Нов случай на ремисия от ХИВ след трансплантация на костен мозък е регистриран в Женева
И други пациенти с ХИВ са се възползвали преди от трансплантации на костен мозък без известната защитна разновидност. При тях обаче " вирусът се появи още веднъж след няколко месеца ", показва пред Агенция Франс Прес доктор Азие Саез-Сирион от института " Пастьор ".
" Считаме, че когато надхвърлим 12 месеца неоткриваем вирус, вероятността той да остане неоткриваем в бъдеще се усилва доста ", прибавя той.
Как да разбираем сходно събитие при този пациент? " В този съответен случай може би трансплантацията е направила допустимо елиминирането на всички инфектирани кафези без нуждата от известната разновидност ", допуска доктор Сирион и добавя: " Или може би имуносупресивното му лекуване, належащо след трансплантацията, е изиграло роля ".
Тази дълга ремисия е " окуражаваща ", само че " даже индивидуален вирион (инфекциозна вирусна частица) може да докара до възобновяване на вируса ", предупреди Шарън Люин, ръководител на Международното сдружение за битка със СПИН. Този пациент " ще би трябвало да бъде следен деликатно през идващите няколко месеца или даже години. Вероятността за възобновяване е невероятно да се планува ", добави тя.
Ако тези ремисии подхранват вярата за превъзмогване някой ден на ХИВ, трансплантацията на костен мозък си остава доста тежка и рискована интервенция - тя не е адаптивна към множеството носители на вируса.
Този " извънреден " случай, съгласно откривателите, отваря нови пътища за проучване, като да вземем за пример ролята, която имуносупресивните лекувания могат да играят. " Това също по този начин ни предизвиква да продължим да учим избрани кафези на вродения имунитет " (първата преграда на отбрана против разнообразни патогенни агенти), които евентуално ще повлияят на контрола на вируса, прибавя доктор Азие Сирион.
" Знаем, че няма да трансплантираме всички пациенти, които имат ХИВ, само че това отваря порти за опити за приемане на трайни ремисии при липса на трансплантация с разновидност ", акцентира през днешния ден на конференция професор Александра Калми, началник на отдела за ХИВ към Университетски лечебни заведения в Женева.
" Женевският пациент ", който живее с ХИВ от началото на 90-те години на предишния век, желае за момента да остане неизвестен. Той счита тази ремисия за " знамение, което посвещава на бъдещето и на проучванията ", акцентира професор Калми.
" Считаме, че когато надхвърлим 12 месеца неоткриваем вирус, вероятността той да остане неоткриваем в бъдеще се усилва доста ", прибавя той.
Как да разбираем сходно събитие при този пациент? " В този съответен случай може би трансплантацията е направила допустимо елиминирането на всички инфектирани кафези без нуждата от известната разновидност ", допуска доктор Сирион и добавя: " Или може би имуносупресивното му лекуване, належащо след трансплантацията, е изиграло роля ".
Тази дълга ремисия е " окуражаваща ", само че " даже индивидуален вирион (инфекциозна вирусна частица) може да докара до възобновяване на вируса ", предупреди Шарън Люин, ръководител на Международното сдружение за битка със СПИН. Този пациент " ще би трябвало да бъде следен деликатно през идващите няколко месеца или даже години. Вероятността за възобновяване е невероятно да се планува ", добави тя.
Ако тези ремисии подхранват вярата за превъзмогване някой ден на ХИВ, трансплантацията на костен мозък си остава доста тежка и рискована интервенция - тя не е адаптивна към множеството носители на вируса.
Този " извънреден " случай, съгласно откривателите, отваря нови пътища за проучване, като да вземем за пример ролята, която имуносупресивните лекувания могат да играят. " Това също по този начин ни предизвиква да продължим да учим избрани кафези на вродения имунитет " (първата преграда на отбрана против разнообразни патогенни агенти), които евентуално ще повлияят на контрола на вируса, прибавя доктор Азие Сирион.
" Знаем, че няма да трансплантираме всички пациенти, които имат ХИВ, само че това отваря порти за опити за приемане на трайни ремисии при липса на трансплантация с разновидност ", акцентира през днешния ден на конференция професор Александра Калми, началник на отдела за ХИВ към Университетски лечебни заведения в Женева.
" Женевският пациент ", който живее с ХИВ от началото на 90-те години на предишния век, желае за момента да остане неизвестен. Той счита тази ремисия за " знамение, което посвещава на бъдещето и на проучванията ", акцентира професор Калми.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