Управление, при което народът намалява и гине, е най-лошото - ЖАН-ЖАК РУСО
И политическата, и персоналната независимост се реализират посредством муден и непосилен развой на отменяне на житейските зависимости, на оковите.
В „ За публичния контракт “ Жан-Жак Русо обрисува основите за законен политически ред в границите на класическия републиканизъм.
Публикувана през 1762 година, книгата се трансформира в едно от най-влиятелните творби на политическата философия в западната традиция.
Всяко свободно деяние има две аргументи, които го пораждат в съдружничество – едната е морална – волята, определяща деянието; другата е физическа – силата, която я извършва. Когато аз ходя към даден предмет, първо, би трябвало да пожелая да отида към него; и на второ място, краката ми би трябвало да ме отведат до такава степен. Ако един неподвижен желае да тича, а различен, чевръст човек, не желае – и двамата ще си останат на място.
На колкото повече хора се разпорежда работата, толкоз по-бавно я отмятат те, прекомерната нерешителност не оставя изключително огромни благоприятни условия на щастливата съдба; казусът се изтърва и многото дълги разисквания постоянно погубват плода на самото обсъждане.
Никое друго ръководство не е по този начин изложено на цивилен войни и на вътрешни безредици, както демократичното или национално ръководство, тъй като никое друго не се стреми по този начин мощно и непрестанно да трансформира своята форма и не изисква повече зоркост и храброст, с цел да бъде опазено такова, каквото е. При това точно устройство жителят би трябвало да се въоръжи със мощ и неизменност и всеки ден да повтаря надълбоко в сърцето си това, което един героичен воевода е споделил в полския парламент: „ Предпочитам рисковата независимост пред спокойното иго. ”
Ако съществуваше народ от богове, той би се управлявал демократично. Толкова напълно ръководство не е за хора.
Най-добрият и най-естествен ред е най-мъдрите да ръководят множеството, когато всички са сигурни, че те ги ръководят в негов интерес, а не в собствен личен. Не би трябвало на вятъра да се усложняват механизмите, нито да се прави с двайсет хиляди души това, което 100 подбрани индивида могат да създадат още по-добре. Но би трябвало да отбележим, че в този случай кооперативният интерес стартира да управлява публичната мощ, като се съоразява все по-малко с разпоредбите на общата воля.
Свободата не е плод, който пораства при всеки климат, по тази причина и тя не е налична за всеки народ. Общественото положение може да съществува единствено тогава, когато трудът на хората създава повече от техните потребности.
Най-слабо обитаемоте страни са най-пригодени за тиранията: хищните зверове царуват единствено в пустините.
Каква е задачата на политическото съдружничество? Опазването и благоденствието на неговите членове. А какъв е най-сигурният белег, че те се опазват и благоденстват? Техният брой и приръст. Управление, при което народът понижава и гине, е най-лошото.
Границите на вероятното в региона на морала не са толкоз тесни, колкото си мислим; стесняват ги нашите недостатъци, нашите пороци, нашите предубеждения. Низките души не имат вяра във великите хора: долни плебеи се усмихват присмехулно при думата „ независимост ”.
Всяка власт е от Бога, признавам, само че и всяка болест е от него. Значи ли това, че е неразрешено да се вика доктор?
Да се откажеш от свободата си, значи да се откажеш от качеството си на човек, от правата, които това качество ти дава, даже от отговорностите си. Никакво обезщетение не може да получи оня, който се отхвърля от всичко.
Винаги ще има огромна разлика сред това да подчиниш голям брой и да ръководиш общество.
из „ За публичния контракт “
