Нова вълна/В памет на Годар - Нашите автори
I. В някакъв смисъл терминът " Нова вълна " съществува в съвсем всички известни за мен форми на изкуството.
И в културните и в контракултурните. Но най към този момент в контракултурните.
Как Розак дефинираше основания, прочее от него, термин " контракултура "? Ето по какъв начин: " Контракултурата е субкултура, в която група от човеци, които не споделят публично наложената социална просвета, отричайки я, желаят да я трансформират ".
Впрочем точно в онази програмна книга на Розак, наречена " The Making of a Counter Culture " е разказана потребността от контракултура: „ Това, което назовавам контракултура, закупи протестния си тип през този интервал (60-те и 70-те години на 20. век - Б.А.), и не стартира по време на рецесията, а по време на възхода на индустриалната стопанска система. Несъгласието не идваше от бедността, а от изобилието; неговата задача е да проверява нови проблеми, които са зародили с невиждано повишение на виталния стандарт. В продължение на към двадесет години процъфтяващото индустриално общество се трансформира в сцена на бурно, комплицирано, само че любопитно морално търсене “.
II. Вчера всички писаха, че Жан Люк Годар е " авангардист ", " новатор ". Ами не, в действителност Годар е представител на Новата вълна в киното.
А какво е Нова вълна? Е, това към този момент е доста разтегливо разбиране. Нова вълна имаме в музиката. Само че там новата вълна е музиката, която идва от едно от разклоненията на пънка, омесено в електронни звуци и малко реге и станало световноизвестно с помощта на групи като Depeche Mode или The Cure.
Не забравяйте обаче, че със същото име е наричана и хеви метъл музиката на Iron Maiden - " нова вълна в английския хеви метъл "...
III. Вчера от този свят си отиде Жан Люк Годар. Човек, който сътвори новата вълна в киното. Така, както Ален Роб Грийе сътвори новата вълна в литературата. Киното на Годар е сложна работа. Много сложна. Киното на Годар в действителност е тъкмо противоположното на това, което през днешния ден света схваща като " кино ". Днес киното е доста деяние, малко разговор, съвсем неправилен сюжет, който умерено може да се замести от дузина сторибордове, които да обяснят по какъв начин Спайдърмен, падайки от космоса, минава около Жената знамение, избавя я от Капитан Планета, по-късно издоява 3 козички, шибва един задвратник на Тор и избухва в Супернова...
IV. Годар правеше тъкмо противоположното. Киното му беше снимано като че ли от фен с камера, която са му подарили за рождения ден. Белмондо пуши цигара. После се прави на махленски актьор и с неговата другарка разиграват сцена, в която тя е виетнамка, а той - американски боец. Той я прострелва, в близост ръкопляскат, подмятат им монети... Във филмите на Годар времето е разпокъсано, такова, каквото е и при Грийе. Впрочем, прочетете нещо на Грийе. И вижте " До финален мирис " или пък " Лудият Пиеро " и ще разберете за какво през днешния ден имаме Куентийн Тарантино да вземем за пример, или пък Гай Ричи или пък Мартин Макдона...
V. С единственото конкретизиране, че горепосочените въпреки всичко вършат поп кино. А Годар прави кино, което се приближава до това обичано на изкуствоведите " Art Pure " ( " чисто изкуство " ).
VI. Да, знам, че ви е необичайно, че текстът ми е по този начин насечен. Гледайте филмите на Годар и ще разберете за какво пиша по този метод през днешния ден...
VII. Казват, че индивидът на изкуството постоянно е ляв. Напълно съм склонен с това. Годар е ляв. Ама доста, доста ляв - той даже не е болшевик, а троцкист, маоист. По някое време, на върха на кариерата си, взема решение, че не е задоволително ляв и че господин Годар е предал другаря Годар. И зарязва името си, създавайки троцкистки колектив от леви интелектуалци, наричайки го " Дзига Ветров ". Те снимат филмите си без сюжет, без герои. Всеки ден се събират и гласоподават какво да се случи. Ако има някой, доближил се до най-налудничавите хрумвания в изкуството, съвсем граничещи с някакви нездрави антиутопии на Пол Пот, то това е точно Годар...
VIII. Преди няколко години излезе един доста прекрасен френски филм за Годар. „ Изключителният: Моят Годар ” - сниман по автобиографията на втората брачна половинка на френския режисьор - Ан Вяземски. Отидох да го виждам със фамилията си. В залата бяхме единствено тримата - аз, брачната половинка ми и синът ми...
IX. Филмът не показваше Годар в добра светлина. Знаете ли, има доста хора, които имат съществени условия към техните любимци. Например - в случай че видите Анджелина Джоли по разтеглен спортен екип да се кара с продавачка на зеленчуци, казвате, че повече няма да ви е обичана. А истината е, че " талантлив създател " и " добър човек " постоянно не са присъщи на едно и също тяло...Потърсете биографията на Вагнер, в случай че не ми вярвате.
