повода за тях. Започнете от в действителност дребните неща – изнервя ли ви чакането на касата в магазина, чувствате ли се подтиснати от суровия звук на шефа, натъжава ли ви неналичието на деликатност от страна на половинката, ядосвате ли се на детето за незначителни неща, страхувате ли се да поемете самодейност, признавате ли пред себе си, че чувствате липса на обич, схващане, поддръжка и така нататък Ежедневието ни притиска да сме мощни, съществени, вглъбени в работа и задания, само че би трябвало да знаем по кое време да спрем и да обърнем внимание на това, което усещаме и изпитваме и да се самоанализираме - себе си и близките.

Да се преборим със напрежението

Това е основен миг към повишението на прочувствената просветеност. Но е извънредно сложен и нескончаем във времето развой – изключително в случай че сте измежду представителите на по-темпераментните персони. Стресовите обстановки нарушават уравновесеността и прочувствения комфорт. Когато сме под въздействие на стрес, постоянно позволяваме неточности, които другояче не бихме си разрешили. Слабо интелигентният в прочувствено отношение ще потисне напрежението, а мощният ще се постарае да се пребори с него и да открие още нещо за себе си - по какъв начин работи под пара, дали работи по-добре самичък или в екип, дали има потребност от поддръжка. Механизмите за справяне със напрежението са разнородни и се дефинират главно от характерността на човек: слушане на обичана музика, релакс в банята, поглъщане в фантазии и „ изобразяване “ на образни места и картини в съзнанието, ароматерапия, обичана книга, филм, разходка, шерване с другар и така нататък Важно е да намерим метод да овладеем напрежението, а не да го потискаме, тъй като всеки идващ път той ще връхлита с по-голяма мощ. Сериозната заплаха при него е, че с изключение на психическото, нападна и физическото здраве.

Самоконтрол

На всеки се е случвало в миг на афект да изстреля думи, за които след това съжалява. Самоконтролът е изключително значим при водачите, мениджърите и всички, които управляват екип от подчинени. В подтекста на страстите самоконтролът се показва в: решителността да кажем „ не “, само че да го създадем като не накърняваме достолепието на отсрещния; да разпоредим осъществяването на задача, само че без да заповядваме; да разгадаем спор, само че без обидни квалификации, крещене и заплахи; да признаем, че не сме се справили с съответна обстановка и да желаяме помощ, само че с вдигната глава, без треперещи ръце и сълзи. Важната детайлност при упражняването на самоконтрол, е стремежът да сме във взаимоотношение с възприятията си, само че да не им позволим да ни завладеят. В умеенето за самоконтрол е и това да го изключваме понякога - човек не може да се управлява непрекъснато. в случай че не го вършим, постоянно изглеждаме равнодушни и прекомерно овладяни в обстановки, когато би трябвало да покажем възприятията си.

Връзката сред вербалното и невербалното

Признак на едва развита прочувствена просветеност е моментът, когато думите приказват едно, а реакцията на тялото ни – противоположното. Това значи, че не сме в естетика с страстите си или че не ги направляваме в задоволителна степен. Например – на изявление за работа сме, звучим безапелационно, дикцията ни е вярна, а интонацията – уверена. Но – ръцете треперят, нервно потропваме с крайник, гледаме настрана и прочие. Когато вие ръководите думите и речта си, а страстите – придвижванията на тялото и мимиките – и вкъщи, и на работното място се възприема от обкръжението като симптом на уязвимост, колебливост и нерешителност. За постигането на синхрон сред вербалното и невербалното са нужни време и старания, само че в никакъв случай не е късно да стартираме да се учим.

Зад повишението на прочувствената просветеност се крие нещо напълно налично и простичко – да опознаем себе си, да опознаем близките и да сме с една стъпка по-близо до щастието, изразено в дребните неща – усмивка, ръкостискане/прегръдка и думите – „ благодаря “, „ елементарни ми “, „ всичко ще е наред “, „ имаш ли потребност от помощ “, „ лека работа “, „ ще се оправиш “.
Източник: hera.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР