Игнац Земелвайс – лекарят, отхвърлен заради собствената си гениалност
Игнац Земелвайс е една от най-умните персони, за които мнозина даже не са чували. Той е маджарски доктор от средата на 19 век, който е първият, опитал се да разпространява миенето на ръцете измежду докторите, само че в последна сметка е взет за подбив от цялата здравна общественост поради това.
Всичко стартира през 1847 година, когато Земелвайс става шеф на родилното поделение в “Allgemeine Krankenhaus ” – най-голямата болница във Виена, Австрия. По това време една от шест дами умира след раждане от по този начин наречената „ следродова тресчица “. Симптомите постоянно били едни и същи – родилката имала тръпки, тресчица, коремът ѝ се превръщал в извънредно мъчително място и в границите на няколко дни тя умирала, оставяйки новороденото си без майка.
Аутопсиите също били постоянно идентични – лекарите и студентите по медицина знаели, че когато отворят тялото ще бъдат посрещнати от такава мощна и зловонна миризма, че на множеството студенти незабавно им прилошавало. Всички органи на мъртвите дами били подути, възпалени и извънредно развалени.
Обясненията за честите смъртни случаи били разнородни, а някои от тях извънредно необичайно звучащи. Някои доктори вярвали, че повода за смъртността е „ студеният въздух, който навлиза във влагалището “, а други, че кърмата на майката се насочвала от гърдите към други елементи на тялото. Трети считали, че повода са нездравословните частици във въздуха, а други че това е обвързвано с естествената физика на дамите – някои просто получавали „ следродова тресчица “, а други не и лекарите не можели да създадат нищо по въпроса.
Тук се появява Игнац Земелвайс. Като шеф и на двете елементи на отделението (едното, където се правили ражданията и другото, където се обучавали студентите по медицина) той вижда, че смъртността, породена от „ следродова тресчица “ е 10 пъти по-висока във втората част на отделението (при студентите). Възможно ли било да има връзка, се пита той, сред лекарите и студентите, които постоянно ходели на дисекция на трупове, и ужасните смъртни случаи на тези дами?
След като проверява равнищата на заболяемост и в двете елементи на отделението, както и измежду популацията като цяло, Игнац Земелвайс бил сигурен в едно нещо – честотата на смъртните случаи от „ следродова тресчица “ в болница, ръководени от лекари, била доста по-висока от смъртността в цяла Виена, в това число при раждания в къщи и даже измежду бедните и просещи по улиците майки. Земелвайс осъзнава, че безусловно било по-безопасно да родите детето си в някоя тъмна уличка, в сравнение с да го родите в болница, където работели едни от най-добре подготвените лекари в цялата страна.
Тогава той осъзнава – евентуално нещо се предава от аутопсиите на труповете към раждащите дами. Често студентите по медицина взели участие в аутопсии, след което с неизмитите ръце, с които вършели това, дошли в родилното, с цел да асистират при раждането.
Земелвайс предполагал, че евентуално смъртоносни частици били прехвърляни от едното на другото място поради мръсните ръце на лекарите и студентите там. Затова той принуждава всички, с които работи, да дезинфекцират ръцете си с хлор преди да се появят в родилното и по този метод смъртността измежду родилките била понижена с 1.2% единствено в границите на година.
Въпреки това, даже при извънредно безапелационни доказателства, показани на процедура, здравната общественост подценява изказванията на Земелвайс, отбелязвайки, че той най-вероятно вреди на личните си пациенти.
Научната общественост просто не съумява да вземе думите на Земелвайс съществено, защото откритията му посрамвали останалите лекари, както и медицинските доктрини, които те изучавали. Скоро той губи уважението на сътрудниците и началниците си. Кариерата му в никакъв случай не се възвръща и в последна сметка Земелвайс стартира да демонстрира признаци на психическо заболяване. Приет е в психиатрична клиника през 1865 година, където е пребит до гибел от охранителите. Макар че през днешния ден е утвърден доктор, той не доживява да види работата си доказана от здравната общественост.
Името на Игнац Земелвайс се свързва и с понятието „ Земелвайс инстикт “, което разказва човешката податливост да отхвърля или пренебрегва нови доказателства, които опонират на откритите правила или вярвания.
