Какво продава IBM в България
Игор Правица
© Надежда Чипева Профил
Игор Правица е изпълнителен шеф на IBM България от средата на 2016 година, като преди този момент оглавява облачния бизнес на IBM за Югоизточна Европа с фокус върху продажбите, развиването и осъществяването на нови облачни тактики. Завършил е компютърни науки в Нови Сад, има и тапия за бизнес разбори от London Business School. Има над 10-годишен опит в промишлеността. Компанията
Малко прочут факт е, че IBM е в България от 1937 година, когато персонално Томас Уотсън старши отваря представителството тук. Българското сдружение " Ай Би Ем България " предлага продуктите и услугите на колоса IBM като IT инфраструктура, програмен продукт, техническа поддръжка и консултантски услуги, IT решения и други Част от бизнеса тук е и дъщерното сдружение " Ай Би Ем Глоубъл Деливъри Сентър България ", което се занимава с ръководство на бизнес процеси и аутсорсинг.
Според консолидирания доклад на групата за 2016 година приходите са
116 млн. лева
През последните години чиновниците на компанията не престават да порастват и за предходната година са над
1300 души, от които огромна част се занимават с аутсорсинг активност. Още по тематиката
Резултатите на IBM изненадаха прелестно вложителите
Компанията чака растеж на приходите за пръв път от пет години
18 окт 2017
IBM се пробва да се конкурира с огромните играчи в облачния бранш
Неуспех в облачните услуги би било злополука за компанията
27 май 2017
Българското звено има присъединяване в съвсем всички нови артикули на VMware
Марк Ломайер, вицепрезидент артикули и облачни платформи във VMware
20 ное 2016 Как се развива бизнесът на IBM в България и какви са прогнозите Ви за близкото бъдеще?
Бизнесът ни в страната се развива доста добре, като работим по едно и също време с частния и с обществения бранш. Заедно обсъждаме провокациите, идентифицираме опциите и предлагаме новаторски решения. Работим интензивно в региона на подвижността и сигурността, преноса и обработката на огромни масиви от данни, облачните и когнитивните технологии, които стават все по-актуални през днешния ден. За нас е доста значимо дружно с клиентите да решаваме кое е най-подходящо за техния бизнес модел и кое би оптимизирало бизнеса им.
Споменахте провокации – идентични ли са те за всички пазари в района, или има характерни във всяка страна?
Опитът ми досега сочи, че провокациите пред фирмите в Югоизточна Европа си наподобяват, тъй като методът, по който живеем тук, по който вършим бизнес или се свързваме между тях, в огромна степен се дефинира от технологиите, а те се трансформират доста бързо. Точно поради това провокациите, с които се сблъскваме в България, доста наподобяват на тези в други страни от района. В този смисъл, задачата ни е да сътворяваме решения и артикули, които в оптималната степен дават отговор на упованията на клиентите ни и които са годни за повече от един пазар.
Значи е допустимо решения на IBM, основани за един пазар, да бъдат преработени за различен?
Да, това са така наречен повторяеми решения. Възможно е с помощта на обстоятелството, че бизнеси от еднакъв бранш, само че в разнообразни страни, постоянно имат едни и същи провокации, с които да се борят. Колкото и необичайно да звучи, ние виждаме огромно преимущество в това, тъй като можем елементарно да репликираме решения от един пазар на различен без значение дали приказваме за облачни технологии, подвижност, когнитивни системи и така нататък
Напоследък всеки приказва за цифровата промяна. Но какво тъкмо е тя и какво значи за фирмите в България?
Компаниите са подготвени за цифровата промяна, пазарът е квалифициран, ние също имаме подготвеност да участваме в реализирането ѝ. Сама по себе си тя касае метода, по който живеем, по какъв начин вършим бизнес. Вземете за образец сферата на бързооборотните артикули: голямо предизвикателство за нея са скоростта и динамичността в оправянето с непрекъснато изменящото се потребителско държание. Но в случай че се замислите, това държание на собствен ред зависи от метода ни на живот и от потребителското ни мислене. Дигиталната промяна на процедура е способността за справяне с новите условия и промени по нов метод. Ако се върнем към нашия пазар и клиентите ни, бих споделил, че основата на всичко са данните. Те са нужни, с цел да взимаме верните решения, с цел да отговорим по най-хубавия метод на новите условия на потребителите. Това е годно за всички пазари сега – по какъв начин вярно да селектираш данните, да ги обработиш и обобщиш, с цел да ги ползваш по ефикасен метод и да ги монетизираш. На процедура през днешния ден решенията, които взимаме са основани на данни, които ни оказват помощ да разберем държанието и желанията на потребителите, с цел да подобрим преживяването им.
