700 км и 18 дни пеша, за да видиш следобедната синева от нос Емине
И тази година близо 100 български туристи ще ревизират дали е бил прав Владимир Висоцки, когато споделяше, че по-хубаво нещо от планините могат да бъдат единствено планините, на които още не си бил. За шестдесет и шести път походът Ком-Емине, проведен от Българска федерация по туризъм, събира хора от разнообразни възрасти и специалности, които потеглят на най-дългия пешеходен поход в България по свои аргументи, само че в края му евентуално откриват същинската - да видят следобедната синева от нос Емине.
Националният туристически поход "Ком-Емине " трае 18 ходови дни и един ден за връщане по родните места, през които се изминават съвсем 700 километра, описа за Българска телеграфна агенция Делка Кавръкова, изпълнителен секретар на Българската федерация по туризъм, която към този момент 21 години провежда и взе участие в похода. Разстоянието е разграничено на три стадия: проход "Петрохан " - връх Ком - проход "Кашана "; проход "Кашана " - Проход на Републиката, Проход на Републиката - н. Емине, които са надлежно два похода от четвърта категория и един от пета категория, според Националната спортна подредба /НСК/, за тези които покриват разряди, само че групата минава целия маршрут.
И тази година преходът ще бъде изработен от две групи, като първата потегля сутринта на 20 юли с рейс от София до прохода "Петрохан " и идва на нос Емине на 6 август, а другата надлежно - на 21 юли и приключва на 7 август. Обикновено срещата с морето е към 15.00 часа. За жал, до самия нос в този момент не може да се стигне, тъй като се води конфиденциален обект и е заварден, описа Кавръкова.
Сутрин се потегля в 6.00 часа и съгласно дневната отдалеченост приключва от 16.00 ч. до 18.00 часа, като в същото време влизат почивките по време на ходенето, времето за закуска и обяд по маршрута. На ден приблизително се върви сред 8-14 часа чисто вървене /без да влизат почивките/, а съгласно денивелацията на терена, приблизително на час се изминават сред 4,5 - 5,5 километра. Критични са първите дни на похода, до момента в който се свикне с ранното ставане и дългото вървене, разяснява Кавръкова и добавя, че има такива, които се отхвърлят, само че техният % е доста дребен.
Трудни са преходите в Централния Балкан, тъй като там хижите не са отмерено разпределени по билото, а и се носят храна, облекла и други нужни неща за ден и половина. Най-тежкият ден от похода е последният, когато се върви съвсем 14 часа, регионът в огромната си част е открит, изсъхнал и при доста топло време организмът е подложен на огромно физическо и психическо натоварване. Разстоянието е дълго за един ден, а за два незадоволително, означи лидерът.
В Емона не е уместно за бивакуване най-много поради неналичието на вода, мъчно е разполагането на палатки за доста хора, а хотелите в селото са малко. От нос Емине има още два часа вървене до Иракли, откъдето идва рейс, който откарва групата до Сарафово - насочна точка за връщане на участниците в похода по родните места. Преди няколко години рейсът ни вземаше от нос Емине и преходът беше по-лек и изпълнен с доста позитивни страсти при престоя към час и половина на морето, спомня си Кавръкова.
На избрани места по време на похода има среща с съпътстващия превоз, който доставя групата с хранителни артикули, медикаменти и други нужни неща, в колата може да се остави част от багажа и да се вземат нови движимости. Гледаме обаче вечерите да сме в хижи, където може да хапнем по една топла супа или нещо готвено, а освен да караме на сухоежбина, споделя планинарят.
Според Кавръкова за заплахите по пътя е мощно казано да се приказва, те могат да се появят при мощна гръмотевична стихия, проливен дъжд и нехайство при прекосяване на сложни терени. Миналата година ни беше най-тежката от позиция на дъжд - в Централния Балкан се изсипаха 160 литра на квадратен метър и тогава прекъснахме похода за един ден на х. Буковец, защото нямаше нищо изсъхнало в багажа ни - спомня си дългогодишният планински лидер.
Броят на искащите да се включат в похода през последните години е огромен и има младежи, които стартират да се записват още от края на септември предходната година, с цел да бъдат измежду щастливците, споделя Кавръкова. Към Коледа първата група е запълнена, а към края на февруари и втората група. Само два пъти сме правили три групи, само че организацията на толкоз хора /150/ е доста комплицирана, заради това, че федерацията има доста прояви с изключение на по пешеходен туризъм и по другите посоки от активността ни - коло, воден и ски туризъм, споделя Кавръкова. Тази година в похода ще вземат участие доста наши сънародници, които живеят в чужбина - Канада, Австралия, Германия, Холандия и други страни, имало е в годините и чужденци. Голямата част от участниците в походите са от 16 година до 34 години.
