И така, вие искате да станете астронавт? Мечтаете си да

И по този начин, вие желаете да станете астронавт? Мечтаете си да влизате в новинарските излъчвания, да ви запомнят като първопроходец, да написа за вас в учебниците? Това е доста хубава мечта…

Днес обаче ще си приказваме за някои от … особеностите (в мекия смисъл на думата) какво значи да си астронавт. Ще си приказваме за хигиената в космоса. Вие знаете ли кой е най-честият въпрос, който децата задават в учебно заведение, в случай че учебното заведение е поканило астронавт в час? Да, досещате се – най-често задаваният въпрос е по какъв начин хората вървят на тоалетна в космоса. Малко са възрастните, които се осмеляват да зададат този въпрос, само че учениците нямат тези задръжки. И астронавтите дават отговор.

Нека да го кажем малко, с цел да стане ясно през цялото време:, в случай че на работа по през целия ден се стискате и от позор не смеете да отидете на тоалетна, или се стараете да го извършите оптимално дискретно –. “Мислите си, че е превъзходно да сте астронавт? Нужна е доста упорита работа и доста унижения ”, споделя Марк Робъртс, туристически гид в галактическия музей в Ню Йорк.

Неудобствата в действителност са огромни. Докато галактическата совалка към момента летеше, тя имаше относително огромна тоалетна и дори персонално пространство. Но на съветските кораби “Союз ” нещата стоят по-различно. В единия отсек има тоалетна. При състояние, че екипажът е от трима души, в случай че се наложи някой да употребява тоалетната, другите двама би трябвало да бъдат помолени да се реалокират в другия отсек за малко персонално пространство. Рядко се стига до такава степен – на екипажа се прави клизма, която нормално е задоволителна да почисти човек, до момента в който “Союз ” се скачи с “Международната галактическа станция ”.

Още не съм завършил! Опитвали ли сте се да ходите по огромна потребност, без по едно и също време с това да правите и дребната потребност? Ако не се научите на това значимо житейско и в тази ситуация “професионално ” умеене, специалност “астронавт ” още веднъж не е за вас. Защото даже и в модерната “Международна галактическа станция ” тоалетната има два изхода – един за дребната и един за огромната потребност и астронавтите би трябвало да употребяват разнообразни способи за обособяване на течните от твърди боклуци.

Един от астронавтите споделил на сътрудника си Лерой Шао, че би предпочел в случай че беше допустимо да кацаше на Земята и да се завръщаше всяка заран, с цел да може да прави работата си на спокойствие… след което отново да излетява в космоса…

Тоалетната в сервизния модул “Звезда ” на “Международната галактическа станция ”. Маркучът с фунията е за дребната потребност, а седалката – за огромната. Credit: NASA

Историята на тоалетните страдания стартира на 5 май 1961 година, когато астронавтът на НАСА Алан Шепард е затворен в галактическия си транспортен съд “Фрийдъм 7 ”. Тогавашните първи полети са били къси, суборбитални… и от НАСА изобщо не са се замисляли, че би било нужно някой да отиде до тоалетна. Само че вие знаете, че от време на време нещата не потеглят по проект и стартира едно вървене по тъгите, отлагания на полетите. Полетът на Алан Шепард бил отсрочен за пет часа и биологичният часовник на астронавта се обадил.

“Човек, би трябвало да п*кая ”, вика по радиото на наземния надзор.

“Ти какво? ”, отвръща наземният надзор. Шепард е сюрпризиран – белким около цялата тази галактическа еуфория някой е не запомнил, че астронавтите не са в същинския смисъл на думата свръхчовеци, на които сходни неща са им непознати?

“Чухте ме ”, дава отговор той. “Трябва да п*кая. Заключен съм тук постоянно. Подемната платформа е към момента тук, за какво не ми позволите да се поразтъпча малко? ”

“Няма метод ”, заключват ръководителите на полета… и след известно време споделят на Шепард… “Направи го в скафандъра ”.

И така… той го направил…

Но с това компликациите при облекчаването не завършили. През идващите години човечеството ще е очевидец на галактическите кораби “Джемини ” и “Аполо ”, по какъв начин технологията се развива до миг, допускащ на хората да летят в далечния космос и да стъпят на Луната. Но с развиването на галактическите кораби не значи, че се развива по едно и също време и технологията на галактическите тоалетни. Дори и в разгара на лунните кацания астронавтите са правили огромната потребност … в торбички.

Само че не е тъкмо по този начин, както си го представяте! Тук на Земята е елементарно – когато хората вървят на тоалетна това, което излиза от тях, пада на Земята. Досещате се – в космоса, в условия на микрогравитацията, това, което излиза от тялото, не може да падне! Всяка торбичка за събиране на фекалии по време на “Аполо ” е имала приспособление за пръсти, с което… астронавтите с ръка са избутвали своите боклуци. В торбичките трябвало да бъдат прибрани и отпадните хартии, след което астронавтите трябало да прибавят бактерицидно вещество – тъй като в червата има бактерии, отделящи газ. Предпазната мярка е била нужна, с цел да не би торбичките да се раздуят от газове и да се разпилян.

Цялото това “приключение ” е отнемало към 45 минути. За да сведат огромните потребности до най-малко, астронавтите са били подлагани на специфична диета.

И отново не е било безпроблемно… Случвали са се произшествия. През май 1969 година до Луната лети галактически транспортен съд “Аполо 10 ”. Целта е оттрениране на работата на лунния модул, преди същинското кацане от “Аполо 11 ”. На записаните диалози от задача “Аполо 10 ” излиза наяве, че астронавтите са видели “кафяво НЛО ” в кораба.

“Дай ми салфетка, бързо ”, обръща се пълководец Том Стафорд. “Във въздуха плува л*но ”.

“Не съм го направил аз ”, заоправдава се водач Джон Йънг. “Моето не е такова ”.

“И аз не мисля, че е мое ”, споделя водач Юджийн Сърнан.

“Моето беше много по-твърдо от това ”, заоправдава се и командирът. “Изхвърлете го! ”.

И малко по-късно Сърнан още веднъж се обажда. “Тук има още едно проклето л*но. Какво не е наред с вас, хора? ”

Днес, популярност Богу, нещата на “Международната галактическа станция ” са по-добри, само че все пак ходенето до тоалетна изисква специфична подготовка. Но да, както подчертах нагоре – тоалетната има два обособени отсека. За огромната потребност тя наподобява на еко-тоалетна, само че за дребната е маркуч с вакуум. Това е значимо, защото течностите се пръскат на всички места в условия на микрогравитация. Маркучът с вакуум прави еднообразно добра работа както за мъже, по този начин и за дами. Само би трябвало да знаеш по какъв начин да насочваш добре…

И по този начин, астронавтската специалност изисква превъзмогване на редица задръжки и комплекси пред сътрудниците си. И до момента в който доста неща се трансформират в характера на човек, едно качество остава – егото.

Всеки астронавт получава специфична фуния, която да се прикрепи към маркуча за дребната потребност. Мъжете-астронавти постоянно избират най-големите фунии.

Източници: Space.COM, Mirror, Gizmodo, NY Daily