Споменахме, че работите с разнообразни браншове тук, в България. Как очаквате да се развиете бизнесът на IBM тук?
Нуждите и упованията на бизнеса дефинират новите условия на пазара, на които ние би трябвало да отговорим. Това се случва освен във връзка с бързооборотните артикули, само че и в здравния, в софтуерния бранш и други Стараем се да дефинираме най-подходящите решения, да използван услугите си, с цел да се оправим с въпросите. Виждаме, че клиентите ни към този момент напълно целеустремено търсят способи за въвеждане на новаторски решения, които могат да им оказват помощ за усъвършенстване на бизнеса. Това на процедура е една нова епоха, в която навлизаме, така наречен когнитивна епоха. Етап, при който комбинацията от работата на машините и хората доста усъвършенства представянето на бизнеса. Така че на световно и локално равнище напъните ни ще са ориентирани в посока да бъдем добър сътрудник на нашите клиенти, като им оказваме помощ да се оправят с новите действителности на пазара, да трансформират бизнеса си, да употребяват когнитивни технологии в услугите и продуктите, които основават.
Можете ли да ни споделите образци от България?
Заедно с банка ДСК разработихме облачна платформа, която сплотява главните им банкови приложения. Създадохме неповторимо решение, задоволително гъвкаво и измеримо, което разрешава на организациите, които го употребяват, да работят доста по-бързо. Подобренията са безспорни, намалихме времето за работа 10-15 пъти. Друг образец е планът ни с " Технополис ". За тях изградихме платформа за електронна търговия, като търсихме оптимално възстановяване на потребителското преживяване. С тази нова платформа удвоихме клиентите онлайн и постигнахме растеж на продажбите с 50%.
Мога да ви опиша и за достижение на IBM Watson в опазването на здравето. Към момента Watson се употребява в лечебни заведения в Словакия и Полша - тези от групата на Svet Zdravia. Друга забавна самодейност, която за първи път осъществяваме и в България, е IBM Corporate Service Corps. Тя отразява нашия дълготраен ангажимент към обществото тук. Програмата дава на държавни управления, Неправителствени организации и други нестопански организации фамозната експертиза и ноу-хау на IBM, които другояче сътворяваме за комерсиалните предприятия по целия свят и които ще употребяваме за възстановяване на качеството на живот на българските жители. За интервал от един месец по програмата IBM CSC 12 чиновници на IBM от 7 страни (Нова Зеландия, Япония, Индия, Китай, Съединени американски щати, Бразилия, Аржентина) ще посетят София и ще работят с четири организации – " Зелена София " към Столична община, Проект AirBG.info на фондация " Код: България ", Изпълнителна организация по трансплантация и Център за приобщаващо обучение, за развиване на тактиките им и възстановяване на бизнес средата.
Споменахте платформата Watson - с изключение на здравния, кои са другите браншове, в които тя работи добре?
IBM Watson е отворена когнитивна платформа, която има голям потенциал да обработи огромни масиви данни. Тя може да даде големи благоприятни условия на клиентите ни в района. Ако би трябвало да дам различен образец, в Германия работим с BMW по основаване на интегриран образован помощник, основан на Watson, който разрешава на водачите да приказват с Watson на натурален език и да получават информация за автомобила и средата, в която се намират, в действително време. Така че капацитетът на Watson e огромен във връзка с огромна част от промишленостите.
Не липсват специалисти, които се тормозят, че след време машините могат да изместят човешкия разсъдък. Каква е позицията на IBM?
Темите, свързани с изкуствения разсъдък, сега са обект на многостранни полемики. Като софтуерен водач постоянно се стараем да бъдем оптимисти, що се отнася до новите технологии. Те на процедура ни оказват помощ да разберем по-добре света, в който живеем и да взимаме по-добри решения. На процедура има две съществени трендове, когато приказваме за изкуствения разсъдък - първата е, че сама по себе си технологията трансформира ролята си и от инструмент се трансформира в консултант. Ако се върнем малко обратно, ще забележим, че постоянно сме употребявали технологиите като средство за правене на бизнес. Сега по-скоро се осланяме на технологиите и ги виждаме като съветници. Така да вземем за пример в опазването на здравето употребяваме Watson в онкологията, с цел да насочва лекарите кое е най-хубавото решение в битката с подлите болести. Реално той прави живота ни по-лесен, концепцията не е да заменя лекарите.
