И в най-мрачните си кошмари не съм си представяла, че руснаци и украинци ще се избиват така ожесточено
И в най-мрачните си кошмари не съм си представяла, че руснаци и украинци ще се избиват по този начин яростно. Сигурна съм, че зад всичко това има прекомерно доста политика и мръсни игри. И никой не е почтен от огромните международни играчи.
Имам другари в Русия, Украйна, Беларус, Литва, Латвия, Естония. И в доста други страни. От разнообразни националности, раси и религии. Макар и за малко съм живяла на разнообразни места по света, била съм в съвсем всички европейски страни, стъпила съм и на още 3 континента. Един от асистентите ми е от Ирак, дипломантът ми е от Нигерия. При нас са идвали на къса специализация студенти от под дърво и камък, последните бяха от Ливан, Тунис, Испания и Чехия. Някога говорех обичайно 4 езика с изключение на родния си, през днешния ден употребявам единствено от два от тях. Това, което от дълго време съм схванала, е, че зад другата ни осанка всички ние – хората, сме изумително идентични. И имаме потребност от едни и същи, напълно простички неща, с цел да бъдем щастливи.
Обичам пъстротата на света, в който живеем, многообразието му, различността и единството му. Чувствам се прелестно и в дребни затънтени села и в големи мегаполиси.
След две години на пандемия, в които осъзнахме по какъв начин един незабележим вирус може да преобърне живота ни с главата надолу, не преставам да изяснявам, че би трябвало да се научим да живеем с него. Но очевидно хилядолетия не са ни стигнали на нас – хората, да свикнем да живеем едни с други.
И се запитвам какъв е смисълът да работим върху генна терапия и да търсим медикаменти против рак, да сътворяваме нови генерации ваксини и да се опитваме да забавим старостта в свят, в който застрашително дрънчат оръжия, летят смъртоносни ракети и падат бомби. Свят, който избира да се въоръжава, вместо да влага пари в битката с общите ни врагове – заболявания, апетит, климатични промени и заличаване на природата. Свят, в който с едно натискане на бутона може да бъде заличено половината човечество. Свят, в който човешкият живот явно не коства нищо, а лъжите и лицемерието са нещо напълно естествено.
Чувствам се извънредно омерзена и засегната от всичко, което се случва. Не единствено в последните няколко дни, а в последните доста години.
Наистина ли не сме в положение да си научим урока. И къде въобще отиваме.
Радостина Александрова
Имам другари в Русия, Украйна, Беларус, Литва, Латвия, Естония. И в доста други страни. От разнообразни националности, раси и религии. Макар и за малко съм живяла на разнообразни места по света, била съм в съвсем всички европейски страни, стъпила съм и на още 3 континента. Един от асистентите ми е от Ирак, дипломантът ми е от Нигерия. При нас са идвали на къса специализация студенти от под дърво и камък, последните бяха от Ливан, Тунис, Испания и Чехия. Някога говорех обичайно 4 езика с изключение на родния си, през днешния ден употребявам единствено от два от тях. Това, което от дълго време съм схванала, е, че зад другата ни осанка всички ние – хората, сме изумително идентични. И имаме потребност от едни и същи, напълно простички неща, с цел да бъдем щастливи.
Обичам пъстротата на света, в който живеем, многообразието му, различността и единството му. Чувствам се прелестно и в дребни затънтени села и в големи мегаполиси.
След две години на пандемия, в които осъзнахме по какъв начин един незабележим вирус може да преобърне живота ни с главата надолу, не преставам да изяснявам, че би трябвало да се научим да живеем с него. Но очевидно хилядолетия не са ни стигнали на нас – хората, да свикнем да живеем едни с други.
И се запитвам какъв е смисълът да работим върху генна терапия и да търсим медикаменти против рак, да сътворяваме нови генерации ваксини и да се опитваме да забавим старостта в свят, в който застрашително дрънчат оръжия, летят смъртоносни ракети и падат бомби. Свят, който избира да се въоръжава, вместо да влага пари в битката с общите ни врагове – заболявания, апетит, климатични промени и заличаване на природата. Свят, в който с едно натискане на бутона може да бъде заличено половината човечество. Свят, в който човешкият живот явно не коства нищо, а лъжите и лицемерието са нещо напълно естествено.
Чувствам се извънредно омерзена и засегната от всичко, което се случва. Не единствено в последните няколко дни, а в последните доста години.
Наистина ли не сме в положение да си научим урока. И къде въобще отиваме.
Радостина Александрова
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