X. Вчера всички съобщаваха, че Годар си е отишъл. Слагам бас, че никоя телевизия от съобщилите не би излъчила и 2 минути от неговото кино. Телевизиите са съучастници в процеса на тоталната ментална пустош, в която се намираме през днешния ден. Но Годар имаше една мисъл точно за малкия екран. Вижте какъв брой гениална е тя: " Телевизията е дъвка за очите ".
XI. Вчера всички писаха за това, че през 1991 година на Годар е връчена премията на филмовата академия на Съединени американски щати " Оскар " като самопризнание за творчеството му. Знаете ли, че Годар отхвърли да отиде и да си я вземе? " Не мога да прелетя половината земно кълбо за едно парче метал " - сподели той тогава...
XII. Днес си мисля доста по тематиката дали изкуството в последна сметка е ляво като идеология... И да, няма метод да правиш изкуство, което да съчувства не на дребния, унизен и засегнат и сплескан човек, а на корпорации, на едрия бизнес и пазарната стопанска система. Огромна част от хората на изкуството в действителност имат леви сърца... само че и десен мозък. Даже най-идиотското в тази история е, че постоянно десният мозък получава меценатски пари, с които основава ляво произведение на изкуството.
Но в това аз персонално не виждам нищо необичайно. За вас не знам...
Епилог: От през днешния ден към този момент живеем без Годар. Самият той от дълго време спря да прави кино. Последната му лента бе от 2004 година. Преди 2 години, някъде по това време си, отиде и един от обичаните артисти на Годар от ранния му интервал - Жан Пол Белмондо. Странно е по какъв начин от време на време свързани в изкуството хора си отиват напълно близо във времето. Както да вземем за пример Фелини, брачната половинка му и обичана актриса Джулиета Мазина и обичаният му артист Марчело Мастрояни си отидоха един след различен в период от около 3 години...
Може би някъде горе киното ще продължи. Защото тук киното към този момент завърши своето битие. Поне във типа, в който то беше изкуство, а не ентертеймънт...
Б.А. Аз не съм кинокритик. Аз съм елементарен кюстендилски пролетарий, формирал лявото си сърце и десния си мозък и под въздействието на Годар. И в този момент се сетих, че за последно филм на Годар бе излъчен по несъществуващия към този момент Канал 2 на Българска национална телевизия през 1996 година... И тогава " дъвките за очите " търпеливо зачакаха Годар да почине, с цел да кажат 2 думи за него...
И в културните и в контракултурните. Но най към този момент в контракултурните.
Как Розак дефинираше основания, прочее от него, термин " контракултура "? Ето по какъв начин: " Контракултурата е субкултура, в която група от човеци, които не споделят публично наложената социална просвета, отричайки я, желаят да я трансформират ".
Впрочем точно в онази програмна книга на Розак, наречена " The Making of a Counter Culture " е разказана потребността от контракултура: „ Това, което назовавам контракултура, закупи протестния си тип през този интервал (60-те и 70-те години на 20. век - Б.А.), и не стартира по време на рецесията, а по време на възхода на индустриалната стопанска система. Несъгласието не идваше от бедността, а от изобилието; неговата задача е да проверява нови проблеми, които са зародили с невиждано повишение на виталния стандарт. В продължение на към двадесет години процъфтяващото индустриално общество се трансформира в сцена на бурно, комплицирано, само че любопитно морално търсене “.
II. Вчера всички писаха, че Жан Люк Годар е " авангардист ", " новатор ". Ами не, в действителност Годар е представител на Новата вълна в киното.
А какво е Нова вълна? Е, това към този момент е доста разтегливо разбиране. Нова вълна имаме в музиката. Само че там новата вълна е музиката, която идва от едно от разклоненията на пънка, омесено в електронни звуци и малко реге и станало световноизвестно с помощта на групи като Depeche Mode или The Cure.
Не забравяйте обаче, че със същото име е наричана и хеви метъл музиката на Iron Maiden - " нова вълна в английския хеви метъл "...
III. Вчера от този свят си отиде Жан Люк Годар. Човек, който сътвори новата вълна в киното. Така, както Ален Роб Грийе сътвори новата вълна в литературата. Киното на Годар е сложна работа. Много сложна. Киното на Годар в действителност е тъкмо противоположното на това, което през днешния ден света схваща като " кино ". Днес киното е доста деяние, малко разговор, съвсем неправилен сюжет, който умерено може да се замести от дузина сторибордове, които да обяснят по какъв начин Спайдърмен, падайки от космоса, минава около Жената знамение, избавя я от Капитан Планета, по-късно издоява 3 козички, шибва един задвратник на Тор и избухва в Супернова...