Втората наклонност e обвързвана с това, че машините надграждат човешкия разсъдък, те дават последващо равнище на различаване и разбор на информацията, а това е доста основно. В началото на тази година представихме три съществени правилото за по-сигурно потребление на когнитивните технологии. Първият е обвързван с предназначението на когнитивните технологии – да наградят човешкия разсъдък и да работят дружно с него. Вторият е обвързван с прозрачността – в IBM имаме уговорката постоянно да осведомяваме по кое време и къде използваме когнитивни технологии, както и с каква цел. Това е доста значимо, тъй като в случай че искаш да изучиш когнитивните технологии в основа, би трябвало да си изцяло наясно по какъв начин работят и защо се употребяват, другояче ставаш недоверчив за другите. Третият принцип е обвързван с уменията за работа с тях. Както към този момент загатнах, работим с разнообразни общности – компании в разнообразни браншове и даже студенти, като концепцията е да ги научим по какъв начин да употребяват тези нови технологии в живота и работата си.
Освен когнитивните технологии кои са другите решения, които планирате да развиете в близко бъдеще?
Това, на което сме очевидци сега, е, че данните на процедура са идващият " естествен запас ". Все повече компании, измежду които и наши клиенти, се интересуват по какъв най-ефективен метод могат да добиват и обработват данни. На първо място, от кое място да намерят данните, от които се нуждаят, по какъв метод да ги обработят и по какъв начин с направените заключения и изводи могат да добият още данни. Отличен образец за това са компании в банковия бранш и телеком бранша, които разполагат с великански размери данни, само че на процедура оползотворяват единствено една дребна част от тях за главния си бизнес. Те търсят способи по какъв начин да монетизират тези данни, да прибавят нови услуги или решения за своите клиенти. Тази наклонност сигурно ще продължи да се развива.
Когнитивният бизнес е друга посока, която занапред ще развиваме от ден на ден. Процесът към този момент стартира в целия свят, като в България фактически е пазар, в който занапред ще навлиза по-осезаемо, с помощта на това, че работим близо с клиентите ни и ги съветваме кои са най-хубавите способи да усъвършенстват бизнеса си и да следват трите правилото, които споделих нагоре. Друга технология, която към този момент е добре позната на всички и която в последните години се употребява интензивно от фирмите, е облакът. Простото пояснение за това е, че в случай че разполагаш с големи размери данни и целиш по-честа интеракция с тях, имаш потребност от бърз и елементарен метод до тях от всяко място по света. Облакът е доста значим, още повече че наши технологии като Watson да вземем за пример са построени върху него. Ролята на облака непрекъснато се трансформира, съзрява, като сега главно е платформа за нововъведения. В допълнение, облачните технологии се надпреварват не толкоз във връзка с размера, а на качеството. Публичният облак е крайната цел, а хибридните облачните технологии са пътят за достигането ѝ. Облакът на IBM е платформа за последваща епоха в бизнеса. Разработен е за предпазване на данни, да поддържа изкуствен интелект и за отбрана от край до край. IBM има над 60 центъра за предпазване на данни в 19 страни – клиентите ни в целия свят могат да се възползват от облака, който поддържа огромни размери данни, предлагайки в същото време еластичност за съхранението им на всички места и когато и да е. Интернет на нещата (IoT) е друго решение, което ще продължим да развиваме. Комбинирайки облака с IoT, сътворяваме изгоди и преимущества както за потребителите, по този начин и за бизнеса. В основата на всички тези технологии е сигурността. Когато приказваме за данни, без значение какви, доста значимо е да сме уверени, че са добре предпазени. В този смисъл, сигурността на данните е нещо, което върви ръка за ръка с всички изброени решения.
Как IBM се оправя на трудовия пазар в България, по какъв начин намирате квалифицирани фрагменти тук?
