И така, се случва в живота! Да сравните модел на

И по този начин, се случва в живота! Да сравните модел на фамилния живот на нашия и на
чуждестранния брачен партньор.

След развода със брачна половинка ми, аз се заклех, че няма да се свържа още веднъж живота си с
нашите мъже. Искам Джон, Хосе, Карла – освен Иван. Не тъй като всички Ивановци са
лоши, а тъй като се мислят единствено и единствено за себе си.

Развалиха се. Те се промениха… Очакванията от време на време са с огромни размери, а
възможностите са толкоз високи, колкото и мравуняци. И това е наклонност.
Да, добре ми е да приказвам – приказвам от Америка, където мъжете организират време с децата си, люлеят ги и ги вземат по цели уикенди, като оставят жена си да отиде на маникюр.

Те, също като дамите стават през ноща да нахранят детето или да му сменят памперса. Те не считат за срамно да изоставят бара след работа, когато фамилията им чака вкъщи. И те това не го считат за героизъм. Това е обикновено! Това е вярно! Ако се смятате за мощен пол – бъдете общителни и мощни! Силата ви е да разберете нашата уязвимост. А не да се възползвате с това.

Спомням си един път, когато отидох при приятелката си. Тя тогава беще в майчинство с
малка щерка на ръце. Уморена жена, а брачният партньор й, седнал с разкопчан панталон и
играещ компютърни игри … Седнах на дивана, приятелката ми по това време правише чай, като ми даде детето за няколко минути. Тя обикаляше в дребната кухня, събираше чаши и чинийки, по това време разбъркваше супата на котлона и хранеше котката.

Съпругът, който седеше за играта, даже не се мръдна, макар че детето в ръцете ми
започна да плаче. Аз, пробвайки се да го успокоя, скачах по стаята, приказвах и се пробвах да я успокоя, до момента в който на бащата му беще все тая, той единствено погледна на всичкото това и продължи да играе.

Бях цялата мокра от плюнките на детето. Исках да стана, да му лепна един пестник, по този начин мощно, че да се залепи към монитора, да му смачкам арогантната физиономия … Но брачният партньор не е мой, благодаря на Господ за това. И по тази причина не можях да му посегна.

Приятелката ми постави чая на масата и взе от ръцете ми щерка си. С облекчение се
отпуснах на един стол, избърсах мокрото си чело и отпих от чая. Приятелката успокои
детето и ми се усмихна изтощено.

Едвам в този момент забелязах дребни бръчки на младото й лице и повърхностно вдигната косата.
Винаги била щастлива и добре поддържана, в този момент изглеждаше като ударен кон, пропит и изтощен до гибел. “Как си? ” – попита тя, без да допира чая. Не сме се виждали отдавна, аз се прибрах от Америка няколко години по-късно и нямах доста новини…

Тя се омъжи, роди. Съпругът работи като дребен управител, имат малко пари. Тя е в
майчинство и тичаше с детето по лекарите., то простуда, то грип. То имунизации. То зъб…

Седях, слушах и косата ми се движеше на главата. – А брачният партньор? Помага ли ти? “Попитах аз, знаейки отговора авансово. Тя въздъхна безшумно и сведе очи. – Разбира се, той я гледа, до момента в който разчиствам жилището. Страхува се от прахосмукачка… Той седи в друга стая с нея … ”

Погледнах към прозореца. Тиха, мрачна вечер, замърсен сняг на тротоара … потъпкани от милиони крайници на същите нещастни дами, които бутат количка, по тези локви. Те
внимателно завиваха топло одеала под сънните деца, отивайки с мокри обувки у дома,
бързаха да подготвят вечеря за по този начин наречените “съпрузи ”.

Влачат чантите от пазара, бутат количката на стълбището без рампа. Вкъщи, те готвят
вечеря, изсушават мокрите си обувки, без да пускат от ръцете си детето. И всичко това, с цел да носи купата “съпруга ”. И никой няма да ги похвали за това. Никой няма да ги прегърне, и никой не прави оценка това. Защото “тя би трябвало ”. А той “не би трябвало ”. Той сякаш върви на работа…

Не й споделих, че брачният партньор ми, а в действителност всеки “съпруг ” нормално оказва помощ. И не чака, до момента в който дамата го помоли. А той самичък мие чинии и самичък чисти, като се прибира от работа. Децата ще води на басейна вечерта, с цел да може брачната половинка да си почине. Той обича и не  твърдоглав. И това е – обикновено!

Аз мълчах. И благодаря на Бог, че пребивавам в свят, в който това е обикновено. Там където мъж е глава на фамилията, носейки лъвския дял от домакинските отговорности, без да чака за хвалба. Той не е единствено физиологически мъж.

Той е мъж, мощен, рационален и пълностоен сътрудник в фамилната си процедура. Той отива на работа, пазари и оказва помощ да приготвим вечеря. Обикновено измива чиниите, а по-късно, грабвайки децата в ръцете си, играе компютърни игри с тях.

Той е бащата, брачният партньор, стената. А аз през това време мога да се увия в топло одеяло и да напиша публикация. Защото и аз съм човек, имам занимание и животът ми не е единствено пелени. И никой не изисква пайове и почистване в къщата от мен, тъй като той почита и обича. И цени, и най- значимото, се грижи за мен. И по тази причина той е същински мъж …

Да, Америка ме скапе с тъждество и независимост на мислите. И да, обичам да бъда жена, а не домакински робот. И ми харесва фактът, че моите синове ще порастнат като сътрудници на техните съпруги, а не като консуматори, седящи с боксерки и безразлично гледайки, по какъв начин дамата припада от отмалялост ……

“Мъж под чехъл ”, споделят множеството от мъжете, седнали с чаша бира, чиито съпруги изсушават мокрите обувки и белят картофи за вечеря. Аз имам вяра, че това са тези, които са стадото на неблагодарните “не-мъже ”, седящи на раздрани гърбове на дамите и се гордеят, че те са мощната половина на човечеството. Къде е това …

***

“Съпруга ”, дай храна, чух глас от на никое място. Остър зов ме изведе от мислите ми. Това е,
нашият състезател се разсъни, гладен. Приятелката ми стана изтощено, безмълвно насипа супата и я постави пред “съпруга ”. Той, без да каже “благодаря ”, стартира да се яде от чинията.

Дай ми малко самун! ” Той изиска, без да се мръдне от мястото си … “Съпруг?! ” Помислих аз … “Да не, просто (помислете сами)… ”

Момичета, девойки, дами! Да обичаме себе си! Да се научим по какъв начин да разграничаваме “точно такива ” от “нормалните мъже ”! Все още има положителни съпрузи, грижовни! Има хора, които не ви считат за плебеи! Повярвайте ми, една мощна жена е тази, която живее със едва, неефикасно създание и е принудена да бъде мощна …

Търсете, гледайте и не е нужно да вършиме взаимни отстъпки. Ние имаме един живот, обич и почитание на тези, които вървят ръка за ръка с вас през живота. Този, който те води, а не се качва на счупения ти врат …