През 2019 година съставът е малко по-шарен - има хора и над 40, споделя Кавръкова. Най-старши сме водачите на първата група. Единият - Начо Иванов, който за мен е легенда, тъй като този маршрут го е минал към 100 пъти, прекосявал го е при зимни условия със ски, както и от нос Емине до връх Ком, през последните 10 години го минава два пъти годишно през юни и през юли-август с нашата група. През октомври Начо Иванов ще навърши 78 години и доста младежи могат благородно да завидят на кондицията му, споделя Кавръкова.
Не може да се каже дали измежду участниците са повече дамите или мъжете, всякога е друго, споделя тя. В групите е имало и фамилии с две деца - на девет и на 10 години, които през 2000 година и 2001 година са се движили с по-добро движение от родителите, спомня си лидерът. Има и хора, които за първи път потеглят на сходен поход, а по-късно не престават да покоряват и други върхове и направления, добавя Кавръкова.
Признава, че подборът е сложен в днешни времена, когато няма доста добра работа в туристическите сдружения и в учебните заведения по подготовката на туристите, както е било преди измененията. В момента идват и хора, които търсят прекарване, младите се хвърлят на екшъни, други си мислят, че като за един-два дни са покорили Мусала, са станали доста положителни, само че едно е да искаш, друго е да можеш, демонстрират наблюденията на ветерана в този и други походи.
Кавръкова припомня, че е добре искащите да се включат в похода да показват здравна записка от персоналния доктор, че нямат противопоказани болести за огромни физически натоварвания, каквото е Ком-Емине. Ако не показват подобен документ, искащите да вземат участие в похода подписват декларация, че са здрави и сами носят отговорност за себе си. Всички минават през обстоен инструктаж - какво е натоварването, за това какво наложително би трябвало има в раниците им и по какъв начин да поддържат връзка с планината.
Планинският лидер поучава, в случай че сме решили да участваме в похода Ком-Емине, да упражняваме най-малко 4-5 месеца в 4-5 дневни походи във високи планински преходи от 7 - 8 часа с раници, с цел да свикнем последователно с темпото и да опознаем реакциите на тялото си.
Често пъти в групата има медицински лица, а и да няма - водачите са подготвени да оказват първа помощ на нуждаещите се. По предписание постоянно след лидера вървят хората, които за деня не се усещат добре, с цел да дефинират темпото на хода на групата, а в края й е спасителят. Групата постоянно се движи в пакет и изчаква, когато някой има някакъв проблем.
Средно към 500 лв. са нужни за похода. От тях 275 лева са за три нощувки, превоза на бивачните уреди, главната част от персоналния багаж, ежедневното доставяне с храна против възнаграждение, лекарства, други нужни неща и за управлението на похода.
Националният туристически поход "Ком-Емине " трае 18 ходови дни и един ден за връщане по родните места, през които се изминават съвсем 700 километра, описа за Българска телеграфна агенция Делка Кавръкова, изпълнителен секретар на Българската федерация по туризъм, която към този момент 21 години провежда и взе участие в похода. Разстоянието е разграничено на три стадия: проход "Петрохан " - връх Ком - проход "Кашана "; проход "Кашана " - Проход на Републиката, Проход на Републиката - н. Емине, които са надлежно два похода от четвърта категория и един от пета категория, според Националната спортна подредба /НСК/, за тези които покриват разряди, само че групата минава целия маршрут.
И тази година преходът ще бъде изработен от две групи, като първата потегля сутринта на 20 юли с рейс от София до прохода "Петрохан " и идва на нос Емине на 6 август, а другата надлежно - на 21 юли и приключва на 7 август. Обикновено срещата с морето е към 15.00 часа. За жал, до самия нос в този момент не може да се стигне, тъй като се води конфиденциален обект и е заварден, описа Кавръкова.
Сутрин се потегля в 6.00 часа и съгласно дневната отдалеченост приключва от 16.00 ч. до 18.00 часа, като в същото време влизат почивките по време на ходенето, времето за закуска и обяд по маршрута. На ден приблизително се върви сред 8-14 часа чисто вървене /без да влизат почивките/, а съгласно денивелацията на терена, приблизително на час се изминават сред 4,5 - 5,5 километра. Критични са първите дни на похода, до момента в който се свикне с ранното ставане и дългото вървене, разяснява Кавръкова и добавя, че има такива, които се отхвърлят, само че техният % е доста дребен.
Трудни са преходите в Централния Балкан, тъй като там хижите не са отмерено разпределени по билото, а и се носят храна, облекла и други нужни неща за ден и половина. Най-тежкият ден от похода е последният, когато се върви съвсем 14 часа, регионът в огромната си част е открит, изсъхнал и при доста топло време организмът е подложен на огромно физическо и психическо натоварване. Разстоянието е дълго за един ден, а за два незадоволително, означи лидерът.