В IBM с намирането на гении се ангажира огромен отдел, който употребява разнообразни принадлежности и стратегии за привличане, развиване и задържане на хора. Ние наемаме необятен набор от експерти - консултанти, инженери, специалисти в региона на сигурността. На този стадий процесът по асортимент върви сносно, не се сблъскваме с огромни провокации в тази посока. Радвам се, че тук работят хора, които обгръщат разнообразни сфери на бизнеса ни освен в страната, само че и в ЦИЕ и ЮИЕ, тъй като е още веднъж доказателство, че знанията и уменията, с които хората тук разполагат са високо оценени от компанията.
Ако приказваме за гении и по какъв начин ги привличаме, наясно сме, че би трябвало да приказваме непосредствено на младежите, взимайки поради и непрекъснатите промени в технологиите, които се случват доста бързо. Работим интензивно с университетите в България, споделяме в отворени лекции своята експертиза, опит и познания, представяме своята визия за развиване на технологиите.
Смятате ли, че българското обучение може да основава подготвени фрагменти за бизнеса и какъв брой спомагателни образования и квалификации са нужни?
В огромна степен наша работа е да развием хората, които наемаме. Чрез стратегиите, посредством самодейностите в компанията приготвяме младежите за света на бизнеса, за идващите стъпки след довеждане докрай на университета. Q&A
Какви устройства ползвате най-често в всекидневието си?
Разчитам доста на своя iРad. Доста комфортен е за работа, лек е и с него мога бързо и елементарно да показвам наши артикули или услуги, да върша презентации и така нататък
А какви приложения ползвате?
Имаме доста приложения, създадени за нас в IBM, които употребявам всеки ден. Те са доста потребни в подготовката за срещи, за бърз и комфортен обзор на документи, доклади или резултати за настройките на потребителите и други
Как намирате баланс сред персоналното време и работата?
За благополучие в компанията имаме доста принадлежности и хора, които ни оказват помощ да се оправим с намирането на салдото. Това е доста значимо в забързаното всекидневие, в което живеем.
Имате ли занимание?
В свободното си време обичам да бъда със фамилията си, да чета книги или да открадна най-малко 5 минути единствено за себе си. Обичам и да виждам филми, като мощно предлагам хитовия " Скрити цифри " (Hidden Figures), който споделя за това по какъв начин три дами, работещи в задачата за изпращане на човек на Луната, употребяват технология на IBM за тази цел.
Интервюто взе Константин Николов
© Надежда Чипева Профил
Игор Правица е изпълнителен шеф на IBM България от средата на 2016 година, като преди този момент оглавява облачния бизнес на IBM за Югоизточна Европа с фокус върху продажбите, развиването и осъществяването на нови облачни тактики. Завършил е компютърни науки в Нови Сад, има и тапия за бизнес разбори от London Business School. Има над 10-годишен опит в промишлеността. Компанията
Малко прочут факт е, че IBM е в България от 1937 година, когато персонално Томас Уотсън старши отваря представителството тук. Българското сдружение " Ай Би Ем България " предлага продуктите и услугите на колоса IBM като IT инфраструктура, програмен продукт, техническа поддръжка и консултантски услуги, IT решения и други Част от бизнеса тук е и дъщерното сдружение " Ай Би Ем Глоубъл Деливъри Сентър България ", което се занимава с ръководство на бизнес процеси и аутсорсинг.
Според консолидирания доклад на групата за 2016 година приходите са
116 млн. лева
През последните години чиновниците на компанията не престават да порастват и за предходната година са над
1300 души, от които огромна част се занимават с аутсорсинг активност. Още по тематиката
Резултатите на IBM изненадаха прелестно вложителите
Компанията чака растеж на приходите за пръв път от пет години
18 окт 2017
IBM се пробва да се конкурира с огромните играчи в облачния бранш
Неуспех в облачните услуги би било злополука за компанията
27 май 2017
Българското звено има присъединяване в съвсем всички нови артикули на VMware
Марк Ломайер, вицепрезидент артикули и облачни платформи във VMware
20 ное 2016 Как се развива бизнесът на IBM в България и какви са прогнозите Ви за близкото бъдеще?
Бизнесът ни в страната се развива доста добре, като работим по едно и също време с частния и с обществения бранш. Заедно обсъждаме провокациите, идентифицираме опциите и предлагаме новаторски решения. Работим интензивно в региона на подвижността и сигурността, преноса и обработката на огромни масиви от данни, облачните и когнитивните технологии, които стават все по-актуални през днешния ден. За нас е доста значимо дружно с клиентите да решаваме кое е най-подходящо за техния бизнес модел и кое би оптимизирало бизнеса им.
