Мълчанието е нашият дълг към миналото
" И губят се под тежестта на живота светли дати и светли имена. И съвсем всички оставаме обрулени листа от дънера на предишното - самотни в сегашното и гузни в бъдещето... " Този текст отпреди съвсем век като че ли е писан за днешния ден, за обществото ни, за изгубения спомен, за нашата вина и дълг към предишното, към персони и за една значима част от историята ни, която се стараят да изтрият и заличат от паметта на българина. Мълчанието през днешния ден е на границата с закононарушението. А лъжите и полуистините, налагани тридесет години у нас, започнаха да отхвърлят самите себе си!
Преди дни се навършиха 110 години от рождението на Пеко Таков -
един от героите на това време
което през днешния ден е неразрешено: на историческите борби срещу капитала и фашизма, в името на обществените хрумвания на епохата след Първата международна война, станали смисъл и същина на живота на поколението на нашите бащи; един от изтъкнатите строители на социалистическа Народна република България. Само две-три десетилетия след Освобождението се ражда плеяда от персони, които придвижват възрожденския, българския жар за независимост, всеотдайност, достолепие, допълнени със обществените хрумвания на новото време - за обществена правдивост, отбрана на трудовите хора, за ново общество без капитализъм и употреба, за свободния дух на индивида - просветен и духовно извисен, предан на труд, съзидание, за социализъм. Епохите като че ли се преливат, когато тези въодушевени младежи се трансформират и в борци срещу фашизма и обезчовечаването. Тази връзка на Възраждането с новото време е разказана от Иван Хаджийски - другар, съидейник и приятел на Пеко Таков от митингите, събранията, обществените борби и нощните преходи от Балкана до Дунава, от Тетевен до Оряхово - партийния окръг с център Червен бряг през 30-те и 40-те години на XX век.
Пеко Таков бе легенда и воин. Днес неговият непретенциозен, само че изтънчено и надарено направен монумент в Червен бряг от Георги Чапкънов самотно стои на фона на голямата съсипия, обезлюдяване, обезсърчение и забвение. На 15 август цветя сервираха потомците му и група общественици (Сдружение БАС за странни хрумвания и активност, несъмнено, наложително отсъства). Толкоз, по Вапцаровски - " какво тук значи някаква си персона "! А това е градът, който в годините на социализма израсна като значим, съвременен индустриален, транспортен, търговски, учебен, преуспяващ център тъкмо с помощта на напъните, волята и обичта на Пеко Таков и неговите близки приятели към родния край, към съгражданите, към хората.
В началото на ХХ век Червен бряг е измежду дребното български градове по този начин мощно обществено поляризиран. Тук се заселват или търговци и индустриалци - хора със умозрителен дух, с огромна упоритост и пристрастеност към бърза облага, или наемни служащи в търсене на самун и прехранване. Тук, в годините след войните, се заселва
железничарското семейство на Петър Таков
със своите четири момчета и едно момиче, всички по-късно отдадени и отдадени на концепциите на епохата и битката за правдивост и социализъм, правилни на заветите и образеца на своя вуйчо Найден Киров - бележит деятел и кмет на Русенската комуна. Пеко Таков избира своя житейски и революционен път, своите нравствени критерии, държание и ентусиазъм от хора, които усеща близки по хрумвания и дух, а и самичък открива - комунистическите дейци Марко Ненков и Лазар Станев. Това стартира с образованието му - учи в комерсиалните гимназии в Червен бряг и Свищов, където концепциите и атмосферата му въздействат. А сетне работи в транспортна адвокатска фирма в Червен бряг - и става " счетоводител като Марко Ненков ", а по това време е и студент в Свободния университет в София. Едва 19-годишен е член на комунистическата партия, скоро по-късно е определен за секретар на районния комитет, а през юни 1932 година на учредителната окръжна конференция на новосъздадения партиен окръг и областен секретар - едвам двадесет и две годишен! И Червен бряг, без да е бил до тогава даже околийски център, партийната организация, която Пеко Таков управлява, естествено, съумява да се наложи и да получи статут на партиен окръг. В годините на рецесия Пеко Таков разпростира и демонстрира организационния си гений, идейната увереност и поредност, умеенето да работи, притегля и сплотява хората с идейната си изясненост, с добродетелите си, обаянието и качествата на разгорещен
