Идеята за книгата не беше предварително обмислена. По-скоро имах някои

Идеята за книгата не беше авансово премислена. По-скоро имах някои паники по отношение на моето минало и търсения коя е била онази персона от моето минало, от детството ми. Когато гледах видеа и фотоси на моето семейство, следих себе си като дете и се чудех по какъв начин съм станал подобен, какъвто съм в този момент като се погледна в огледалото, какви трансформации са настъпили в моята персона освен външно, само че и вътрешно, психически.

Това сподели в изявление за БГНЕС португалският публицист, преводач и публицист Фредерико Педрейра, притежател на Европейската премия за литература за 2021 година, който пристигна в България за премиерата на българското издание на романа „ Урокът на лунатика “.

Фредерико Педрейра описа, че му е лишило към година да напише романа.

Писателят означи, че самото заглавие на книгата – „ Урока на лунатика “, демонстрира, че не става въпрос за тези уроци по пиано, които героят има, а за уроците, които човек може да получи, за заключенията, които да си направи, поглеждайки обратно във времето. „ Урокът, който си извлякох от книгата и от връщането ми обратно във времето, не е в действителност това, което си мислех. Достигнах до нещо ненадейно за мен. Заключението е, че получих една кофа студена вода “, съобщи той.

Педрейра акцентира, че в последна сметка усеща едно освобождение, откакто се е върнал обратно във времето. „ Приключих една друга книга и към този момент нямам толкоз потребност да се връщам обратно, да виждам към предишното, а мога повече да се концентрирам в сегашното и това ме освобождава “, изясни той.

На въпроса, в случай че можеше, би ли трансформирал нещо от предишното, писателят показа: „ Единственото, което, в случай че можех, бих могъл да трансформира, е личната си персона. Като дете и като подрастващ аз бях повече затворен към себе си. Точно сомнамбулът, лунатикът, в преносно значение, който бях. Ако можех да трансформира нещо, то по-скоро бих се огледал повече към себе си и бих обърнал повече внимание на другите, а не толкоз на самия себе си. “

Педрейра заяви, че в новата си книга написа за интервал от живота си, който прекарва във Венеция. „ Друг фокус в книгата ми са глухите хора, защото баба ми и дядо ми по майчина линия бяха глухи, и имам подобен персонаж, подобен воин. И, в действителност, това е един въпрос, който жегвам в новата си книга “, изясни той. Писателят добави, че също така визира и въпроса за любовта и омразата към музиката, които изпитва, усложненията, които има, с цел да се показва, а също по този начин и усложненията, които други хора имат, изразявайки се.

Онова, което го въодушевява да твори, с изключение на предишното, акцентира Педрейра, е търсенето и преследването на интелектуалния гъдел. „ Като че ли желая да изгладя с ютия бръчките на предишното, на паметта, с цел да осъзная какво ме е довело дотук, по какъв начин съм стигнал до такава степен, където съм в този момент “, съобщи писателят, като посочи, че може би това е едно търсене на тревога, която има във връзка с гибелта и на чувството, че всичко ще свърши в един миг, а той желае да остави нещо от себе си в този свят.

На въпроса какви са усещанията му от България, Педрейра отговори, че всичко му е като обособени отражения, само че все пак счита, че българите са един доста другарски надъхан народ и най-много със мощно историческо чувство за своето минало. „ И тук забелязах, както и в Лисабон – моят град, откъдето пристигам, една известна загуба на еднаквост, макар ясното исторически минало и чувството за история “, означи той и уточни, че поради трансформациите, поради чужденците, поради новото време има една загуба на еднаквост, която следи и в България.

Писателят разяснява има ли проблем с подправените вести в Португалия и по какъв начин се борят против тях. „ Проблемът с подправените вести съществува на всички места по света и в действителност мен това доста ме тормози. Това е повода, заради която нямам обществени мрежи, което пък не е доста добре за моята настояща кариера “, изясни той и добави, че точно по този причина доста добре сортира всичко, което желае да научи и да прочете.

Педрейра показа, че е абдикирал от журналистическата специалност, с цел да бъде преводач. „ Имах известни проблеми, заради това, че съм свенлив човек, да интервюирам хората, да им се обаждам, това ме притесняваше “, описа още той и открои като проблем в сегашния миг, че в Португалия избрани публицисти и медии са доминирани от огромни стопански групи, и това повлиява на вида, на жанра вести, както и на продукцията, която се прави.

На въпроса за какво младежите би трябвало да четат повече книги, писателят сподели: „ Смятам, че младежите би трябвало да четат книги и го съпоставям с ученето на непознат език, това е толкоз значимо, колкото и четенето изобщо. Прочетох някъде, някой беше споделил какъв брой значимо е да се учи гръцки, което не се прави, и какъв брой е скъпо да може да прочете човек Омир в оригинал. “

„ И по този начин, както с един нов непознат език в нашето знание се отваря един нов прозорец към нов свят, с нови знания, имам вяра, че по същия метод се случва и с четенето. Смятам, че това е полезността на четенето “, заключи Педрейра. /БГНЕС