Споменахте провокации – идентични ли са те за всички пазари в района, или има характерни във всяка страна?
Опитът ми досега сочи, че провокациите пред фирмите в Югоизточна Европа си наподобяват, тъй като методът, по който живеем тук, по който вършим бизнес или се свързваме между тях, в огромна степен се дефинира от технологиите, а те се трансформират доста бързо. Точно поради това провокациите, с които се сблъскваме в България, доста наподобяват на тези в други страни от района. В този смисъл, задачата ни е да сътворяваме решения и артикули, които в оптималната степен дават отговор на упованията на клиентите ни и които са годни за повече от един пазар.
Значи е допустимо решения на IBM, основани за един пазар, да бъдат преработени за различен?
Да, това са така наречен повторяеми решения. Възможно е с помощта на обстоятелството, че бизнеси от еднакъв бранш, само че в разнообразни страни, постоянно имат едни и същи провокации, с които да се борят. Колкото и необичайно да звучи, ние виждаме огромно преимущество в това, тъй като можем елементарно да репликираме решения от един пазар на различен без значение дали приказваме за облачни технологии, подвижност, когнитивни системи и така нататък
Напоследък всеки приказва за цифровата промяна. Но какво тъкмо е тя и какво значи за фирмите в България?
Компаниите са подготвени за цифровата промяна, пазарът е квалифициран, ние също имаме подготвеност да участваме в реализирането ѝ. Сама по себе си тя касае метода, по който живеем, по какъв начин вършим бизнес. Вземете за образец сферата на бързооборотните артикули: голямо предизвикателство за нея са скоростта и динамичността в оправянето с непрекъснато изменящото се потребителско държание. Но в случай че се замислите, това държание на собствен ред зависи от метода ни на живот и от потребителското ни мислене. Дигиталната промяна на процедура е способността за справяне с новите условия и промени по нов метод. Ако се върнем към нашия пазар и клиентите ни, бих споделил, че основата на всичко са данните. Те са нужни, с цел да взимаме верните решения, с цел да отговорим по най-хубавия метод на новите условия на потребителите. Това е годно за всички пазари сега – по какъв начин вярно да селектираш данните, да ги обработиш и обобщиш, с цел да ги ползваш по ефикасен метод и да ги монетизираш. На процедура през днешния ден решенията, които взимаме са основани на данни, които ни оказват помощ да разберем държанието и желанията на потребителите, с цел да подобрим преживяването им.
Споменахме, че работите с разнообразни браншове тук, в България. Как очаквате да се развиете бизнесът на IBM тук?
Нуждите и упованията на бизнеса дефинират новите условия на пазара, на които ние би трябвало да отговорим. Това се случва освен във връзка с бързооборотните артикули, само че и в здравния, в софтуерния бранш и други Стараем се да дефинираме най-подходящите решения, да използван услугите си, с цел да се оправим с въпросите. Виждаме, че клиентите ни към този момент напълно целеустремено търсят способи за въвеждане на новаторски решения, които могат да им оказват помощ за усъвършенстване на бизнеса. Това на процедура е една нова епоха, в която навлизаме, така наречен когнитивна епоха. Етап, при който комбинацията от работата на машините и хората доста усъвършенства представянето на бизнеса. Така че на световно и локално равнище напъните ни ще са ориентирани в посока да бъдем добър сътрудник на нашите клиенти, като им оказваме помощ да се оправят с новите действителности на пазара, да трансформират бизнеса си, да употребяват когнитивни технологии в услугите и продуктите, които основават.
Можете ли да ни споделите образци от България?
Заедно с банка ДСК разработихме облачна платформа, която сплотява главните им банкови приложения. Създадохме неповторимо решение, задоволително гъвкаво и измеримо, което разрешава на организациите, които го употребяват, да работят доста по-бързо. Подобренията са безспорни, намалихме времето за работа 10-15 пъти. Друг образец е планът ни с " Технополис ". За тях изградихме платформа за електронна търговия, като търсихме оптимално възстановяване на потребителското преживяване. С тази нова платформа удвоихме клиентите онлайн и постигнахме растеж на продажбите с 50%.