трибун от традицията на Георги Кирков
Архивите и спомените му в книгата " Поклон " (1987 г.) разкриват цялото благосъстояние от средства и способи на работа с хората, с цел да се отстояват обществените хрумвания и високите цели на своята партия, ориентирани към отбраната и бъдещето на трудовия човек и на България. В тези бурни години на класова и идейна битка, когато въпросът за властта към момента е нещо далечно, Пеко Таков и неговите приятели са образец по какъв начин се работи с хората, по какъв начин се провеждат стачки, избори, по какъв начин се работи в всеобщите организации - читалища, синдикати, кооперации, юношески и женски организации, по какъв начин се работи с интелигенцията, с идейно околните партии; по какъв начин апостолски се броди пеша в нощите от населено място на населено място (общо 110) в партийния окръг, от заседание на заседание, на срещи и конференции... Във всичко това няма изгода и ползи! Резултатите са забележими, даже единствено в триумфите на локалните избори, в които през 1932 година комунистите печелят и се основават комуните в Гложене, Угърчин, Червен бряг и Торос. За тези години той по-късно се връща и си спомня: " Това, че ние най-добре танцувахме, че умеехме добре да приказваме, да се майтапим и буйно да се веселим, да бъдем душата на тези вечери, също имаше избран политически смисъл. Нашето държание незабелязано привличаше последователи и почитатели от интелигентските юношески среди, които постоянно бяха от по-заможни фамилии. " А към това се прибавят и преследванията, трите ареста от полицията, присъдата по Закон за задълженията и договорите и годините, прекарани в Плевенския, Шуменския и Сливенския затвор. На 19 април 1941 година Пеко Таков е освободен от пандиза, връща се в родния край и единствено след два месеца, когато стартира германо-съветската война, пръв се включва и застава отпред на антифашистката опозиция в Червенобрежкия регион.
Авторитетът, въздействието, обичта към хората и умеенето да прониква в техните сърца, естествено, го трансформират в
един от знаците на партизанското придвижване
и антифашистката опозиция в България. Той е вдъхновителят, обединителният център и ръководителят (на Червенобрежкия партиен окръг и политкомисар на 11 въстаническа оперативна зона) на разрастващото се партизанско придвижване в този сложен и просторен регион, който обгръща забележителна част от Северна България. В къси периоди първите бойни групи прерастват в партизански чети, а те - в двата партизански отряда, " Георги Бенковски " и полския отряд " Дядо Вълко ", които остават паметни със своите партизански акции и въздействие измежду хората. Епични са страниците и подвизите на партизанските отряди, на героите и жертвите, на светлите имена, на саможертвата и въздействието върху популацията, което все по-категорично саботира държавните икономически ограничения. 11 ВОЗ заема стратегическо състояние на територията на България. По това време там се намират значими военни обекти и неслучайно през 1943-1944 година той се трансформира в съсредоточие на антифашисти и партизани с биографии, престиж и обучение на национално равнище. Политическият и революционен опит на управлението, а и победоносният ход на Червената войска, обречеността на политическия режим предопределят и относително мирното завладяване на властта в Червен бряг и региона. В историята е останала онази забележителна фотография, на която тридесет и пет годишният въодушевен трибун Пеко Таков на 9 септември 1944 година произнася огненото си слово измежду голямото разгорещено голям брой на червенобрежката гара.
В годините на социализма
като общественик, политик и държавник, министър, заместник-председател на Държавния съвет, член на Политбюро Пеко Таков резервира концепциите, на които посвещава младежките си години и живота си на крачка от гибелта, резервира връзката си с хората и грижата за тях, за реализиране на фантазиите за процъфтяваща България и за родния край. Неведнъж от трибуната на Народното събрание и в политическите си речи той приказва и припомня за дълга и служенето в името на народа. Това, което през днешния ден е забравено, обругано и отречено, само че краткотрайно, уверена съм... Защото в актуалния турбулентен и изменящ се свят социализмът като публичен строй става все по-актуален и неминуем. А обществената концепция и социализмът са в генетичния код и мисленето на българина. Неоспорима е заслугата на Пеко Таков, другарите и съратниците му за това.