В Емона не е уместно за бивакуване най-много поради неналичието на вода, мъчно е разполагането на палатки за доста хора, а хотелите в селото са малко. От нос Емине има още два часа вървене до Иракли, откъдето идва рейс, който откарва групата до Сарафово - насочна точка за връщане на участниците в похода по родните места. Преди няколко години рейсът ни вземаше от нос Емине и преходът беше по-лек и изпълнен с доста позитивни страсти при престоя към час и половина на морето, спомня си Кавръкова.
На избрани места по време на похода има среща с съпътстващия превоз, който доставя групата с хранителни артикули, медикаменти и други нужни неща, в колата може да се остави част от багажа и да се вземат нови движимости. Гледаме обаче вечерите да сме в хижи, където може да хапнем по една топла супа или нещо готвено, а освен да караме на сухоежбина, споделя планинарят.
Според Кавръкова за заплахите по пътя е мощно казано да се приказва, те могат да се появят при мощна гръмотевична стихия, проливен дъжд и нехайство при прекосяване на сложни терени. Миналата година ни беше най-тежката от позиция на дъжд - в Централния Балкан се изсипаха 160 литра на квадратен метър и тогава прекъснахме похода за един ден на х. Буковец, защото нямаше нищо изсъхнало в багажа ни - спомня си дългогодишният планински лидер.
Броят на искащите да се включат в похода през последните години е огромен и има младежи, които стартират да се записват още от края на септември предходната година, с цел да бъдат измежду щастливците, споделя Кавръкова. Към Коледа първата група е запълнена, а към края на февруари и втората група. Само два пъти сме правили три групи, само че организацията на толкоз хора /150/ е доста комплицирана, заради това, че федерацията има доста прояви с изключение на по пешеходен туризъм и по другите посоки от активността ни - коло, воден и ски туризъм, споделя Кавръкова. Тази година в похода ще вземат участие доста наши сънародници, които живеят в чужбина - Канада, Австралия, Германия, Холандия и други страни, имало е в годините и чужденци. Голямата част от участниците в походите са от 16 година до 34 години.
През 2019 година съставът е малко по-шарен - има хора и над 40, споделя Кавръкова. Най-старши сме водачите на първата група. Единият - Начо Иванов, който за мен е легенда, тъй като този маршрут го е минал към 100 пъти, прекосявал го е при зимни условия със ски, както и от нос Емине до връх Ком, през последните 10 години го минава два пъти годишно през юни и през юли-август с нашата група. През октомври Начо Иванов ще навърши 78 години и доста младежи могат благородно да завидят на кондицията му, споделя Кавръкова.
Не може да се каже дали измежду участниците са повече дамите или мъжете, всякога е друго, споделя тя. В групите е имало и фамилии с две деца - на девет и на 10 години, които през 2000 година и 2001 година са се движили с по-добро движение от родителите, спомня си лидерът. Има и хора, които за първи път потеглят на сходен поход, а по-късно не престават да покоряват и други върхове и направления, добавя Кавръкова.
Признава, че подборът е сложен в днешни времена, когато няма доста добра работа в туристическите сдружения и в учебните заведения по подготовката на туристите, както е било преди измененията. В момента идват и хора, които търсят прекарване, младите се хвърлят на екшъни, други си мислят, че като за един-два дни са покорили Мусала, са станали доста положителни, само че едно е да искаш, друго е да можеш, демонстрират наблюденията на ветерана в този и други походи.
Кавръкова припомня, че е добре искащите да се включат в похода да показват здравна записка от персоналния доктор, че нямат противопоказани болести за огромни физически натоварвания, каквото е Ком-Емине. Ако не показват подобен документ, искащите да вземат участие в похода подписват декларация, че са здрави и сами носят отговорност за себе си. Всички минават през обстоен инструктаж - какво е натоварването, за това какво наложително би трябвало има в раниците им и по какъв начин да поддържат връзка с планината.
Планинският лидер поучава, в случай че сме решили да участваме в похода Ком-Емине, да упражняваме най-малко 4-5 месеца в 4-5 дневни походи във високи планински преходи от 7 - 8 часа с раници, с цел да свикнем последователно с темпото и да опознаем реакциите на тялото си.
Често пъти в групата има медицински лица, а и да няма - водачите са подготвени да оказват първа помощ на нуждаещите се. По предписание постоянно след лидера вървят хората, които за деня не се усещат добре, с цел да дефинират темпото на хода на групата, а в края й е спасителят. Групата постоянно се движи в пакет и изчаква, когато някой има някакъв проблем.
Средно към 500 лв. са нужни за похода. От тях 275 лева са за три нощувки, превоза на бивачните уреди, главната част от персоналния багаж, ежедневното доставяне с храна против възнаграждение, лекарства, други нужни неща и за управлението на похода.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