Мога да ви опиша и за достижение на IBM Watson в опазването на здравето. Към момента Watson се употребява в лечебни заведения в Словакия и Полша - тези от групата на Svet Zdravia. Друга забавна самодейност, която за първи път осъществяваме и в България, е IBM Corporate Service Corps. Тя отразява нашия дълготраен ангажимент към обществото тук. Програмата дава на държавни управления, Неправителствени организации и други нестопански организации фамозната експертиза и ноу-хау на IBM, които другояче сътворяваме за комерсиалните предприятия по целия свят и които ще употребяваме за възстановяване на качеството на живот на българските жители. За интервал от един месец по програмата IBM CSC 12 чиновници на IBM от 7 страни (Нова Зеландия, Япония, Индия, Китай, Съединени американски щати, Бразилия, Аржентина) ще посетят София и ще работят с четири организации – " Зелена София " към Столична община, Проект AirBG.info на фондация " Код: България ", Изпълнителна организация по трансплантация и Център за приобщаващо обучение, за развиване на тактиките им и възстановяване на бизнес средата.
Споменахте платформата Watson - с изключение на здравния, кои са другите браншове, в които тя работи добре?
IBM Watson е отворена когнитивна платформа, която има голям потенциал да обработи огромни масиви данни. Тя може да даде големи благоприятни условия на клиентите ни в района. Ако би трябвало да дам различен образец, в Германия работим с BMW по основаване на интегриран образован помощник, основан на Watson, който разрешава на водачите да приказват с Watson на натурален език и да получават информация за автомобила и средата, в която се намират, в действително време. Така че капацитетът на Watson e огромен във връзка с огромна част от промишленостите.
Не липсват специалисти, които се тормозят, че след време машините могат да изместят човешкия разсъдък. Каква е позицията на IBM?
Темите, свързани с изкуствения разсъдък, сега са обект на многостранни полемики. Като софтуерен водач постоянно се стараем да бъдем оптимисти, що се отнася до новите технологии. Те на процедура ни оказват помощ да разберем по-добре света, в който живеем и да взимаме по-добри решения. На процедура има две съществени трендове, когато приказваме за изкуствения разсъдък - първата е, че сама по себе си технологията трансформира ролята си и от инструмент се трансформира в консултант. Ако се върнем малко обратно, ще забележим, че постоянно сме употребявали технологиите като средство за правене на бизнес. Сега по-скоро се осланяме на технологиите и ги виждаме като съветници. Така да вземем за пример в опазването на здравето употребяваме Watson в онкологията, с цел да насочва лекарите кое е най-хубавото решение в битката с подлите болести. Реално той прави живота ни по-лесен, концепцията не е да заменя лекарите.
Втората наклонност e обвързвана с това, че машините надграждат човешкия разсъдък, те дават последващо равнище на различаване и разбор на информацията, а това е доста основно. В началото на тази година представихме три съществени правилото за по-сигурно потребление на когнитивните технологии. Първият е обвързван с предназначението на когнитивните технологии – да наградят човешкия разсъдък и да работят дружно с него. Вторият е обвързван с прозрачността – в IBM имаме уговорката постоянно да осведомяваме по кое време и къде използваме когнитивни технологии, както и с каква цел. Това е доста значимо, тъй като в случай че искаш да изучиш когнитивните технологии в основа, би трябвало да си изцяло наясно по какъв начин работят и защо се употребяват, другояче ставаш недоверчив за другите. Третият принцип е обвързван с уменията за работа с тях. Както към този момент загатнах, работим с разнообразни общности – компании в разнообразни браншове и даже студенти, като концепцията е да ги научим по какъв начин да употребяват тези нови технологии в живота и работата си.
Освен когнитивните технологии кои са другите решения, които планирате да развиете в близко бъдеще?
Това, на което сме очевидци сега, е, че данните на процедура са идващият " естествен запас ". Все повече компании, измежду които и наши клиенти, се интересуват по какъв най-ефективен метод могат да добиват и обработват данни. На първо място, от кое място да намерят данните, от които се нуждаят, по какъв метод да ги обработят и по какъв начин с направените заключения и изводи могат да добият още данни. Отличен образец за това са компании в банковия бранш и телеком бранша, които разполагат с великански размери данни, само че на процедура оползотворяват единствено една дребна част от тях за главния си бизнес. Те търсят способи по какъв начин да монетизират тези данни, да прибавят нови услуги или решения за своите клиенти. Тази наклонност сигурно ще продължи да се развива.
Когнитивният бизнес е друга посока, която занапред ще развиваме от ден на ден. Процесът към този момент стартира в целия свят, като в България фактически е пазар, в който занапред ще навлиза по-осезаемо, с помощта на това, че работим близо с клиентите ни и ги съветваме кои са най-хубавите способи да усъвършенстват бизнеса си и да следват трите правилото, които споделих нагоре. Друга технология, която към този момент е добре позната на всички и която в последните години се употребява интензивно от фирмите, е облакът. Простото пояснение за това е, че в случай че разполагаш с големи размери данни и целиш по-честа интеракция с тях, имаш потребност от бърз и елементарен метод до тях от всяко място по света. Облакът е доста значим, още повече че наши технологии като Watson да вземем за пример са построени върху него. Ролята на облака непрекъснато се трансформира, съзрява, като сега главно е платформа за нововъведения. В допълнение, облачните технологии се надпреварват не толкоз във връзка с размера, а на качеството. Публичният облак е крайната цел, а хибридните облачните технологии са пътят за достигането ѝ. Облакът на IBM е платформа за последваща епоха в бизнеса. Разработен е за предпазване на данни, да поддържа изкуствен интелект и за отбрана от край до край. IBM има над 60 центъра за предпазване на данни в 19 страни – клиентите ни в целия свят могат да се възползват от облака, който поддържа огромни размери данни, предлагайки в същото време еластичност за съхранението им на всички места и когато и да е. Интернет на нещата (IoT) е друго решение, което ще продължим да развиваме. Комбинирайки облака с IoT, сътворяваме изгоди и преимущества както за потребителите, по този начин и за бизнеса. В основата на всички тези технологии е сигурността. Когато приказваме за данни, без значение какви, доста значимо е да сме уверени, че са добре предпазени. В този смисъл, сигурността на данните е нещо, което върви ръка за ръка с всички изброени решения.
Как IBM се оправя на трудовия пазар в България, по какъв начин намирате квалифицирани фрагменти тук?
В IBM с намирането на гении се ангажира огромен отдел, който употребява разнообразни принадлежности и стратегии за привличане, развиване и задържане на хора. Ние наемаме необятен набор от експерти - консултанти, инженери, специалисти в региона на сигурността. На този стадий процесът по асортимент върви сносно, не се сблъскваме с огромни провокации в тази посока. Радвам се, че тук работят хора, които обгръщат разнообразни сфери на бизнеса ни освен в страната, само че и в ЦИЕ и ЮИЕ, тъй като е още веднъж доказателство, че знанията и уменията, с които хората тук разполагат са високо оценени от компанията.
Ако приказваме за гении и по какъв начин ги привличаме, наясно сме, че би трябвало да приказваме непосредствено на младежите, взимайки поради и непрекъснатите промени в технологиите, които се случват доста бързо. Работим интензивно с университетите в България, споделяме в отворени лекции своята експертиза, опит и познания, представяме своята визия за развиване на технологиите.
Смятате ли, че българското обучение може да основава подготвени фрагменти за бизнеса и какъв брой спомагателни образования и квалификации са нужни?
В огромна степен наша работа е да развием хората, които наемаме. Чрез стратегиите, посредством самодейностите в компанията приготвяме младежите за света на бизнеса, за идващите стъпки след довеждане докрай на университета. Q&A
Какви устройства ползвате най-често в всекидневието си?
Разчитам доста на своя iРad. Доста комфортен е за работа, лек е и с него мога бързо и елементарно да показвам наши артикули или услуги, да върша презентации и така нататък
А какви приложения ползвате?
Имаме доста приложения, създадени за нас в IBM, които употребявам всеки ден. Те са доста потребни в подготовката за срещи, за бърз и комфортен обзор на документи, доклади или резултати за настройките на потребителите и други
Как намирате баланс сред персоналното време и работата?
За благополучие в компанията имаме доста принадлежности и хора, които ни оказват помощ да се оправим с намирането на салдото. Това е доста значимо в забързаното всекидневие, в което живеем.
Имате ли занимание?
В свободното си време обичам да бъда със фамилията си, да чета книги или да открадна най-малко 5 минути единствено за себе си. Обичам и да виждам филми, като мощно предлагам хитовия " Скрити цифри " (Hidden Figures), който споделя за това по какъв начин три дами, работещи в задачата за изпращане на човек на Луната, употребяват технология на IBM за тази цел.
Интервюто взе Константин Николов
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