Преди дни се навършиха 110 години от рождението на Пеко Таков -
един от героите на това време
което през днешния ден е неразрешено: на историческите борби срещу капитала и фашизма, в името на обществените хрумвания на епохата след Първата международна война, станали смисъл и същина на живота на поколението на нашите бащи; един от изтъкнатите строители на социалистическа Народна република България. Само две-три десетилетия след Освобождението се ражда плеяда от персони, които придвижват възрожденския, българския жар за независимост, всеотдайност, достолепие, допълнени със обществените хрумвания на новото време - за обществена правдивост, отбрана на трудовите хора, за ново общество без капитализъм и употреба, за свободния дух на индивида - просветен и духовно извисен, предан на труд, съзидание, за социализъм. Епохите като че ли се преливат, когато тези въодушевени младежи се трансформират и в борци срещу фашизма и обезчовечаването. Тази връзка на Възраждането с новото време е разказана от Иван Хаджийски - другар, съидейник и приятел на Пеко Таков от митингите, събранията, обществените борби и нощните преходи от Балкана до Дунава, от Тетевен до Оряхово - партийния окръг с център Червен бряг през 30-те и 40-те години на XX век.
Пеко Таков бе легенда и воин. Днес неговият непретенциозен, само че изтънчено и надарено направен монумент в Червен бряг от Георги Чапкънов самотно стои на фона на голямата съсипия, обезлюдяване, обезсърчение и забвение. На 15 август цветя сервираха потомците му и група общественици (Сдружение БАС за странни хрумвания и активност, несъмнено, наложително отсъства). Толкоз, по Вапцаровски - " какво тук значи някаква си персона "! А това е градът, който в годините на социализма израсна като значим, съвременен индустриален, транспортен, търговски, учебен, преуспяващ център тъкмо с помощта на напъните, волята и обичта на Пеко Таков и неговите близки приятели към родния край, към съгражданите, към хората.
В началото на ХХ век Червен бряг е измежду дребното български градове по този начин мощно обществено поляризиран. Тук се заселват или търговци и индустриалци - хора със умозрителен дух, с огромна упоритост и пристрастеност към бърза облага, или наемни служащи в търсене на самун и прехранване. Тук, в годините след войните, се заселва
железничарското семейство на Петър Таков
със своите четири момчета и едно момиче, всички по-късно отдадени и отдадени на концепциите на епохата и битката за правдивост и социализъм, правилни на заветите и образеца на своя вуйчо Найден Киров - бележит деятел и кмет на Русенската комуна. Пеко Таков избира своя житейски и революционен път, своите нравствени критерии, държание и ентусиазъм от хора, които усеща близки по хрумвания и дух, а и самичък открива - комунистическите дейци Марко Ненков и Лазар Станев. Това стартира с образованието му - учи в комерсиалните гимназии в Червен бряг и Свищов, където концепциите и атмосферата му въздействат. А сетне работи в транспортна адвокатска фирма в Червен бряг - и става " счетоводител като Марко Ненков ", а по това време е и студент в Свободния университет в София. Едва 19-годишен е член на комунистическата партия, скоро по-късно е определен за секретар на районния комитет, а през юни 1932 година на учредителната окръжна конференция на новосъздадения партиен окръг и областен секретар - едвам двадесет и две годишен! И Червен бряг, без да е бил до тогава даже околийски център, партийната организация, която Пеко Таков управлява, естествено, съумява да се наложи и да получи статут на партиен окръг. В годините на рецесия Пеко Таков разпростира и демонстрира организационния си гений, идейната увереност и поредност, умеенето да работи, притегля и сплотява хората с идейната си изясненост, с добродетелите си, обаянието и качествата на разгорещен
трибун от традицията на Георги Кирков