IV. Годар правеше тъкмо противоположното. Киното му беше снимано като че ли от фен с камера, която са му подарили за рождения ден. Белмондо пуши цигара. После се прави на махленски актьор и с неговата другарка разиграват сцена, в която тя е виетнамка, а той - американски боец. Той я прострелва, в близост ръкопляскат, подмятат им монети... Във филмите на Годар времето е разпокъсано, такова, каквото е и при Грийе. Впрочем, прочетете нещо на Грийе. И вижте " До финален мирис " или пък " Лудият Пиеро " и ще разберете за какво през днешния ден имаме Куентийн Тарантино да вземем за пример, или пък Гай Ричи или пък Мартин Макдона...
V. С единственото конкретизиране, че горепосочените въпреки всичко вършат поп кино. А Годар прави кино, което се приближава до това обичано на изкуствоведите " Art Pure " ( " чисто изкуство " ).
VI. Да, знам, че ви е необичайно, че текстът ми е по този начин насечен. Гледайте филмите на Годар и ще разберете за какво пиша по този метод през днешния ден...
VII. Казват, че индивидът на изкуството постоянно е ляв. Напълно съм склонен с това. Годар е ляв. Ама доста, доста ляв - той даже не е болшевик, а троцкист, маоист. По някое време, на върха на кариерата си, взема решение, че не е задоволително ляв и че господин Годар е предал другаря Годар. И зарязва името си, създавайки троцкистки колектив от леви интелектуалци, наричайки го " Дзига Ветров ". Те снимат филмите си без сюжет, без герои. Всеки ден се събират и гласоподават какво да се случи. Ако има някой, доближил се до най-налудничавите хрумвания в изкуството, съвсем граничещи с някакви нездрави антиутопии на Пол Пот, то това е точно Годар...
VIII. Преди няколко години излезе един доста прекрасен френски филм за Годар. „ Изключителният: Моят Годар ” - сниман по автобиографията на втората брачна половинка на френския режисьор - Ан Вяземски. Отидох да го виждам със фамилията си. В залата бяхме единствено тримата - аз, брачната половинка ми и синът ми...
IX. Филмът не показваше Годар в добра светлина. Знаете ли, има доста хора, които имат съществени условия към техните любимци. Например - в случай че видите Анджелина Джоли по разтеглен спортен екип да се кара с продавачка на зеленчуци, казвате, че повече няма да ви е обичана. А истината е, че " талантлив създател " и " добър човек " постоянно не са присъщи на едно и също тяло...Потърсете биографията на Вагнер, в случай че не ми вярвате.
X. Вчера всички съобщаваха, че Годар си е отишъл. Слагам бас, че никоя телевизия от съобщилите не би излъчила и 2 минути от неговото кино. Телевизиите са съучастници в процеса на тоталната ментална пустош, в която се намираме през днешния ден. Но Годар имаше една мисъл точно за малкия екран. Вижте какъв брой гениална е тя: " Телевизията е дъвка за очите ".
XI. Вчера всички писаха за това, че през 1991 година на Годар е връчена премията на филмовата академия на Съединени американски щати " Оскар " като самопризнание за творчеството му. Знаете ли, че Годар отхвърли да отиде и да си я вземе? " Не мога да прелетя половината земно кълбо за едно парче метал " - сподели той тогава...
XII. Днес си мисля доста по тематиката дали изкуството в последна сметка е ляво като идеология... И да, няма метод да правиш изкуство, което да съчувства не на дребния, унизен и засегнат и сплескан човек, а на корпорации, на едрия бизнес и пазарната стопанска система. Огромна част от хората на изкуството в действителност имат леви сърца... само че и десен мозък. Даже най-идиотското в тази история е, че постоянно десният мозък получава меценатски пари, с които основава ляво произведение на изкуството.
Но в това аз персонално не виждам нищо необичайно. За вас не знам...
Епилог: От през днешния ден към този момент живеем без Годар. Самият той от дълго време спря да прави кино. Последната му лента бе от 2004 година. Преди 2 години, някъде по това време си, отиде и един от обичаните артисти на Годар от ранния му интервал - Жан Пол Белмондо. Странно е по какъв начин от време на време свързани в изкуството хора си отиват напълно близо във времето. Както да вземем за пример Фелини, брачната половинка му и обичана актриса Джулиета Мазина и обичаният му артист Марчело Мастрояни си отидоха един след различен в период от около 3 години...
Може би някъде горе киното ще продължи. Защото тук киното към този момент завърши своето битие. Поне във типа, в който то беше изкуство, а не ентертеймънт...
Б.А. Аз не съм кинокритик. Аз съм елементарен кюстендилски пролетарий, формирал лявото си сърце и десния си мозък и под въздействието на Годар. И в този момент се сетих, че за последно филм на Годар бе излъчен по несъществуващия към този момент Канал 2 на Българска национална телевизия през 1996 година... И тогава " дъвките за очите " търпеливо зачакаха Годар да почине, с цел да кажат 2 думи за него...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