Проф. Искра Баева: Неолиберални политици срещу богатите хора?!
И това доживях да чуя – неолибеални политици, гордеещи се основно с това, че преди да станат политици са били сполучливи предприемачи и са спечелили доста пари, да стартират гневна агитация против благосъстоянието на други хора.
Защото, когато лансираха кандидатурата на Васил Терзиев за кмет на София Политическа партия подчертаваха какъв брой милиони е спечелил и по какъв начин това го прави подобаващ да заеме един от най-значимите управнически постове в България.
А тези дни обаче чухме и видяхме същите хора и техните доближени да насочат остри нападки против обявилите се за митинги зърнопроизводители, защото те били толкоз богати, че имали скъпи коли, яхти и какво ли не още. Ако не виждах от кого идват тези нападки, бих предположила, че го вършат леви популисти, опитващи се да активизират безконечния яд на бедния към богатия, с цел да печелят дивиденти.
Когато обаче обвиняванията идват от богаташите, явно би трябвало да се търсят други претекстове. Най-вече боязън от всеобщите митинги против личните им дейности: както в Народното събрание, по този начин и в държавното управление сглобката/некоалицията (ПП-ДП, ГЕРБ-СДС) плюс Движение за права и свободи гласоподаваха за абсолютно унищожаване на рестриктивните мерки за импорт на украински агропродукти. По този метод те потвърдиха своята „ евроатлантическа ” ориентировка, в името на която България може да понесе жертви. Но не се хареса на тези, които би трябвало да понесат тези жертви и чиито приходи зависят от реализацията на създадените от тях селскостопански артикули.
Но опорката на българските евроатлантици беше мощно изненадваща: че шепа милионери „ зърнари ” (всъщност латифундисти) бунят обществото за още по-големи облаги, с цел да могат да си закупят по още някой майбах, бентли или яхта, а и тъй като обслужват съветската агитация. Затова съгласно тях честните аграрни производители и елементарните жители би трябвало да защитят властта от офанзивите на свръхбогаташите, тъй като вносът на украинско зърно ще понижи цените за всички консуматори.
Така разказано, ситуацията наподобява безапелационно, в случай че не бяха някои несъответствия.
Ето някои от тях:
първо, през днешния ден се видя, че на митинг излязоха не латифундистите, а хиляди земеделци и то освен зърнопроизводители, а и от доста други браншове, тъй че явно казусът с аграрната политика е по-стар и по-сложен;
второ, оказа се, че има несъгласие сред ползите на българските производители и политиката на държавното управление, защитаващо украинското производство;
трето, стана ясно и това, че не става дума за директен експорт на украинско зърно за гладуващите в Африка (както ни изясни министър Гвоздейков), а за импорт точно в България.
Особено значим обаче е един различен въпрос, който ловко се заобикаля в разискването на днешния спор. И той е: Защо, по какъв начин и от кого беше основано латифундисткото зърнопроизводство в България?
В момента градските богаташи нападат аграрните, само че кой сътвори система, при която проведеното селско стопанство, което наследихме от социализма, беше унищожено и на негово място се роди разпокъсаното на милион части земя, удобно за изкупуване от едри притежатели?
Напомням, че това стартира след приемането на Закона за връщане на земята в действителни граници от 1992 година, който унищожи аграрния бранш, върна го с десетилетия обратно и откри пътя към латифундисткото земеделие. А на забравилите ще напомня, че девизът „ земята в действителни граници ” беше повдигнат от първото държавно управление на Съюз на демократичните сили на Филип Димитров и осъществен чрез „ ликвидационните препоръки ” във всяко Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Това е отговор на въпроса кой сътвори изискванията за латифундиите. Защо беще направено това? По думите на първия демократично определен български президент Желю Желев: За да бъде изкоренен комунизмът от българското село. Тази цел беше реализирана, а страничният резултат беше заличаване на проведеното българско земеделие.
Не по-малко забавен е и въпросът по какъв начин беше основана сегашната конструкция на зърнопроизводството? И тук отговорът е елементарен: с цел да бъдат усвоявани допустимо най-ефективно от допустимо минимален брой хора забележителните евросубсидии за селското стопанство. Това стана към този момент при държавните управления на победилия капитализъм и в хода на присъединението на България към Европейски Съюз и по-късно. Тогава се сътвори феноменът „ зърнари ”-олигарси, зад който се крият не многочислените зърнопроизводители, а владеещите или обработващите големи площи, чиято цел е на първо място приемането на земеделските евросубсидии. И тук виновност носят множеството от ръководещите през последните 15 години.
Темата може да бъде и разширена с въпроса кои бяха тези, които трансфораха България в страна на хазарта? Защо най-разпространените реклами из цялата страна са за хазарт? Отговорът е същият.
Само за съпоставяне – Полша, която се опълчи на възобновяване на украинския импорт (не и на преноса на украинско зърно), го прави поради своите зърнопроизводители, тъй като те са доста и са гласоподаватели. А са доста, тъй като там не беше позволено производството да се подчини или размени от евросубсидиите. Потвърди го през днешния ден за следващ път и Спасимир Домардски в отговор на въпроса на БНР дали там държавното управление не се е подчинило на локалните земеделски олигарси. Там просто няма такива.
Накрая не мога да не загатна признанието на земеделския министър Кирил Вътев, че проблемите на българското земеделие са се родили от унищожаването на кооперирането, непокътнато в множеството някогашни социалистически страни, и на напоителните системи. С това съм изцяло съгласна и даже няма да запитвам за какво стана по този начин, а нещо друго: Кога и какво ще създадем, с цел да върнем кооперативното придвижване в българското село?
Източник " Клуб 24 май "