Архивите и спомените му в книгата " Поклон " (1987 г.) разкриват цялото благосъстояние от средства и способи на работа с хората, с цел да се отстояват обществените хрумвания и високите цели на своята партия, ориентирани към отбраната и бъдещето на трудовия човек и на България. В тези бурни години на класова и идейна битка, когато въпросът за властта към момента е нещо далечно, Пеко Таков и неговите приятели са образец по какъв начин се работи с хората, по какъв начин се провеждат стачки, избори, по какъв начин се работи в всеобщите организации - читалища, синдикати, кооперации, юношески и женски организации, по какъв начин се работи с интелигенцията, с идейно околните партии; по какъв начин апостолски се броди пеша в нощите от населено място на населено място (общо 110) в партийния окръг, от заседание на заседание, на срещи и конференции... Във всичко това няма изгода и ползи! Резултатите са забележими, даже единствено в триумфите на локалните избори, в които през 1932 година комунистите печелят и се основават комуните в Гложене, Угърчин, Червен бряг и Торос. За тези години той по-късно се връща и си спомня: " Това, че ние най-добре танцувахме, че умеехме добре да приказваме, да се майтапим и буйно да се веселим, да бъдем душата на тези вечери, също имаше избран политически смисъл. Нашето държание незабелязано привличаше последователи и почитатели от интелигентските юношески среди, които постоянно бяха от по-заможни фамилии. " А към това се прибавят и преследванията, трите ареста от полицията, присъдата по Закон за задълженията и договорите и годините, прекарани в Плевенския, Шуменския и Сливенския затвор. На 19 април 1941 година Пеко Таков е освободен от пандиза, връща се в родния край и единствено след два месеца, когато стартира германо-съветската война, пръв се включва и застава отпред на антифашистката опозиция в Червенобрежкия регион.
Авторитетът, въздействието, обичта към хората и умеенето да прониква в техните сърца, естествено, го трансформират в
един от знаците на партизанското придвижване
и антифашистката опозиция в България. Той е вдъхновителят, обединителният център и ръководителят (на Червенобрежкия партиен окръг и политкомисар на 11 въстаническа оперативна зона) на разрастващото се партизанско придвижване в този сложен и просторен регион, който обгръща забележителна част от Северна България. В къси периоди първите бойни групи прерастват в партизански чети, а те - в двата партизански отряда, " Георги Бенковски " и полския отряд " Дядо Вълко ", които остават паметни със своите партизански акции и въздействие измежду хората. Епични са страниците и подвизите на партизанските отряди, на героите и жертвите, на светлите имена, на саможертвата и въздействието върху популацията, което все по-категорично саботира държавните икономически ограничения. 11 ВОЗ заема стратегическо състояние на територията на България. По това време там се намират значими военни обекти и неслучайно през 1943-1944 година той се трансформира в съсредоточие на антифашисти и партизани с биографии, престиж и обучение на национално равнище. Политическият и революционен опит на управлението, а и победоносният ход на Червената войска, обречеността на политическия режим предопределят и относително мирното завладяване на властта в Червен бряг и региона. В историята е останала онази забележителна фотография, на която тридесет и пет годишният въодушевен трибун Пеко Таков на 9 септември 1944 година произнася огненото си слово измежду голямото разгорещено голям брой на червенобрежката гара.
В годините на социализма
като общественик, политик и държавник, министър, заместник-председател на Държавния съвет, член на Политбюро Пеко Таков резервира концепциите, на които посвещава младежките си години и живота си на крачка от гибелта, резервира връзката си с хората и грижата за тях, за реализиране на фантазиите за процъфтяваща България и за родния край. Неведнъж от трибуната на Народното събрание и в политическите си речи той приказва и припомня за дълга и служенето в името на народа. Това, което през днешния ден е забравено, обругано и отречено, само че краткотрайно, уверена съм... Защото в актуалния турбулентен и изменящ се свят социализмът като публичен строй става все по-актуален и неминуем. А обществената концепция и социализмът са в генетичния код и мисленето на българина. Неоспорима е заслугата на Пеко Таков, другарите и съратниците му за това.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